Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Глава 8: КАК КОМУНИЗМЪТ СЕЕ ХАОС В ПОЛИТИКАТА

Глава 7: УНИЩОЖАВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО

Встъпление

Почти всичко в съвременния свят по някакъв начин е свързано с политиката. Политическо събитие, закон, инцидент или скандал могат да провокират общественото мнение. Президентските избори могат да привлекат световното внимание.

Повечето хора свързват комунизма със страни под управлението на комунистическата партия и вярват, че дори тези държави вече са изоставили комунизма. Малко хора знаят, че комунизмът се крие под различни прикрития, като социализъм, неолиберализъм и прогресивизъм. По-внимателен поглед разкрива, че злият призрак на комунизма вече управлява целия свят.

На повърхността изглежда, че свободният свят разбира много добре вредата, която нанася комунизмът. 170 години след публикуването на „Комунистическия манифест“ правителствата по света съзнателно или несъзнателно попадат под влиянието на марксистката теория. Изненадващо е, че в някои аспекти свободният свят дори надминава комунистическите страни при прилагането на тези теории.

САЩ са лидерът на свободния свят и традиционния бастион на антикомунизма. На изборите през 2016 г. обаче най-близкият до президентството кандидат за президент бе социалист. Освен това около половината от младите хора в САЩ, участвали в проучване, заявяват, че подкрепят социализма [1].

В Европа социализмът вече е преобладаващата политическа сила. Един европейски политик каза: „Днес това е комбинация от демокрация, върховенство на закона и социална държава, и бих казал, че по-голямата част от европейците защитават това - британските Тори не могат да се докоснат до Националната здравна служба, без да се загубят главите“ [2].

В комунистическите страни злият дух на комунизма пряко контролира правителствата. Той използва държавния апарат като инструмент за масови убийства, унищожаване на традиционната култура, унищожаване на моралните ценности и преследване на последователи на праведни практики за духовно култивиране. Крайната му цел е унищожаване на човечеството.

Въпреки краха на комунистическите режими в Източна Европа, там остана комунистическата идеология. След десетилетия на Студена война и опустошения, причинени от шпионаж и подривна дейност, комунистическата идеология процъфтява в целия европейски континент.

Въпреки факта, че призракът на комунизма се провали в опита си за пряко подчиняване на западния свят, той се опитва с всички сили да овладее контрола над правителствата на западните страни. За тази цел той активно насърчава социалистическата политика и извратените закони, подстрекавайки към насилие, подкопавайки традиционния морал и причинявайки социални вълнения. Той възнамерява да насочи Запада по демоничен път, за да постигне целта си да унищожи човечеството. Предвид жизненоважната роля на лидер на свободния свят, играна от САЩ, тази глава се занимава предимно със ситуацията в Съединените щати.

I. Комунистическата политика е пряк път към унищожаване на човечеството

Комунистическата политика не се ограничава до тоталитаризма само в комунистическите страни. Както неведнъж сме подчертавали, комунизмът е зъл призрак със свръхестествени сили. Той е в състояние да манипулира мислите на злодеите и да заблуждава лековерните хора, за да ги превърне в свои агенти в човешкия свят и да реализира своите планове чрез тях. Приемайки алтернативни форми, злият дух на комунизма взе контрола над политическите процеси в свободните западни страни.

1. Комунистическите режими използват държавната власт за масови убийства

В много източни страни комунизмът директно узурпира властта, в резултат на което всички политически процеси в тези страни са под неговия пълен контрол. Където и да се случи това, цялата политика на злия дух е насочена единствено към поддържане на неговата сила и разширяване на неговото влияние. Независимо дали става въпрос за масови убийства, вътрешнопартийни борби и чистки на нежелателни членове на комунистическата партия, или подривни действия във външния свят - всичко това служи на тази цел. Държейки пълната власт комунизмът може да използва ресурсите на цялата нация, включително армията, полицията, съдебната система, местата за задържане, образованието, медиите и т.н., за да убива и тормози гражданите си и да унищожава техния морал.

Комунистическите партии запазват своето господство, като провеждат мащабни кампании за изтребване на хора, от прословутите концлагери в системата на ГУЛАГ в Съветския съюз, политическите чистки и борбата за власт в рамките на КПСС до всестранната борба в рамките на Китайската комунистическа партия и избиването на китайците по време на различни политически кампании. Тези кампании включват преследването на Фалун Гонг, което продължава и до днес, и за което бившият лидер на комунистическата партия Дзян Цземин отпусна поне една четвърт от бюджета на страната. Всичко това се случи и се случва под контрола на тоталитарното правителство на комунистическата партия и е насочено към поддържане на нейното тиранично управление.

Поддръжниците на комунистическата партия добре знаят, че политическата сила е ключов въпрос в комунистическата политика. Основателите на комунизма Маркс и Енгелс научават урок от провала на Парижката комуна и посочват необходимостта от установяване на диктатурата на пролетариата. Ленин приема дълбоко това послание и използва насилието, за да установи първата комунистическа тоталитарна диктатура. Сталин, Мао Дзедун и други комунистически диктатори използват всякакви политически устройства, оръжия, пропаганда, конспирация и т.н., за да узурпират властта и да запазят насилствените си режими. С абсолютната власт в ръцете си те могат лесно да убиват и корумпират хората.

2. Социалистическата идеология преобладава в Европа и САЩ

Европа се намира в хватката на социалистическата идеология и политика. И това е неоспорим факт. САЩ са специална страна. В края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато комунистическото движение бушува из цяла Европа, влиянието му върху САЩ е ограничено. През 1906 г. немският учен Вернер Сомбарт дори пише книга на тема „Защо в САЩ няма социализъм?“ [3]. Но положението се променя много след това.

През 2016 г. кандидатът за президент на САЩ от една голяма лява партия открито се застъпва за социализма в своята кампания. В комунистическата лексика социализмът е само началният етап на комунизма. Някога в свободните страни комунизмът е третиран като плъх, който тича на пътя, и който те искат или да убият, или да стоят далеч от него. Повечето американци са го презирали. Този кандидат за президент заявява: „Знам, че толкова много хора, щом чуят думата „социалист “, започват да стават много нервни“. Това обаче не му попречи да използва с тази дума. Неочаквано той става един от двамата водещи кандидати за президент.

Според резултатите от проучване, проведено в края на предизборната кампания през 2016 г., 56% от хората в една от основните партии на лявото крило заявяват, че са положително настроени към социализма [4]. Тази тенденция към социализъм за първи път се появява през 2011 г. по време на проучване, проведено от изследователския център Pew. Според проучването се оказва, че 49% от гражданите на САЩ под 30-годишна възраст са положително настроени към социализма, а само 47% са положителни към капитализма [5]. Това отразява общо идеологическо изместване вляво, защото обществото и особено по-младото поколение нямат ясна представа за комунизма.

Илюзиите за социализма, с които в момента се хранят много хора на Запад, са много подобни на илюзиите, които наивните млади хора в Китай, СССР и западните страни са имали преди 100 години. По-младото поколение няма дълбоко разбиране за тяхната история, култура и традиции. Следователно те практически нямат съпротива срещу социализма, който на повърхността изглежда мек и хуманен. Голямата комунистическа измама на 20-ти век се повтаря през 21-ви век.

Марксистката концепция „от всекиму според способностите, на всекиму според потребностите“ подвежда доста ефективно младите хора, които мечтаят да живеят в социалистическа страна с високо ниво на социална сигурност, каквато може да се види в скандинавските страни. Системите за социално осигуряване на тези страни са причинили много социални проблеми, но всякакви опити за реформиране на тези системи се сблъскват с активното съпротивление на много получатели на обезщетения. На ръководни постове се избират само онези, които обещават да решат социалните проблеми чрез продължаване на политиката за увеличаване на данъците и засилване ролята на държавата.

Както казва икономистът Милтън Фридман: „Общество, което поставя равенството над свободата, няма да получи нито едното, нито другото. При този подход целите често са твърде големи, а резултатите са разочароващи ”[6].

Идеята за социализъм с високо ниво на благосъстояние допринася за непрекъснатото разширяване на правомощията на правителството и кара хората да гласуват срещу своите свободи. Това е важна стъпка в осъществяването на плановете на комунистическия призрак за поробване на човечеството. Щом всички държави направят прехода към социализъм, сегашният скандинавски модел на социализъм в един миг ще премине от демокрация към тоталитаризъм. След прилагането на социализма като начален етап на комунизма, веднага ще започне преходният етап към комунизма, тоест премахването на частната собственост и демократичния изборен процес. Държавите с всеобщо благосъстояние ще се превърнат в държави, доминирани от тирания.

3. Левите сили се стремят да контролират политически партии, законодателни органи, правителства и върховни съдилища

Западните страни са родина на дългогодишни демократични традиции, като например американската система за разделение на властта. Поради тази причина да се поеме пълен контрол върху държавната власт в тези страни не е толкова просто, колкото в страните от Изтока. Следователно на Запад злият дух е принуден да използва косвени методи за завземане на властта, използвайки политически прийоми.

В США действует многопартийная система, в которой доминируют две партии. Чтобы войти в политическую элиту, коммунизм должен проникнуть в одну или обе эти партии и использовать их, чтобы взять под контроль места в Конгрессе, а также поставить своих кандидатов на ключевые должности в правительстве и судах. В настоящее время можно увидеть, что степень проникновения коммунизма в политику США уже очень большая.

Съединените щати имат многопартийна система, в която доминират две партии. За да влезе в политическия елит, комунизмът трябва да проникне в едната или двете от тези партии и да използва това, за да поеме контрола върху местата в Конгреса, както и да постави своите кандидати на ключови позиции в правителството и съдилищата. В момента се вижда, че степента на навлизане на комунизма в политиката на САЩ е вече много голяма.

За да получат повече гласове, левите партии в САЩ засилват враждебността между хората с нисък и висок доход, привличайки повече имигранти и „уязвими” групи като общността LGBT, жените, националните малцинства и др. Политиката на лявото крило не се спира пред нищо, за да спечели подкрепата на избирателите. Те се застъпват за комунистическите идеи, отхвърлят основните морални ценности, установени от Бога, и дори защитават нелегалните имигранти, така че те да подкрепят позицията им и да гласуват за тях.

Милиардер, подкрепящ левите сили, изразходва огромни суми за финансиране на кандидати от леви партии, които се кандидатират за президенти и други важни постове. Той иска колкото се може повече представители на леви партии да влязат в правителството и да поемат контрол върху ключови държавни постове, включително длъжностни лица, отговорни за провеждането на изборите и играещи решаваща роля при разрешаването на различни спорове [7].

