Буднаера-Епохалнивремена
Буднаера-Епохалнивремена: Новини и горещи теми от България и света
Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Осъждане на комунизма

Комунистически режим в България 1944-1989 г. - официални данни:

Britannica
, след-военна чистка, 1945г.:
Официално:
2 730 осъдени на смърт
Неофициално:
30 000
убити политически опоненти

Orange County Register (1990): 1944-1963 г., 200 000 преминават през трудови лагери, 20 000 умират.

George Hodos,
Show Trials (1987):
100 000 убити през първите 4 години на комунизъм.

Rummel: 1944-1987г.,
222 000 демоцид

Наследство от "светлото" минало

Ленин:“Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скрупули!”
1944 г. и червените разстрели
"Кучища влачеха месо по нивите"
Фалитите на комунизма
Лагерите на смъртта
Наши и врагове
Комунистическият терор в България
Комунизмът държи рекорд по мащаб и форми на демоцидни престъпления
Горчива истина
Георги Димитров - дясната ръка или лявата подметка на Сталин?
Червеният терор 1944-1949 г.
Осъждането на комунизма - примерът с България
Хитлер срещу Сталин: социалисти срещу социалисти
Отровните корени на комунизма

повече в 'Наследство от "светлото" минало'...

и на сайта на Декомунизация

Събиране на органи в китайски концлагери

Отнемането на органи потвърдено от бивш затворник в център за задържане
Нов доклад върху обвиненията в отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай
Арестът на японски търговец на органи в Китай
Идентифициран бе китайски хирург, отнемащ органи за търговия
Дейвид Килгор: Това е нова форма на зло по света

повече...

или на уебсайта: An Independent Investigation into Allegations of organ Harvesting of Falun gong practitioners in china

 

начало Въведение Коментар: 1 2 3 4 5 6 7 8 9

Осъдете комунизма...

Девет Коментара за Комунистическата Партия

Коментар седми: История на убийствата на Китайската комунистическа партия

The Epoch Times 21 декември 2004.- Това е седмият от Деветте Коментара за ККП /Nine Commentaries on the Communist Party/
"врагове на народа" по време на Културната революция
Постер от 1966г. в Пекин, показващ как да се действа срущу така наречените "врагове на народа" по време на Културната революция (Jean Vincent/AFP/Getty Images)

Въведение

Петдесет и пет годишната история на Китайската комунистическа партия (ККП) е написана с кръв и лъжи. Човешките преживявания зад тази кървава история са извънредно трагични и малко известни. Под управлението на ККП, 60 до 80 милиона невинни китайци са убити, изоставяйки разбити семейства. Много хора се чудят защо ККП избива хора. Докато партията продължава бруталното преследване на практикуващите Фалун Гонг и съвсем наскоро потуши тълпата от протестиращи в Ханюан с изстрели, хората се чудят дали някога ще доживеят деня, когато ККП ще се научи да говори с думи, вместо с огнестрелни оръжия.

Мао Цзедун изказва накратко целта на Културната революция: “...след хаоса светът постига мир, но след около седем или осем години, хаосът отново ще трябва да се появи.” [1] С други думи, ще трябва да има политическа революция на всеки седем или осем години и огромен брой хора ще трябва да бъдат избивани на всеки седем или осем години.

Поддържаща идеология и практически изисквания лежат зад кръвопролитията на ККП.

Идеологически ККП вярва в “диктатурата на пролетариата” и “нестихваща революция под диктатурата на пролетариата”. Затова, след като ККП завзема властта в Китай, тя избива собствениците на земя, за да разреши проблемите с производствените взаимоотношения в селските райони. Тя избива капиталистите, за да достигне целта на търговската и индустриалната реформа и да разреши производствените взаимоотношения в градовете. След като тези две класи са елиминирани, проблемите, свързани с икономическата база са в общи линии разрешени. По подобен начин ККП разрешава проблемите свързани със супер-структурата [2] - също чрез масово клане. Потъпкването на антипартийната група на Ху Фън [3] и на Движението на антиконсерваторите елиминира интелектуалците. Избиването на християните, даоистите, будистите и други народни традиционни групи разрешава проблема с религиите. Масовите убийства по време на Културната революция установяват- културно и политически - абсолютната ръководна роля на ККП. Масовото клане на площад Тянанмън е използвано, за да предотврати политическата криза и да смаже демократичните искания. Преследването на Фалун Гонг се използва, за да се разрешат проблемите с вярата и традиционните начини на лечение. Всички тези действия са необходими за ККП, за да засили властта си и подържа своето управление, изправена пред продължителна финансова криза (цените на стоките за потребителя хвръкват нагоре, след като ККП завзема властта и китайската икономика почти рухва след Културната революция), политическа криза (хора, отказващи да следват заповедите на партията и такива, желаещи да споделят политически факти с партията) и кризата на вярата (разпадането на бившия Съветски съюз, политическите промени в Източна Европа и преследването на Фалун Гонг). Освен проблема с Фалун Гонг, почти всички предшестващи политически кампании са използвани, за да възродят злия призрак на ККП и да подстрекават неговото желание за революция. Партията използва тези политически движения и за да тества членовете си, елиминирайки онези, които не отговарят на изискванията й.

Избиването е необходимо и от практическа гледна точка. Комунистическата партия започва като група от гангстери и разбойници, избиващи, за да получат власт. Веднъж установен този прецедент, няма път назад. Непрекъснат страх е необходим, за да заплашва хората и да ги принуждава да приемат от страх абсолютното управление на ККП.

На пръв прочит може да изглежда така, че ККП е била “принудена да избива” и че различни инциденти просто са се случили, за да раздразнят злия дух на партията, и случайно са отприщили механизма й на избиване. Всъщност тези инциденти служат, за да прикрият нуждата на партията да убива, а и периодичното избиване се изисква от ККП. Без тези болезнени уроци хората могат да започнат да мислят, че ККП става по-добра и да започнат да искат демократични промени също както демократичното движение на онези студенти-идеалисти през 1989 година. Повтарянето на кланета на всеки седем или осем години се използва, за да опресни паметта на хората за терора и да предупреди по-младото поколение, че който работи срещу ККП иска да постави под въпрос абсолютното й управление, или който се опита да каже истината относно китайската история, ще опита вкуса на “железния юмрук на диктатурата на пролетариата”.

Убийството се е превърнало в един от най-важните начини на ККП за поддържане на властта. С рязкото повишаване на кървавите й дългове, ако тя остави касапския си нож, това би окуражило хората да си отмъстят за престъпните й  дела. Затова партията не само трябваше да извършва убийства в изобилие и акуратно, но и да го направи по най-брутален начин, за да може ефективно да сплаши населението, особено в началото, когато установяваше своята власт.

Тъй като целта на избиванията е да се насажда страх и ужас, ККП избира цели за унищожение произволно и нелогично. Във всяко политическо движение партията използва стратегията на геноцид. Нека да вземем за пример потушаването на контрареволюционерите. ККП не потушава “реакционерското” поведение, а хората, които нарича контрареволюционери. Ако някой е бил включен в списъка и е служил макар и няколко дни в Националистическата армия (Куоминтан, КМТ), дори да не е участвал в политиката след като ККП печели властта, този човек въпреки всичко би бил убит заради неговата “история на реакционер”. В процеса на земеделската реформа, за да „изкорени проблема”, ККП често избива цялото семейство на собственика на земя.

От 1949 година ККП е преследвала повече от половината от хората в Китай. Между 60 и 80 милиона умират по неестествени причини. Тази цифра далеч надхвърля броя на загиналите и в двете Световни войни, взети заедно.

Както и в другите бивши комунистически страни, произволното избиване, извършвано от ККП, включва и брутални убийства на собствените й членове, за да се премахнат дисидентите, които поставят чувството за човечност над природата на партията. Управлението на ККП чрез терор се отнася еднакво и към населението, и към членовете й в опита да поддържа “непобедима крепост”.

В нормалните общества хората показват грижа и любов един към друг, уважават и почитат живота и благодарят на Бог. На Изток хората казват: “Не прави на другите това, което не искаш да ти бъде направено на теб” [4]. На Запад хората казват: ”Обичай съседа си, както обичаш себе си” [5]. ККП твърди точно обратното, че “историята на всички съществуващи досега общества е история на класови борби„ [6]. За да се поддържат живи “борбите” в обществото трябва да бъде породена омраза. ККП не само отнема животи, тя окуражава хората да се избиват един друг. Тя се стреми да направи хората безчувствени към страданията на другите като ги обгражда с постоянно избиване. Партията иска да вцепени хората чрез честото им подлагане на нечовешка жестокост и да развие в тях манталитета, че “най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да не бъдеш преследван”. Тези уроци, преподавани чрез брутално потисничество, дават възможност на ККП да подържа своето управление.

В допълнение към унищожението на много животи, ККП унищожава и духа на хората в Китай. Голям брой китайци са поставени в условия, при които не могат да реагират на заплахите на ККП и напълно се отказват от своите аргументи и принципи. В известен смисъл духът на тези хора загива - нещо доста по-страшно от физическата смърт.

******************

I. Ужасяващо клане

Преди ККП да дойде на власт, Мао Цзедун пише: “Ние определено не прилагаме политика на добронамереност към контрареволюционерите и към реакционните действия на реакционните класи” [7]. С други думи, дори и преди ККП да превземе Пекин, тя вече е с нагласата да действа тиранично под смекчения лозунг “Народна демократична диктатура”. Ето няколко примера:

Потъпкването на контрареволюционерите и поземлената реформа

През март 1950 година ККП оповестява “Наредба за безкомпромисно потушаване на реакционните елементи”, която е известна в историята като “Потъпкването на контрареволюционерите”.

