Следвайте "Буднаера" в Телеграм
"Лисицата и гроздето"?: Емил Караниколов – "Фолксваген" не е единствената възможна голяма инвестиция за нас
Турски кметове: Да не пуснем "Фолксваген" в България!
Автор:
Валерия Велева
Акценти на интервюто с министъра на икономиката ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ
- В началото на 90-те години, ние, българите, не знаехме къде отиваме - от пазарна в планова икономика, никой не ни и посъветва как да минем прехода от една икономическа система в друга.
- До 2001-а приватизацията у нас беше абсолютно сгрешена. Избраната система на работническо-мениджърски дружества беше дълбоко погрешна.
- Когото и да попитам, защо затвориха техникумите, всеки казва, че е голяма грешка. Държавата абдикира от науката и образованието.
- Млади и опитни хора напуснаха България да търсят нещо по-добро, не зная дали са го намерили.
- Сега сме водещи в IT сектора, в автомобилния сектор.
- Инвеститори не бива да идват у нас заради евтина работна ръка, а заради квалификация, икономически интерес.
- Обществото иска само по-високи доходи, не се дават предложения за развитие на сектори или сегменти на икономиката.
- Българският бизнес е конкурентен, гъвкав и се учи, показва го и ръстът на износа
- Като държава сме длъжници на пенсионерите. Те са направили много за България, а не съм сигурен, че сега живеят достойно.
- Зарадвахте се, министър Караниколов, на статистиката за ръста на износа – 28 млрд. лева за първото тримесечие. Какво сме произвели за такъв сериозен износ?
- Не мога да кажа, че статистиката ни радва. Бихме се зарадвали, ако достигнем европейския стандарт на работните заплати в България. Но, когато има добри новини за България, трябва да ги отразяваме. Ето защо, ще започна по-отдалече: 2008-а е рекордният износ на България – малко над 30 млрд. лв. за цяла година. До момента благодарение на работниците и бизнеса нас успяхме само за първите 6 месеца на 2019-а. да имаме около 28 млрд. лв. Ще имаме възможност до края на годината да реализираме рекордни нива, въпреки някои проблеми в търговските отношения около нас и в световен мащаб. Вицепремиерът Томислав Дончев беше заявил, че икономиката на България се променя. И това е благодарение на бизнеса, който става все по-добър, по-конкурентен и по-активен на пазарите. Тук влизат не само продажба на стоки, а и на услуги, които предоставяме в IT сектора, в автомобилопроизводство, електротехника, горива. Ние сме малък пазар, преди изнасяхме ресурс, сега произвеждаме стоки, които носят по-висока добавена стойност. Новините са положителни, но знаем, че има още много работа.
- Според НСИ ръстът на икономиката расте – вече 3,3% през второто тримесечие, безработицата е рекордно ниска, износът расте. А защо продължаваме да сме „на опашката” в Европа?
- Банално звучи, но от 30 години всеки казва, че от много ниско начало сме тръгнали. Да видим кога са се вдигали заплатите: 90-те години бяха свързани с банковия фалит, бяхме в тежка икономическа ситуация – нямаше как да се вдигат доходите или ако се вдигат – то е било минимално. В този период ние, българите, не знаехме къде отиваме - от пазарна в планова икономика, никой не ни и посъветва как минем прехода от една икономическа система в друга. После дойде абсолютно сгрешената приватизация до 2001 г. Не казвам, че одържавяването е грешка. Избраната система на работническо-мениджърски дружества беше сгрешена у нас. Тя е ползвана по света, но там, където е имало вариант да се намери за партньор стратегически инвеститор, докато в България за сметка на работническо-мениджърските дружества не се допускаха стратегически и финансови инвеститори. Идеята бе, че работниците ще работят, но те не могат да осигурят пазар, докато стратегическият инвеститор го осигурява. Така ние разпродадохме активи на българската икономика по грешен начин, надявайки се, че работниците ще оправят или развиват тези дружества, но всъщност активите им не стигнаха до работниците. Бяха нарязани много дружества, бяха спрени много производства. Все пак имаше и положителни моменти - през 2004 и 2008 заплатите се вдигаха.
- Вие сте последният приватизатор на републиката, можеше ли нещо да се направи, за да нямате днес и вие тази критична оценка?
- Критичната ми оценка се отнася за периода до 2001-2002 г. Много грешки са направени, над 50% от държавните предприятия са били раздържавявани без ясни правила. От тогава има нов закон за приватизация, който регулира процеса. Преди това се е допускало всяко ведомство да прави процедури без уеднаквени типове и ясни стратегии. Имало е по 7-8 сделки на ден, докато по мое време имахме толкова за година.
- Според вас цялата философия на Прехода е сбъркана?
- Не мога да кажа. Не знам дали е можело да бъде по-добре или по-зле.
