Следвайте "Буднаера" в Телеграм

САЩианците съвсем луднаха: Русия е задължена напълно да предаде целия си ядрен арсенал на американците

/Поглед.инфо/ Според мен големият бизнес и голямата политика, при очевидните си външни прилики, въпреки това, имат помежду си няколко сериозни разлики. На първо място, концептуално. Бизнесът обикновено разчита само на „аз искам”, разглеждайки всичко останало единствено като пречка, която трябва да бъдат преодолея. С помощта на пари или административен ресурс - няма решаващо значение. Основна психология е - искам, така че трябва.

Докато политиците, за да успеят, е необходимо да се вземат предвид не само техните собствени възгледи, но и мненията на опонентите. В противен случай надеждни споразумения са недостижими. Става още по-лошо, когато чисти бюрократи внезапно се издигат в голяма политика.

Желанието на Тръмп да наложи на ключови позиции в държавния апарат свои хора от бизнеса като цяло е понятно. В старите времена на победителя в основните избори в страната беше достатъчно да си има дузина души в екипа, които да поемат контрола над президентската администрация, Държавния департамент, Пентагона и няколко структури за разузнаване и финансите.

Против Тръмп през 2016 г. се разбунтува голяма част от държавния механизъм на Америка и дори тези, които първо проявиха лоялност, по-късно показаха твърде несъвместими различия с ръководителя на Белия дом по основните императиви. Трябваше да се потърси замяна, която нямаше откъде другаде да се вземе, освен от бизнес-приятелчетата (или по техен съвет измежду държавната бюрокрация.

Как призракът на комунизма управлява нашия свят

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Предговор

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Въведение

Първа глава: Стратегиите на дявола за унищожаване на човечеството

Втора глава: Европейски наченки на комунизма

Трета главa: Масови убийства в Изтока

Четвърта глава: Износ на революция

Audiobook: How the Specter of Communism Is Ruling Our World

Именно така се оказа и Марк Еспер начело на американската армия. Формално - като човек, който е напълно в час. Завършил е Военната академия на САЩ в Уест Пойнт. Той дори служи като офицер в 101-ата въздушно-десантна дивизия. Участва във Втората война в Ирак. След това следва в Школата по мениджмънт „Джон Ф. Кенеди” в Харвардския университет и в Университета Джордж Вашингтон.

Първото място е основна ковачница за американски управленски кедри, а второто е водещ институт за политически изследвания в Америка. В продължение на две години работи в мозъчния тръст на фондация „Херитидж“, един от най-старите стратегически мозъчни тръстове в областта на външната политика. Това е нещо като RAND Corp, само че с по-малко реклама. И то обаче води основно сериозни изследвания срещу пари.

От 1998 г. г-н Еспер е в политиката в комисията по външни отношения и правителствени въпроси на Сената. И там имаше влияние върху бюджетното финансиране на правителствени програми в чужбина. От 2002 г. е заместник на помощник-секретаря по отбраната за стратегически планове за преговори (ядрени оръжия, контрол над въоръженията, международна сигурност). От 2004 г. отново е в Сената, съветник по националната сигурност на Бил Фрист - лидер на републиканското мнозинство в Сената.

Накратко, чист кариерист с уклон към бизнеса. Трябва да се признае, че той е успешен, тъй като на 19 юли 2017 г. е назначен на поста министър на сухопътните сили (длъжността отговаряща за общи въпроси, включително финансовите, но без право на пряко командване на войските) на САЩ.

И когато Патрик Шанахан се скара с Тръмп, стопанинът на Овалния кабинет назначи Марк Еспер за действащ министър на отбраната на САЩ (т.е. за ръководител на Пентагона). Рядък случаи в американската история. Не, дори е уникален. Преди него в ничии ръце не се струпва толкова много от военната мощ на Съединените щати.

И този човек направи сензационно изявление. Ако Русия иска да има нормални отношения с Америка, тогава тя е длъжна да поднови със Съединените щати Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия, известен като СТАРТ-3.

И да бе само просто преподписване. Всъщност, от първия ден на неговото президентство Тръмп и неговият екип непрекъснато повтарят необходимостта от възстановяване на справедливостта във всички предишни споразумения на Америка, както икономически, така и политически. Така че желанието на Вашингтон да „премести справедливостта в полза на Съединените щати“ отдавна е престанало да изглежда като нещо изненадващо. Този път обаче американският управляващ елит надмина себе си.

Марк Еспер смята, че новото споразумение за стратегическите оръжия е възможно, единствено ако Русия прехвърли пълен контрол над цялото си ядрено оръжие на САЩ. Всичко това означава наистина всичко, включително бойните глави от тактически клас. Мнението на Русия? Ама вие какво, по света някой, различен от САЩ, може ли да има някакво значимо мнение?

Не, ако подхождате цинично към въпроса, този временно изпълняващ длъжността  заместник, по принцип е възможно да го разберем. Всъщност крилатите ракети не се покриват от СТАРТ. Когато го съставят, КР, като клас оръжие, не може да пресече Атлантическия океан, не носи сериозна бойна глава и не се отличава като нещо извънредно. Затова те не се разглеждат като инструмент, способен да се използва за решаване на стратегически въпроси. Но оттогава изтече твърде много вода.

Руснаците измислиха (и на когото е необходимо - показаха) своя „Авангард”, който по същество е крилата ракета, но с обхват като този на стратегическа междуконтинентална ракета. Въпреки че силата на бойната му глава остава на нивото на класическа крилата ракета, благодарение на значително по-голямата точност на удара, руското оръжие е напълно в състояние да реши значителна част от задачите на стратегическо ниво. Което е особено актуално след известното заявление на руския лидер за ответния удар по центровете за вземане на решения.

Но тук не трябва да забравяме, че „Авангард“ не се е появил сам по себе си. Това е руският отговор на американската стратегия за тихо задушаване на ядрената мощ на Русия, изобретен още в средата на 80-те години.

Стратезите от Пентагона възнамеряват да създадат зони за противовъздушна отбрана и противоракетна отбрана по всички направления. Първо, мобилни, базирани на ракетни крайцери и разрушители със системата „Иджис”, а след това и с организацията на тяхната сухопътна версия. Изглежда всичко е честно, чиста самозащита. Дори не е уж насочена срещу руските ракети.

Според официалната версия те са предназначени да прихващат иранските и севернокорейски МБР. Ей, не се смейте! В действителност, в резултат на това, целта е значително да се намали броят на стратегическите ядрени бойни глави, способни да преминат към цели в САЩ по време на руския ядрен ответен удар. Това трябва да премахне принципа на гарантирано взаимно ядрено унищожение и по този начин да се даде възможност за продължаване на американската икономическа, политическа и военна експанзия.

Но руснаците отново успяха да представят един асиметричен и много неприятен отговор, който напълно спира резултатите от три десетилетия на упорити усилия и големи разходи. Трябва ли да се удивляваме на царящото в страната на нашите чуждестранни партньори активно униние. Само че сериозните политици и военни приемат случилото се стоически. Поражението в една битка не значи поражение във войната. А виж – сред гражданските кариеристи това предизвиква истерия. Не могат да губят.

Превод: В.Сергеев

Източник/ци: https://pogled.info/sveto

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!