Противно на всички императори, които гарантират помилване в цялата страна след като бъдат короновани, ККП започна да убива в минутата, в която завзема властта. Мао Цзедун казва в един документ: “Все още има много места, където хората се страхуват и не смеят да избиват контрареволюционерите открито и в голям мащаб” [8]. През февруари 1951 година централата на ККП оповестява, че освен за провинция Джъджиан и южната провинция Анхуей, “другите области, които не избиват достатъчно, особено в големите и средно големите градове, трябва да продължат да арестуват и избиват голям брой и да не спират твърде скоро”. Мао дори препоръчва, че “за да се избият контрареволюционерите, в селските райони трябва да има над 1/1000 от цялото население избити...в градовете трябва да има по-малко от 1/1000 избити”. [9] Населението на Китай по това време е приблизително 600 милиона; тази “кралска заповед” на Мао е причинила смъртта най-малко на 600 000 души. Никой не знае от къде идва това съотношение 1/1000. Голяма е вероятността Мао да решава по собствена преценка, че тези 600 000 живота ще са достатъчни, за да се постави основата за всяване на страх сред хората и по тази причина да издава тази наредба.

Дали убитите са заслужавали да умрат не е грижа на ККП. “Правила на Китайската народна република за наказание на контрареволюционерите”, оповестени през 1951 година дори твърдят, че онези, които “разпространяват слухове”  могат да бъдат “екзекутирани веднага”.

Докато потъпкването на контрареволюционерите се изпълнява разгорещено, поземлената реформа също се осъществява в голям мащаб. Всъщност ККП вече е започнала поземлена реформа в окупираните от нея области в края на 20-те години на ХХ век. На повърхността изглежда, че поземлената реформа е в подкрепа на идеал, подобен на този от Небесното Царство на Тейпин [10], а именно, че всички ще имат земя за обработване. Но всъщност тя се използва като извинение за убийства. Тао Джу, 4-ти по ранг в ККП, има лозунг за поземлената реформа: ”Всяко село кърви, всяко домакинство се бори”, означаващо, че във всяко село притежателите на земя трябва да умрат.

Поземлената реформа би могла да се осъществи и без убийства. Би могла да се осъществи по начина, по който правителството на Тайван реши проблема чрез изкупуване на собствеността от собствениците на земя. Тъй като ККП произхожда от група главорези и най-ниските слоеве на обществото, тя знае само как да граби. Страхувайки се от възмездие след грабежите, ККП естествено се нуждае да избива жертвите, потушавайки източника на потенциални проблеми.

Най-разпространеният начин за избивания по време на поземлената реформа е известен като “среща-борба”. ККП фабрикува престъпления и обвинява собствениците на земя или богатите фермери. Пред обществеността се поставя въпросът как трябва да бъдат наказани. Някои членове на ККП или активисти са поставени сред тълпата да крещят “трябва да ги избием!” и така собствениците на земя и богатите селяни са екзекутирани на място. По това време всеки, който притежава земя в селата, е квалифициран като “хулиган”. Онези, които често се възползват от селяните, са наричани “долни хулигани”. Онези, които често помагат с поправката на обществените съоръжения и даряват пари за училищата и за подпомагане при природни бедствия са наричани “добри хулигани”. А пък онези, които не правят нищо, са наричани “мирни или тихи хулигани”. Такава класификация е безсмислена, тъй като всички “хулигани” са екзекутирани, без значение към коя точно категория принадлежат.

До края на 1952, публикуваният от ККП брой на екзекутираните “реакционни елементи”, възлиза на около 2.4 милиона. Всъщност броят на жертвите – бивши КМТ държавни служители под районно ниво и притежателите на земя - е не по-малко от 5 милиона души.

Потушаването на реакционерите и поземлената реформа имат три директни резултата. Първо, бивши местни служители, избирани на основата на автономията на дадена група, са отстранени. Чрез потискането на реакционерите и поземлената реформа, ККП избива всички управляващи служители в предишната система и осъществява пълен контрол над селските район чрез създаване на партиен филиал във всяко село. Второ, голямо количество имущество е придобито чрез кражба и грабеж. Трето, гражданите са тероризирани чрез бруталното насилие срещу собствениците на земя и богатите фермери.

Кампанията на “Трите анти” и „Петте анти”

Потискането на реакционерите и поземлената реформа имат за цел главно селата, докато последващите кампании “Трите анти” и “Петте анти” могат да бъдат смятани за съответстващия геноцид в градовете.

Кампанията „Трите анти” започва през декември 1951 година и има за цел корупцията, разточителството и бюрокрацията сред кадрите на ККП. Някои корумпирани служители на ККП са екзекутирани. Скоро след това ККП приписва корупцията на своите служители на изкушенията на капиталистите. Съобразно с това кампанията „Петте анти” срещу подкупите, укриването на данъци, кражбата на държавно имущество, некачественото и бързо строителство и шпионажа на информацията за държавната икономика, е лансирана през януари 1952 година.

Кампанията „Петте анти” по същество е кражба на имуществото на капиталистите или по-точно избиването на капиталистите заради собствените им пари. Чен Ии, кмет на Шанхай по това време, се осведомява за положението всяка вечер, седейки на дивана с чаша чай в ръка. Той пита спокойно: “Колко парашутисти имаме днес?”, което означава “Колко бизнесмена скочиха от високи сгради, за да се самоубият?”.. Никой от капиталистите не успява да избегне кампанията „Петте анти”. От тях се иска да платят данъци, които не са платили още от периода Гуанси (1875-1908 г.), по времето на династията Чин (1644-1911 г.), когато пазарът и търговията в Шанхай са първоначално установени. Капиталистите не могат да си позволят да платят такива „данъци” дори с цялото си състояние. Те нямат друг избор, освен да сложат край на живота си, обаче не смеят да скачат в река Хуанпу. Ако телата им не бъдат открити ККП ще ги обвини, че са избягали в Хонг Конг, а членовете на семействата им ще бъдат държани отговорни за данъците. Затова капиталистите скачат от високите сгради, оставяйки трупа си така, че ККП да види доказателство за тяхната смърт. Твърди се, че по онова време хората не смеели да вървят близо до високи сгради в Шанхай от страх да не бъдат премазани от самоубийци.

Според „Фактите от политическите кампании след основаването на Китайската народна република”, редактирани от четири правителствени поделения, включващи Центъра за историческо проучване на ККП през 1996 г., през периода на кампаниите “Трите анти” и “Петте анти” над 323 100 души са били арестувани, а над 280 се самоубиват или изчезват безследно. По време на кампанията анти-Ху Фън през 1955 г., над 5000 души са уличени в извършването на престъпление, над 500 са арестувани, над 60 се самоубиват, а 12 умират от неестествена смърт. В последвалото погазване на реакционерите повече от 21 300 души са екзекутирани, а над 4300 се самоубиват или изчезват безследно. [11]

Великият глад

Най-голям брой жертви е записан по време на Великия глад в Китай, скоро след Големия скок напред. [12] В статията “Великият глад” в книгата „Исторически записки на Китайската народна република” се казва: ”Броят на загиналите от неестествена смърт и намалена раждаемост от 1959 до 1961 година се изчислява на около 40 милиона... Намаляването на китайското население с 40 милиона е много вероятно в резултат на най-големия глад  в целия свят през този век.” [13]

Великият глад е невярно определян като “Тригодишно природно бедствие” от ККП. Всъщност през тези три години времето създава добри условия, без никакви големи природни бедствия като наводнения, суша, урагани, цунами, земетресения, слана, замръзвания, градушки или нашествие на скакалци. Бедствието е изцяло причинено от човека. Големият скок напред изисква всеки в Китай да се включи в производството на стомана, принуждавайки фермерите да изоставят реколтата си да гние в полето. Въпреки това ръководителите във всеки регион рязко покачват исканията си за повече продукция. Хъ Иирен - първи секретар на партийния комитет на префектура Лиуджоу, сам изфабрикува шокиращата цифра за произведена продукция от “65 000 килограма не обран ориз на му” [14] в район Хуанджиан. Това е наредено веднага след Пленума в Лушан, когато анти-дясното движение на ККП се разпространява в цялата страна. За да се демонстрира, че ККП винаги е права, реколтата е иззета от правителството като форма на облагане с данък, съобразно с тези преувеличени изисквания за произведена продукция. В резултат на това зърнените запаси, семена и основните храни на селяните са всичките конфискувани. Когато въпреки това изискванията все още не могат да бъдат изпълнени, селяните са обвинени, че укриват реколта.

Хъ Иирен веднъж каза, че трябва да се стремят да вземат първо място в надпреварата за най-висока реколта, без значение колко хора ще умрат в Лиуджоу. Някои селяни са лишени от всичко, оставени само с няколко шепи ориз, скрити в гърнето за малка нужда. Комитетът на партията от областта Сунлъ, район Хуанджиан дори издава заповед, която забранява готвенето, като по този начин не дава на селяните да ядат от реколтата. Полицейски патрули пазят през нощта. Ако видят светлина от огън, те пристъпват към внезапна полицейска проверка и обиск. Много от селяните не смеят да готвят дори диви растения или кори от дървета и умират от глад.

Исторически, по време на глад правителството осигурява оризена каша, доставя реколта и позволява на жертвите да се спасят от глада. ККП обаче гледа на бягството от глада като на позор за престижа на партията и нарежда на милиционери да блокират пътищата, за да не позволят на жертвите да избягат от бедстващите райони. Когато селяните изгладняват дотолкова, че започват да крадат жито от складовете за зърно, ККП нарежда да се стреля в тълпите, за да бъдат потушени грабежите и обявява убитите за контрареволюционни елементи. Голям брой селяни умират от глад в много провинции включително, Гансу, Шандон, Хънан, Анхуей, Хъбей, Хунан, Сичуан и Гуансъ. Въпреки това, изгладнелите селяни са принуждавани да участват в работа по напояването, строеж на язовири и производство на стомана. Много от тях припадат по време на работа и не стават повече. Накрая оцелелите нямат сили дори да погребат мъртвите. Много от селата са затрити напълно, тъй като цели семейства умират от глад едно след друго.