Когато нелегални имигранти дори извършват престъпления в САЩ, някои леви служители се опитват да ги оневинят и да им осигурят убежище, за да ги защитят от правителството и да ги спасят от наказание. Бившият президент, който беше представител на лявото крило, се опита да предостави легален статут на пет милиона нелегални имигранти по време на неговото управление. Но проектът му за резолюция в крайна сметка беше отменен от Върховния съд. [8]

Левите партии се борят за правото на глас на нелегалните имигранти. Разбира се, те правят това не непременно в полза на нелегалните имигранти или на населението като цяло, а за да увеличат броя на своите избиратели. В един източен щат на 12 септември 2017 г. е одобрен законопроект за предоставяне правото за гласуване на хора, които не са американски граждани, включително тези, които имат зелена карта, студентска или работна виза и дори онези, които нямат документи за статут на легален имигрант. Според резултатите от гласуването този законопроект не е приет, но потенциалното му въздействие върху избирателната система в други части на страната привлече много медийно внимание [9].

Американските леви партии, водени от злия дух на комунизма, използваха нечисти трикове, за да привлекат повече гласове и политически контрол над страната. Така бъдещето на Америка е под въпрос.

4. Лявата администрация насърчава социализма и аморалната политика

Голям брой комунисти и социалисти проникват в предишното ляво правителство. Много от групите, които подкрепят бившия президент, имат явни връзки със социалистическите организации.

Бившият президент е ученик на неомарксиста Саул Алински. След избирането му за държавен глава той назначи за съветници хора от мозъчните тръстове на крайните леви. Неговата здравна политика наложи глоби на онези, които отказаха да я приемат. Той популяризира законопроекти за легализиране на марихуаната и хомосексуализма, позволи на транссексуални да служат в армията, и т.н.

Когато правителството на щата Калифорния беше контролирано от леви сили, някои местни служители на лявото крило се опитаха да отменят закона, забраняващ комунистите да членуват в правителството. Този опит се провали след силен протест от виетнамско-американската общност.

Предишната администрация на САЩ също така провежда политика, която разрушава човешките отношения. През 2016 г. тогавашният действащ президент подписа „Бил за тоалетната“. Според този документ хората, които се идентифицират като транссексуални, могат да влизат в тоалетна за мъже или жени, независимо от техния физически пол. С други думи, мъж, който смята себе си за жена, може да влезе в женската тоалетна, дори и да има мъжко тяло. Този законопроект е в сила в държавните училища в цялата страна. Училищата, които отказват да го изпълняват, са лишавани от финансиране от федералното правителство.

II. Сливането на държавата с религията е черта на комунистическата политика

В продължение на няколко хиляди години основната политическа система в света е монархията, в която Бог предоставя на монарха правото да царува с „Божията благословия”. Императорите или царете са играли свещената роля на посредници между човека и Бога.

Днес в много страни доминира демократичната система. Макар това да се нарича демокрация (от гръцки: "власт на народа" - бел. пр.), на практика демокрацията не е управление на народа, а по-скоро управление на избраните от хората представители.

Например хората избират президент. Това е демократичен процес. Но след изборите президентът има право да решава за хората въпроси в областта на политиката, икономиката, военното дело, дипломацията и т.н. Демокрацията не може да гарантира, че ще бъде избран достоен човек. Когато моралното ниво на обществото пада, победилият кандидат е много вероятно да бъде човек, умел в популизма и склонен да покровителства своите приятели и роднини.

Щетите за обществото ще бъдат огромни, ако при демократичната система моралът, установен от Бог, не бъде използван като възпиращ фактор. Тогава предимствата на демокрацията се зануляват и страната преминава към мафиотска политика, която води до разцепление и катаклизми в обществото.

Тук няма да обсъждаме достойнствата или недостатъците на никоя политическа система. Искаме само да отбележим, че моралните ценности са крайъгълен камък на социалната стабилност и хармония, докато демокрацията и върховенството на закона са само една от формите на функциониращото общество.

1. Сливане на политиката и религията в култ към ККП

Китайската комунистическа партия (ККП) е политически култ, който е напълно интегриран с държавната власт. Дяволският култ към ККП води до общ знаменател в мисленето на хората и разваля морала. Комунистическата партия използва криминални методи за контрол на обществото. Нейната крайна цел е да унищожи хората.

Хората често сравняват тоталитарния режим на ККП с имперската система за контрол. Тази гледна точка, въпреки правдоподобността, е далеч от истината. Основната разлика между тоталитаризма и имперската система на управление е, че китайските императори не са давали определения за нравственост. Напротив, нравствеността, установена от Бог (или Небето), е играла възпираща роля за императорите. ККП обаче монополизира правото да установява морални критерии. Следователно, колкото и зверства да извърши, тя все още може да се нарича „велика, светла и правилна“.

Нравствеността се определя от Бог, а не от човека. Критерият за правилно и грешно, добро и зло произхожда от заповедите, които Бог е дал на хората, а не от идеологическите претенции на която и да е политическа партия. Следователно, когато една партия монополизира правото да определя морала, това неминуемо води до сливане на църквата с държавата, което в случая на ККП се проявява с типичните черти на тоталитарния култ:

2. Религиозни черти на либерализма и прогресивизма

Либерализмът и прогресивизмът, които се превърнаха в еталон на политическата коректност на Запад, всъщност бяха издигнати до ранга на светска религия. В различни исторически периоди западните леви използват различни етикети. Понякога те наричат себе си либерали, друг път прогресисти. Всъщност между тези две концепции няма фундаментална разлика.

В либерализма / прогресивизма има ограничена концепция, близка до комунистическата идеология: възхвала на така наречената свобода и напредък на човечеството. Освен това те са идеологически обожествени и всякакви идеи, които се различават от тях, се осъждат и атакуват.

Подобно на комунизма, атеизма, еволюцията и сциентизма, либерализмът и прогресивизмът заменят вярата в Бог с хуманистичен разум, издигайки човека до ранга на Бог.

Те имат същите врагове като комунизма. За социалните проблеми те обвиняват несправедливостта и недостатъците на сегашната система, тоест капиталистическата система, която трябва да бъде свалена или напълно променена.

Техните методи са подобни на тези на комунистите. Те смятат своите цели за толкова възвишени, че всякакви средства са оправдани за постигането им. Затова те често прибягват до насилие и измама, и умело ги прилагат в различни ситуации.

Религиозните особености на либерализма и прогресивизма са неразделни от историческия фон на техния произход.

От 18-ти век бързият напредък на науката значително засилва увереността на човечеството в неговите способности и подхранва прогресивната интелектуална тенденция. Пионерът на прогресивните идеи, френският философ Никола де Кондорсе в работата си „Скица на историческата картина за напредъка на човешкия разум“ заявява, че разумът ще отведе човечеството към пътя на щастието и морала (добротата). Прогресивните идеи с времето стават все по-екстравагантни и започват да издигат човешкия разум до олтара на поклонението.

Идеологията на прогресивизма накара хората да отделят понятия като "разум" и "съвест" от понятието "Бог". Това доведе до идеята, че човек не се нуждае от спасението на Създателя: той може да се изчисти сам от всичките си зли мисли, като алчност, страх, завист и т.н., благодарение на своя ум и съвест; човек може да създаде рай на земята и да не разчита на Бога за нищо.

Изявленията на френския политик и историк на изкуството от 19-ти век Жул-Антоан Кастаняри ясно показват арогантността на прогресистите: „Близо до Божията градина, от която бях изгонен, искам да построя нов Едем… На неговия вход искам да сложа Прогреса, в чиито ръце да има пламтящ меч и той да казва на Бог: „Не може да влизате тук“. “ [10].

Обзети от подобни мисли, хората се забавляват с илюзиите, че могат да контролират съдбата и бъдещето на човечеството, че могат да играят ролята на Бог - да създадат утопия без Бог и да построят рай на земята, което напълно съвпада с идеите на комунизма. Това невежество, което кара хората да се радват, че не Небето, а човекът е който може да стане арбитър на съдбата си, предвещава потоци от кръв и страдание.

3. Съвременният либерализъм и прогресивизмът са нови форми на комунизма

Съвременният либерализъм предава идеите на класическия либерализъм

Класическият либерализъм, основан на философията на естествените лични права на човека, се застъпва за конституционно ограничаване на кралската и държавната власт с цел защита на свободата на личността. Личното право се дава от Рая, а правителството се създава в резултат на съгласието на гражданите. Функцията на управление е ограничена само до защитата на гражданите. Отделянето на църквата от държавата е необходимо, така че държавата да няма право да се намесва в мислите и вярата на гражданите.

Съвременният либерализъм обаче е резултат от проникването на комунизма в него и предателството на класическия либерализъм в името на "свободата" (на английски “либерти”, бел. през.). От една страна, той подчертава абсолютния индивидуализъм, тоест крайното снизхождение към човешките желания, както и пренебрегването на нормите на морала и благоприличието. От друга страна, той подчертава равенството на резултатите, а не равенството на възможностите.

Така например, когато преразпределят доходите, съвременните либерали вземат предвид нуждите на получателите, но игнорират правата на данъкоплатците. Що се отнася до политиките за борба с дискриминацията, те се изправят на страната на жертвите на нелоялно отношение в историята и игнорират тези, които в момента са жертви на тази политика. Законово те използват „избягването на наказанието на невинните“ като оправдание, но пренебрегват факта, че престъпниците трябва да бъдат наказани. В областта на образованието те пренебрегват потенциала на талантливите студенти под предлог, че подкрепят и помагат академично слабите студенти и хората от семейства с ниски доходи. Те използват свободата на словото, за да премахнат ограниченията за нецензурни публикации, които насърчават моралната деградация. По въпроса за отделянето на църквата от държавата те дават приоритет на свободата на неверието, а не на свободата на вярата. В областта на законодателството и на социалното осигуряване вниманието им е насочено към това, от което хората имат нужда, а не това, което хората заслужават, и т.н.

Всъщност съвременният либерализъм е фокусиран върху тихия преход от свобода към равенство. Те обаче не искат да бъдат наричани ​​егалитаристични (егалитаризмът е форма на утопичен социализъм с идеята за пълното равенство на всички членове на обществото - бел. ред.), тъй като това незабавно ще изложи либерализма като вариант на комунизма.

В класическия либерализъм толерантността е добродетел. Злият дух на комунизма обаче, възползвайки се от съвременния либерализъм, използва толерантността като средство за изпълнение на своята цел - унищожаване на морала. Джон Лок, известен като баща на либерализма, излага своята гледна точка за религиозна толерантност и отделяне на църквата и държавата в своето “Писмо за толерантност”. От това писмо се вижда какво е значението на толерантността - държавата, която има цялата власт, трябва да е толерантна към религията на хората. Дали вярата на човек в Небето е правилна или не е въпрос, който трябва да се остави на Бог. Човек трябва сам да се разпорежда с душата си. Държавата не трябва да използва своята власт, за да налага вяра или неверие.

