Доброто се възнаграждава: От Доу Яншан до една съвременна история

1 август 2026 г. | От Ин Чун

(Minghui.org) Стара китайска поговорка гласи: „Добрите дела се възнаграждават, а злите се наказват.“ В продължение на хиляди години хората са ценели добродетелта и са били благославяни.

След като Китайската комунистическа партия (ККП) завзе властта преди десетилетия, тази древна мъдрост беше осмяна. Особено по време на продължаващото 27 години потискане на Фалун Гонг много служители на ККП сляпо следваха политиката на преследване и малтретираха практикуващите, защото те живеят според Истинност, Доброта и Търпение. Впоследствие тези служители понесоха последствията от своите действия.

Следват няколко примера.

Доу Яншан и промяната на съдбата му

Доу Яншан бил държавен служител по време на династия Късна Дзин от периода на Петте династии. Въпреки богатството си той нямал деца, макар вече да бил над тридесетгодишен. Една нощ сънувал своите предци и покойния си баща, които му казали: „Съдбата ти е да нямаш деца и животът ти ще бъде кратък. Моля те, усъвършенствай себе си и върши добри дела!“ Доу последвал техните напътствия и оттогава се посветил на добри дела.

Един от слугите му откраднал 200 000 монети. Страхувайки се от наказание, слугата написал бележка и я завързал за ръката на дванадесетгодишната си дъщеря. В нея пишело: „Продавам тази дъщеря, за да изплатя дълга.“ След това избягал.

Когато видял бележката върху ръката на момичето, Доу изпитал огромно съжаление към детето. Той незабавно свалил и изгорил бележката и приютил момичето. Казал на съпругата си: „Отгледай добре това момиче. Когато порасне, намери му добро семейство и го омъжи.“ Когато момичето достигнало брачна възраст, Доу му приготвил зестра и избрал добър съпруг. Когато научил това, бащата на момичето бил дълбоко развълнуван и незабавно се прибрал у дома. Плачейки, той признал кражбата пред господаря си. Доу обаче не потърсил отговорност. Бащата и дъщерята поръчали портрет на Доу и всяка сутрин и вечер се молели той да има дълъг и здравословен живот.

Много от роднините на Доу били бедни. Ако някой от тях починел и семейството не можело да си позволи погребението, Доу плащал разходите. Той поел погребенията на 27 семейства. На роднини и приятели със сираци или с дъщери, които не можели да се омъжат поради бедност, Доу осигурявал зестра. Благодарение на помощта му двадесет и осем осиротели девойки успели да се омъжат. Независимо дали ставало дума за познати или случайни приятели, Доу винаги подавал ръка на хората във финансово затруднение.

Доу внимателно управлявал годишните си приходи. След като приспаднел разходите за летните и зимните жертвоприношения и необходимите средства за живот, той давал остатъка на нуждаещите се. Макар да бил високопоставен служител, Доу не притежавал злато, сребро или нефрит, а съпругата му не носела разкошни дрехи. Домът им бил скромен и пестелив. Той построил и училище с четиридесет стаи южно от дома си, закупил хиляди книги и наел талантливи и добродетелни учени да преподават на учениците. Оказвал финансова помощ на всички ученици от бедни семейства, които желаели да учат, независимо дали ги познавал. Учените, които се издигнали благодарение на неговата помощ, изразявали признателността си. Когато Доу починал, хората, на които бил помогнал, спазвали тригодишен траур, за да се отплатят за неговата огромна доброта и добродетел.

След като Доу усърдно вършил добри дела в продължение на десет години, той сънувал покойните си дядо и баща, които му казали: „Първоначално съдбата ти беше да нямаш деца и да живееш кратко. Но през последните години, благодарение на добрите ти дела и натрупаните заслуги, божествените същества удължиха живота ти с 36 години и ти дариха петима синове, всеки от които ще заеме видна и почетна длъжност. Ще се радваш както на благополучие, така и на дълголетие.“

Оттогава Доу се посветил още по-усърдно на добри дела. По-късно му се родили петима синове. Под напътствията на баща си те изградили добър характер и придобили големи познания. Най-големият син И по-късно станал министър на ритуалите. Вторият син Ян станал заместник-министър на ритуалите. И двамата били академици в академията Ханлин. Петимата синове издържали императорските изпити и станали високо уважавани служители. Успешното възпитание, което Доу им дал, било възхвалявано както приживе, така и от по-късните поколения.