В най-сериозните гладни бедствия в историята на Китай преди ККП е имало случаи, в които семейства разменят децата си за ядене, но никой не е ял собствените си деца. По време на управлението на ККП обаче хората са принудени да ядат труповете на умрелите, като канибали да изяждат онези, които са избягали от други региони и дори убиват и изяждат собствените си деца. Писателят Ша Чин описва тази сцена в книгата „Ии Си Да Ди Уан” (Мрачната земя при блатистото разклонение на реката): „В селско семейство бащата останал само със сина и дъщеря си по време на Великия глад. Един ден дъщерята била изгонена от баща си далеч от къщата. Когато се върнала, тя не могла да намери по-малкото си братче, но видяла бяла мазнина да плува в казана и купчина кокали близо до печката. Няколко дни след това бащата добавил още вода в казана и извикал дъщеря си да дойде по-близо. Момичето било ужасено и се молило на бащата през отворената врата - “Татко, моля те не ме изяждай. Аз мога да събера дърва за огън и да ти готвя. Ако ме изядеш, никой друг няма да направи това за теб”.

 До каква степен и какъв е броят на трагедии като тази е неизвестно. Въпреки това ККП представя тези трагедии като достойни за почит, твърдейки, че ККП ръководи хората смело да воюват с “природните бедствия” и продължава да възхвалява самата себе си като “велика, знаменита и правдива”.

След Пленума в Лушан през 1959 г., генерал Пън Дехуей [15] е свален от власт заради застъпничество за хората. Група от правителствени служители и кадри, които си позволяват да казват истината, са освободени от постовете им, задържани или разследвани. След това никой не смее да казва истината. По време на Великия глад вместо да казват истината, хората крият фактите за гладната смърт, за да запазят длъжностите си. Провинция Гансу дори отказва помощ от храна от провинция Шаансъ, твърдейки, че има твърде големи излишъци от храна.

Великият глад е и тест за квалификация на кадрите на ККП. Според критерия на ККП тези кадри, които не се поддават да кажат истината в лицето на милиони умиращи от глад, са безспорно “квалифицирани”. Чрез този тест ККП вярва, че никакви човешки емоции или небесни принципи не могат да се превърнат в психологическо бреме, което да попречи на тези кадри да следват партийната линия. След Великия глад отговорните длъжностни лица участват във формално самокритикуване. Ли Джинчуен, секретар на ККП в провинция Сичуан, където милиони хора са измрели от глад, е издигнат до поста първи секретар на Югозападното областно бюро на ККП.

От Културната революция и масовото избиване на площад Тянанмън до Фалун Гонг

Културната революция е официално лансирана на 16-ти май 1966 година и продължава до 1976 година. Този период е наречен “Десетгодишна катастрофа” дори и от самата ККП. По-късно в интервю за югославски репортер, Ху Яобан, бивш генерален секретар на партията, казва: ”По това време близо 100 милиона души бяха замесени, което бе една десета от населението на Китай.”

Фактите от политическите кампании след основаването на Китайската народна република показват, че: ”През май 1984 г., след 31 месеца на интензивно разследване, доказване и преизчисляване, направено от централния комитет на ККП, цифрите, свързани с Културната революция са: над 4.2 милиона души са задържани и разследвани; повече от 1.73 умират от неестествена смърт; повече от 135 000 са обявени за антиреволюционери и екзекутирани; над 237 000 са избити и повече от 7.03 милиона са осакатени във въоръжени атаки; 71 200 семейства са разрушени”. Статистиките от районните архиви показват, че 7.73 милиона души умират от неестествена смърт по време на Културната революция.

Освен пребиване на хората до смърт, започването на Културната революция отприщва вълна на самоубийства. Много известни интелектуалци, включително Лао Шъ, Фу Лей, Джиан Бозан, Ву Хан и Чу Анпин, всички те слагат край на живота си през ранния стадий на Културната революция.

Културната революция е най-безумният ляв период в Китай. Убийството се превръща в надпревара и начин за демонстриране на революционния статут, така че избиването на “класовите врагове” е извънредно жестоко и брутално.

Политиката на “реформи и отваряне” многократно увеличава обмяната на информация, което прави възможно за много чуждестранни репортери да станат свидетели на масовото избиване на площад Тянанмън през 1989 година и да излъчат телевизионни репортажи, показващи танкове, които настигат и премазват студенти.

Десет години по-късно, на 20-ти юли 1999 г., Дзян Дзъмин започва репресиите срещу Фалун Гонг. До края на 2002 г., вътрешна информация от източници от правителството в Китай потвърждава прикриването на над 7000 загинали в Центрове за задържане, принудителни трудови лагери, затвори и болници за душевно болни, със средно по 7 души убивани дневно.

Днес ККП има тенденцията да убива далеч по-малко, отколкото в миналото, когато милиони или десетки милиони бяха избивани. Има две важни причини за това. От една страна, партията е извратила умовете на хората в Китай с партийната си култура и сега те са по-покорни и цинични. От друга страна, поради прекалената корупция и злоупотреба на длъжностните лица от ККП, китайската икономика се е превърнала в икономика, “ преливаща от едно място на друго” и зависи основно от чуждестранния капитал, за подържането на икономически растеж и социална стабилност. ККП ясно си спомня икономическите санкции, последвали след масовото избиване на площад Тянанмън и знае, че откритото избиване на хора ще доведе до оттегляне на чуждестранния капитал, което ще постави в опасност тоталитарния й режим.

Въпреки това партията никога не се е отказвала от задкулисни кръвопролития, а днешната ККП не жали усилия да прикрива кървавите доказателства.

******************

II. Извънредно жестоки начини на убиване

Всичко, което ККП прави, служи на една единствена цел: придобиване и поддържане на властта. Убийството е много важен начин за ККП да поддържа властта си. Колкото повече хора са избивани и колкото по-жестоки са убийствата, толкова по-голяма е способността на партията да всява ужас. Този терор започва още преди Китайско-японската война.

Масово избиване в Северен Китай по време на Китайско-японската война

Когато препоръчва книгата “Врагът отвътре”, написана от Отец Реймънд Дж. Ди Джагър [16], някогашният президент на САЩ Хувър отбелязва, че книгата излага на показ терора на комунистическите движения. Той препоръчва книгата на всеки, който иска да разбере тази зла сила в този свят.

В книгата Ди Джагър разказва истории за това как ККП използва насилие за сплашване на хората и да ги постави в подчинение. Например един ден партията наредила на всички да отидат на площада в селото. Учителите също завели децата от училище. Целта на събирането било да се гледа убийството на 13 патриотични млади мъже. След оповестяване на изфабрикуваните обвинения срещу жертвите, ККП наредила на ужасените учители да накарат децата да пеят патриотични песни. По средата на песните на сцената излезли не танцьори, а екзекутор, който държал остър нож. Той бил свиреп, силен, млад комунистически войник със силни ръце. Войникът отишъл  зад първата жертва, вдигнал големия остър нож и с един замах първата глава паднала на земята. Кръв започнала да се лее на всички страни като фонтан, докато главата се търкаляла по земята. Истеричното пеене на децата се превърнало в хаотични крясъци и плач. Учителката подържала ритъма, опитвайки се да продължи песента; нейният звънец звънял отново и отново насред хаоса.

Екзекуторът замахнал 13 пъти и 13 глави паднали на земята. След това се включили и много комунистически войници, разрязали гърдите на жертвите и извадили сърцата им за забавление. Тези зверства били извършени пред децата. Те били пребледнели от страх и ужас и някои от тях започнали да повръщат. Учителят нахокал децата и ги наредил под строй да се върнат в училище.

След това Отец Ди Джагър често вижда деца, принуждавани да гледат убийства. Децата свикват с кървавите сцени и станват безчувствени към убийствата; някои дори започват да изпитват удоволствие от вълнението.

Когато ККП чувства, че обикновено убийство не е достатъчно потресаващо или вълнуващо и измисля всякакви видове жестоки мъчения. Например да принуждава някой да погълне голямо количество сол без да пие вода – жертвата страда, докато не умре от жажда; или да съблекат някого гол и да го накарат да се търкаля върху натрошени стъкла; или да издълбаят дупка в замръзнала река през зимата и да хвърлят жертвата в дупката, където тя или умира от измръзване, или се удавя.

Ди Джагър пише за един от членовете на ККП в провинция Шансъ, който измислил ужасно мъчение. Един ден, когато се скитал из града, той спрял пред един ресторант и се загледал в голям, врящ казан. По-късно купил няколко огромни казана и веднага арестувал няколко човека, които били против Комунистическата партия. По време на набързо скалъпен съдебен процес, казаните били напълнени с вода и загрети, докато водата в тях кипне. Три от жертвите били съблечени голи и хвърлени в казаните с вряща вода след съдебния процес. В Пиншан Ди Джагър станал свидетел как баща бил одран жив. Членовете на ККП принудили сина да гледа и да участва в това нечовешко мъчение, да гледа как баща му умира в ужасни болки и да слуша виковете му. Членовете на ККП излели оцет и киселина върху тялото на бащата и след това одрали кожата му бързо. Започнали от гърба, след това нагоре към рамената и бързо одрали напълно кожата от цялото тяло, оставяйки непокътната само главата. Бащата умрял за минути.

Червеният терор по време на “Червения август” и канибализмът в Гуансъ

След придобиването на абсолютен контрол над страната, ККП не спира ни най-малко насилието. По време на Културната революция то става дори по-лошо.

На 18 август 1966 г. Мао Цзедун се среща с представители на Червената Гвардия на кулата на площад Тянанмън. Сон Бинбин, дъщеря на комунистическия лидер Сон Ренцион, поставя емблема на Червената Гвардия на ръкава на Мао. Когато той научава името й, което означава „благороден и учтив”, казва: “Ние имаме нужда от повече насилие”. Тогава Сон сменя името си на Сон Яоу (което буквално означава “искам насилие”).

Скоро след това яростни и въоръжени атаки се разпространяват из цялата страна. По-младото поколение, възпитавано в комунистически атеизъм, няма никакви грижи или страхове. Под директното ръководство на ККП и ръководени от инструкциите на Мао,  Червените Гвардейци, фанатизирани, неуки и имащи се за над закона, започват да бият хора и да обират къщи из цялата страна. В много области всичките “Пет черни класи” (земевладелци, богати фермери, контрареволюционери, подривни елементи и десни) и членовете на техните семейства са избити, следвайки политиката на геноцид. Типичен пример е областта Дасин близо до Пекин, където от 27 август до 1 септември 1966 година, общият брой на убитите възлиза на 325 души в 48 бригади на 13 народни комуни. Най-възрастният убит е на 80 години, а най-младият - само на 38 дни. Двадесет и две семейства са избити до един.