Съвременният либерализъм пренебрегва истинската цел на толерантността и я свежда до факта, че човек няма нужда да критикува нечии възгледи. В резултат на това се развива политическата концепция за така наречения „ценностен неутралитет“, тоест да не осъждаме ничии ценности и да се отнасяме към всички еднакво неутрално. Ценностният неутралитет всъщност е липса на стойности при изравняване на лошо с добро, на зверства с добродетели. Всъщност това не е нищо повече от отричане на универсалните ценности и тяхното извращение.

С помощта на красиви думи съвременният либерализъм отвори вратата за нахлуването на демоните, натрапвайки безнравственост и борба срещу традициите под прикритието на свободата. Знамето на дъгата, символ на ЛГБТ движението, е точно отражение на този „стойностен неутралитет“. Когато съдебните органи се опитват да се намесят, съвременният либерализъм ги атакува, криейки се зад паравана на личната свобода и равенството, както и зад борбата срещу дискриминацията срещу социално уязвимите слоеве от населението, и т.н.

Съвременният либерализъм е абсурден до такава степен, че той дори не може да определи пола на човек. През 2003 г. Калифорния прие законопроект AB196, според който собственикът на всяка търговска или нестопанска организация, която откаже да наеме трансджендър или трансвестит, може да получи глоба до 150 хиляди долара [11]. Държавният законодател не само прие този закон, но и определи половата идентичност като „идентификация на човека, основана на декларираната полова идентичност на индивида, независимо от това, дали самоопределеният пол е идентичен с пола на индивида при раждане“ [12].

Същността на прогресивизма е извращаване на морала

Идеологията на съвременния прогресивизъм е прякото въвеждане на дарвинистката теория за еволюцията в социалната сфера, резултатът от която е непрекъснатото отхвърляне и извращаване на морала в името на „прогреса“.

Водено от традиционните ценности, човечеството използва ума си, за да подобри условията на живот и обогати културата на обществото. В прогресивната ера на американската история от края на 19-ти до началото на 20-ти век правителствените реформи премахват различни корупционни схеми, възникнали в процеса на икономическото и социално развитие, и това има положително значение.

След като комунистите проникват в Съединените щати, те влагат в думата "прогрес" и "прогресивизъм" зловещото комунистическо съдържание. Това поражда „Новата политика“, възникнала след Голямата депресия, след която многобройните движения от 60-те години, като черното движение за граждански права, контркултурното движение, феминизмът, зеленото движение и т.н., все още причиняват огромни промени в американското общество.

Същността на съвременния прогресивизъм се заключава в отричането на традиционния обществен ред и ценностна система, предавани от Бог. Традиционното възприемане на морала, критерият за оценка на добро и зло, правилно и грешно, идва от Бога. В прогресивната революция хората, които не вярват в Бог, считат традиционния морал за пречка на напредъка и изискват преоценка на ценностите. Така те отричат съществуването на абсолютни морални стандарти и създават своя система на относителен морал, като се позовават на актуалната ситуация в обществото, културата, историята и съвременните условия. Тоест моралът се е превърнал в относително понятие. Моралният релативизъм (относителността на морала - бел. прев.) в западното общество след прогресивната революция започва да влияе на политиката, образованието, културата и други аспекти на живота.

Пример за морален релативизъм е марксизмът, който счита за морално това, което съответства на класовите интереси на пролетариата (всъщност управляващата класа), и за неморално това, което не съответства. Моралът не се използва за морално ограничаване на пролетариата, а като оръжие срещу неговите врагове.

Тъй като има прилика между комунизма и прогресивизма, изглежда логично комунизмът да присвои прогресивизма и това не предизвиква притеснения у никого. И до днес комунизмът на Запад продължава да провежда своята открита измама под знамето на прогресивизма.

Либерализмът и прогресивизмът водят до социализъм

Както бе изложено по-горе, либерализмът и прогресивизмът противоречат на Конституцията и традиционните морални ценности, на които е основана Америка. Тенденцията е да се променят - и всъщност да се унищожат - традиционната вяра, морални ценности и социални институции на Запад.

Целта на прогресивната революция на Запад е да установи социализъм и комунизъм, действайки отвътре на капиталистическото общество.

В Манифеста на Комунистическата партия Маркс казва:

„Първата стъпка в революцията на работническата класа е да превърне пролетариата в управляваща класа, за да спечели битката за демокрация.

Пролетариатът ще използва политическото си господство, за да изтръгне целия капитал от буржоазията стъпка по стъпка, и да централизира всички инструменти за производство в ръцете на държавата, т.е. пролетариатът, организиран като управляваща класа да увеличи обединените производителни сили колкото се може по-бързо.

Разбира се, това може да бъде постигнато само чрез деспотична атака върху правото на собственост и буржоазните производствени отношения, тоест чрез мерки, които изглеждат икономически недостатъчни и несъстоятелни, но които в хода на движението ще наложат себе си с по-нататъшно настъпление срещу стария обществен ред, и които са неизбежни като средство за пълна промяна на начина на производство.

Разбира се, тези мерки ще бъдат различни в различните страни.

Обаче в най-напредналите страни следните мерки могат да се прилагат почти универсално."

По-нататък той изброява десет основни мерки, чрез които капитализмът ще бъде унищожен. Както изглежда, под знамето на прогресивизма в САЩ тези мерки вече са приложени до известна степен:

"1. Отчуждаване на собствеността върху земята и обращение на поземления наем за покриване на държавните разходи.

2. Висок прогресивен данък.

3. Отмяна на правата за наследство. (В САЩ от 1916 г. започват да събират данък върху наследството)

4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.

5. Централизация на кредитите в ръцете на държавата чрез национална банка с държавен капитал и изключителен монопол. (Създаден през 1913 г., Федералният резерв на САЩ е Централната банка)

6. Централизация на комуникациите и транспорта в ръцете на държавата. (В САЩ има всякакви регулаторни органи, има държавна поща и държавна железница)

7. Увеличаване броя на държавните фабрики, на съоръженията за производство, на обработваемата земя и подобряването на земята съгласно общ план.

8. Еднакъв задължителен труд за всички, създаване на промишлена армия, особено за селското стопанство. (През 1935 г. е създадено Бюро за социално осигуряване на САЩ, Министерството на труда; Според Закона за равенство жените могат да вършат същата работа като мъжете, включително военната служба)

9. Съчетаване на селското стопанство с промишлеността, с помощта на постепенното премахване на разликата между града и селото, посредством по-равномерното разпределение на населението в цялата страна.

10. Обществено и безплатно образование за всички деца. Премахване на фабричния труд за деца в съвременната му форма. Съчетаване на образованието с материалното производство“.

Няма нищо лошо в това, хората да се стремят към добруване и напредък. Но когато някои „-изми“ се превърнат в политически идеологии и започнат да заменят и отхвърлят традиционния морал и вяра, те се превръщат в инструменти на злия дух на комунизма, което води хората до дегенерация и унищожение.

III. Подбуждането на омраза и подстрекаването към борба е неизменен курс на комунистическата политика

Както бе посочено в началото на тази книга, комунизмът е зъл призрак, изпълнен с омраза. Следователно борбата и омразата са важна част от комунистическата политика. Чрез разпалването на омраза и вражда между хората комунизмът разрушава човешкия морал, за да узурпира политическата власт и да установи своята диктатура. Дисоциацията на хората и провокирането им да се бият помежду си е основното средство за завземане на властта от комунизма.

Тоест, на първо място, политиката на комунизма се стреми да раздели хората, а след това, създавайки конфликти помежду им, да ги настрои един срещу друг.

Първата глава на избраните трудове на Мао Дзедун, озаглавена „Анализ на класите на китайското общество“ (1925 г.), започва с редовете: „Кои са нашите врагове? Кои са нашите приятели? Този въпрос е най-важният въпрос на революцията” [13]. Комунистическата партия създава класов антагонизъм там, където първоначално не е имало такъв, и след това подбужда тези класи да се борят помежду си. Това е едно от вълшебните оръжия в арсенала на Комунистическата партия, което тя използва за завземане на властта.

За да осъществи своя замисъл, комунистическата партия първо избира и раздува социалните проблеми, които всъщност възникват в резултат на упадъка на морала. Тогава тя налага мнението, че основната причина за тези проблеми не е моралният упадък на обществото, а недостатъците в социалната система, причинени от някакъв вид потисничество. Комунистическата партия определя едната класа като потисници и насърчава народа да се бори срещу тази класа като решение на проблемите на обществото.

Омразата и борбата, която комунистическата политика провокира, не се ограничават до антагонизъм само между работници и капиталисти. Кубинският комунистически лидер Фидел Кастро заяви, че общият враг на кубинския народ и източникът на социално неравенство и несправедливост в страната е корупцията от страна на Фулгенсио Батиста и неговите поддръжници, както и потисничеството от собствениците на плантации. Комунистическата партия на Куба обеща да унищожи т. нар. потисници и да създаде „справедливо общество“. Така тя предизвика омраза и вражда между кубинците и си проправи пътя за завземане на властта в страната.

В Китай иновацията на Мао Цзедун бе в обещаване на селяните правото на собственост върху земята, на работниците - възможност да станат собственици на фабрики и заводи, а на интелигенцията - свобода, мир и демокрация. В резултат на тази политика селяните се вдигат срещу земевладелците, работниците срещу капиталистите, а интелектуалците срещу правителството. Възползвайки се от този хаос, комунистическата партия завзема властта в Китай.

В Алжир комунистическият лидер Ахмед бин Бела подклажда омраза между различни религии и етнически групи. Той настройва мюсюлмани срещу християни и араби срещу французи. Това се превръща в трамплин за завземането на властта и началото на комунистическото управление в страната [14].

Основателите на Съединените щати са изградили страната въз основа на принципите на Конституцията, които всеки гражданин трябва да уважава и спазва. Семейството, църквата и обществото са формирали силна връзка сред американците. Това значително отслабва концепцията за социални класи в съзнанието на хората и класическата схема за разгръщане на класова борба в САЩ става невъзможна.

Но злият дух на комунизма използва всяка възможност, за да насажда вражда между хората. Например той ангажира съюзи, които да разпалват спорове между работници и работодатели. Той използва расовите различия, за да настройва чернокожи, мюсюлмани, азиатци, испанци и други срещу белите. Той дори използва разликата между половете на хората, провокира движение за права на жените, които да се противопоставят на традиционния патриархат. Той също така използва различната сексуална ориентация, за да провокира движението ЛГБТ и да засили борбата, като дори създава нов термин - куир /queer/.

Злият дух на комунизма разделя вярващите от различни религии, използва културното многообразие, и предизвиква традиционната западна култура и наследство. Той активно разделя хора от различни националности, засилва движението за правата на нелегалните имигранти и създава конфликти между чужденци и американски граждани. Под знамето на свободата той провокира хората за конфронтация с полицията, настройва нелегални имигранти срещу служители на миграционните служби и дори създава конфликти между държавата и федералната полиция. Тъй като обществото става все по-разпокъсано, една невнимателна дума или поведение на човек може да предизвика голям инцидент. Социалните конфликти вече се превръщат в нова реалност, а в сърцето на всеки човек са засадени семената на омразата. Това е именно зловещият план на комунизма.

