Сръбските власти депортираха български служител в държавната администрация заради подкрепа на човешките права в Китай

държавен служител Виктория Джерманова

(Личен архив)

Кремена Крумова, кореспондент на ИЦФДБ

По-долу ви представяме разказа на Виктория, служител в държавната администрация и последовател на духовната практика Фалун Дафа (Фалун Гонг).

Виктория вече два пъти преживява ужаса да бъде задържана в сръбската държава заради подкрепа на човешките права в Китай.

Първият път е през декември 2014 г., когато Виктория е един от седмината българи, държани незаконно три денонощия от сръбските власти и освободени с подкрепа от българското МВнР, словашкия евродепутат Едуард Кукан и организацията Амнести Интернешънъл.

Вторият път е преди броени дни: Виктория е държана десет часа на белградското летище и след това депортирана от сръбските власти, по време на бизнес пътуване до словенската столица Любляна.

Вижте една история, която разкрива как комунистически Китай подчинява нашата страна-съседка Сърбия, кандидат-членка за Европейския съюз, и прокарва ценности, които са в разрез с европейските.

Ето целият разказ на Виктория.


Заедно с група български висши служители, пристигнахме успешно на 23 септември 2019 г. в словенската столица Любляна с полет на местните авиолинии Adria Airways. Целта на пътуването ни беше участие на 24 и 25 септември в събития на ниво европейски институции.

Но още в първия ден на събитията се разбра, че Adria Airways е обявила фалит. Служителите на компанията бяха обявили стачка, която по наша информация трябваше да продължи само два дни, а ние си заминавахме на третия. Затова заедно с колегите ми си разпечатахме билети и тръгнахме към летището. Това беше в четвъртък, 26 септември.

Когато пристигнахме там обаче, се оказа, че всички полети са отменени, и на гише "Информация" ни казаха, че заради фалита не предлагат заместващи полети. От службата ни подсигуриха полет до Белград, където ни беше ангажиран хотел близо до летището, и сутринта на следващия ден (петък), шофьор със служебен автомобил трябваше да дойде и да ни закара до София.

Полетът ни от Любляна беше вечерта, около 20:30 часа, и пристигаше в Белград около 21:40 часа. Всичко вървеше по план. Пристигнахме навреме на белградското летище "Никола Тесла", минахме през пътническия салон и слязохме надолу за паспортен контрол. Това е не особено приветлив салон без отопление. Вече ни се спеше много и се зарадвахме, че няма опашка. Първо на гишето застанах аз.

Полицаят, който провери личната ми карта, каза да се върна, понеже ме викат. Той я сканира няколко пъти, но явно му даваше някаква сигнализация. Направи ми знак да чакам. В този момент аз малко се подразних, защото ми се спеше и си представях как отивам в хотела, като пропускам вечерята и че направо ще си легна. Бях доста изтощена от предните дни, заради стреса от събитията. Попитах го какво става, каза "изчакай" и нито дума повече. Двамата ми колеги предложиха да отидат и вземат куфара ми от багажната лента, и да ме изчакат отвън.

Полицаят, който взе личната ми карта, ми нареди да седна и да чакам на едни метални седалки встрани от гишетата за паспортния контрол. Самият той замина и ме остави на наблюдението на друг полицай. Почаках около 15-20 минути и започнах да се изнервям. Помолих ги да ми обяснят какво става, тъй като съм част от група колеги, които ме чакат. Междувременно колегите ми се обадиха по телефона да ме питат какво се случва; бяха ми взели багажа.

Полицаят, под чието наблюдение бях оставена, отначало ме гледаше много строго, и ако се надигна, ми правеше знаци да сядам и да чакам. Помолих да отида до тоалетна и веднага ми изпратиха жена да ме съпроводи. Възмутих се и попитах защо е необходимо това, но пак нищо не ми казаха.

Мина още време; колегите отново ми звъняха по телефона, и понеже единият има контакти в консулството на България в Сърбия, го помолих да провери. Бях споменала на колегите си моя предишен опит от престой в Сърбия, когато ми се наложи да остана в едно "прихватилище", и ми се искаше този път да избегна това преживяване. Колегата ми обеща да проучи, но каза, че може да отнеме време, тъй като вече беше около 23:00 часа. Междувременно дойдоха група от около двадесет души, включително голям брой деца. Стори ми се, че може да са бежанци. Отново попитах какво става, но в отговор получих каменна физиономия и заповед да сядам и да не се разхождам наоколо.