- А ако направим сравнение с други бивши соцстрани – Чехия, Полша Унгария – те защо тръгнаха по „правия“ път, а ние не можахме?
- Вижте как в Чехия са си върнали собствеността върху земята - възстановили са я, но по никакъв начин не са дали възможност да бъде раздробена на малки парчета, както се случи у нас. В момента българското земеделието страда от това, че не могат да се обособят големи терени - възстановени са земи на много хора, които не се грижат за тях. Връщането на земята е трябвало да стане така, че собствениците, които не искат да я обработват, да могат да получават пари от тази земя, управлявана по някакъв начин от държавата или от големи стопанства по подобие на бившите ТКЗС. Вероятно и други грешки сме правили. Но има и положителни неща за този период – вече сме член на ЕС и НАТО, спазваме директивите на ЕС, дори повече от други страни, дисциплинирани сме, продължаваме да следваме демократическите ценности.
- Но хората са недоволни – 30 години след началото на Прехода огромна част от обществото е критично настроено към случилото в този период.
- Нормално е, защото вече не може да има равни по доходи. Може би в началото всички са очаквали да сме европейци, по смисъла на това да живеем по европейски стандарт. Да, далече е от нас, но малко по малко се доближаваме да тези нива. Ето, забелязва се ръст на работната заплата от 8-12%. Дори в публичния сектор. Ако продължим с този темп, ще достигнем европейски стандарти много преди тези 40 години, каквато е прогнозата. Иначе като ценности и разбиране ние сме европейци, винаги сме били в Европа.
- "Терминал 2" е показател за нивото на недоволството в страната. Това не ви ли притеснява?
- Млади и опитни хора напуснаха България да търсят нещо по-добро, не зная дали са го намерили. При анализ ще се види, че при много държави-членки на ЕС от Западна Европа също има изтичане на мозъци в други посоки. Това движение на хора и стоки се отнася за цяла Европа.
- Премиерът се оплака, че липсва работна ръка. Как ще решите този проблем?
- Да, проблем е, решението му трябва да се обвърже с дигитализацията. Ако ние съумеем да намалим обема на работната ръка – тоест човешкият труд да се замени с машини и така намерим начини заплатите на работниците да се увеличат, смятам, че ще бъдат осигурени и повече работници. По темата за дигитализацията - мисля, че бизнесът я развива добре, особено при големите производства и износ. Забелязва се, че все по-малък процент хора напускат България. Знаете, че преди 5-6-7 години броят им е бил от 14 до 20-30 000. Според справка от миналата година напускащите са повече от връщащите се с около 3000 човека.
- Вече преполовихте мандата. Какъв е приоритетът ви в икономиката?
- Важно е, че всички разбраха, че няма как да има икономика без наука и образование. Когото и да попитам, защо затвориха техникумите, всеки казва, че е голяма грешка. Държавата абдикира от науката и образованието. Дали го е направила с цел или не – бяхме абдикирали. Затова основен приоритет на това управление е образованието, повече пари за наука, за учители, нови механизми за обучение, за развитие на предприемачеството - нещото, което ни липсва, не сме научени. Осъзнаването, че образованието е важно във всички сфери, е водещото.
- Образованието, науката – това е част от пътя, каква е същината, идеята, визията на ГЕРБ за икономическото ни бъдеще?
- Бих отговорил с въпрос: Какво се случва в плановата икономика? Държавата планира средства, ресурс, работна ръка. Какво е пазарната икономика? Бизнесът. Държавата казва, че няма да прави бизнес, но ще регулира, контролира, ще извършва процеси или ще подава ръка там, където е нужно, но бизнесът е водещият – той трябва да бъде предприемачът, да е креативен. Ние бяхме свикнали 45 години всичко да е държавата. Отдавна вече не е така.
- Но в онова време ние имахме водещи позиции в много сектори – например мотокари, земеделие - държавата беше концентрирала ресурси в тези сектори. Сега къде искаме да завоюваме челни позиции? Държавата не трябва ли да каже?
- Сега сме водещи в IT сектора, в автомобилния сектор. Намираме мястото си през последните 30 години. Досега се лутахме. Вече узряваме. Важни са математика, езици, производство, инженери.
- Каква е философията на новата икономическа политика на вицепремиера Томислав Дончев?
- Той говори за т.н. „икономика на ищлеме”. Много често инвеститори идваха заради евтината работна ръка и когато тя стане по-скъпа, затварят и се местят някъде другаде. България трябва да излезе от този стереотип. Инвеститори не бива да идват у нас, заради евтина работна ръка, а заради квалификация, икономически интерес. Трябва да спрем да даваме. Не бих казал, че България е с най-евтината работна ръка. Изравнение са параметрите с ЕС. Трябва да работим за квалификация и преквалификация. Колкото си по-квалифициран, толкова по-висок е жизненият ти стандарт. Няма държава без наука и образование.