„Пребиването на хора до смърт бе обичайна гледка. На улица Шатан, група мъже от Червената Гвардия измъчвали възрастна жена с метални вериги и кожени колани докато тя престанала да мърда, но въпреки това една жена от Червената Гвардия започнала да скача с всичка сила върху корема й. Старата жена умряла на място… Близо до Чонуенмен, докато от Червените Гвардейци претърсвали дома на съпруга на един земевладелец (самотна вдовица), принудили всеки съсед да донесе тенджера с вряла вода. Те изсипвали врялата вода през яката на старата жена, докато тялото й се сварило. Няколко дни по-късно, възрастната жена била намерена мъртва в стаята, тялото й било покрито с червеи… Имаше много и най-различни начини за убиване, включително и пребиване до смърт с полицейски палки, рязане с бръснач и душене до смърт с въжета... Начинът, по който убиваха бебета беше най-жесток: убиецът стъпваше на единия крак на бебето и дръпваше другия му крак, разкъсвайки тялото на половина.” (Разследване на масовите убийства в Дасин от Ю Луоуен). [17]

Канибализмът в Гуансъ е дори още по-нечовешки, отколкото масовото клане в Дасин. Писателят Джън Ии, автор на книгата „Аленият мемориал”, описва канибализма като развиващ се в три стадия. [18]

Първият е началният стадий, когато терорът е прикрит и потискан. Областни записки документират типична сцена: в полунощ убийците отивали да намерят жертва и я разрязвали, за да извадят сърцето и черния дроб. Тъй като били неопитни и изплашени, те изваждали белия дроб по погрешка и в такива случаи трябвало да се връщат обратно. След като сготвели сърцето и черния дроб, някои хора донасяли алкохол от вкъщи, други - подправки и тогава всички участници в убийството ядели човешките органи в мълчание на светлината на огъня в пещта.

Втората фаза е апогеят, когато терорът става отворен и публичен. По време на този етап ветераните убийци са придобили опит как да изваждат сърцето и черния дроб, докато жертвата е още жива и дори учат другите, овладявайки техниката си до съвършенство. Например, когато разрязвали жив човек, убийците просто режели корема на жертвата под формата на кръст, стъпвали върху тялото (ако жертвата била завързана за дърво, убийците ритвали долната част на корема с коляно) и сърцето и другите органи просто излизали навън. Главнокомандващият главорез получавал сърцето, черния дроб и гениталиите, докато другите взимали каквото оставало. Тези парадни и в същото време ужасяващи сцени били съпроводени с размахване на флагове и лозунги.

Третият етап е потресаващ. Канибализмът става масово, широкоразпространено движение. В областта Усуан, подобно на диви кучета, които ядат телата по време на епидемия, хора изяждали други хора. Често жертвите били първо “публично критикувани”, което винаги било последвано от убийство и след това канибализъм. Веднага щом жертвата паднела на земята, жива или мъртва, хората изваждали предварително подготвените ножове и обграждали тялото, отрязвайки която и да е част, която можели да сграбчат. На този етап обикновените граждани всички били замесени в канибализъм. Ураганът на “класовата борба” отнася всякакво чувство за грях и човешки нрав от умовете на хората. Канибализмът се разпространявал подобно на епидемия и хората се наслаждавали на канибалски пиршества. Всяка част от човешкото тяло ставала за храна, включително сърцето, месото, черния дроб, бъбреците, лактите, краката и сухожилията. Човешките тела били готвени по много различни начини, включително чрез варене, задушаване, печене, пържене или на шиш... Хората пиели ракия или вино и играели игри, докато ядели човешки тела. По време на връхната точка на това движение дори и в ресторанта на най-високопоставената правителствена организация - Революционният комитет на областта Усуан – се предлагали човешки блюда.

Читателите не трябва да смятат погрешно, че такова празненство на канибализма е било чисто и просто неорганизирано поведение на хората. ККП е тоталитарна организация, контролираща всяка клетка от обществото. Без насърчаването и манипулацията на ККП, канибалското движение би могло изобщо да не се случи.

В песен, написана от ККП, в която партията възхвалява сама себе си, се казва: ”Старото общество [19] превърна хората в призраци, новото общество превърна призраците в хора”. Въпреки това тези убийства и канибалски празненства ни показват, че ККП може да превърне човешкото същество в чудовище или дявол, понеже самата партия е по-свирепа и от дявола.

Преследването на Фалун Гонг

Едновременно с навлизането в ерата на компютрите и пътуванията в космоса, и с възможността да говорят за човешки права, свобода и демокрация, когато са насаме, хората в Китай смятат, че страшните и ужасяващи зверства са вече минало. ККП е облякла цивилно облекло и се счита, че е готова да се свърже със света.

Това обаче е далеч от истината. Когато ККП открива, че има група от хора, които не се страхуват от жестоките насилия и убийства, средствата, които тя използва, стават дори още по-маниакални. Групата, преследвана по този начин, е Фалун Гонг.

Насилието на Червената Гвардия и канибализмът в провинция Гуансъ имат за цел да елиминират тялото на жертвата, да убият някого за няколко минути или за няколко часа. Практикуващите Фалун Гонг са преследвани и принуждавани да се откажат от вярата си в “Истинност, Доброта и Търпимост”. Освен това жестокото насилие често продължава с дни, с месеци или дори с години. Изчислено е, че приблизително 10 000 практикуващи Фалун Гонг са починали в резултат на мъченията.

Практикуващите Фалун Гонг, претърпели всякакви видове страдания и избегнали челюстите на смъртта, са описали повече от 100 безмилостни метода за мъчение. Ето само няколко примера.

Жестокият побой е най-често използваният метод за мъчение и малтретиране на практикуващите Фалун Гонг. Полицията и главатарите на затворниците бият практикуващите, като при това подстрекават и други затворници да го правят. Много от практикуващите оглушават, тъканта на външната част на ушите им е разкъсвана, очните им ябълки са премазвани, зъбите им, както и черепа, гръбначния стълб, гръдния кош, ключицата, таз, ръце и крака, са изпочупвани. Ръце и крака са ампутирани в резултат на побоищата. Някои от мъчителите безмилостно защипват и премазват тестисите на мъжете практикуващи и ритат на жените практикуващи в областта на гениталиите. Ако практикуващите не се откажат, изтезанията и побоя продължават, докато кожата се разкъса и плътта се покаже отвътре. Телата на практикуващите стават напълно деформирани от изтезанията и покрити с кръв, въпреки това гардовете продължават да изсипват солена вода върху тях и да ги шокират с електрически палки. Миризмата на кръв и горяща плът се смесват и агонизиращите викове са непоносими. Междувременно, мъчителите използват и найлонови торби, с които покриват главата на практикуващия, в опита им да го принудят да се откаже от своите вярвания чрез страха от задушаване.

Електрическият шок е друг, много често използван метод в китайските принудителни трудови лагери за мъчение на практикуващите Фалун Гонг. Полицията използва електрошокови палки, за да нанася удари върху чувствителните части на тялото, включително устата, върха на главата, гърдите, гениталиите, бедрата, ходилата, бюста на жените и пениса на мъжете практикуващи. Някои от полицаите използват електрически шок от няколко палки едновременно, докато започне да мирише на горяща плът, а наранените части станат тъмни и лилави. Понякога използват електрически шок на главата и ануса едновременно. Полицията често използва десет или повече електрошокови палки едновременно, за да удря практикуващите в продължение на дълго време. Обикновено електрическите палки са  от порядъка на десетки хиляди волта.. Когато преминава ток, палката излъчва синя светлина и електростатичен звук. Когато електрическият ток минава през тялото на човек, усещането е, че сякаш те изгарят или си нахапван от змии. Всеки удар е много болезнен, като ухапване от змия. Кожата на жертвите става червена, разпуква се и изгаря, а раните загнояват. Има дори и още по-мощни електрически палки, с по-висок волтаж, които причиняват на жертвата усещането, че главата е удряна с чук.

Полицията използва и запалени цигари, за да гори ръцете, лицето, ходилата, гърдите, гърба и зърната на гърдите на практикуващите и прочие. Полицаите използват запалки, за да горят ръцете и гениталиите на практикуващите. Специално направени метални пръчки се нагряват в електрически печки докато станат червени от горещината. С тях се горят краката на практикуващите. Полицията използва и нагорещени до червено въглища, за да гори лицата на практикуващите. Полицаи изгарят до смърт практикуващ, който след като бил издържал жестоки мъчения все още диша и има пулс. След това твърдят, че той се е “самозапалил”.

Полицаите удрят жените практикуващи по гърдите и в областта на гениталиите. Те са изнасилвани от един или много полицаи. В допълнение полицаите ги събличат голи и ги хвърлят в килии, пълни с мъже затворници, които ги изнасилват. Полицаите използват електрически палки и прилагат електрически шок върху гърдите и гениталиите им. Те използват запалки, за да горят зърната на гърдите им и вкарват електрошоковите палки във влагалищата на жените. Връзват четири четки за зъби заедно, вкарват ги във вагината на практикуващата и ги движат с въртеливи движения. Интимните части на жените практикуващи са окачвани за железни закачалки. Ръцете им са оковавани в белезници зад гърба им, а зърната на гърдите им са пробождани с жица, по която е пуснат електрически ток.

Полицаите принуждават практикуващите Фалун Гонг да носят ”Прави якета” [20] и след това скръстват и завързват ръцете им зад гърба им. Издърпват ръцете им нагоре над раменете към гърдите, завързват краката им и ги овесват навън през прозореца. В същото време запушват устата на практикуващите с парцал, слагат слушалки в ушите им и продължително им пускат съобщения, които заклеймяват и очернят Фалун Гонг. Според показанията на свидетел, хора, които претърпяват това мъчение, много скоро получават счупване на ръцете, разкъсване на сухожилията, счупвания на раменете, китките и лактите. Онези, измъчвани по този начин в продължение на дълго време, претърпяват напълно счупване на гръбначния стълб и умират в агонизиращи болки.

