Удивителните преживявания на моето семейство
12 август 2026 г. | От Тиен Джън, практикуващ Фалун Дафа в Китай
(Minghui.org) Аз съм на 59 години и имам малък бизнес. Много членове на семейството ми практикуват Фалун Дафа. След като майка ми започна да практикува през 1997 г., всичките й неразположения, причинени от години тежък труд, изчезнаха. Вече нямаше нужда от вендузи или акупунктура, нито молеше децата си да й масажират гърба, краката и ръцете. Макар че имаше много земеделска работа, тя винаги беше изпълнена с енергия. Вече не я чувахме да въздиша, да се оплаква от болки или да казва, че е изтощена. Тя стана и по-търпелива и нежна с децата си. Цялото ни семейство живееше в разбирателство и се радваше на щастлив живот.
Майка ми беше най-голямата от осем деца. Никога не беше ходила на училище и беше неграмотна. След като започна да се самоусъвършенства, тя осъзна колко ценен е Фалун Дафа. Само за няколко месеца вече можеше да чете свободно Джуан Фалун. Тя също научи наизуст За Дафа и всеки ден правеше упражненията.
Майка ми и баща ми, който не практикува Фалун Дафа, теглели ръчна платформа към града, за да купят мебели. На връщане били блъснати от камион. След като камионът спрял, майка ми изпълзяла изпод него. По онова време тя била почти на 70 години, но единственото й нараняване било леко ожулване на лявата пета. Шофьорът бил ужасен, но майка ми го успокоила: „Добре съм. Практикувам Фалун Дафа, затова винаги първо мисля за другите. Не искам да ви създавам неприятности. Можете да си вървите.“
Тя изтупала праха от дрехите си и заедно с баща ми продължили да теглят количката към дома.
По-късно баща ми ми разказа за инцидента. Със сълзи, стичащи се по лицето му, той каза: „Само защото майка ти практикува Дафа и има закрилата на Учителя Ли, тя оцеля!“
Когато майка ми говори за това, тя също не може да сдържи сълзите си. Тя е дълбоко благодарна на Учителя, че е спасил живота й и е изплатил кармичен дълг вместо нея. Често казва: „Докато сърцето на човек е праведно и мислите му са праведни, Учителят ще ни закриля.“
Втората ми леля, която е практикуваща, доброволно замести съпруга си в метенето на пътя. Докато почиствала предпазна ограда, камион я блъснал и я отхвърлил на повече от 10 метра, преди да падне на земята.
Откарали я по спешност в болница и тя останала в безсъзнание два дни и три нощи. Веднага щом дошла в съзнание, настояла да я изпишат: „Учителят ме закриля. Искам да се прибера у дома. Няма нужда да харчим повече пари!“
Децата й не се съгласили и настояли тя да остане в болницата още 20 дни. След като се върнала у дома, тя се посветила на изучаването на Фа и на упражненията и бързо се възстановила. Аз станах свидетел на резултата и от двете случки.
Майка ми знаеше за лошото ми здраве и колко много страдах. Тя често ме насърчаваше: „Няма ли да е прекрасно, ако започнеш да правиш упражненията? Когато оздравееш, ще можеш да спестяваш парите, които досега харчеше за лекари, и да си купуваш хубава храна. Лекарствата са горчиви, инжекциите болят, а медитацията е толкова приятна.“ След като го повтори много пъти, започнах да мисля, че е права.
Посетих четвъртата си леля, която също практикува Фалун Дафа. Докато бях там, прочетох Лекция, изнесена на конференцията в Сидни на Учителя и почувствах, че най-накрая съм намерила това, което търся. Друг път посетих четвъртата си леля по майчина линия, когато групата й за изучаване на Фа четеше Джуан Фалун. Тя каза: „Защо не се присъединиш към нас?“ Не се отнесе към мен като към външен човек.
