Възстановяване след двадесет години страдания от апластична анемия
Първото упражнение на Фалун Дафа
На четиридесет и една години съм и практикувам Фалун Дафа. Днес бих искала чрез личния си опит да разкажа колко прекрасна е практиката. Когато бях на единадесет години, ми поставиха диагноза апластична анемия, или костномозъчна недостатъчност. Когато анемията се влошаваше, не можех да се грижа сама за себе си и трябваше да разчитам на лекарства, за да остана жива. Лекарствата, които изпих през тези двадесет години, биха напълнили цял камион, а разходите за лечението ми надхвърлиха сто хиляди юана. Можех само да мечтая за професия, цели и семейство, но не и да ги постигна. Когато станах тийнейджърка, болестта се влоши още повече. Поради ниския брой тромбоцити първата ми менструация продължи повече от десет дни и кървенето не спираше. Станах много слаба. Отидох в болницата за кръвопреливане и трябваше да ми поставят инжекция за спиране на кръвотечението.
Това разреши проблема само веднъж. На следващия месец и през всеки следващ месец се случваше същото. Болестта ми съкруши родителите ми. За да ме излекуват, те се свързаха с болници в цялата страна. Приемах всякакви лекарства, за които се твърдеше, че лекуват заболяването, включително различни частни терапии, но нищо не помогна.
Един ден през 1985 г. коремът ми се поду, цялото ми тяло отслабна и започнах да изпитвам недостиг на въздух. Родителите ми незабавно ме откараха в болницата. Лекарят каза, че в корема ми се е спукал кръвоносен съд – натрупалата се кръв беше причинила подуването. Той обясни на родителите ми, че се нуждая от операция, но вероятността за успех не е голяма. Възможно беше да не оцелея на операционната маса. По-късно двама специалисти приложиха ново лекарство и кръвотечението спря.
Когато заболяването ми беше в най-тежката си фаза, броят на червените ми кръвни клетки беше изключително нисък. Много пъти ме връщаха от ръба на смъртта. Веднъж инжекциите и кръвопреливанията не действаха и накрая трябваше да ми влеят тромбоцити, за да спасят живота ми. Подобни спешни лечения се случваха толкова често, че вече не мога да си спомня броя им. Сърцето ми се късаше, когато виждах как косите на родителите ми побеляват от тревогите за моето здраве, и мразех безполезността на тялото си. Чувствах, че животът ми няма смисъл, и загубих волята си да се боря с болестта.
През зимата на 1998 г. една приятелка ме посети. Тя ми каза, че заболяването ѝ е изчезнало, след като започнала да практикува Фалун Гонг, и ми предложи също да опитам. Като гледах здравото ѝ, розово лице и щастливото ѝ излъчване, не можех да повярвам, че преди непрекъснато е боледувала, а сега е толкова здрава и щастлива. Така започнах да практикувам Фалун Гонг. В началото просто мислех да опитам, но след като прочетох книгата на Учителя и изгледах видеозаписи с неговите лекции, разбрах смисъла на живота, защо хората живеят и как трябва да живеят. След като продължих да изучавам Фа, мисленето ми се промени значително. В отношенията си с хората и във всичко, което вършех, се стараех да следвам ученията и изискванията на Фалун Дафа. С всеки изминал ден състоянието ми се подобряваше и постепенно успях да спра лекарствата.
Сега заболяването ми е излекувано и вече не се нуждая от лекарства. Преди да науча Фалун Дафа, това беше невъзможно. Физическото ми състояние сега е много добро и вече дори не настивам. Знам, че Фалун Дафа излекува заболяването ми и че Учителя ми даде втори живот.
Превод и редакция: БУДНАЕРА
Източник: hhttps://en.minghui.org/emh/download/ebooks/e010.htm