Полицаите също така хвърлят практикуващите в подземни шахти на канализационните и отпадъчни води. Те забиват бамбукови пръчки под ноктите на практикуващите и ги принуждават да живеят във влажни стаи, пълни с червени, зелени, жълти и бели плесени по тавана, стените и по пода, което причинява загнояване на раните им. Мъчителите също използват и кучета, змии и скорпиони да хапят практикуващите и ги инжектират с вещества, които разрушават нервната система. Това са само част от начините, с които практикуващите са измъчвани в принудителните трудови лагери.

******************

III. Жестока борба вътре в самата партия

Тъй като ККП обединява своите членове на базата на природата на партията, а не на основата на морал и справедливост, лоялността на членовете й, особено на по-висшестоящите, към главния лидер, е основен въпрос. Партията има нужда да създаде атмосфера на терор чрез избиване на собствените си членове. Така оцелелите виждат, че когато главният диктатор иска някой да умре, този човек ще умре по ужасен начин.

Вътрешните борби в комунистическите партии са добре известни. Всички членове на политбюро на руската комунистическа партия през първите два мандата, освен Ленин, който умира, и самия Сталин, са убити или се самоубиват. Трима от петимата фелдмаршали са екзекутирани, трима от петимата главнокомандващи са екзекутирани, всичките десет от второстепенните главнокомандващи армията са екзекутирани, 57 от общо 85 главнокомандващи на военните сили са екзекутирани и 110 от 195 командващи на дивизии са екзекутирани.

ККП винаги се застъпва за “жестоки борби и безмилостни атаки”. Такава тактика има за цел не само хората извън партията. Още от революционния период в провинция Джиансъ, ККП вече е избила толкова много хора в Антиболшевишкия корпус (АБ Корпус) [21], че само няколко оцеляват, за да се бият във войната. В град Йан’ан партията провежда “възстановителна” кампания. След като се установява политически, тя отстранява Гао Ганг, Рао Шушъ [22], Ху Фън и Пън Дехуей. До времето на Културната революция почти всички висши членове в партията са елиминирани. За никого от бившите секретар-генерали в ККП нещата не свършват добре..

Лиу Шаоцъ, бивш президент на Китай, някогашна фигура No.2 за нацията, умира ужасно. В деня на неговия 70-ти рожден ден Мао Цзедун и Джоу Енлай [23] специално указват Уан Донсин (доверен охранител на Мао) да занесе на Лиу Шаоцъ подарък за рождения му ден, радио, за да му даде възможност да чуе официалния рапорт на Осмата пленарна сесия на Дванадесетия централен комитет, в която се казва “Завинаги отстранете предателя, шпионина и изменник Лиу Шаоцъ от партията и продължавайте да разобличавате и критикувате престъпленията на Лиу Шаоцъ и неговите съучастници в измяна и предателство.” Лиу Шаоцъ е смазан психически и заболяванията му рязко се влошават. Тъй като бил на легло в продължение на дълго време и не може да се движи, вратът, гърбът, бедрата и петите му имат болезнени гнойни рани. Когато чувствал ужасни болки, той сграбчвал дрехи, предмети или ръцете на други хора и не ги пускал, затова хората просто сложили две твърди пластмасови бутилки в ръцете му. Когато умира, двете твърди пластмасови бутилки били придобили формата на пясъчен часовник от стискане.

До октомври 1969 г. тялото на Лиу Шаоцъ започнало да се разлага, а инфектираните рани имали много силна миризма. Той бил слаб като вейка, на границата на смъртта. Но специалният инспектор от Централния комитет на партията не му позволявал да бъде изкъпан, да се обърне на другата страна или да смени дрехите си. Вместо това  свалили всичките му дрехи, увили го в юрган, качили го на самолет от Пекин за град Каифънг и го заключили в мазето на солиден бетонен бункер.. Когато имал силна треска не само не му давали никакви лекарства, но дори и отстранявали медицинския персонал. Когато Лиу Шаоцъ умира, тялото му е разложено, а разрошената му бяла коса е дълга повече от половин метър. Два дни по-късно той е кремиран в полунощ като човек, болен от силно заразна болест. Завивките, възглавницата му и всички други вещи са изгорени. На смъртния акт на Лиу четем: Име: Лиу Уейхуан; работа: безработен; причина за смъртта: болест. ККП измъчва президента на нацията до смърт просто така, без дори да даде ясно обяснение.

******************

IV. Изнасяне на революцията извън Китай, избиване на хора в чужбина

В допълнение на избиването на хора в Китай и вътре в самата партия, с голяма наслада и използвайки различни методи, ККП участва и в избиването на хора в чужбина, включително на китайци отвъд океана, чрез изнасяне на “революцията”. Червените кхмери е типичен пример.

Червените кхмери на Пол Пот съществуват в продължение само на четири години в Камбоджа. Въпреки това, от 1975 до 1978 година повече от 2 милиона души, включително над 200 000 китайци, са избити в тази малка страна с население само от осем милиона души.

Престъпленията на Червените кхмери са безбройни, но няма да ги дискутираме тук. Трябва обаче да споменем за връзката им с ККП.

Пол Пот боготвори Мао Цзедун. От 1965 година нататък той посещава Китай четири пъти, за да слуша лично учението на Мао Цзедун. През ноември 1965 г. Пол Пот остава в Китай в продължение на три месеца. Чен Бода и Джан Чунциао дискутират с него теории като: ”политическата власт израства от дулото на пистолет”, “класова борба”, “диктатура на пролетариата” и така нататък. По-късно всички тези теории стават основата на неговото управление на Камбоджа. След завръщането си от Китай Пол Пот сменя името на партията си на Камбоджанска комунистическа партия и установява революционни бази съобразно модела на ККП за обграждане на градовете откъм селата.

 През 1968 г. камбоджанската комунистическа партия официално установява армия. В края на 1969 г. тя наброява около 3000 души. Но през 1975 г., преди атакуването и окупацията на град Пном Пен, тя вече е много добре екипирана армия с бойна сила от 80 000 войници. Това е изцяло в резултат на подкрепата на ККП. Книгата “Писмени доказателства за подкрепата на Виетнам и борбата с Америка” от Уан Сианген [24] посочва, че през 1970 г. Китай дава на Пол Пот екипировка и въоръжение за 30 000 войници. През април 1975 година Пол Пот превзема столицата на Камбоджа и два месеца по-късно отива в Пекин, където посещава ККП, за да получи инструкции. Очевидно ако убийствата, извършени от Червените кхмери, не са били подкрепени теоретично и материално от ККП, те не биха могли да се случат.

Например след като двамата сина на принц Сиханук са убити от камбоджанската комунистическа партия, тя покорно изпраща Сиханук в Пекин по нареждане на Джоу Енлай. Добре известно е, че когато камбоджанската комунистическа партия избива хора, тя би убила, образно казано, и плода в зародиш, за да предотврати бъдещи проблеми. Но на молбата на Джоу Енлай Пол Пот се подчинява безропотно.

Джоу Енлай би могъл да спаси Сиханук само с една дума, но ККП дори не възразява на избиването на 200 000 китайци от камбоджанската комунистическа партия. По това време китайските камбоджанци отиват в китайското посолство за помощ, но там не им обръщат никакво внимание.

През май 1998 година, когато широкомащабно избиване и изнасилване на етнически Китайци се случва в Индонезия, ККП не казва нито дума. Тя не предлага никаква помощ и дори блокира новините във вътрешността на Китай. Изглежда китайското правителство не го е грижа за съдбата на китайците в чужбина. ККП дори не предлага някаква хуманитарна помощ.

******************

V. Разрушаване на семейството

Няма начин да бъде установено колко хора са избити в политическите кампании на ККП. Няма начин да се направи статистическо проучване, тъй като информацията е блокирана, а между отделните региони има бариери, етнически групи и местни диалекти. ККП никога не би провела такова изследване, тъй като това би било равносилно на това сама да изкопае гроба си. Партията предпочита да пропуска детайлите, когато пише собствената си история.

Още по-трудно е да се знае броя на семействата, ощетени от ККП. В някои случаи един човек умира и семейството му е разбито. В други случаи загива цялото семейство. Дори когато никой не умира, много хора са принудени да се разведат. Баща и син, майка и дъщеря са принуждавани да се откажат от роднинската си връзка. В резултат на това някои стават инвалиди, други полудяват, а някои умират млади от сериозни заболявания, причинени от изтезания. Информацията за тези семейни трагедии е много непълна.

Японският „Юмиури нюз” веднъж пише, че повече от половината от китайското население е било преследвано от ККП. Ако това наистина е така, броят на семействата, разрушени от ККП, се изчислява на над 100 милиона.

Джан Джисин [25] се превръща в познато име във всяко домакинство поради огромния брой репортажи за нейната история. Много хора знаят, че тя е изстрадала физически мъчения, групово изнасилване и умствен тормоз. Накрая полудява и е разстреляна, след като гърлото й е прерязано. Но много хора може и да не знаят, че има и друга жестока история зад тази трагедия – дори членовете на семейството й били задължени да посещават “класове за семействата на осъдени на смърт затворници”.

Дъщерята на Джан Джисин – Лин Лин си спомня ранната пролет на 1975 година.

„Човек от съда в Шенян произнесе високо: ”Вашата майка е много упорит контрареволюционер. Тя отказва да се промени и е непоправимо твърдоглава. Тя е срещу нашия велик лидер и председател Мао, срещу непобедимото учение на Мао Цзедун и срещу пътя на революционния пролетариат, начертан от председателя Мао. С куп от престъпления, нашето правителство смята, че наказанието трябва да се увеличи. Ако тя бъде екзекутирана, какво е вашето отношение?” Аз бях удивена и не знаех как да отговоря. Сърцето ми беше разбито. Но се преструвах, че съм спокойна, опитвайки се да сдържа сълзите си. Баща ми беше казал, че не можем да плачем пред другите, в противен случай нямаме никакъв шанс да отречем семейната връзка с майка ми. Баща ми отговори вместо мен: “Ако е случаят е такъв, правителството е свободно да предприеме каквото е необходимо”.