Тази проста покана укрепи решимостта ми да изучавам Фа. Докато четях, бях дълбоко развълнувана. След това казах: „Тази книга е толкова прекрасна! Защо не ми казахте за нея по-рано? Но всъщност вината си е моя, че не послушах майка ми по-рано.“ Тя се усмихна: „Тогава започни да я четеш отсега нататък!“
Радостта от началото на самоусъвършенстването
Взех със себе си у дома един екземпляр от Джуан Фалун. Вместо да си легна, прочетох цялата книга. Дафа озари сърцето ми и бях изпълнена с неописуема радост. Чувството да знам, че вече имам Учител и неговата закрила, беше отвъд думите. Забравих за съня и за лекарствата. Исках само възможно най-бързо да науча упражненията.
Още от детството си бях слаба и болнава, а след като се омъжих, здравето ми се влоши още повече. Откакто се помня, страдах от хроничен ринит и фарингит. Носът ми винаги беше запушен, затова трябваше да дишам през устата. През лятото понякога носът ми течеше непрекъснато. Имаше много малко дни, в които се чувствах добре.
Докато правех второто упражнение на Дафа и държах колелото пред главата си, изведнъж усетих как носните ми проходи се отвориха със звук „фууш“. Хроничният ми ринит по чудо изчезна, просто така!
В продължение на много години страдах и от хроничен фарингит. В най-лошите моменти дори пиенето на вода беше като да гълтам ножове. Скоро след като започнах да практикувам, многократно усещах как храчки се надигат от гърлото ми. Нямаше болка или неудобство. Това продължи около 20 дни, след което фарингитът ми напълно изчезна.
Винаги когато ядях нишестени храни, като палачинки или сладки картофи, получавах силни киселини. Паренето беше толкова силно, че очите ми се насълзяваха. Освен това ме измъчваха болки в стомаха, дискомфорт в хранопровода, свръхактивен пикочен мехур и болки в кръста. В рамките на месец след като започнах да правя упражненията, всички тези заболявания също изчезнаха.
Нито едно от тези заболявания не се върна. Наистина знам какво означава да бъдеш свободен от болести. Вървя леко и мога да изкача много етажи по стълбите, без да се уморя. Всеки ден е сладък като мед. Ходя на работа и се грижа за домакинството си с радостно сърце. Съпругът и децата ми бяха изумени от промяната.
Три месеца след като започнах да практикувам Фалун Дафа, Китайската комунистическа партия започна преследването на практиката на 20 юли 1999 г. Знаех, че Дафа е добро, че Учителят учи хората да бъдат по-добри и че практиката е донесла забележителни ползи за здравето на безброй хора. Оставайки твърда във вярата си, пътувах до Пекин, за да апелирам за правото да практикувам Дафа. На площад Тянанмън полицаи в цивилни дрехи ме задържаха и ме отведоха в представителството на Уейфан в Пекин.
Другите практикуващи седяха на пода с кръстосани крака. По онова време обаче аз все още не можех да седя правилно в пълна лотосова поза. Практикуваща, която седеше до мен, ме насърчи да опитам, но аз казах, че все още не мога. Тя се усмихна и каза: „След като си тук, ще можеш. Просто опитай.“
Без колебание първо вдигнах десния си крак. После, когато повдигнах левия върху него, той се издигна без усилие и се намести в пълна лотосова поза. Нямаше болка и никаква трудност. Останах удобно седнала така доста дълго време. От този ден нататък преодолях сковаността на краката си. Това беше едно от многото подобрения, които преживях по време на първото си пътуване до Пекин, за да утвърдя Фа. Да бъда заедно с други практикуващи ми помогна бързо да се подобря и извлякох много от това преживяване.
Преди повече от 20 години карах електрическия си велосипед до провинция Джъдзян, за да закупя стока. Докато се движех по велоалеята, млад мъж, който управляваше малък бордови камион, внезапно зави в моята лента и ми пресече пътя. Изгубих контрол и паднах заедно с велосипеда. Главата ми се удари в задната част на камиона му и бях зашеметена. Макар че главата ме болеше силно, съзнанието ми беше ясно.