Разделянето на различни групи хора и разпалването на омраза между тях се извършва едновременно. Ленин пише: „По отношение на хората, които са против нас, можем и трябва да пишем на език, който ще разпространява омраза сред масите, отвращение и презрение към тях“ [15].

Политическата тактика на злия дух на комунизма на Запад включва използването на различни форми на социална справедливост за подбуждане на омраза и изостряне на социални конфликти.

През 1935 г. в Харлем, афро-американска зона в Ню Йорк, избухват бунтове, след като се появяват слухове, че чернокож тийнейджър, хванат за кражба в магазин, е бил пребит до смърт. Комунистическата партия на САЩ веднага се възползва от този инцидент и организира мащабни протести и безредици, организирани от чернокожи. Леонард Патерсън, който по това време е един от активистите на тези бунтове, по-късно, след напускането на Комунистическата партия на САЩ, заявява, че е получил заповеди да организира тези протести с чернокожи [16].

Патерсън описва как американските комунисти са били специално обучени в ленинската тактика на провокиране и подбуждане на конфликти. Те са научени как да превърнат протестите в мащабни безредици и улични боеве, както и умишлено да създават конфликти от нищо.

През 1931 г. девет черни тийнейджъри (Scottsboro Boys) са обвинени в изнасилване на две бели жени. Този инцидент предизвика расова омраза между белите и черните в цялата страна. Комунистическата партия на САЩ веднага започва да действа. Говорейки в полза на справедливостта за чернокожите американци, тя привлича много последователи, включително Франк Маршал Дейвис, бъдещи наставник на американския президент от лявото крило.

Професорът по политически науки и историк Пол Кенгор заявява, че целта на Комунистическата партия на САЩ в случая Scottsboro Boys е не само да увеличи членството си сред чернокожите и прогресивните активисти за „социална справедливост“, но и да очерни САЩ, представяйки ги за страна, в която процъфтява неравенството и расовата дискриминация. Според Кенгор, Комунистическата партия твърди, че подобни инциденти се случват навсякъде и само комунизмът и лявата идеология могат да спасят страната от тази „патологична“ и „зла“ система, която дискриминира хората [17].

В съвременна Америка прокомунистическите групи участват във всеки голям социален конфликт или безпорядък. През 1992 г. по телевизията се излъчват кадри с Родни Кинг, чернокож жител на Лос Анджелис, който е задържан и пребит от бял полицай за шофиране в нетрезво състояние. След присъдата на този случай, когато демонстрантите, подкрепящи Кинг, започват да се разпръсват, някой неочаквано счупва билборд в минаваща кола. В резултат на това мирният протест бързо прераства в мащабни бунтове и погроми, придружени от палежи и грабежи. Когато местният шериф Шерман Блок е попитан за участието на комунистите в този инцидент, той казва: „Няма съмнение, че те са участвали в безредиците, грабежите и палежите“.

Този инцидент продължава няколко дни, през които може да се видят листовки по улиците и дворовете на училищата. Тези листовки са разпространени от различни прокомунистически групи като Революционната комунистическа партия, Социалистическата работническа партия, Прогресивната лейбъристка партия и Комунистическата партия на САЩ. В една от тези листовки е написано: „Ние ще отмъстим заради присъдата за пари! ... Извадете оръжието! Войниците се обединяват с работниците! ...” Според полицай от Лос Анджелис тези листовки са били разпространявани още преди обявяването на присъдата [18].

Ленин отдавна посочва на комунистите, че е необходимо да се действа по тази схема: „Бунтове - демонстрации - улични битки - отряди на революционната армия - това са етапите в развитието на народно въстание“ [19].

По-горе споменахме за бивш член на Комунистическата партия на САЩ, Леонард Патерсън. Той разказва как са били подготвяни в съответствие с тази ленинска схема. От незначителни конфликти те разпалват големи демонстрации, които превръщат в погроми, след което започват улични битки. Дори когато първоначално няма конфликт, те го създават сами, без да се свенят да прилагат трикове [20].

Понастоящем в западното общество много организации участват в подбуждане към безредици и насилие. Те могат да говорят под различни лозунги: „Неделимите”, „Антифашизъм”, „Спрете патриархата”, „Животът на чернокож е също важен”, „Отказ от фашизма” и т.н. Въпреки че имената и лозунгите им са различни, всъщност всички те са комунисти или поддръжници на комунизма. Голямата радикална група Антифа се състои от привърженици на комунизма и леви организации, като анархисти, социалисти, либерали, социалдемократи и др. Организацията "Отказ от фашизма" е лява радикална група, създадена от маоист, председател на революционната Комунистическа партия на САЩ. Тази група е свързана с организирането на многобройни мащабни протести, чиято цел е да се анулират резултатите от президентските избори през 2016 г. [21].

Криейки се зад свободата на словото, тези групи неуморно провокират всякакви конфликти в западното общество. За да разберете истинската им цел, просто трябва да прочетете директивата на Комунистическата партия на САЩ за нейните членове, която е публикувана в доклад на Конгреса на САЩ през 1956 г.:

„Членовете и фронтовите организации трябва постоянно да объркват, дискредитират и унижават нашите критици. ... Когато препятствията станат твърде досадни, наричайте ги фашисти, или нацисти, или антисемитисти. ... Постоянно свързвайте тези, които са против нас, с прозвища, които вече имат лошо име. След достатъчен брой повторения, тази връзка ще се превърне във „факт” в общественото съзнание” [22].

IV. Насилието и лъжите са основните средства в комунистическата политика

В комунистическата доктрина нито едно средство не се счита за твърде прекомерно. Комунистическите партии публично декларират, че насилието и лъжите са техните инструменти за установяване на контрол над света. От появата на първия комунистически режим в Съветска Русия до наши дни, само за един век комунизмът е убил около 100 милиона души. Последователите на комунизма убиват, изгарят, отвличат, мамят, и използват всякакви крайни методи. Степента на тяхното зло е ужасна. Освен това повечето от тях изобщо не съжаляват за постъпките си.

Лъжите, създавани от злия дух на комунизма, се разделят по степен на малки, средни и големи, в зависимост от това дали се използват в комунистическите или западните страни. Еднократна измама, една-единствена невярна новина или атаки срещу политически опонент - такава лъжа, въпреки че е злонамерена, е само малка лъжа. Използването на сложни манипулации за създаване на серия от систематични лъжи от значителен мащаб може да се счита за средна лъжа. Например, за да подбуди омраза към Фалун Гонг (китайска медитативна практика, бел. прев.) у хората, ККП организира така наречения “инцидент на самозапалване” на площад Тянанмън през 2001 г.

Но най-трудно е да се познае голямата лъжа на злия дух на комунизма, тъй като тя почти напълно представлява идеологията на злия дух. Мащабът и степента й са толкова огромни, продължителността й е така дълга, засегнатите сфери са толкова многообразни, а броят на участващите в нея е толкова голям, че е изключително трудно да се види цялата реална картина на тази лъжа. Освен това много хора, които участват в нея, искрено вярват в правилността на своите дела и от все сърце се отдават на това.

В историята злият дух на комунизма измисля лъжи за „общество на пълната хармония“, превръщайки го в цел на комунизма. Тъй като тази концепция не може да бъде проверена и опровергана за кратък период от време, тя може да се счита за пример за голяма лъжа, на която се основава целият комунистически проект.

В предишната глава анализирахме концепцията за прогресивизъм, използвана от комунизма, и това също може да се счита за част от голяма лъжа. През последните няколко десетилетия комунизмът формира поредица от социални движения и насочва хората към нестабилност и революции, от които се нуждае злият дух. Един пример за това е екологичното движение, което ще анализираме по-късно.

1. Насилие и лъжливост при комунистическия тоталитаризъм

Комунистическите партии подбуждат хората към ожесточена класова борба не на живот, а на смърт. Комунистическият манифест казва: „Комунистите смятат за презрително нещо да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати само чрез насилствено сваляне на цялата съществуваща социална система” [23].

В книгата си „Държава и революция” Ленин пише: „Вече казахме по-горе и ще покажем по-подробно в следващото изложение, че ученията на Маркс и Енгелс за неизбежността на насилствената революция се отнасят за буржоазната държава. Смяната с пролетарска държава (диктатурата на пролетариата) на може да стане по пътя на „отмиране“, а може като общо правило само с насилствена революция“ [24].

В процеса на завземане на властта, независимо дали по времето на Парижката комуна, Руската революция или движението на работници и селяни, провокирано от ККП, комунистическите партии използват изключително жестоки и кървави методи. Освен това те безразборно прилагат тези методи при възрастни хора, деца и жени, изгаряйки, ограбвайки и избивайки. Гневът, показан от тях, е шокиращ. Под ръководството на комунистическите режими са извършени толкова много престъпления, че те не могат да бъдат преброени.

Комунистическият култ използва насилие и лъжи, за да поддържа властта. Лъжата е смазка за насилието, както и начин за поробване на хората. Лъжата е постоянна. Не спира както по време на насилието, така и между отделните насилия. Комунистическите партии са готови да обещаят всичко, но никога не мислят да спазват обещанията си. Освен това, в зависимост от нуждата, те могат да променят своята реторика, да променят формите си, като не се придържат към никакви морални принципи и не изпитват и най-малкия срам.

Комунистическите партии декларират, че ще създадат „рай в човешкия свят“. Но това е най-голямата им лъжа, с помощта на която те създават истински „ад в човешкия свят“.

Мао Цзедун в Китай, Ахмед бин Бела в Алжир и Фидел Кастро в Куба обещаваха, че никога няма да създадат тоталитарни комунистически режими. Но веднага щом идват на власт провеждат краен тоталитаризъм, масови чистки на партията, както и преследвания на дисиденти и членове на обществеността.

Комунистическите партии също изкусно изкривяват езика. Промяната на семантиката на езика е един от основните методи, използвани от комунистическия култ за измама на хората. Тоест, те променят значението на думите дори до напълно обратния им смисъл. Тъй като промененият език влиза в постоянна употреба, изкривените му значения са дълбоко внедрени в съзнанието на хората.

Така например, думата „бог“ се приравнява със „суеверие“, „традиционност“ с „изостаналост“, „глупост“ с „феодализъм“, „западно общество“ с „враждебни сили“ или „антикитайски сили“, „пролетариат“ със „собственик на държавни активи“. И макар, че обществеността няма никаква власт, „цялата власт принадлежи на хората“. А ако се посочат факти за несправедливост в обществото, това ще бъде наречено „подстрекаване към подкопаване на държавната власт“ и пр. Следователно, разговаряйки с хора, които са дълбоко отровени от култа към комунизма, може да се види, че често с тях няма достатъчно общ език за общуване. Получава се така, че двама души придават различни значения на едни и същи думи.