Човекът от съда попита отново: ”Ще вземете ли тялото й, ако бъде екзекутирана? Ще вземете ли принадлежностите й от затвора?” Аз наведох глава и не казах нищо. Баща ми отново отговори вместо мен: “Не се нуждаем от нищо”... Баща ми държеше мен и брат ми за ръце и така излязохме заедно от общинската сграда. Като зашеметени, ние вървяхме към дома срещу виещата снежна буря. Не готвихме нищо за ядене; баща ми раздели единствената долнокачествена царевична кифла, която имахме вкъщи и я даде на мен и на брат ми. Той каза: “изяжте я и лягайте рано”. Аз легнах тихичко на леглото от глина. Баща ми седна на един стол и гледаше втренчено в светлината като замаян. След известно време погледна към леглото и реши, че сме заспали. Стана, внимателно отвори куфара, който донесохме от дома ни в Шенян и извади снимка на майка ми. Гледаше я и не можеше да сдържи сълзите си.

Аз станах от леглото, сложих глава в ръцете му и започнах да плача силно. Баща ми ме потупа лекичко и каза: ”Не прави това, съседите не трябва да ни чуят”. След като ме чу да плача, брат ми се събуди. Баща ми ни прегръщаше силно. Не знаем колко сълзи изплакахме тази нощ, но знаехме, че не можем да плачем свободно.” [26]

Един университетски лектор имал щастливо семейство, но то преживяло катастрофа по време на процеса за промяна на десните. По време на антидясното движение, жената, която по-късно станала негова съпруга, се срещала с мъж, който бил определен като десен. По-късно нейният любим бил изпратен в далечна област, където понесъл огромни страдания. Тъй като тя - младо момиче - не можела да живее повече така, изоставила любимия и се омъжила за лектора. Когато нейният възлюбен най-после се завърнал в родния си град, тя вече била майка на няколко деца. Нямало друг начин да се разкае за измяната, освен да се разведе. Тя настояла да се разведе със съпруга си, за да се разплати с гузната си съвест. По това време лекторът бил на повече от 50 години; той не могъл да понесе внезапната промяна и полудял. Съблякъл дрехите си и се затичал гол, търсейки място да започне нов живот. Жена му напуснала и него и децата. Болезнената раздяла, наложена от партията, е проблем, който не може да бъде разрешен и е нелечимо социално заболяване, което може единствено да замени една раздяла с друга.

Семейството е основният елемент от китайското общество. То е и последната крепост на традиционната култура срещу културата на партията. Затова вредата, нанесена на семейството, е най-жестоката в историята на убийствата на ККП.

Тъй като ККП монополизира всички социални ресурси, когато някой е класифициран като опонент на диктатурата, той незабавно ще преживее криза на средствата за препитание, ще бъде обвиняван от всеки в обществото и унижаван. Тъй като дисидентите са третирани несправедливо, семейството е единственото безопасно убежище за тези невинни хора, където те могат да намерят утеха. Но политиката на ККП на намеса не дава възможност на членовете на семейството да се успокояват един друг. В противен случай те също рискуват да бъдат заклеймени като опоненти на диктатурата. Джан Джисин например е била принудена да се разведе. За много хора предателството от членове на семейството – клеветене, каране, публично порицаване, публично отричане от тях – е последната капка, която прекършва духа им. Много хора са се самоубили в резултат на това.

******************

VI. Модели за убиване и последствия от убийствата

Идеологията на ККП за убиване

ККП винаги е рекламирала себе си като талантлива и изобретателна в развитието на марксизма и ленинизма, но всъщност творчески изобретява невиждани злини в историята и в света. Тя използва комунистическата идеология на социално единство, за да мами обществеността и интелектуалците. Тя използва факта, че науката и технологиите отслабват вярата, за да пропагандира пълен атеизъм. Тя използва комунизма, за да отрича частната собственост и използва теорията на Ленин и практиката на насилствена революция, за да управлява страната. В същото време тя комбинира и засилва още повече най-лошата част от китайската култура, която се отклонява от основните китайски традиции.

ККП изобретява цялостна теория и структура на “революция” и “продължителна революция” под диктатурата на пролетариата; тя използва тази система, за да промени обществото и да осигури диктатурата на партията. Нейната теория има две части – икономическа основа и супер-структура под диктатурата на пролетариата, в която икономическата база определя супер-структурата, докато супер-структурата на свой ред действа на тази икономическа база.

За да засили тази супер-структура и особено мощта на партията, тя трябва първо да започне революция на икономическата база, което включва:

(1) Избиване на земевладелците, за да се решат връзките с производството [27] в селата.
(2) Избиване на капиталистите, за да се решат проблемите с продукцията в градовете.

Вътре в самата супер-структура също периодично се извършват убийства, за да се подържат абсолютния контрол и идеология на партията. Това включва:

(1) Решаване на проблема с политическото отношение на интелектуалците към партията.

В продължение на дълъг период от време, ККП лансира различни кампании, за да реформира мисълта на интелектуалците. Тя обвинява интелектуалците в буржоазен индивидуализъм, буржоазна идеология, аполитични гледни точки, безкласова идеология, либерализъм и така нататък. ККП отнема достойнството на интелектуалците чрез промиване на съзнанията им и премахване на тяхната съвест. ККП отстранява почти напълно независимото мислене и много други качества на интелектуалците, включително и традицията да се говори открито за справедливост и посвещаване на живота в подкрепа на правдата. Тази традиция учи: “не се впускайте в крайности, ако сте богати и почитани и не се отклонявайте от вашата цел, ако сте бедни и объркани, нито пък се прекланяйте пред сила, имаща превес” [28]; “Човек трябва първо да се грижи за страната и най-накрая за своето лично щастие” [29]; “Всеки обикновен човек трябва да се смята за отговорен за успеха или провала на нацията” [30]; “Когато не вижда ясно, човек се стреми да усъвършенства своята собствена личност, но когато вижда ясно той усъвършенства не само себе си, но и цялата страна.” [31]

(2) Започване на културна революция и избиване на хора, за да може ККП да придобие абсолютно политическо и културно управление.

ККП мобилизира масови кампании вътре и вън от партията, започвайки с убийства в областта на литературата, изкуството, театъра, историята и образованието. ККП насочва първите си атаки към няколко известни личности като ”Село от три семейства” [32], Лиу Шаоци, У Хан, Лао Шъ и Джиан Бозан. По късно броят на убийствата нараства до “малка група в партията”, и “малка група в армията” и най-накрая се увеличава от изцяло вътрешнопартийно и в армията, до всички хора в цялата страна. Въоръжените схватки премахват физически телата. Атаките срещу културата убиват хората духовно. Това е извънредно хаотичен и пълен с насилие период под контрола на ККП. Злата страна на човешката природа е увеличена до максимум поради нуждата на партията да възроди силата си в период на криза. Всеки може да убива произволно в името на “революцията” и “защитавайки революционната линия на председателя Мао”. Това е безпрецедентно общонационално упражнение по елиминиране а човешката природа.

(3) ККП стреля по студентите на площад Тянанмън на 4-ти юни 1989 г., в отговор на демократичните им искания след Културната революция.

Това е първият път, когато армията на ККП избива цивилни лица публично, за да потуши протеста на хората срещу незаконното присвояване, корупцията и тайните споразумения между служители в правителството и бизнесмени, както и за да потуши исканията им за свобода на пресата, словото и на сдружаване. По време на масовото избиване на площад Тянанмън, за да провокира омраза между армията и цивилните, ККП дори инсценира палежи на военни коли от цивилни и убийства на войници, предизвиквайки умишлено трагедията, в която Народната армия избива собствения си народ.

(4) Избиване на хора с различни вярвания.

Сферата на вярата е от жизнено важно значение за ККП. За да може нейната ерес да мами хората по онова време, ККП започва да унищожава всички религии и духовни практики още от началото на управлението си. Когато среща духовната вяра на новата ера – Фалун Гонг – ККП изважда отново касапския си нож. Стратегията на ККП е да се възползва от принципите на Фалун Гонг – „Истинност, Доброта и Търпимост” и от факта, че практикуващите не лъжат, не използват насилие и не предизвикват социално безредие. След придобиването на опит в преследването на Фалун Гонг, ККП става дори по-добра в отстраняването на хора от други вероизповедания. Този път Дзян Дзъмин и ККП излизат на преден план да убиват, вместо да използват други групи от хора.

(5) Избиване на хора, за да се прикрие истината.

Правото на хората да знаят истината е друго слабо място за ККП. Партията избива хора и за да предотврати изтичането на информация. В миналото “слушането на радиопредаванията на врага” бе углавно престъпление, наказвано с затвор. Днес, в отговор на няколко инцидента на улавяне на сигнала и включване на честотата на държавната телевизионна система, за да се разясни истината за преследването на Фалун Гонг, Дзян Дзъмин издава тайно нареждане да се “убива безмилостно на място”. Лиу Ченджун, който се включва в предаванията на държавната телевизия по такъв начин, е измъчван до смърт. ККП мобилизира “Управление 610” (организация, подобна на Гестапо в нацистка германия, създадена, за да преследва Фалун Гонг), полицията, прокурори, съдилища и голяма полицейска интернет система, за да следи всяко действие на хората.

(6) Лишаване на хората от правата им за оцеляване заради лични интереси.

Теорията на ККП за нестихваща революция означава в действителност, че тя няма да се откаже от своята власт. Понастоящем злоупотребите и корупцията в ККП са се разраснали в конфликти между абсолютното ръководство на партията и правото на хората на живот. Когато хората се организират, за да защитят правата си легално, ККП използва насилие, размахвайки касапския нож към така наречените „главатари” на движенията. ККП вече е подготвила над един милион души въоръжена полиция за тази цел. Днес ККП е много по-добре подготвена за убийства, отколкото бе по времето на клането на площад Тянанмън през 1989 година, когато трябваше временно да мобилизира и полевата армия. Въпреки това обаче, докато води своите хора по пътя на разрухата, тя води и себе си към задънена улица. ККП е достигнала този извънредно уязвим стадий, когато “взема дърветата и тревата за врагове, когато вятърът подухне”, както се казва в Китай.

Ако погледнем от по-високо може да видим, че ККП е по природа зъл дух. Независимо как се променя в определено време и на определено място, за да поддържа абсолютен контрол, ККП няма да промени кървавата си история – в миналото тя е избивала хора, избива хора сега и ще продължи да избива и в бъдеще.