Каквото посееш, това ще пожънеш

След като ККП завзе властта през 1949 г., придържането към добродетелно поведение беше изгубено. Особено след началото на преследването на Фалун Гонг през 1999 г. много служители пренебрегнаха физическите и психическите ползи от практиката и започнаха да тормозят, арестуват, задържат, измъчват и убиват практикуващи. Уан Уънпо, бивш началник на бригадата за сигурност в зоната за развитие на град Лини, провинция Шандун, активно участвал в преследването.

Уан, който бил на около петдесет години, произхождал от село Дунуанчжуан в град Лини. След като напуснал армията, благодарение на връзки постъпил в системата за обществена сигурност на ККП и станал полицай. Когато потискането на Фалун Гонг започнало през 1999 г., Уан работел в полицейското управление „Дзюцю“ в район Хъдун. Усещайки политическата посока, той доброволно се включил в преследването в името на лична изгода.

През 2000 г. много местни практикуващи отишли в Пекин, за да отправят апел за Фалун Гонг. Те били отвлечени от Уан и други служители, незаконно задържани и след това отведени в Службата за комплексно управление, където били подлагани на насилствено промиване на съзнанието и изтезания в продължение на до четири месеца. Много от тях били изпратени в трудови лагери.

Уан често обиждал и физически нападал практикуващи Фалун Гонг. Десетки мъже и жени били задържани заедно, подлагани на промиване на съзнанието и измъчвани, за да бъдат принудени да се откажат от вярата си. След употреба на алкохол Уан често отивал при практикуващите, обиждал ги с вулгарни думи и ги заплашвал. Той пребил жестоко практикуваща Фалун Гонг, вследствие на което лицето ѝ се подуло толкова силно, че тя вече не можела да вижда и не успявала да затвори правилно очите си.

Още по-лошо било, че размахвал пистолет на улицата и заплашвал практикуващите Фалун Гонг с думите: „Още ли ще практикувате? Ако продължите, ще ви убия.“ Арогантността му била крайна. Агресивните му думи и поведение напомняли на много хора за кървавите сцени от предишните политически кампании на ККП и ги ужасявали. Те причинили и тежки психически травми на практикуващите Фалун Гонг и техните семейства.

Тъй като активно преследвал Фалун Гонг, Уан спечелил благоволението на ККП и бил повишен до началник на бригадата за сигурност в зоната за развитие. Той станал още по-враждебен към практикуващите и ги преследвал още по-усърдно – изглеждало, че вече не му е останала никаква съвест.

Уан Уънпо имал много възможности да се осъзнае заради случилото се с негови началници, колеги и местни извършители, участвали в преследването:

* Джу Джуншун (60-годишен) и Джао Пъйъ (53-годишен), ръководителите на Управление 610 в град Лини, внезапно се разболели и починали през 2008 г. * Най-големият син на Сун Пейцюн, заместник-секретар на партийния комитет на Лини и началник на Управление 610, внезапно починал на сравнително млада възраст. * Гън Уънлиен, бивш партиен секретар на район Хъдун, загинал в автомобилна катастрофа заедно със съпругата и дъщеря си. Оцелял единствено синът им, който по това време следвал в университет.

Уан знаел какво се е случило, но не вярвал в кармичното възмездие и твърдял, че всички тези трагедии са случайни. Той пренебрегвал и писмата, които практикуващите Фалун Гонг му изпращали и в които обяснявали защо се случват тези неща. Когато хората се опитвали да го убедят да промени поведението си, той отказвал да слуша и вместо това им се подигравал, осмивал ги и ги заплашвал.

Уан Уънпо преживял три трагедии: * Нещастие с близък човек: когато чул, че единственият му 18-годишен син внезапно се е удавил, той рухнал. * Разпадане на семейството: съпругата му непрекъснато заплашвала с развод, което довело до изключително напрегнати семейни отношения. * Крах на кариерата: срещу него били предприети дисциплинарни мерки, след като негов подчинен застрелял и убил друг полицай. Това влошило отношенията му с началниците и кариерата му рязко се сринала.

На 23 март 2015 г. Уан Уънпо се самоубил.

Древният китайски мъдрец Лаодзъ казал: „Небето е безпристрастно – то винаги е на страната на добродетелните.“ Надявам се тези истории да напомнят на хората да се разграничат от порочната ККП и да се придържат към добродетелта.

Превод и редакция: БУДНАЕРА

Източник: https://en.minghui.org/html/articles/2026/8/1/235358.html