Комунистическият култ не само разпространява лъжата, но чрез политически изследвания и принудата да се изразява политическа позиция създава среда, в която цялото население започва да разпространява лъжи. Той кара хората да казват неща, в които не вярват, като по този начин ги деморализира и унижава, осмивайки желанието им да направят правилното. Една от десетте заповеди на Мойсей казва: „Не свидетелствай лъжливо против ближния си“. Конфуций казва: „Ако хората не вярват в своя владетел, държавата няма да пребъде“.

Когато хората осъзнаят, че комунистическият култ измисля лъжи, в отговор те също започват да действат измамно. Злият култ на комунизма знае, че хората го лъжат, но го счита за приемливо, тъй като това означава, че те предпочитат да лъжат, отколкото да се придържат към истината, което е точно в съответствие с целта му да създаде култура на лъжата и да унищожи моралните стандарти на хората. Опасността за комунизма е желанието на хората да казват истината. Неведнъж сме отбелязвали, че ККП иска не само да убие физически хората, но и да развали морала им, така че те да свършат в ада. Можем да кажем, че в тази област ККП вече частично постига целта си.

2. Как злият дух на комунизма подбужда към насилие на Запад

Злият дух на комунизма е изграден от омраза, поради което неговата комунистическа теория също е наситена с омраза. Застъпвайки се за класовата борба, той приписва корена на всеки проблем на традиционната социална структура и експлоатацията на бедните от богатите. По този начин той стимулира завистта и омразата на бедните към богатите, след което превръща това в революция и насилие. След развитието на комунистическото движение и манипулирането от злия дух на комунизма, западното общество се изпълва с насилие и лъжи. Така цялото общество е пропито с омраза и враждебност.

Освен факта, че самата комунистическа партия се занимава с широко разпространена и открита пропаганда на насилие, различни организации на лявото крило, които са под контрола на злия дух на комунизма, също насърчават насилието. Например Саул Алински, който е почитан от левичарите в Съединените щати, първоначално е бил член на престъпна банда и едва след това става водач на леви сили. Той отрича да е комунист, но политическата му идеология и методи са напълно идентични с тези на комунизма.

Книгата "Правила на радикалите" на Саул Алински се използва като пособие за организиране на улични конфликти в САЩ. Алински не скрива факта, че книгата му е специално предназначена за бедните макиавелисти, и че той иска да вземе властта от богатите по какъвто и да е начин и да я даде на бедните, за да превърне САЩ в комунистическа страна.

На повърхността Алински набляга на постепенното проникване, а не на кървавата революция. Той обаче всъщност е почитател на насилието. Той просто използва по-фини и скрити методи. Базираната в САЩ социалистическа партия „Черна пантера“ подкрепя маоизма и използва маоисткия лозунг „Политическата власт се ражда от дулото на оръжието“. Алински предпочита избирателната урна, но не изключва използването на оръжие по-късно. По този начин неговият подход е подобен на този на ККП: да стоиш в сянка, да изчакваш и след това да „изскочиш с изтеглен меч“. Едно от правилата му е да се насърчават радикалите да сплашват противниците си с всякакви политически манипулации, дори с агресивни и бандитски методи, като в крайна сметка да постигнат целта си да създават размирици и разрушения.

Дейвид Хоровиц, писател и бивш ляв радикал, който има задълбочено разбиране за Алински, заявява, че Алински и неговите последователи не си правят никакви илюзии за сегашната система. Те добре знаят своята цел - да унищожат напълно тази система и да смятат този процес за война [25]. Следователно те ще се опитват да постигнат тази цел по всякакъв възможен начин, като решават кога да използват насилие, какво насилие да използват и какви лъжи да говорят.

В американското общество се вижда, че някои политически партии не жалят средства да атакуват враговете си. Те използват измами, лични атаки и насилие. Тези методи са много подобни на методите, използвани от комунистическите партии. Общество, в което тенденцията към насилие нараства, ще става все по-малко стабилно и все по-фрагментирано. В момента отношенията между големите леви и големи десни партии в Съединените щати са много сходни с конфронтацията между комунистическия блок и свободния свят по време на Студената война. Те са несъвместими, като огън и вода и абсолютно не могат да съществуват едни с други.

След като беше избран новия президент през 2016 г., в САЩ се случиха много инциденти, придружени от погроми и насилие, извършени от членове на лявото движение Антифа. Привържениците на новия президент и други хора с консервативни възгледи станаха тяхна мишена. Повечето от тези актове на насилие се състояха на митинги в подкрепа на президента и други подобни обществени места. Антифа активистите се опитаха да прекъснат изказвания на привърженици на президента и дори директно ги нападаха.

През последните години притокът на имигранти от Близкия Изток и Африка доведе до много социални проблеми в европейските страни. Използвайки „политическа коректност“, левият „елит“ в тези страни атакува противници на настоящата имиграционна политика с упреци и проклятия, наричайки ги „мошеници“, „плъхове“, „парцали“ и така нататък [26].

През юни 2017 г. членът на Републиканската партия и Камарата на представителите Стивън Скалис получи сериозна огнестрелна рана, докато участваше в тренировка на бейзболен отбор. Привърженик на противникова партия стреля по него. След това служител - представител на лявото крило - каза, че се "радва", че Скалис е бил нападнат. По-късно този служител бе отстранен от поста му на председател на партия на ниво щат.

Зад всички тези насилствени инциденти стоят фактори на злия призрак на комунизма. Не че всички търсят конфликта - за да се предизвика мащабна конфронтация е достатъчна само малка група комунистически активисти да действат под благовидни предлози.

Под влияние на комунистическия призрак някои партии и политици стават слаби и твърдят, че защитават демократичните права на хората и следват нормите на демократичното общество. Въпреки това, когато получат достатъчно власт, те веднага започват да използват всички налични методи за потискане на несъгласието и лишаване на хората от техните демократични права.

През февруари 2017 г., по време на сесия на Сената в един от западните американски щати, сенаторка от виетнамски произход се изказа против наградата на Том Хейдън, бивш ляв радикал и активист, обявил се против войната във Виетнам, който по-късно стана сенатор [27]. Микрофонът й обаче бе заглушен и тя бе изгонена от заседателната зала. Ако всичко продължава в същия дух, в крайна сметка това неминуемо ще доведе до комунистическа диктатура.

3. Лъжите на комунистическия призрак пропиха политиката на Запада

Комунизмът има лоша репутация на Запад, така че за него лъжата е единственият начин да разшири влиянието си в този регион.

Комунистическите и леви групи често използват лозунги като "свобода", "прогрес" и "обществен интерес", за да получат универсална подкрепа. Всъщност тяхната цел е осъществяването на техния план за насърчаване на социализма. Това е същото като лъжата на комунизма за създаването на „рай на земята“. Някои партии промотират политики, съответстващи на комунизма, но ги обслужват под други имена. Например социалистическата система на здравеопазване не се нарича социалистическа, а „народна медицина“, която уж се основава на „общото мнение на хората“. Те не наричат ​​минималната заплата минимална, а ​​„жизнен минимум“. В резултат на това западните правителства стават все по-влиятелни и все повече се намесват в живота на хората.

Прокомунистическите политици и групи дават празни обещания, за да получават гласове на избирателите. Такива методи са идентични с методите на комунистическите партии, които в самото начало чрез измама получиха одобрението от народа. Тези политици обещават по-добро благосъстояние и декларират, че всеки ще получи работа и здравно осигуряване. В същото време никой не се замисля откъде ще дойдат парите за всичко това и как тази система ще работи в дългосрочен план. Често те дори не плануват да спазват обещанията си.

Бенито Бернал, кандидат за представител на Камарата на САЩ от Западното крайбрежие на САЩ, който е член на партията на лявото крило от много години, наскоро заяви, че тази партия преди това е създала политическа организация с помощта на федерални служители, сенатори, конгресмени, както и държавни и градски съвети. Според него те са разработили 25-годишен план, в рамките на който манипулирайки различните нива на управление те ще да спечелят президентските избори в бъдеще. Организацията заяви, че ще направи всичко възможно да помогне на общностите да се справят с въпроси като насилие от банди, отказ да се посещава училище, тийнейджърска бременност, нелегални имигранти и социална несправедливост. Според Бернал обаче истинската им цел е да направят всички тези хора максимално зависими от правителството. Той го нарече „система за робство“.

Бернал казва: „Когато изразих съмнения към хората от тази организация, те ми зададоха три въпроса. Първо: ако всички проблеми бъдат решени, какво ще остане за следващият кандидат за президент? Второ: знаете ли колко капитал е дошъл в нашия град за решаване на тези проблеми? Трето: знаете ли колко работни места са създадени за решаването на тези проблеми? По това време се чудех дали тези хора ми казват ясно, че трябва да се възползваме от бедствията на хората, от насилието на бандите и от това, че децата ни се избиват едни други?"

Според него, ако се прекара достатъчно време в изучаване на дебатите и записите за гласуване на тази партия, ще може да се види тяхната цел: хората да бъдат разочаровани, депресирани и да изпадат в бедност, в резултат на което може да се печели от нещастието на тези хора. Затова той решава да се оттегли от тази партия [28].

На президентските избори през 2008 г. либерална група с 40-годишна история - Асоциация на местните организации за незабавни реформи (ACORN) - се оказва, че е регистрирала хиляди фалшиви избиратели [29].

През 2009 г. ACORN е замесена отново в общонационален скандал. Скривайки се зад лозунги за защита на справедливостта и правата на гражданите с ниски доходи, тя получава голяма сума държавни субсидии и федерални фондове, предназначени за подпомагане на семейства с медицински и жилищни нужди. Двама изследователи, преоблечени като проститутка и сводник, посещават офисите на ACORN в няколко големи града, за да поискат от организацията съвет за техния бизнес. В същото време те тайно правят видеозаписи от тези срещи със служители на организацията. Техните видеоклипове показват, че служителите на ACORN са ги учили как да организират бардак, като създадат фалшива компания с фалшив статус, казвайки им да перат пари, да крият печалби, да крият пари, да лъжат полицията и да избягват данъци. След този инцидент ACORN многократно се опитва да се оправдава, но репутацията им вече е значително подкопана, финансирането е спряно и година по-късно тази организация е закрита [30].

На пръв поглед много политически обещания изглеждат доста трогателни, но окончателният им резултат може да съсипе бъдещето на хората. Това е известно като „Къдравия ефект“, както го наричат ​​двама професори от Харвард, които го проучват [31].

Списание Forbes описва този ефект по следния начин: „Политик или политическа партия може да постигне дългосрочно господство чрез потискане на икономическото развитие, като по този начин обръща баланса на гласовете в своя полза. Това се случва по парадоксален начин. Те правят града по-беден, като в резултат на това онези, които са създали тази бедност, постигат политически успех” [32].

По-конкретно тези политици използват деформирана (с ляво пристрастие) фискална политика. Например, те предоставят данъчни стимули за синдикатни и държавни програми, както и за бизнеси на малцинства, като в същото време увеличават данъците на останалите предприятия и на заможните. В резултат на това онези, които се възползват от тази политика (включително бедните, синдикатите и т.н.), постепенно стават зависими от политиците и партиите, от които са се възползвали. Те започват да подкрепят тези политици и партии в изборите. В същото време политиката на омраза към богатите и високата данъчна политика, насочена към подкрепа на правителствени проекти, принуждава богатите и бизнеса да напускат този град. Така в града остават по-малко противници на доминиращите политици или партии, което позволява на последните да заемат позициите си дългосрочно и стабилно. Същевременно данъчните приходи и възможностите за работа в града намаляват всяка година, което в крайна сметка може дори да доведе до фалит на града.

В статията на Forbes се посочва, че влиянието на „Къдравия ефект“ се е разпространило много нашироко. В резултат на този ефект лявата политика вече обхваща десетте най-бедни града в САЩ с население от над 250 хиляди души. Понастоящем повечето от заможните щати в западните Съединени щати, които се контролират главно от леви политици, също могат в действителност да се сблъскат с пагубните последици от този ефект [33].

Левите сили също така променят значението на думите. Например за консерваторите думата „равенство“ означава, грубо казано, равни възможности. Тоест хората могат да се състезават честно и по този начин се формира естествена меритокрация (принцип на управление, при който ръководни позиции се заемат от най-способните хора, независимо от социалния им статус и финансово състояние - бел. прев.) За левите обаче този термин означава „равенство на резултатите“. Тоест, независимо дали човек е положил усилия или не, той получава същия резултат като всички останали.

Консерваторите смятат, че думата "толерантност" означава толерантно и снизходително отношение към различни убеждения и мнения, това е способността да се показва широта на възгледите и снизхождение, дори когато са засегнати личните интереси. Докато под думата "толерантност" левите разбират толерантно отношение към греха. Тяхното разбиране за свобода и справедливост също значително се различава от традиционните концепции. Насърчаването на хомосексуалността, използването на една и съща тоалетна от мъже и жени, легализацията на марихуана и други подобни политики, които подкопават човешкия морал, те наричат ​​„прогресивизъм“. Но в същото време никакъв прогрес не се наблюдава в областта на моралността. Всъщност цялата тази политика подкопава основите на морала, установени от Бог за човека. Тази политика на левите сили в крайна сметка подкопава идеите на хората за морала, което е и целта на злия дух на комунизма.

В миналото хората вярваха, че САЩ са ядрото на свободното общество и последният бастион на антикомунизма. Но днес хората ясно виждат, че в САЩ има високи данъци и социално осигуряване, колективизъм, силно правителство, социалдемокрация, социално равенство и т.н. - всичко това някак си идва от социалистическата и марксистко-ленинската идеология, т.е. то вече е заложено в политиката и се прилага. По-специално, по-младото поколение просто не знае историята за жестокостта в комунистическите страни. Младите хора безсмислено се стремят към призрачен идеал и са измамени от новото лице на комунизма. В резултат на което те несъзнателно вървят по пътя към унищожението.

V. Тоталитаризмът е неизбежна последица от комунистическата политика.

За никого не е тайна, че комунистическите тоталитарни държави контролират всички аспекти от личния живот на своите граждани. Ненасилствените форми на комунизъм постепенно и непрекъснато разширяват властта на правителствата, засилват контрола върху социалния живот на хората и в крайна сметка преминават към авторитарна система.

В страни, в които все още не е създадена комунистическа тоталитарна власт, хората могат да загубят свободите си по всяко време. Ситуацията е много сериозна. Още по-плашещ е фактът, че съвременният тоталитаризъм използва напреднали технологии за наблюдение и контрол на хората, достигайки безпрецедентни размери в тази област.

1. Тоталитаризмът лишава хората от свободна воля и потиска желанието за доброта

Когато хората следват традиционните ценности, установени от Боговете, тогава Боговете водят хората да развиват култура, основана на тези ценности. Подобна култура е важен канал, свързващ хората с Боговете. На основата на тази култура възникват много методи за социално управление, тоест политически живот.

Бог e дал на хората свободна воля и право да избират начин на самоуправление. Хората трябва да управляват себе си чрез самодисциплина, основана на морални стандарти. Те трябва да поемат отговорност за своето семейство и общество.

След като изучава американската политика през 19 век, известният френски социолог и политик Алексис де Токвил е възхитен. Той е впечатлен от способността на американците да се самоанализират, да разбират какво е зло, както и желанието им да решават социални проблеми с търпение и без да прибягват до насилие. Той вярва, че величието на САЩ се крие в способността им да поправят собствените си грешки [34].

От друга страна, това, което злият дух на комунизма иска, е тоталитарна политика, за да се противопоставят хората на традициите и морала. Той иска да блокира хората по пътя на духовната вяра, водещ до доброта. Той иска хората незабележимо да се превърнат от Божи синове в поданици на дявола и да му се покланят.

В комунистическите страни правителството монополизира всички публични ресурси, включително икономиката, образователната система и медиите. По този начин всичко трябва да се извършва по волята на лидерите на комунистическата партия, които управляват с помощта на лъжи, зло и насилие. Тези, които се опитват да следват съвестта си, да подобряват моралните си качества и да се стремят към доброта, в крайна сметка противоречат на идеологията и правилата на комунистическата партия, превръщайки се във врагове на партията. В резултат на това те или потъват до социалното дъно и са принудени да се борят за оцеляване с всички сили, или просто умират.

В свободните общества правителството също се насочва към тоталитаризма, като постепенно се превръща в едно „голямо правителство“, което контролира почти всичко. Една от характерните черти на тоталитаризма е силно централното правителство, което планира и управлява икономиката. В момента правителствата в западните страни все по-често се намесват и контролират икономиката, за да изпълняват правителствени програми. Като инструменти те използват обществените финанси, данъците и кредитното финансиране.

В същото време областта на тяхното управление се разширява. Тя включва духовната вяра, семейството, образованието, икономиката, културата, енергетиката, транспорта, комуникациите, туризма и много други. Разширяването на властта на централната власт, местният държавен контрол върху живота на гражданите, както и множеството закони и съдебни решения - всичко това води до цялостно разширяване на властта на държавните органи и до безпрецедентен контрол върху обществото. Така например, гражданите са принудени да плащат здравно осигуряване, в противен случай ще им бъде наложена глоба. В името на обществения интерес правителството може да лиши някои хора дори от техните имуществени и лични права.

Тоталитарното правителство под предлог за „политическа коректност“ лишава хората от свобода на словото и им диктува какво могат да кажат и какво не. Онези, които открито осъждат тази зла политика, са етикетирани "подбуждащи омраза". Ако някой се осмели да се изправи срещу политическата коректност, тогава в най-добрия случай той ще бъде изолиран, в по-лошия случай ще бъде уволнен от работата си, а в най-лошия случай ще бъде заплашен или нападнат.

Подмяната на моралните стандарти с влошени политически стандарти, използвайки силата на закона, регулациите и общественото мнение - всичко това създава атмосфера на социален терор. Потиска се свободната воля на хората и свободата на желанието за доброта, предоставена на хората от Небето. Това е същността на политиката на тоталитаризма.

2. Системата на благосъстояние - от люлката до гроба

Днес политиката за социално осигуряване се е превърнала в универсално явление по цял свят. Без значение коя държава или партия - консервативна или либерална - няма съществена разлика в тяхната политика. Хората, живеещи в комунистически страни, идват в свободния западен свят и се учудват на нивото на социална сигурност в западните общества. Те са силно впечатлени от безплатното образование за децата, както и от здравното осигуряване и грижите за възрастните хора. Всичко това се плаща от държавата. Те смятат, че това е истинско комунистическо общество.

Не е ли днешното общество на благосъстояние комунистическа идея, въплътена в капиталистическите страни? Единствената разлика е, че това не е постигнато с насилствена революция.

Стремежът на хората за по-добър живот сам по себе си не е грешка. Но високото благосъстояние, осигурено от правителствата на западните страни, крие огромни проблеми. На този свят нищо не се дава безплатно. Високото ниво на богатство се основава на задължителното данъчно облагане. В допълнение, самото благосъстояние може да създаде много проблеми.

Британският адвокат Алберт Ван Дайси открива, че до 1908 г. въпросът дали човек, богат или беден, трябва да застрахова здравето си, остава изцяло на преценката на този човек. Това няма нищо общо с държавата, също като начина, по който човек облича палто - черното или кафявото. Според Дайси: „Националният закон за застраховането в крайна сметка ще опре до държавата, тоест до данъкоплатците ... Застраховка за безработица ... Всъщност това е признание от страна на държавата на задължението й да защитава човек от нещастията, свързани със загубата на работа. ... Законът за държавното осигуряване отговаря на доктрините на социализма” [35].

Моделът на социалистическо благосъстояние в Северна Европа е признат и използван от много страни. Това някога бе възприето като положителен пример за социалистически просперитет, който Западът подражава. Независимо от него, в Северна Европа съотношението на данъчната ставка към БВП е едно от най-високите в света. В много страни то се колебае на нивото от 50% [36].

Анализатори отбелязват, че има шест фатални проблема в социалното благосъстояние в областта на медицинската помощ, насърчавана от правителството: тя е неустойчива, защото хората искат да получават безплатни услуги, които струват повече, отколкото плащат; няма награди и неустойки, медицинският персонал не носи юридическа отговорност за това, което прави, а получава същата заплата, независимо от това колко работа са извършили; причинява огромни загуби на правителството; използвайки вратички в системата, хората участват в кражби, злоупотреби и подземна търговия; използвайки медицинската система, държавата решава дали някой да живее или умре; бюрократичната система създава хаос в управлението [37].

През 2010 г. в Швеция мъж на име Йонас, докато е в спешното отделение е принуден да си зашива кървящата рана. Отначало той отива в амбулатория, но тя е затворена. След това изчаква три часа в спешното отделение. Раната му кърви зле, но никой не му помага. Той няма друг избор, освен да се опита да си окаже медицинска помощ сам. В крайна сметка обаче медицинският персонал се оплаква, че е нарушил закона и без разрешение е използвал болничното оборудване (взел нишката и иглата, която сестрите оставили).

Това е само един случай. Реалната ситуация е много по-лоша. Всеки иска да получи безплатна медицинска помощ, в резултат на което това води до злоупотреба с ресурси. Понятията "ограничени ресурси" и "безплатно" не се връзват едно с друго. Опитът за комбинирането им води до значително превишаване на търсенето над предлагането и до образуване на дълги опашки. В резултат на това тези, които наистина се нуждаят от помощ, са подложени на своеобразно наказание от социалистическата медицинска система.

Но това не е само въпрос на ефективност. По-сериозната опасност е, че всичко необходимо на човек в живота, от люлката до гроба, се дава от правителството. Може да изглежда привлекателно, но всъщност пълната зависимост на гражданите от правителството е път към тоталитарната система.

Както е писал френският политик Алексис де Токвил: „Ако деспотизмът беше установен в нашите съвременни демокрации, той би изглеждал по-различно, би бил по-обширен и по-мек, би унижавал хората без да им причинява болка“ [38]. Тези думи описват най-добре социалната държава.

3. Прекомерното количество закони проправят пътя към тоталитаризма

Тоталитарната политика потиска свободата на хората да се стремят към доброто и в същото време осигурява място за злото. Хората искат да използват закони, за да накарат другите да не извършват престъпления. Това е точно капанът на дявола. В съвременното общество във всяка страна има много закони и разпоредби. В Съединените щати са в сила над 70 хиляди данъчни закона, а законът за здравното осигуряване заема около 20 хиляди страници. Дори съдиите и адвокатите не могат да разберат добре всички тези закони, да не говорим за обикновените граждани. Като се започне от федерално и се стигне до щатско ниво, до областно и градско ниво, средно повече от 40 хиляди нови закона се приемат годишно. Те са толкова много, че човек може да наруши закон, без дори да го осъзнава. В най-добрия случай той ще бъде глобен за това, а в най-лошия може да бъде изпратен в затвора.

Като се започне с коя кука да се използва за риболов и се свършви с това, че не може да се сърба супа на обществени места - всичко се регулира от закони. В Калифорния са разрешени само телевизори с плосък екран, които отговарят на определени стандарти за консумация на енергия, а пластмасовите торбички са напълно забранени. В някои градове е необходимо да вземете разрешение от правителството, за да построите беседка в двора си.

Прекомерното изобилие на закони подрива силно представите на хората за морала. Много от законите противоречат на здравия разум. В същото време в обществото се появи тенденция да се преценяват делата въз основа на тяхната законност, а не въз основа на морални стандарти. Ако това продължи, скоро агентите на комунистическия призрак могат лесно да въведат идеологията на дявола в човешките закони.

Колкото и да е добър един закон, той винаги ще остане един вид външна сила, неспособна да ограничи мислите на хората. Лао Дзъ е казал: "Колкото повече закони и правила има, толкова повече крадци и бандити ще има." Когато злото процъфтява, законите са безпомощни. Колкото повече закони се приемат, толкова по-строго правителството ще контролира хората. Хората пренебрегват социалните проблеми, защото дяволът засилва злата им страна. Те смятат, че тези проблеми са възникнали поради недостатъчно добри закони. Затова се опитват да решават проблеми, като коригират законите. Така се образува порочен кръг и обществото постепенно, стъпка по стъпка, се придвижва към тоталитаризма.

4. Контролът над хората стига до крайна степен с помощта на научни и технически средства

Тоталитаризмът използва държавния апарат и тайната полиция за наблюдение на хората. На свой ред съвременните технологии помагат да се стигне до крайност относно контрола над хората.

Наскоро интернет изданието Business Insider обобщи десет метода, чрез които Китайската комунистическа партия (ККП) наблюдава и упражнява контрол върху гражданите: [39]

1. Използване на лицева идентификация, която позволява да се намери нужния човек в голяма тълпа от хора;

2. Шпиониране на хората от администратори на групови чатове;

3. Принуждаване на гражданите да инсталират приложения, които позволяват на правителството да гледа снимки и видеоклипове на мобилните телефони на гражданите;

4. Наблюдаване на хората, когато купуват стоки през интернет;

5. Носене на очила за разпознаване на лица от полицаите на многолюдни места (например по улиците и жп гарите);

6. Инсталиране на полицейски роботи на гарите, които могат да сканират лицата на хората и да ги сравняват със снимката на човека, който трябва да бъде задържан;

7. Използване на технология за разпознаване на лица за предотвратяване на неправилно пресичане на пътя;

8. Задържане на случайни минувачи и проверяване на мобилните им телефони;

9. Проследяване на съобщенията на хората в социалните мрежи, за да се открият членове на семейството и географското местоположение на потребителя;

10. Създаване на интелигентен софтуер за събиране и анализ на информация за хора без тяхното знание, за да се прецени кой представлява заплаха за властите.

Financial Times в своя публикация говори за злонамереността на системата за социални кредити в Китай: „[тя е предназначена] да използва не само големи данни за оценка на кредитни рейтинги, но и за оценка на политическите възгледи на китайските граждани.“ В статията се казва също, че тази система може лесно да се преконфигурира, за да се оцени нивото на „патриотизъм“ на гражданите, тоест да се оцени степента, в която възгледите на човек съвпадат с ценностната система на управляващата комунистическа партия [40].

Имайки личната информация на хората и механизма за автоматична обработка на големи данни, правителството може лесно да направи така, че нежелан човек или човек с лош кредит да загуби работата си, банката да отмени ипотечния му заем, министерството на транспорта да анулира шофьорската му книжка, а болниците да му откажат лечение.

Днес ККП разполага с най-голямата система за наблюдение в света. На обществени места и по пътищата на Китай навсякъде могат да се видят камери за наблюдение, които за няколко минути могат да открият сред 1,4 милиарда души един човек в черния им списък. Благодарение на популярния в Китай месинджър WeChat и други шпионски приложения, инсталирани на мобилните телефони на гражданите, ККП лесно прониква във всички съкровени тайни на хората. Тези, които ходят с мобилни телефони, нямат никаква поверителност. Хората просто няма къде да се скрият от наблюдението. С развитието на технологиите и растежа на правителствата, ако западното общество продължава да се движи наляво, хората в тези страни ще бъдат изправени пред същата съдба на тотално наблюдение и контрол и това съвсем не е преувеличение.

VI. Тотална война на комунизма срещу Запада

Тъй като злият дух на комунизма вече е проникнал в американското общество, то е на прага на безпрецедентен разкол. Левите атакуват с всички сили онези, които се придържат към традиционните политически възгледи. Ако се опише това положение с думата "война", това няма да е преувеличение.

През последните години в Съединените щати, дори в период на избори, се наблюдава остра словесна конфронтация и щом изборите приключат, започва етап на изцеление и коригиране, започва нормален политически живот. Но ако се погледне настоящата политическа ситуация може да се види мощна конфронтация и разцепление. Политическата система изглежда изкривена и тревожна. На политическата сцена между различните партии се наблюдават ожесточени разногласия, взаимни упреци и дори атаки, което значително възпрепятства осъществяването на общия политически курс. Един след друг се провеждат популярни протести, докато техният мащаб и степен на насилие непрекъснато нарастват.

Още в първоначалния период на президентските избори през 2016 г. някои леви служители в правителството вече плануват с какви стандарти ще изграждат отношенията с кандидати от различните партии. След като изборите приключват, левият лагер започва да води дела, надявайки се да анулира резултатите от изборите. След като новият президент встъпва в длъжност, губернаторът на щата Вашингтон, принадлежащ към лявата партия, заявява, че сега "торнадото на подкрепата" бушува в пълна опозиция с новия президент. Ръководството на опозиционната партия признава, че армия от възмутени либерали изисква да се започне "тотална война" срещу новоизбрания президент, настоява за повсеместна решителна борба срещу него, така че те отново да спечелят подкрепата на хората [41].

Левите се опитват по различни начини да постигнат целите си. По въпросите на политическия курс те често възразяват само дотолкова доколкото да могат да изразят своите опозиционни възгледи. При нормални условия различните партии могат да възприемат различни възгледи за политиката, но въпреки различията, всички имат общо разбиране за важността на осигуряването на сигурността на страната. Въпреки това, в момента изненадващото е, че не само предложението за засилване на защитата на държавните граници, но дори и фактът, че някои щати са приели закони за „градове-убежища“, е подложено на интензивни атаки. Тези закони забраняват на федералните служители на реда да извършват справки относно миграционния статус на хората и забраняват на местните власти да предоставят на федералните правоприлагащи органи информация за имиграцията.

Преди президентските избори водещи медии, сред които доминира левицата, активно насочват общественото мнение в подкрепа на кандидата от левите сили, създавайки впечатлението, че победата й е неизбежна. Ето защо много хора се изненадаха, когато научиха резултатите от изборите. След изборите водещите медии помогнаха на левите политици да раздуват мащабно всякакви инциденти, подбуждайки хората да атакуват и критикуват новоизбрания президент. Те дори не избягваха фалшификациите и създаването на фалшиви новини, подвеждащи хората. Водещите медии практически не отбелязват постиженията на новия президент и се опитват да омаловажат проблемите на левия кандидат.

В едно нормално общество различните организации или партии също могат да имат различни мнения и дори могат да си противоречат. Тези конфликти обаче са временни и локализирани. В крайна сметка и двете страни на конфликта се опитват да разрешат проблема по мирен начин. Но когато една от групите се ръководи от мисленето за класова борба, произтичаща от злия дух на комунизма, тя насажда борбата навсякъде, сякаш има истинска война. Тя смята мирното уреждане на конфликта и помирението за абсолютно невъзможно. Тя е сигурна, че е необходимо напълно да се унищожи врагът и да се постигне пълно сваляне на съществуващата държавна система.

Такава тотална война се проявява в общата конфронтация на политическата игра, в политическия курс и борбата за обществено мнение. Всичко това води до дълбоко разцепление в обществото, до екстремистки и насилствени действия, които стават все по-многобройни и широко разпространени. Точно това търси злият дух на комунизма.

През 2016 г. според проучване на общественото мнение в Съединените щати, проведено от Асошиейтед прес и Националния център за изследване на общественото мнение, около 85% от анкетираните смятат, че в страната има по-дълбоко политическо разделение от преди; 80% смятат, че американците категорично нямат единни възгледи по въпросите за най-важните ценности [42].

За да се създаде единство в дадена страна е необходима обща система от ценности и култура. Въпреки че различните религии имат различни догми, критериите им за правилно и грешно, добро и зло са сходни. Това позволява на етническите групи в Съединените щати да живеят в хармония. Но когато в ценностната система има разцепление, съществува опасност от разцепване и в цялата страна.

Заключение

Всички хора имат слабости и лоша страна. Желанието за власт, богатство и слава съществува от самото начало на възникването на човечеството. Дяволът нарочно и целенасочено е използвал пороците на хората, за да създаде своя собствена „агентурна мрежа“ в различните страни. Страната може да се сравни с човешкото тяло, а различните институции в нея - с органите на тялото - всяка има своя функция и роля. Ако агентите на дявола проникнат във всички органи на държавата, това е като външно съзнание да замени човешката душа. Или с други думи, това наподобява на чуждо съзнание да контролира човешкото тяло.

Ако някой се опита да освободи обществото от контрола на дявола, тогава тази агентурна мрежа напълно вероятно ще се съпротивлява, без да се спира пред нищо. Например, тя ще дискредитира този човек в медиите и ще го атакува лично; ще подвежда хората чрез дезинформация; ще прави така, че различните функционални единици да не изпълняват неговите поръчки, превръщайки ги в празен текст; ще използва огромни финансови ресурси за подкрепа на опозицията си, създавайки раздвоение и борба в обществото; изкуствено ще създава икономически и социални проблеми, предизвиквайки вълнения в обществото, и подбуждайки тези, които не знаят реалното състояние на нещата, да атакуват хора и групи, които не са удобни на дявола. Много хора са както създатели на тази система, така и в същото време нейни жертви. Но макар да са вършили лоши неща, те не са истинските врагове на човечеството.