Измина още един час и колегата се обади. Успял да говори с консулството и се разбрало, че имам черен печат, т.е. забрана за влизане в Сърбия, и че тази забрана изтича след четири дни, на 1 октомври. Обяснили му, че има два варианта: единият е да ме върнат обратно в Любляна, другият е сърбите да си затворят очите. Колегата ме посъветва да говоря с тях да се прескочи неприятният вариант с обратното връщане.

Отново настана чакане. Междувременно се разбрахме колегите да не ме чакат повече, а да идат в хотела, който беше близо до летището. Аз се чувствах много неудобно от цялата ситуация, а неудобството ми допълнително се усилваше от факта, че те трябваше да ме чакат.

Около полунощ картината най-после се изясни. Дойде един полицай и каза, че имам забрана за влизане в Сърбия и заради това ще ме депортират обратно в Любляна със сутрешния полет, в 7:35 часа на следващия ден. Полицаят ме попита дали имам представа защо имам черен печат. Аз отговорих, че преди пет години, във връзка с Фалун Дафа, духовна практика, с която се занимавам, тръгнахме с група от България; по това време в Сърбия имаше китайска делегация на високо ниво и ние искахме да направим мирен апел, облечени в жълти фланелки, за да се обърне внимание на човешките права в Китай. Обясних, че това беше нашият план, но че нищо не направихме, понеже още с пристигането в Белград ни взеха личните карти и ни държаха в едно "прихватилище" три денонощия, след което ни пуснаха. Оттогава не съм идвала в Сърбия, През 2018 г. посетих същия форум в Любляна и летях със сръбския превозвач, но тогава минах през Белград транзит, и явно заради това не съм имала проблем.

Върнах лентата назад и си спомних, че когато през 2014 г. ни транспортираха до границата между Сърбия и България, едно момче от групата каза, "май са ни сложили черни печати". Тогава не съм обърнала внимание, тъй като Сърбия не е основна дестинация за мен нито за туризъм, нито по работа. Любопитно е също, че след инцидента през 2014 г., няколко души от групата неколкократно са влизали в Сърбия през сухопътната граница и не са имали проблеми. Само аз имах, през въздушната.

Разказах на полицаите, че Фалун Дафа има три принципа: Истинност, Доброта, Търпение. Един от тях отбеляза: "Да, ти си спокойна." Явно беше наясно, че съм сама жена, която изпада в ситуация без храна, без приятели, без багаж, на студено, за цяла нощ, а нито съм плакала, нито съм изпадала в истерии.

Полицаят дори прояви интерес да разгледа уебсайта на Фалун Дафа и да научи повече. Нямаше как да му го покажа, тъй като междувременно батерията на телефона ми беше паднала, а зарядното остана в куфара ми, отнесен от колегите в хотела. Заради това се чувствах още по-притеснена, тъй като нямаше как да се свържа с работното си място, за да ги помоля за помощ. Всички обстоятелства се бяха стекли във възможно "най-добрия" вариант за мен в дебели кавички. Видях, че от разказа ми полицаите разбраха. Строгото отношение и неприятно поведение, което имаха в началото, се смекчи. Явно прецениха, че едва ли ще създавам проблеми.

Дадоха ми да подпиша декларация за отказ от допускане в страната. В нея пише, че на основание чл. 7 от местния закон за чужденците, лицето, на което е отказан достъп, представлява заплаха за сигурността на Сърбия и нейните граждани. Това ми се стори едновременно смешно и тъжно: аз, човек, който не е направил абсолютно нищо и дори не е имал намерение да направи нещо друго, освен да облече жълта фланелка, сега идвам по съвсем друг повод и дори съм "заплаха за сигурността". Полицаите вече бяха разбрали, че в моя случай това звучи нелепо, но ми казаха, че такива са разпоредбите. Дори един от тях, почти младеж, след малко дойде да ми се извини, че сбъркал номера на личната ми карта върху декларацията и ме помоли да я подпиша отново. Със съжаление в гласа ми каза, че не мога да ида горе в пътническия салон, тъй като се водя задържана за депортиране. Помолих друг полицай за зарядно за телефона ми. Той положи усилия и намери зарядно за айфон. Но нямаше как да го заредя в общия салон, затова ми взе телефона за зареждане в служебната им стаичка за почивка наблизо.