- Няколко пъти казахте автомобилопроизводстото – "Фолксваген" или "Хюндай"?
- Към момента сме в процедура с "Фолксваген". Когато започнахме в края на 20017- началото на 2018, изпратихме писма до двете компании с предложение за стратегическо партньорство. Към момента сме в тази процедура. Не би било коректно да се работи по един и същи момент с няколко партньора.
- Ще бъде ли драма за вас, ако "Фолксваген" избере Турция?
- Ние сме приятели, но и конкуренти с всички страни около нас. Това не е единствената инвестиция, която ще отиде другаде. Сигурен съм, че всички страни около нас правят всичко, за да привлекат такива инвестиции. Това е опит. Ако не бъдем избрани, няма да е положително за мен. Но фактът, че "Фолксваген" остана само с две дестинации, дори с две локации, означава, че България има капацитет и потенциал. Оттук-нататък ние ще продължим да работим, това не е единствената възможна инвестиция, подчертавам.
- С "Хюндай" ще продължат ли преговорите?
- В момента са прекъснати, тъй като сме в процедура. Не е добре на два стола да бъдем. Има интересни инвестиции в региона като цяло. България е с висок потенциал да привлече голяма инвестиция.
- В Туркменистан стана ясно, че се борим за завод за батерии за електроавтомобили? Докъде са стигнали преговорите?
- Имаше посещение преди няколко дни с цел оглед на няколко терена и на бизнес климата в България.
- Премиерът заяви, че няма да отиде в Южна Кореа (посещението е за края на септември), ако не подпише договор за голяма инвестиция?
- Не мога да коментирам думите му. Водим преговори, включително и с Южна Корея. Дори в момента в министерството има среща с представител на южнокорейския бизнес.
- Какви екипи работят по привличането на стратегически инвеститори?
- Работят всички експерти, не само от Агенция за насърчаване на инвестиции, а представители на почти всички министерства, на голяма част от общините, за които има интерес. Кметовете оказват пълно съдействие. Колегите от АПИ също. Министерство на енергетиката и Министерство на финансите - по отношение на държавните помощи. Искам да благодаря на всички тях. Имаме екип от около 100 човека. Разговорите с Фолксваген ни научиха, създадохме интересен и подготвен екип. Това се вижда при разговори с други инвеститори, които търсят готовността на България за инвестиране.
- В момента преговори за големи инвестиции с колко субекта водите?
С инвестиции за милиард и повече – с двама. Правим всичко възможно, това е амбиция на абсолютно всички в управлението. България е атрактивна.
- С какво?
- С макроикономическата, финансовата и политическа стабилност. Това са нещата, които се гледат. В момента България има доста висок рейтинг, в тази част на света ние сме с един от най-високите кредитни рейтинги.
- Но, ако един инвеститор се разходи по селата в Северна България, ще се ужаси?
- Работата на един инвеститор е да си намери най-подходящите локации и хора за работа. Не мислете, че в другите страни около нас по селата не е такава картинката. България не е лоша държава, обезлюдяването е голям проблем. Но не мога да кажа, че ако някой се разходи в България, няма да я хареса. Но те не са дошли да се разхождат, а да правят бизнес.
- Тук беше и директорът на "Филипс Селектед ГРУП". Защо?
- Продължава да разглежда България. Мисля, че и към момента има негови експерти, които разглеждат България.
- А каква е идеята?
- Проучва бизнес средата.
- Каква е вашата лична амбиция като министър на икономиката?
- Да не преча на бизнеса. Няма да забравя първата си среща с бизнеса - попитах ги какво да направи министерството, те казаха, че най-важното е държавата да не пречи. Всичко друго е с цел да се подобри бизнес климатът, индустриалните зони. Индустриалните зони вървят изключително добре, за първи път миналата година излязоха на печалба – 4 милиона и половина. Смятам, че тази година ще е повече. Пред процедури сме за инвестиции на самите индустриални зони в инфраструктура. Работим с екипа на Томислав Дончев по законодателство за индустриалната зона. Сега процедурите са тежки – идва инвеститор, взима евтин имот в земеделска земя, той сменя предназначението, минава една година, след това иска от държавата път до нея, чака година, изгражда се път, но никой не го ползва. Трябва да изградим индустриални зони, високотехнологични. Ще има развитие, за да може да се съсредоточим върху терени, където инвеститорът идва и направо започва своето производство.
- Вие подчертавате непрекъснато положителни тенденции за икономическата среда у нас, а БНБ непрекъснато публикува данни за спад на инвестициите. Защо е това разминаване?