Различни методи на убиване според различни обстоятелства

1. Ръководство чрез пропаганда

ККП използва различни методи за избиване на хора в зависимост от периода от време. В повечето ситуации ККП създава пропаганда, преди да започне да избива. Партията често казва, че “само убийствата могат да усмирят общественото недоволство”, сякаш хората изискват от ККП да избива. В действителност това “обществено недоволство” е било предизвикано от ККП.

Например драмата “Белокосото момиче” [33] представлява напълно изопачаване на народната легенда. Измислените истории за събирането на рента и пълните с вода тъмници, разказвани в драмата “Лиу Венцай”, са използвани като средство за “обучение” на хората в омраза към земевладелците. ККП обикновено демонизира своите врагове, както в случая с бившия китайски президент Лиу Шаоцъ. По специално, ККП инсценира инцидента по самозапалването на площад Тянанмън през януари 2001 година, за да подбуди омразата на хората към Фалун Гонг, а след това удвои кампанията си на масов геноцид срещу Фалун Гонг. ККП не само не променя методите си на избиване на хора, а и ги усъвършенства чрез употребата на новите информационни технологии. В миналото ККП можеше да измами само хората в Китай, но в днешно време тя мами и хората по целия свят.

2. Мобилизиране на масите в убийствата на хора

ККП не само избива хора чрез машината на диктатурата си, но и активно мобилизира хората да се избиват един друг. Дори и да е спазвала някои правила и закони в началото на тези мобилизации, в момента, в който тя призовава хората да се присъединят, вече нищо не може да спре кланетата. Например, когато ККП провеждаше поземлената реформа, комитетът по поземлената реформа можеше да взема решения относно живота или смъртта на земевладелците.

3. Унищожаване на духа, преди да бъде унищожено физическото тяло

Друг метод на убиване е смазването духа на човек, преди да бъде умъртвено физическото му тяло. В историята на Китай дори и най-жестоката и свирепа династия Чин (221-207 г. пр.Хр.) не е унищожавала духа на хората. ККП никога не е позволявала на хората да умрат като мъченици. Тя провъзгласява идеи като: ”Милост към онези, които си признават и строго наказание за онези, които упорстват” и още: ”Да наведеш глава и да признаеш престъплението е единственият начин да се измъкнеш”. ККП принуждава хората да се откажат от собствената си вяра и мисъл, принуждавайки ги да умрат като животни без достойнство. Достойната смърт би окуражила последователи. Само когато хората умират в унижение и срам ККП може да постигне своята цел да “поучи” хората, почитали жертвата. Причината, поради която ККП преследва Фалун Гонг по извънредно жесток начин и с насилие е, че практикуващите Фалун Гонг смятат вярата за по-важна от живота си. Когато ККП не е в състояние да съсипе тяхното достойнство, тя използва всички възможни методи да измъчва физическите им тела.

4. Избиване на хора чрез съюзяване и отчуждение

Когато избива хора, ККП използва и награда, и тояга, отнасяйки се благосклонно към някои и изолирайки други. ККП винаги се опитва да атакува „малка част” от населението, използвайки пропорция от 5 процента. По голямата част от народа винаги са добри и винаги обект на “възпитание”. Такова възпитание се състои от терор и грижа. Възпитанието чрез терор използва страха, за да покаже на хората, че онези, които се противопоставят на ККП, ще свършат зле, принуждавайки хората да стоят далеч от онези, атакувани от партията. Възпитанието чрез “грижа” позволява на хората да видят, че ако спечелят доверието на ККП и са на нейна страна, те не само ще бъдат в безопасност, но ще имат и голям шанс да бъдат издигнати или да придобият други облаги. Лин Биао [33] веднъж казва: ”малка група [потисната] днес, а утре друга – скоро това ще бъде една голяма част като цяло”. Онези, които се радват, че са оцелели от едно преследване, често стават жертви на следващото.

5. Премахване на потенциалните заплахи в зародиш и тайни незаконни убийства

В последно време ККП е развила модел на убиване с цел премахване на проблемите още в зародиш и избиване на хора тайно, извън закона. Например, с зачестяването на протестите на работниците и селяните на различни места, ККП елиминира движенията, преди да са се разраснали, като арестува така наречените „главатари” и ги осъжда на много строги наказания. В друг пример, с все по-голямото признание на свободите и човешките права в целия свят, ККП не осъжда нито един практикуващ Фалун Гонг на смърт, но след подстрекателството на Джианг Дзъмин “никой не е отговорен за убийствата на практикуващите Фалун Гонг”, същите често биват измъчвани до трагична смърт из цялата страна. Въпреки че китайската конституция дава на гражданите право на обжалване, ако са пострадали от несправедливост, ККП използва цивилни полицаи или назначава местни гангстери да спират, арестуват и изпращат апелиращите обратно вкъщи или в принудителни трудови лагери.

6. Убиване на един за предупреждение на другите

Преследването на Джан Джисин, Ю Луокъ и Лин Джао [35] са все такива примери.

7. Използване на репресии за прикриване на истината за убийствата

Известни хора с международно влияние обикновено са потискани, но не и избивани от ККП. Целта е да се прикрие убийството на онези, чиято смърт няма да привлече общественото внимание Например по време на кампанията за потискане на контрареволюционерите, ККП не избива високопоставените КМТ генерали като Лон Юн, Фу Дзуои, Ду Юмин, а вместо това убива офицери и военнослужещи на по-ниско ниво.

Убийствата на ККП, извършвани в продължение на дълъг период от време, са извратили душите на хората в Китай. Днес в Китай много хора имат склонност към убийства. Когато терористите атакуват САЩ на 11-ти септември 2001 година, много китайци приветстват радостно атаките по форумите на китайските интернет страници. Поддръжници на “тотална война” се чуват отвсякъде, карайки хората да треперят от страх.

******************

Заключение

В резултат на информационната блокада на ККП няма начин да узнаем точно колко хора са загинали в резултат на различните кампании на преследване, появили се по време на нейното управление. Най-малко 60 милиона души са загинали в подобни движения. В допълнение ККП избива етнически малцинства в Синджиан, Тибет и Вътрешна Монголия, Юнан и други места; информация за тези инциденти е трудно да се намери. Според „Вашингтон пост” броят на жертвите, преследвани до смърт от ККП, възлиза на около 80 милиона. [36]

Освен броя на убитите, ние не можем да разберем колко хора са били осакатени за цял живот, колко са останали душевно болни, депресирани или изплашени до смърт в резултат на преследванията, които са преживели. Всяка смърт е горчива трагедия, която оставя нестихваща болка за членовете на семействата на жертвите.

Както японския вестник „Йомиури нюз” пише [37] : „Китайското централно правителство извърши проучване на смъртните случаи, предизвикани по време на Културната революция в 29 провинции и проучвания в общини, които са директно под управлението на централното правителство. Резултатите показаха, че близо 600 милиона души са преследвани или уличени в престъпление по време на Културната революция,, което възлиза на около половината от населението на Китай”.

Сталин веднъж казва, че смъртта на един човек е трагедия, но смъртта на един милион е просто статистика. Когато уведомяват Ли Джингчуан, бившия партиен секретар на провинция Сичуан, че хората в провинция Сичуан умират от глад, той отбелязва: ”В коя династия не са умирали хора?”. Мао Цзедун твърди: ”Всяка борба изисква жертви. Смъртните случаи са нещо обичайно.” Това е възгледът за живота от гледна точка на атеистичния комунизъм. Затова 20 милиона души умират в резултат на преследване по време на режима на Сталин, което наброява 10 процента от населението на бившия СССР. ККП избива най-малко 80 милиона души, което е също приблизително 10 процента от населението на Китай [в края на Китайската културна революция]. Червените кхмери избиват 2 милиона души или една четвърт от населението на Камбоджа по това време. В Северна Корея смъртните случаи в резултат на глад са над един милион. Всичко това са кървави дългове на комунистическите партии.

 Злите култове жертват хората и използват кръвта им, за да се прекланят пред зли призраци. Още от самото си начало ККП избива хора – когато не може да убие тези извън партията, избива собствените си хора – за да ознаменува “борбите на класите”, “вътрешнопартийните борби” и други лъжи. Тя дори поставя и своите генерални секретари, маршали, генерали, министри и други на жертвения олтар на този зъл култ.

Много хора смятат, че на ККП трябва да се даде време да промени себе си към по-добро и казват, че днес тя се ограничава в своите убийства. Убийството дори и на един човек също те прави убиец. Нещо повече, тъй като избиването е един от методите, използвани от ККП за поддържането на нейния базиран на терор режим, тя ще увеличава или намаля убийствата съобразно нуждите си. Убийствата на ККП са, в общия случай, непредсказуеми. Когато хората нямат силно чувство на страх, ККП избива повече, за да увеличи ужаса им. Когато хората се страхуват, избиването само на неколцина ще поддържа чувството им на страх. Когато хората се страхуват от ККП, просто оповестяването на намерението си да убива, без да има нужда наистина да убива, ще бъде достатъчно за партията да поддържа терора. Преживели многобройни политически движения и убийства, в отговор на терора на ККП, хората са сформирали условен рефлекс. Следователно не е необходимо за ККП дори да споменава за избиване, дори само тона на машината за пропаганда на масовия критицизъм е достатъчен да върне на хората спомените за ужасния терор.

ККП приспособява интензивността на убийствата според промените в чувството за страх у хората. Величината на убийствата сама по себе си не е целта на ККП. Ключът е в постоянството с цел поддържането на властта. ККП не е станала по–снизходителна. Нито пък е изоставила касапския си нож. Напротив, хората са станали по-покорни. Веднъж когато хората въстанат, за да поискат нещо, което е извън допустимото за ККП, тя няма да се поколебае да убива.