Така останах и без телефон. Не мога да кажа, че времето ми мина особено приятно и бързо. Броих часовете. Да спя и дума не можеше да става, защото ми беше студено, а и непрекъснато се случваше нещо: чистиха подовете с машини, идваха други хора и т.н. Иначе задържаната бях само аз. Останалите задържани отдавна си бяха отишли. Така и не посмях да поискам нещо за завиване от полицаите, и мръзнах цялата нощ. Също нямах храна, но това беше най-малкият ми проблем. Имах късмет, че от пътуването бях запазила малка бутилка вода, макар че заради студа не ми се пиеше.

Едва издържах до 6:00 часа. Тогава полицаите се събудиха и един от тях ми донесе телефона, зареден на 100%; това ме зарадва. Друг полицай ми донесе чай, един банан и малка бисквита. Благодарих му учтиво. Тръпнех в очакване, кога ще ме изведат за полета, тъй като исках да си тръгна час по-скоро. Около 6:50 часа сутринта на 27 септември се отправихме нагоре към пътническия салон, който сега ми се стори изключително луксозен след снощното ми преживяване: беше топло, миришеше на чай, кафе и парфюми.

На гейта, първо трябваше да мина през багажния контрол. Наложи се да изчакам всички пътници, тъй като ме придружаваше полицай в униформа и с пистолет. Попитах кога ще ми върнат личната карта, и той отвърна на развален английски, че това ще стане едва като кацна в Любляна и че ще си получа документа от тамошния паспортен контрол.

Така и стана. Качих се заедно с полицая в автобуса, който транспортираше пътниците до самолета. Там аз се качих първа в самолета. Спряха опашката от пътници и всички видяха, че има "специален" пасажер. Полицаят предаде на стюардесата личната ми карта заедно с документи за депортирането и отказа за достъп в Сърбия, и явно ѝ нареди да ги предаде по-нататък. След като кацнахме в Любляна, попитах стюардесата къде е личната ми карта, и тя ми каза, че я е предала на шофьора на автобуса до самото летище. По-късно видях как той я предаде на паспортния контрол в словенската столица. Там изчаках отново цялата опашка пътници, след което служителката ме помоли да изчакам.

Отведе ме в стаичка за разпит. Разказах ѝ какво се е случило и тя се засмя. "Активистка", така ме определи, и разбра, че съм далеч от човек, който създава проблеми. Върна ми личната карта и сръбските документи за задържането и депортирането, и ме пусна.

На практика преживях точно това: задържане и депортиране. Неприятно изживяване, особено след като си дадеш сметка, че не си направил абсолютно нищо, а си бил подложен на такова отношение.

Почувствах се отново човек. За щастие, моят работодател се грижи за мен и подсигури хотел в Любляна, и на следващия ден полет за София през Истанбул. Така на 28 септември успешно се прибрах у дома, с два дни закъснение. Колегите ми проявиха съчувствие и бяха шокирани как може да ме държат цяла нощ като престъпник.

Усетих на гърба си преследването в Китай. Докато бях на летището в Белград и се чудех как е възможно да ми се случва всичко това, видях огромно рекламно пано на Bank of China. В този момент вътрешно се усмихнах и си казах: "нещата са ясни". Видно е защо Китай си позволява да оказва толкова голяма намеса в сръбската вътрешна политика, въпреки факта, че Сърбия се стреми към членство в Европейския съюз.

След като изпадам за втори път в такава ситуация, осъзнавам, че човешките права са една от най-смислените каузи, за които човек си струва да се бори. Но човек не осъзнава това, докато не му се случат такива неща, и го приема като даденост, като това да имаш течаща вода и отопление. Но не е така.

Източник/ци: https://www.falun-bg.info/new

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни