Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Димитър Недков: Загубихме ли Македоно-българската хибридна война

ЗАГУБИХМЕ ЛИ МАКЕДОНО-БЪЛГАРСКАТА ХИБРИДНА ВОЙНА...

Димитър Недков

България губи своята най-важна битка в началото на двадесет и първото столетие. Битката за историята си.

История писана още от времената, когато поне две трети от тогавашните европейски племена не са и сънували своя държава.

За съжаление, днес не е нужно да се качиш по-нависоко от Владайските възвишения за да чуеш тътена на полесражението откъм северо-македонско, и да усетиш мириса на поражението българско. По ирония на съдбата, войната отново е Балканска и много скоро с пълно основание, пак въз основа на историческата аналогия, може да бъде наречена и – Междусъюзническа.

Според съвременната военна терминология, става дума за Македоно-българската хибридна война.

Сражението на умовете на двете армии на едно разделено от чуждоземни интереси племе за една и съща историческата памет.

Братоубийствена война.

Нещо като тази на Каин и Авел които заедно принесли даровете от труда си на Йехова, но станала белята с камъка в ръката на Каин. Днешният трансатлантически “Йехова”, а защо не и кремълският му еквивалент, че и целият брюкселски хор на съюзените ангелогласни евробюрократи - за разлика от библейските оригинали, са доста по-коварни в интригата си между двамата балкански братя. Вместо камък в ръцете, глобалните ментори сложиха общата им история и език .

Така де – нали в началото било Словото!

А хибридните войни се водят със слова. В тия войни думите са атомни бомби - много по-страшно оръжъжие и от последния модел на Ф-16 или СУ-35.

В тия войни картата на военните действия се чертае върху полето на История, а не по чукарите с побелелите кости на взаимноизтребвалите се с крушуми балкански братя от началото на миналия век.

В хибридната война словесните армии пътуват не по магистралите и железниците, а по невидимите уебтранспортни коридори на сървърите на паралелния виртуален свят, достигайки моментално до съзнанието на човека и в най-дълбокия тил на противника.

В този смисъл, твърде закъснели и някак си предизборно звучащи са воплите на нашия в пряк и преносен смисъл Министър на класическата войната, че и на всичкото отгоре - баш воеводата на столетната ВМРО.

Защото доброволно отказалата ни се от всякакви видове суверенитет, все по-изолирана дори от актуалната балканската игра на тронове държавица, предварително е загубила всички дипломатически битки с всички съседи.

Системното унищожаване на професионалния дипломатически корпус чрез прословутата властова кадрова методика на “калинките” ще търпи своите тежки последствия поне столетие занапред.

Фатално окъснял е коалиционният вицепремиер с гневната си заплаха към комшиите, че ако не спрели да фантазират някакъв си техен исторически вариант на родословното си дърво, България нямало да гласува за влизането им в Европейския съюз. Какво подвеждащо самочувствие на явно попреглътналия вече униженията министър, от едностранните търговски преговори с “Lougheed Martin” за едни прескъпи хвърчила за играта с оловни войничета...

Късно е либе за китка! – биха му припомнили от отвъдното гласоветe на родоначалниците на оглавяваната от него днес легендарно респектираща навремето всите европейци ВМРО – навярно твърде разочаровани от наследствените мутации на днешните патриотарски пориви.

Нямало България да гласува поредната “пакетна сделка” на големите евроначалници!

Сякаш някога досега се е случвала подобна национална дързост в едва проходилото, но и с нищо незапомнено досега наше периферно членство в т.н. уж равноправен Европейски съюз!

Нима в последните преходни тридесетина години с гласуванията си не теглихме една майна и на национален идеал с произтичащите от него национални интереси, и на суверенитена си, на икономикана ни и кръвоносната й банкова система, че и на православието си дори?!?

Какво тук значи някаква си История пред долетелите чрез външноминистерската ни пощенска гълъбица, опорни точки на Големите началници за “правилното гласуване”.

Щом сме го докарали до – ние пък няма да гласуваме! – значи сме пред безусловна капитулация в хибридната война с еднородните ни комшии за историческото ни достойнство.

Безвъзвратно е пропиляно времето дори за сепаративно примирие в името на Нейно Величество Историята. Заслужен епилог на историческото безхаберие на ангажираните с вече тридесетгодишната гражданска война между партизанстващите отряди на т.н. родни политически елити.

Каква ли друга съдба да очаква един народ, чиито управници се движат поне с четвърт век закъснение в проумяването, че нация която търгува историята си чрез гласуване е на крачка от поробването?

Коя хибридна война срещу националното самосъзнание би спечелила държава, чиято Алма Матер е с бюджет поне пет пъти по-малък от цената на един свръхзвуков изтребител, претъпкан със самоподбиращ жертвите си изкуствен интелект, чиито цифрови кодове са в ръцете на нечие “съюзно командване”.

Държава в която правителите й навестяват народа с бронирани лимузини, а професорите по история спастрят години от казионните подаяния за някой малолитражен “секън хенд Volkswagen”, чийто най-могъщ евросъюзен автомобилен концерн на страна победена в най-голямата и кървава конвенционална война, отказа да инвестира в нея.

Държава в която медиите са официозно прехласнати по първата копка на Светилището на поредния “Евроатлантически център за сигурност” на поредния проповедник, на поредната догматичната вяра на актуалния нов Господар на битието и душите хорски.

Не е никаква медийна сензация обаче размерът на еничерското грантово възнаграждение на евроатлантическите пастори съотнесен към няколкото гроша за заплати в родните ни служби за национална сигурност.

Всъщност реалната, добре завоалирана с пропагандни клишета мисия на себеподобните по цял свят евроатлантически центрове за сигурност, включая и македонско е - недопускане изписването на определението “национална” и пред историята, и пред сигурността на народите.

Гоце Делчев се бил определял като българин, но като днешните граждани на Северна Македония се определяли като българи, само да получат български паспорт! – възмущава се на тази диалектно изречена по български историческа спекулация на македонския президент Пендаровски, нашият вицепремиер и отговарящ за бойната ни чест и слава министър на отбраната...

Интересна би била представата, дали днес Гоце Делчев би платил под масата поисканата от сдобилия се по партино-коалиционна линия със службичка нашенски чиновник евросума или... би извадил поръждясълия от времето револвер с който не се разделял и в съня си, докато е пишел историята на този надарен от Бога с толкова езикови диалекти и особености на националната си летопис народ.

Източник/ци: http://epicenter.bg/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!