Докато дойда на себе си, мъжът вече беше извикал полиция, а скоро пристигна и линейка. Майка му също дойде на мястото. Имах само една мисъл: „Учителят се грижи за мен. Ще бъда добре.“ Когато докоснах главата си, открих голяма подутина. И мъжът, и майка му настояха да отида в болница на преглед. Казах им: „Няма нужда. Добре съм и няма да ви държа отговорни.“ Те обаче настояха.
По пътя към болницата помолих Учителя за помощ. Припомних си какво казва той в Джуан Фалун за това как практикуващите трябва да реагират, когато се сблъскат с инцидент. За да ги успокоя, казах: „Практикувам Фалун Дафа, моят Учител ме закриля и не съм в опасност. След няколко дни почивка ще бъда добре и няма да ви държа отговорни.“
Направиха ми компютърна томография и електроенцефалограма (ЕЕГ). Прегледът показа, че нямам сериозни наранявания, и лекарят предписа няколко лекарства. Шофьорът и майка му ме убеждаваха да ги взема, тъй като изпитваха облекчение, че изходът не е бил по-лош. Аз обаче твърдо отказах и не им позволих да правят повече разходи.
Дълбоко развълнувана, майката на мъжа възкликна: „Наистина срещнахме добър човек!“ После ме попита дали бих я придружила до службата на пътната полиция, за да бъде върната шофьорската книжка на сина й. Съгласих се без колебание.
В службата на пътната полиция служителят, който се занимаваше с произшествието, ме попита какво обезщетение или условия искам. Понеже по онова време все още изпитвах страх, не разясних истината за Дафа на служителя. Просто казах: „Моля, напомнете на младия мъж да кара по-внимателно в бъдеще“ и подписах формуляра за уреждане на произшествието.
Когато излязохме от службата, мъжът и майка му бяха толкова благодарни, че се опитаха да коленичат пред мен. Бързо им помогнах да станат и казах: „Моля, не правете това. Ако искате да благодарите на някого, благодарете на Учителя и на Фалун Дафа.“ Те многократно казваха: „Благодарим Ви, Учителю на Фалун Дафа! Благодарим Ви, Учителю на Фалун Дафа!“
Разясних по-подробно фактите за Фалун Дафа и преследването и ги насърчих да помнят: „Фалун Дафа е добро; Истинност, Доброта и Търпение са добри.“ (По онова време практикуващите още не бяха започнали да насърчават хората да се оттеглят от Китайската комунистическа партия и свързаните с нея организации.)
Въпреки че все още изпитвах болка, продължих към пазара. След като се върнах у дома, отново започнах да работя както обикновено и усърдно изучавах Фа и правех упражненията. В рамките на няколко дни цялата болка напълно изчезна.
През последните 27 години самоусъвършенстване нашето семейство стана свидетел на безброй забележителни преживявания. По време на последната Китайска Нова година посетих втората си леля. Сега тя е на 73 години. Тя се самоусъвършенства усърдно и никога не се отпуска във вършенето на „трите неща“. Тя е силна и пъргава и продължава да върши физически труд, за да изкарва доходи.
Съпругът й обаче страда от астма. Казах му: „Ако казвате „Фалун Дафа е добро; Истинност, Доброта и Търпение са добри“, това ще ви помогне. Вижте само леля ми. Дори на нейната възраст, след като преживя онзи пътен инцидент, тя е по-здрава от всякога и все още може да работи.“ Той кимаше многократно: „Да, да, ще го повтарям. Ще го правя. Фалун Дафа наистина е добро!“
Превод и редакция: БУДНАЕРА
Източник: https://en.minghui.org/html/articles/2026/8/12/235489.html