Как Живков излиза от нищото и застава начело на държавата – 1

Тодор Живков 1944 г. Снимка: Държавен архив

Дори след падането на тоталитарния режим преди 30 години и настъпването на свобода в медиите, не всичко от управлението на Живков излиза на бял свят. Самият факт че материалите от Априлския пленум, на който Живков завзема властта в партията, не са публикувани чак до 2002 г., е показателен.

Тодор Живков управлява България еднолично и непрекъснато 33 години и 7 месеца подред. За да добием приблизителна представа колко много е това, за сравнение – едно служебно правителство, което понякога има значителна роля, дори историческа, е на власт само 3-4 месеца.

Още в първите няколко години след възцаряването му през 1956, срещу Живков се поражда силно недоволство и различни групи в комунистическата партия искат той да бъде сменен. Но Живков успява да парира всичките си противници и се бетонира здраво. Първоначално с репресии, изселване само за критики срещу него, след това с умели кадрови размествания и отстраняване от висшето ръководство на хора, за които има само съмнение, че могат да посегнат на властта му. Тази кадрова политика продължава докрай, докато е свален през 1989 г., когато не спират опитите му да укрепи властта си, макар и превърнал се вече в историческа отживелица.

До 9 септември 1944 г. Тодор Живков е

незначителна фигура в комунистическата партия

Попада като ученик в София, постъпва в графическото училище към Държавната печатница, става там букволеяр и член на младежката организация на комунистическата партия, после и член на БКП, оглавява районна организация на партията, после го включват и в окръжното ръководство. Арестуван неколкократно, но освобождаван без последствия – факт, който кара негови съпартийци и тогава, и години по-късно да се съмняват, че е сътрудничил на полицията. През 1938-1939 по свидетелства на тогавашни ръководители на партията в София (Райко Дамянов, Борис Тасков), Живков дори е бил изключен от партията, изолиран, поради съмнения за сътрудничество на полицията.

През 1939-1942 минават няколко съмнителни години в биографията му, той живее на семейни начала с току-що завършилата докторка Мара Малеева, назначена като лекар в с. Дъскот, край Павликени. Там се оженва за нея. Местят се в пазарджишко и в други села. През този период Живков не работи, известен е с участието си в самодейни състави в читалищата по селата, където работи съпругата му. Двамата се установяват през 1940 г. в с. Говедарци край Самоков, където Малеева става участъков лекар. Там през 1942 г. се ражда дъщеря им Людмила. През този период няма сведения за негова дейност в партийни структури. Това е драматичен период за комунистическата партия, защото започва Втората световна война, след това Германия напада СССР и българското комунистическо движение предприема курс на въоръжена борба и нелегални акции.

Тодор Живков и Мара Малеева около 1944 г. Снимка: Уикипедия

По време на социализма излиза виц „Тодор Живков се криел в Говедарци, ама никой не го търсел”.

През 1942 семейството се мести в София. Живков изкарва матурите за гимназиално образование и се записва да учи право, но не става студент. Има неясноти кога точно е изкарал матурите, защото по това се съди за дейността му – в кой период е бил нелегален.

През ноември 1942 след поредица арести на партийни ръководители участието му в партийните органи е възстановено и е включен в Софийския окръжен комитет на комунистическата партия. През 1943 е включен в щаба на Първа въстаническа оперативна зона София и става връзка между ръководството на Окръжния комитет и партизанска бригада „Чавдар“. Като такъв е обявен в официалната си биография. В този период използва партизанско име Янко. В спомени на участници в събитията и публикации за този период се поставят въпросителни как Живков си е уреждал фалшиви документи и се е придвижвал свободно при пътните блокади във военно време, вкл. и в Говедарци, където има немски части и команден пункт на армията.

Сближава се с партизани от отряда „Чавдар”, които после стават от най-доверените му хора – Добри Джуров, Йордан Йотов, Димитър Станишев, Христо Русков и др., и когато оглавява властта ги издига в йерархията на партията и държавата.
Живков има неизяснено напълно

участие в деветосептемврийския преврат

Според официалната му биография е ръководил резервна група, готова да атакува Военното министерство, ако военните части не успеят. Другаде я наричат група за охрана, без такива отговорни задачи. В историческата литература и в медиите, след като Живков идва на власт, ролята му в деветосептемврийските събития е силно преувеличена. Създадени са документални и игрални филми, които го рисуват като една от основните фигури в Деветосептемврийския преврат.

