Цар Самуил се завръща у дома след хиляда години. И ние се завръщаме към него. Срещата с една от най-трагичните фигури в нашата история показва колко трагично сме се променили.
Великият мъж, който се жертва в отстояване и опазването на държавността, ще срещне потомците си, населяващи пределите на същата тази опазена през вековете държава. И ако последният му спомен от белия свят са били ослепените му войници, сега ще срещне заслепените им потомци.
Заслепени от взаимен и споделен гняв, омраза, ненавист, ехидност и нетърпимост към мнението на ближния.
Трагично разделени
Не съм предполагал, че една такава светла вест за завръщането ще породи тъмни вълни из елисейските полета на Фейсбук, заселени от праведните, героите и любимците на боговете. Из елисейските полета на политиката, населени от праведни политически същества. Из поляните на обществото, където тропат бутафорни патриотарски хора и още по-бутафорни протестиращи срещу тях. Из полянките, огласяни от кресливостта, арогантността и убедеността в собствената си непогрешимост индивиди, възпитани от ментета, опростачени от ментета и които накрая съвсем закономерно са се превърнали в ментета на самите себе си.
Та тази немалка, трагична част от потомците си ще срещне при своето завръщане трагичният български цар Самуил.
Политици от политическите сили, които в своето безсилие са се счепкали един в друг кой е по- най- със заслуги за завръщането. Апетитни за бърз патриотичен дивидент опозиция и управляващи, съзрели поредната възможност да се отклони вниманието на изтерзания гласоподавател от поредната институционална, ценова и духовна криза.
Ще срещне всезнаещите - естествено недоучили, потомци, които най-много разбират от футбол, а сега - и от история, обясняващи, че Самуил е един обикновен средновековен деспот, изтрепал братята си, за да заграби престола, скапал от войни поданиците си и си получил заслуженото.
Ще срещне високо интелигентната пренебрежителност към подобен квазирелигиозен триумфализъм, дето хем е анахроничен, хем подменя с разни мощи и символики модерните проблеми на съвремието.
И естетите, дето със светнали очи си търсят нов повод за осмиване (след светещите очи на паметника през 2015-а, за което в известен смисъл имаха право за „пресолената“ символика).
И представители на войнстващото духовенство, дето с фанатичен плам ще обяснят, че да изместиш гроб, е непростим грях, неуважение към сакралността на смъртта и по-добре да си го отпратим обратно там, дето си е погребан, в базиликата на остров Свети Ахил в Преспа.
И най-вече - че пак сме се минали, защото гъркът не може да бъде надхитрен и кой знае какви безценни артефакти сме му дали в замяна на едни кости, дето на всичко отгоре са и с недотам доказана автентичност.
Да, важно е какво ще срещне в родината си великият българин, сам той превърнал се в символ на срещата на героизма и на гибелта. Така че нека да заглушим с мълчание крясъците на нихилисти и патрЕоти, всезнаещи и чалганизирани, ксенофоби и байрактари! Да посрещнем цар Самуил с мълчание!
Retour des cendres - „завръщането на праха“ - така остана в паметта на французите връщането на тленните останки на Наполеон Бонапарт от остров Света Елена във Франция през 1840-а.
А как ще остане в паметта българска завръщането на цар Самуил, зависи от нас, от потомците му, с които той ще се срещне след хиляда години. И да се надяваме - ще намери вечен покой в пантеона под българското небе.
03.10.2026