Поради нуждата да поддържа терор, произволното избиване дава максимален резултат за постигането на тази цел. В мащабните избивания на хора в миналото, самоличността, престъплението и отсъждането на присъда на жертвите се държаха умишлено в неяснота. За да избегнат определянето си като мишени, хората се ограничаваха в “безопасна зона”, базирайки се на собствената си преценка. Такава “безопасна зона” бе понякога дори още по-тясна от онази, която ККП е възнамерявала да постави. Поради това във всяко едно движение хората действаха като “по-скоро такива с леви убеждения, отколкото като дясно настроени”. В резултат на това, кампанията често е “уголемявана” отвъд първоначалния й размер, тъй като хората на различни нива доброволно си налагат ограничения, за да си осигурят безопасност. Колкото по-ниско е нивото, толкова по-жестоко става движението. Такова доброволно усилване на терора произлиза от произволните убийства на ККП.

В дългата си история на избивания, ККП се е превърнала в извратен сериен убиец. Чрез убийства ККП задоволява извратеното си чувство за върховна власт над живота на хората и смъртта им. Чрез убийства, тя облекчава собствения си вътрешен страх. Чрез убийства, тя потиска социалния смут и недоволствата от предишните й избивания. Днес сложните кървави дългове на ККП правят благосклонното разрешение на проблема невъзможно. Партията може да разчита само на интензивен натиск и тоталитарно управление, за да поддържа властта си до последния момент. Въпреки че понякога се прикрива чрез компенсиране на жертвите на престъпленията, ККП никога не е променяла жадната си за кръв природа. Още по-малко вероятно е да се промени тя в бъдеще.

******************

Осъдете комунизма...

Бележки:

[1] Писмо на Мао Цзедун до съпруга му Джан Чин (1966 година).
[2] Супер-структурата в контекста на социалната теорията на марксизма се свързва с начина на взаимодействие между човешкия субективизъм и материалната субстанция на обществото.
[3] Ху Фън, учен и литературен критик, противник на догматичната литературна политика на ККП. Изключен е от партията през 1955 г. и е осъден на 14 години затвор.
[4] „Аналекти” (избрани откъси) от Конфуций.
[5] „Левитикус” 19:18.
[6] Маркс, „Комунистически манифест” (1848 година).
[7] Мао Цзедун, „Демократична диктатура на народа” (1949 година).
[8] Мао Цзедун, “Ние трябва напълно да съдействаме [на потушаването на контрареволюционерите],така че всяко семейство трябва да бъде информирано.” (30 март 1951 година)
[9] Мао Цзедун, “Ние трябва енергично и прецизно да ударим по контрареволюционерите”. (1951 година)
[10] Небесното царство на Тайпин (1851 – 1864), известно също като Въстанието Тайппин, е един от най-кървавите конфликти в китайската история. Това е сблъсък между силите на императорски Китай и онези, вдъхновени от самопровъзгласилия се мистик от културната група Хака - Хон Сиуцуан, който е и човек, приел християнството. Смята се, че най-малко 30 милиона души са загинали.
[11] Извадка от книгата, публикувана от намиращото се в Хонг Конг списание „Чънмин” (www.chengmingmag.com ), издание от октомври 1996 г.
[12] Големият скок напред (1958 – 1960 г.) е кампания на ККП за задвижването на индустрията и в частност на производството на стомана. Тази кампания е позната и като едно от най-големите икономически бедствия.
[13] Публикувана през февруари 1994 година от издателска къща „Червено знаме”. Цитатът е преведен от преводача.
[14] Единица за измерване на земя в Китай. 1 му = 0.165 акра.
[15] Пън Дехуей (1898 – 1974) - китайски комунистически генерал и политически лидер. Пън е бил главнокомандващ във войната с Корея, вицепремиер на държавния съвет, член на политбюро и министър на отбраната от 1954 до 1959 година. Той е свален от поста, след като влиза в разногласие с левичарските подходи на Мао по време на Пленума на ККП в Лушан през 1959 г.
[16] Ди Джагър, Реймънд Дж. „Врагът отвътре”. Гилд Букс, „Католик полс инкорпорейтед” (1968 г.)
[17] Масовото избиване в Дасин започва през август 1966 г. по време на промяната на партийния секретариат в Пекин. Тогава на среща с общественото бюро за сигурност в Пекин министърът на обществената безопасност Сие Фуджъ държи реч относно прекратяването на вмешателството между Червените гвардейци и “петте черни класи”. След срещата, Бюрото за сигурност в Дасин незабавно се заема с това и формира план за подстрекателство на масите в Дасин да избият “петте черни класи”.
[18] Джън Ии, „Аленият мемориал” (Тайпе, Издателска къща на китайската телевизия, 1993 година). Тази книга е достъпна и на английски: Scarlet Memorial: Tales of Cannibalism in Modern China by Yi Zheng, преведена и издадена от T. P. Sym (Boulder, Colorado: Westview Press, 1998)
[19] “Старото общество“, както ККП го нарича, се свързва с периода преди 1949 г., а “новото общество” се свързва с периода след 1949 година, когато ККП завзема властта в страната.
[20] “Право яке” е средство за мъчение. Ръцете на жертвата се извиват и завързват с въже зад гърба, а след това се издърпват напред през главата. Този начин на мъчение може мигновено да осакати ръцете на човек. След това жертвата е натиквана насилствено в “Право яке” и провисвана във въздуха за ръцете. Последствието от това жестоко мъчение е счупване на костите в рамото, лактите, китката и гърба, което често води до смърт от непоносимата болка. Няколко практикуващи Фалун Гонг са загинали вследствие на това мъчение. За повече информация: Chinese: http//search.minghui.org/mh/articles /2004/9/30/85430.html
English:http/ www.clearwisdom.net/emh/articles/2004/9/10/52274.html
[21] През 1930 година Мао нарежда на партията да избие хиляди партийни членове, войници от Червената армия и невинни граждани в провинция Джиансъ, в опит да укрепи властта си в областите, контролирани от ККП. За повече информация:
Chinese:http//kanzhongguo.com/news/articles/4/4/27/64064.html
[22] Гао Ган и Рао Шушъ са бивши членове на Централния комитет на ККП. След неуспех в борбата за власт, през 1954 г. те са обвинени, че кроят планове за разцепването на партията на две части и в последствие са изключени от партията.
[23] Джоу Енлай (1898 – 1976 г.) е бил втори по значимост за Мао в историята на ККП. Той е бил ръководна фигура в ККП и премиер на Народна република Китай от 1949 г. до смъртта му.
[24] Уан Сианген, „Документи за подкрепата на Виетнам в борбата срещу Америка”. (Пекин, Интернационална културна издателска компания, 1990 година)
[25] Джан Джисин - интелектуалка, изтезавана до смърт от ККП по време на Китайската революция, защото критикувала провала на Мао в Големия скок напред и защото била открита и казвала истината. Охраната на затвора често я събличала гола и я хвърляла в тъмница с мъже затворници, където била изнасилвана многократно, докато полудяла. В затвора се страхували, че ще крещи лозунги по време на екзекуцията й, затова отрязали езика й преди това.
[26] От Изследователска фондация Лаогай, 12-ти октомври 2004 година.:
http://www.laogai.org/news 2/newdetail.php?id =391 (на китайски)
[27] Един от трите инструмента (методи на производството, вид на производството и връзки в производството), които Маркс използва за анализ на социалните класи. Производствените връзки се отнасят за хората, които притежават средствата и онези, които не ги притежават, тоест връзката между собственика на имота и орача или капиталиста и работника.
[28] Менций, книга 3, Пенгуин класически серии, преведена от Д. С. Лау.
[29] От Фан Джонгиан (989-1052 г.), бележит китайски възпитател, писател и служител в правителството на северната династия Сон. Този цитат е от неговата известна проза “Изкачвайки кулата Юеян”.
[30] От Гу Янму (1613 – 1682), изтъкнат учен от ранната династия Чин.
[31] От Менций, книга 7. Пенгуин класически серии, превод Д. С. Лау.
[32] “Село от три семейства” е писателското име на трима писатели през 60-те години на ХХ век - Дън Куо, У Хан и Лиао Моша. У Хан е автор на пиесата “Хай Руи се отказва от поста си”, която Мао счита за политическа сатира за неговото приятелство с генерал Пън Дехуей.
[33] Китайската народна легенда за белокосата девойка е история за безсмъртна фея, която живеела в пещера и която имала много свръхестествени способности, с които награждавала доброто и наказвала злото. Въпреки това в китайската “модерна” драма, опера и балет, тя е описвана като момиче, принудено да избяга в пещера, след като баща й бил пребит до смърт заради това, че отказал да я даде за жена на стар богаташ. Косата й побеляла от недохранване според модерната версия. Тази фолклорна легенда е трансформирана в една от най-известните комунистически драми от писателите в ККП, за да насажда класова омраза към земевладелците.
[34] Лин Биао (1907 – 1971), един от по-старите лидери на ККП, служил при управлението на Мао Цзедун като член на политбюро, като заместник-председател (1958 г.) и министър на отбраната (1959 г.). Лин е смятан за архитект на Културната революция. Бил е определен като наследник на Мао през 1966 г., но загубва благоволението му през 1970 г. Усещайки своя крах, Лин се замесва в провалил се впоследствие заговор и се опитва да избяга в СССР, когато предполагаемия заговор е разкрит. Докато се опитва да избяга от преследването, самолетът му се разбива в Монголия и той умира.
[35] Ю Луокъ е защитник и борец за човешки права, убит от ККП по време на Културната революция. Неговото монументално есе “Семеен произход”, написано на 18 януари 1967 г. е една от най-разпространяваните и четените творби, отразяващи непартийни мисли по време на Културната революция. Лин Джао, студентка от Университета в Пекин, специализираща журналистика, е класифицирана като дясна през 1957 г. заради независимото си мислене и открито критикуване на комунистическото движение. Тя е обвинена в заговор срещу народната демократична диктатура и е арестувана през 1960 г. През 1962 г. е осъдена на 20 години затвор. Убита е от ККП на 29 април 1968 г. като контрареволюционер.
[36] От http://www.laojiao.org/64/article0211.html (на китайски)
[37] От “Отворено писмо от Сон Мейлин до Лиао Чънгдзи” (17 август, 1982 г.). Източник: http://www.blog.edu.cn/more.asp?name=fainter&id=16445 (на китайски).

Авторско право 2004 - The Epoch Times

Осъдете комунизма...

начало Въведение Коментар: 1 2 3 4 5 6 7 8 9
 
  spacer