Кариерата на Живков и първи тласък по пътя към върха дава новосъздадената милиция. Той очевидно се е стремил да постъпи на работа там и да получи достъп до архивите на царската полиция. След преврата оглавява оперативна група на милицията, в която влизат и Станко Тодоров и Владимир Бонев (бъдещи премиер и председател на парламента през 70-те години).
Подразделението му е превърнато в щаб към Народната милиция, а Живков с указ на регентите е назначен за главен инспектор на милицията. Целта на групата му е била да залавят представители на бившата власт, които заради дейността си трябва да бъдат изправени пред Народен съд. Те са били задържани първоначално в щаба, който е бил настанен в хотел „Славянска беседа” (на ул. „Раковска“ и „Славянска“). В щаба участва и друг приближен на Живков по-късно през годините – Мирчо Спасов, след това дългогодишен зам.-министър на вътрешните работи и зам.-шеф на Държавна сигурност, издигнат до генерал-полковник, с най-висшите държавни награди (по късно е подсъдим по делото за лагерите, които пряко е ръководил в определен период). В различни публикации се твърди, че двамата са овладели архивите на полицията и са ги използвали, а някои от арестуваните не са стигнали до съд и съдбата им е неясна. Живков в биографията си отрича да е участвал в насилия.

Но Живков напуска работата в милицията и се ориентира към

партийна кариера

Избран е последователно за трети секретар на Областния комитет на партията, а после и за кандидат-член на Централният комитет на БКП. За пръв път става и народен представител, какъвто неизменно е преизбиран до 1989 г. в различни столични райони.

От януари 1948 г. Живков е първи секретар на Градския комитет на БКП в София и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. През декември на Петия конгрес на БКП е избран и за член на ЦК, какъвто е преизбиран до 1989 г. От май до октомври 1949 г. Живков е и председател на Столичния градски народен съвет. Кариерата му е бърза, в крак с бързото развитие на събитията, но основно се дължи на това, че се прикрепва угоднически към висшето ръководство и партийния лидер Вълко Червенков.

–––––––––––––-

Справка:

Политбюро – висшият постоянен орган на управление на БКП. Има членове (около 10 души) и кандидат-членове (около 5 души) – през годините броят им варира според кадровата политика на Живков. Заседава често заедно със секретарите на ЦК.

ЦК – Централен комитет на БКП – висшият орган на управление на комунистическата партия. Избира се на конгреси и заседава на пленуми, на които взима кадровите и политически решения. Има членове (150-200 души) и кандидат-членове (100-140 души). Има и секретари на ЦК (около 10 души), които отговарят за отделни сектори в партийните дела и заседават в т. нар. Секретариат на ЦК, често заедно с Политбюро, с което до голяма степен си дублират функциите. За членове на ЦК са избирани освен министри и хора начело в държавното и стопанско управление, също и известни личности, писатели, учени, артисти, интелектуалци, с което партията ангажира обществения елит да подкрепя и коригира политиката на БКП. Всъщност по време на управлението на Живков решенията на ЦК само следват предварително взетите решения от тесния кръг в Политбюро.

ОК на БКП – окръжни комитети – партийни органи, териториално разпределени в 28-те окръга на България, каквито е имало преди сегашните области. Постоянното ръководство е председател и зам.-председатели на ОК, а комитетът се събира периодично на заседания.

ГК на БКП – градски комитети на партията, териториални подразделения по градове. Постоянното ръководство е председател и зам.-председатели на ГК, а градският комитет провежда периодично заседания. В отделните градски райони и по-малки градове има и РК – районни комитети на БКП, които дублират местната власт.

––––––––––––––-

Живков трупа червени точки като участва в кампанията срещу „предателя“ Трайчо Костов, който е бил член на Политбюро и организационен секретар на ЦК на БКП до 1949 г. (вторият човек в партията), министър и зам.-министър председател. Трайчо Костов е нарочен под натиск от Сталин като предател, осъден е на смърт и обесен през декември 1949 г. Реабилитиран е чак след 10 ноември 1989 (което също е показателно за отношението на Живков към този случай).

През януари 1950 Живков е избран за секретар на ЦК на БКП, и остава начело на Софийския градски комитет. Включва се в започнатата от Червенков кампания срещу художника комунист Александър Жендов и публикува статия срещу него в „Работническо дело“. През ноември 1950 е избран за кандидат-член на Политбюро.

Като отговорник по селскостопански въпроси в секретариата на ЦК на Живков е възложена проверка за „антипартийна и вражеска“ дейност на члена на Политбюро и земеделски министър Титко Черноколев. След изнесен от Живков доклад на пленум на ЦК юни 1951 г. Черноколев е отстранен от Политбюро, а Живков е избран на мястото му. Така става петият човек в БКП, едновременно секретар на ЦК и член на Политбюро, след Вълко Червенков, Георги Чанков, Георги Цанков и Владимир Поптомов.

 Как Живков взима цялата власт и не я пуска 33 години и 7 месеца

Източник/ци: https://e-vestnik.bg/

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Научете за преследването на Фалун Гонг от ККП (Китайската комунистическа партия)

Преследването на Фалун Гонг: Насилствено потискане на 100 милиона души

Настоящите събития в Китай предоставят ясен избор на длъжностните лица и гражданите в страната, както и на хората по цял свят: подкрепа или противопоставяне на преследването на Фалун Гонг. Историята ще запише избора на всеки човек.

Необходимо ли е да се осъди комунизма: Фотоархив на комунистическите зверства

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...