Политиката контролира държавния и частния сектор, като същевременно има огромни икономически ресурси и способността да се намесва в различни процеси както в страната, така и по света. Ако се използва за добри цели може да се постигне изключителен успех и да е от полза за хората. От друга страна, злоупотребявайки с политическата власт могат да се извършат огромни престъпления.

В тази част на книгата се опитахме да разкрием факторите на злия дух на комунизма в съвременната световна политика, да помогнем на хората ясно да разграничат доброто от злото, да разберат за хитрите планове на дявола и да върнат политиката към правилния й път.

Бившият американски президент Рейгън веднъж каза: „Понякога се изкушаваме да мислим, че обществото е станало твърде сложно, за да се самоуправлява, че едно правителство, контролирано от елити, е по-добро от правителство, обслужващо хората, състоящо се от хората и принадлежащо на хората. Но ако никой от нас не е в състояние да контролира себе си, кой от нас ще може да контролира другите?“ [43]. А настоящият президент Тръмп казва:„ В Америка ние не се покланяме на правителство, ние се покланяме на Бог“ [44].

Политическата власт трябва да се върне на правилния път, който се основава на традиционните ценности. Само след като получи Божията благословия, човечеството може да се противопостави на контрола на дявола, може да избегне пътя на поробване и унищожение. Само като се върне към традициите и добродетелите, установени от Бог, човечеството може да намери изход.

Глава 9: ИКОНОМИЧЕСКИЯТ КАПАН НА ПРИЗРАКА НА КОМУНИЗМА

Как призракът на комунизма управлява нашия свят – СЪДЪРЖАНИЕ

Осъдете комунизма и Вие...

-------------------

Препратки

[1] Emily Ekins and Joy Pullmann, “Why So Many Millennials Are Socialists,” The Federalist, February 15, 2016, http://thefederalist.com/2016/02/15/why-so-many-millennials-are-socialists/.

[2] Steven Erlanger, “What’s a Socialist?” New York Times, June 30, 2012, https://www.nytimes.com/2012/07/01/sunday-review/whats-a-socialist.html.

[3] [德]维尔纳‧桑巴特著,王明璐译: 《为什么美国没有社会主义》(上海:世纪出版集团、上海人民出版社,2005)。

[4] Harold Meyerson, “Why Are There Suddenly Millions of Socialists in America? ” The Guardian, February 19, 2016, https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/29/why-are-there-suddenly-millions-of-socialists-in-america.

[5] Emily Ekins and Joy Pullmann, “Why So Many Millennials Are Socialists,” The Federalist, February 15, 2016, http://thefederalist.com/2016/02/15/why-so-many-millennials-are-socialists/.

[6] [美]米尔顿‧弗里德曼/罗丝‧弗里德曼,张琦译 :《自由选择》(北京:机械工业出版社,2008)。

[7] Matthew Vadum, “Soros Election-Rigging Scheme Collapses: The Secretary of State Project’s death is a victory for conservatives,” FrontPage Magazine, July 30, 2012, https://www.frontpagemag.com/fpm/139026/soros-election-rigging-scheme-collapses-matthew-vadum.

[8] Ariane de Vogue and Tal Kopan, “Deadlocked Supreme Court deals big blow to Obama immigration plan,” CNN, June 23, 2016, https://www.cnn.com/2016/06/23/politics/immigration-supreme-court/index.html/.

[9] Spencer S. Hsu, “Measure to let noncitizens vote actually failed,” Washington Post, September 16, 2017, https://www.washingtonpost.com/local/md-politics/measure-to-let-noncitizens-vote-actually-failed-college-park-md-announces-with-considerable-embarrassment/2017/09/16/2f973582-9ae9-11e7-b569-3360011663b4_story.html?noredirect=on&utm_term=.cc8078ea7a5c.

[10] 罗秉祥:〈西方人本主义伦理与基督教思想〉,《辅仁宗教研究》,第十五期(2007 年夏),页75-126。

[11] Brad Stetson, Joseph G. Conti, The Truth About Tolerance: Pluralism, Diversity and the Culture Wars (InterVarsity Press, 2005), 116.

[12] “ ‘Gender’ means sex, and includes a person’s gender identity and gender related appearance and behavior whether or not stereotypically associated with the person’s assigned sex at birth.” California Penal Code 422.56(c).

[13] 毛泽东:〈中国社会各阶级的分析〉,《毛泽东选集》第一卷(中文马克思主义文库)。

[14] G. Edward Griffin, Communism and the Civil Rights Movement, https://www.youtube.com/watch?v=3CHk_iJ8hWk&t=3s.

[15] Bilveer Singh, Quest for Political Power: Communist Subversion and Militancy in Singapore (Marshall Cavendish International (Asia) Pte Ltd, 2015).

[16], [17] G. Edward Griffin, Communism and the Civil Rights Movement, https://www.youtube.com/watch?v=3CHk_iJ8hWk&t=3s.

[18] William F. Jasper, “Anarchy in Los Angeles: Who Fanned the Flames, and Why?” The New American, June 15, 1992, https://www.thenewamerican.com/usnews/crime/item/15807-anarchy-in-los-angeles-who-fanned-the-flames-and-why. Chuck Diaz, “Stirring Up Trouble: Communist Involvement in America’s Riots,” Speak up America, http://www.suanews.com/uncategorized/the-watts-riots-ferguson-and-the-communist-party.html.

[19] V. I. Lenin, The Revolutionary Army and the Revolutionary Government,

https://www.marxists.org/archive/lenin/works/1905/jul/10.htm.

[20] Leonard Patterson,“I Trained In Moscow For Black Revolution,” https://www.youtube.com/watch?v=GuXQjk4zhZs&t=1668s.

[21] “Refuse Fascism,” Wikipedia, https://en.wikipedia.org/wiki/Refuse_Fascism.

[22] 1956 Report of the House Committee on Un-American Activities (Volume 1, 347), quoted from John F. McManus , “The Story Behind the Unwarranted Attack on The John Birch Society,” The John Birch Society Bulletin (March 1992), https://www.jbs.org/jbs-news/commentary/item/15784-the-story-behind-the-unwarranted-attack-on-the-john-birch-society.

[23] 马克思、恩格斯:《共产党宣言》(中文马克思主义文库)。

[24] 列宁:《国家与革命》第一章(中文马克思主义文库)。

[25] David Horowitz, “Alinsky, Beck, Satan, and Me,” Discoverthenetworks.org, August 2009, http://www.discoverthenetworks.org/Articles/alinskybecksatanandmedh.html.

[26] 何清涟:〈民主国家新病症:精英与民众分裂〉,美国之音,2016年7月5日,https://www.voachinese.com/a/democratic-countries-elite-people-20160703/3402923.html。

[27] Mike McPhate, “After Lawmaker’s Silencing, More Cries of ‘She Persisted’,” California Today, February 28, 2017, https://www.nytimes.com/2017/02/28/us/california-today-janet-nguyen-ejection.html.

[28] 姜琳达、刘菲:〈加州竞选人:我为何从民主党转投共和党〉,大纪元新闻网,2018年5月7日,http://www.epochtimes.com/gb/18/5/7/n10367953.htm。

[29] Bill Dolan, “County Rejects Large Number of Invalid Voter Registrations,” Northwest Indiana Times, October 2, 2008, http://www.nwitimes.com/news/local/county-rejects-large-number-of-invalid-voter-registrations/article_6ecf9efd-c716-5872-a2ed-b3dbb95f965b.html.

[30] “Association of Community Organizations for Reform Now,” Wikipedia, https://en.wikipedia.org/wiki/Association_of_Community_Organizations_for_Reform_Now.

[31] Edward L. Glaese and Andrei Shleifer, “The Curley Effect: The Economics of Shaping the Electorate,” The Journal of Law, Economics, & Organization Vol. 21, No. 1 (2005): 1-19. Doi:10.1093/jleo/ewi001.

[32], [33] Mark Hendrickson, “President Obama’s Wealth Destroying Goal: Taking The ‘Curley Effect’ Nationwide,” Forbes, May 31, 2012, https://www.forbes.com/sites/markhendrickson/2012/05/31/president-obamas-wealth-destroying-goal-taking-the-curley-effect-nationwide/#793869d63d75.

[34] Alexis de Tocqueville, Democracy in America, Volume 1, trans. Henry Reeve (New Rochelle, New York: Arlington House).

[35] A.V.迪塞(Albert. V. Dicey):《关于十九世纪英格兰法律同舆论的关系的讲演》,第2版。引自:[美]米尔顿‧弗里德曼/罗丝‧弗里德曼,张琦译 :《自由选择》(北京:机械工业出版社,2008)。

[36] Danish Ministry of Taxation, “Skattetrykket,” June 24, 2012.

[37] Paul B. Skousen, The Naked Socialist: Socialism Taught with The 5000 Year Leap Principles (Izzard Ink), Kindle Edition.

[38] 托克维尔:《论美国的民主》。

[39] Alexandra Ma, “China Is Building a Vast Civilian Surveillance Network — Here Are 10 Ways It Could Be Feeding Its Creepy ‘Social Credit System’,” Business Insider, April 29, 2018, http://www.businessinsider.com/how-china-is-watching-its-citizens-in-a-modern-surveillance-state-2018-4.

[40] Gilliam Collinsworth Hamilton, “China’s Social Credit Score System Is Doomed to Fail,” Financial Times, November 16, 2015, https://www.ft.com/content/6ba36896-75ad-356a-a768-47c53c652916.

[41] Jonathan Martin and Alexander Burns, “Weakened Democrats Bow to Voters, Opting for Total War on Trump,” New York Times, February 23, 2017, https://www.nytimes.com/2017/02/23/us/democrats-dnc-chairman-trump-keith-ellison-tom-perez.html.

[42] The Associated Press–NORC, “New Survey Finds Vast Majority of Americans Think the Country Is Divided over Values and Politics,” August 1, 2016, http://apnorc.org/PDFs/Divided1/Divided%20America%20%20AP-NORC%20poll%20press%20release%20%20FINAL.pdf.

[43] Ronald Regan, “Inaugural Address,” January 20, 1981, http://www.presidency.ucsb.edu/ws/?pid=43130.

[44] Donald Trump, “Remarks by President Trump at the 2017 Values Voter Summit,” October 13, 2017, https://www.whitehouse.gov/briefings-statements/remarks-president-trump-2017-values-voter-summit/.

Източник/ци: epochtimes.ru; epochtimes.com; epochtimes.com

Превод: БУДНАЕРА

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!