Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Младите не работят основно заради нереалистични очаквания за доходите
Най-често срещаната причина за младежката неактивност са нереалистични очаквания за доходите, следвана от разчитането на доходите на членове на домакинството (особено на работещите в чужбина)."
Това се казва в публикувано в петък изследване на Института за пазарна икономика на причините на това защо не работят младите, които нито са заети, нито се обучават (NEETs). Изследването за първи път разглежда данни за NEETs по етнос, здравен статус и по доходи.
"Тъй като младите нямат опит на пазара на труда, те имат нереалистични очаквания за заплатите. Превъзмогването на този проблем е трудна задача. По-сериозното развитие на услуги за кариерно ориентиране и осъществяването на достатъчен брой успешно развили се индивидуални случаи би могло да спомогне и младежките, и ромските медиатори в усилията им по активация", се казва в текста.
Младежката неактивност рядко е следствие на единичен фактор, а е по-скоро резултат от различни персонални и социално-икономически особености, казват авторите. Те допълват, че това е особено видимо в България – страна, в която пазарът на труда и образователните институции изпитват трудности да предоставят възможности за интеграция на голяма част от младите, въпреки рекордно ниската безработица и рекордно високите нива на заетост.
Анкетата на ИПИ сред 6 фокусни групи в 3 региона с най-голяма концентрация на NEETs показва още:
- липсата на работни места (изобщо, както и по-специално за млади хора) се разглежда като фактор с по-сериозен ефект върху младите в Северозападна България, отколкото другаде
- местните експерти не са склонни да препоръчват услугите на частни трудови посреднически агенции, особено когато става дума за търсене на работа в чужбина.
Сред препоръките се посочва, че на повечето места политиките по активиране на ромите постигат добри резултати, което показва, че трябва да се преодолее липсата на ромски медиатори в областните центрове с голяма концентрация на ромско население, че в някои части на страната ежедневната трудова миграция е възпрепятствана просто от липсата на достатъчно организиран транспорт, както и че би трябвало да се помисли за разширяването на обхвата на някои мерки, така че да включват и хората между 30 и 34 години, а не само под тази възрастова група.
Разпределение на NEETs по етнос и завършено образовани -, оценка, основана на EU-SILC, 2017 г., брой души (Източник: EU-SILC, собствени изчисления)
За по-точен анализ на ситуацията Институтът за пазарна икономика използва още Европейското изследване на доходите и условията на живот като ги сравнява с Наблюдението на работната сила. Така се вижда, че реално делът на нито учещите, нито работещите е по-висок с 3 процентни пункта и е 22.6 %, а не 19.5%, ако се гледат данните само от Наблюдението на работната сила. Сравнението показва и че тази група хора е по-висока при мъжете и при малцинствата. Анализът показва, че в Южния централен регион на страната има най-високо ниво на NEETs – 31.8%. Това забележително разминаване (8 процентни пункта) с данните на Наблюдението на работната сила показав, че по този показател това е регионът в най-тежка ситуация, а не Северозападният.
Отглеждането на деца е ключово разграничение между мъжете и жените спадащи към NEETs, независимо от размера на семейството. Наблюдават се доста повече неактивни жени с деца в домакинството, което подсказва, че политиките, целящи да се свива делът на неучещите и неработещите трябва да включва и подкрепа на младите майки.
Докато малко повече от един на десет етнически българи спада към групата на неактивните младежи, това важи за близо един от трима етнически турци и двама от трима роми. Това има голямо значение за политиките, тъй като то показва, че докато образователната система и трудовият пазар съумяват до голяма степен да интегрират българския етнос, независимо от образователното ниво, пола или региона, те се провалят по отношение на етническите малцинства, посочват анализаторите.
Данните показват, че лошото здравословно състояние и инвалидността също сериозно намалява възможността за активно участие на пазара на труда или в образование. Причина за това може да се търси в ефектите, които неравенството във възможностите (например, по отношение на достъпна среда) би могло да има върху социалноикономическото състояние на младите хора.
Авторите на анализа препоръчват да се засили работата с ромските медиатори по места, тъй като се вижда, че където се работи, има резултати. В някои части на страната ежедневната трудова миграция е възпрепятствана от липсата на достатъчно организиран транспорт, посочват от института и препоръчват също по-активна работа между бюрата по труда и младежките медиатори.
Източник/ци: https://www.dnevnik.bg/bu
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!