- Това са предварителни данни. През 2017 г. се говореше, че има драстичен спад на инвестициите, защото са били 1 млрд. и 300 млн. Така, че прогнозите на БНБ са предварителни, подлежат на 15-месечна корекция. Инвестициите за 2017 г. след последния анализ са 2 млрд. и 300 млн. Средното ниво пък е милиард и 300 млн.. По предварителни данни за 2018 г. инвестициите са1 милиард и 700-800 милиона. Не считам, че има срив. Ако влезете на сайта на БНБ и извадите данни за последните 10 години, ще разберете, че последните 2 години, включително и настоящата, са изключително благоприятни за инвестициите у нас.
- Има усещане, че страната се люшка икономически. Не може ли да седнете трите големи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС и да изработите приоритети за България на принципа на консенсуса и общото виждане за държавата?
- Не смятам, че такъв разговор трябва да се направи без участието на бизнеса и на синдикатите. Това е нещо, което рано или късно ще стане. Когато дам добро предложение за икономиката, то се приема от всички парламентарнопредставени сили. Трябва това да стане постоянен диалог, но идват местни избори, после ще дойдат нови. Обществото трябва да поиска такъв дебат за бъдещето на страната. Обществото иска само по-високи доходи, не се дават предложения за развитие на сектори или сегменти на икономиката. Може би е правилно, работа е на политическите партии да инициират такъв дебат. Има вече такива сигнали, че това е належащо, но въпросът е досега защо не е направено. Инициирайте го вие - медиите имате тази власт. Ще се отзова веднага на поканата ви. Сигурен съм, че много от традиционните партии ще дадат положителни предложения.
- В новогодишното си послание на почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган заяви, че България трябва да има програма за ускорено догонващо развитие спрямо европейските държави. Но никой не поде тази тема. Защо нямаме такава програма?
- Пак казвам, че имаме цели на това управление – първата е наука и образование, премахване на административните тежести. Каквото и да бъде предложено, основните неща ще са тези.
- Как си представяте България през 2050 г.?
- Дебат само на ниво политически партии е обречен на неуспех. Не съм сигурен, че самият бизнес може да си представи какво ще се случи до 2-3 години, камо ли до 2050 г. Не сме в планова икономика, бизнесът е водещ. 80% от хората, заети в икономиката, имат за работодател бизнесът. Трябва да се вслушаме и да търсим механизми за улеснение на тяхната работа, да търсим кадри, които ще посрещнат предизвикателствата, да дадат една добра основа. Това е бъдещето. Българският бизнес е конкурентен, гъвкав и се учи, показва го и ръстът на износа.
- За какво се притеснявате?
- За търговските отношения. България е малка икономика, ако има сътресения в световен мащаб или при европейски сили, това ще се отрази на нас. Към момента има такива сигнали, но не мога да кажа, че влияят. Сега сме на 4-5 място по ръст, а съм сигурен, че можем да подтикнем и по-добри резултати. Трябва да бъдем гъвкави, може би кризата от 2008-2012 научи бизнесът да бъде предпазлив. Това ме притеснява. Другото са пенсионерите – длъжници сме на тези хора. В тази посока трябва да се работи повече, те са направили много за България, а не съм сигурен, че сега живеят достойно. Според мен пенсиите трябва да се повишат или поне социалните помощи за хора в неравностойно положение.
- Защо в Албания, в Македония пенсиите са по-големи от българските?
- Това са държави, по-близо до ЕС, по-близо до пазарите като обем. Може би е проблем на образованието, но ние сме абдикирали от своите пенсионери. Парите, дадени на пенсионери, пак ще се върнат в нашата икономика. Мисля, че сериозно трябва да обърнем внимание на пенсиите. Говорили сме за това и с г-н Сидеров.
- Оптимист ли сте за АЕЦ "Белене", ето "Росатом” вече подаде заявка за участие в конкурса за строителство на централата?
- Енергетиката не ми е сила. Когато слушам експерти от едната крайност до другата, се обърквам, представям си какво е за гражданите. Трябва да е ясно, че към момента сме купили техника, която трябва или да реализираме, или да забравим. Ако ще реализираме проект, без той да струва нещо на държавата, аз съм „За“. Ако ще се дават допълнителни средства, трябва да се помисли дали е наложително. Ако икономиката работи с тези темпове, отварят се нови и се разширяват съществуващи предприятия, електроавтобуси и т.н., рано или късно България ще се нуждае от още една такава. Или вече се нуждае. Но не бива да ни струва нищо повече оттук нататък. Не бива да се дава повече в АЕЦ "Белене", ако не е рационално и ако обществото не го приеме. Ако ще даваме пари за нещо, което след 10 години, няма да го има, не е целесъобразно.
- Смятате ли, че „Дженерал електрик“ и „Росатом“ ще намерят общ терен у нас за интересите си?
- Звучи интересно особено за проект на територията на България. Но нека изчакаме. Срещал съм се и с други инвеститори, имащи интерес, те са изключително интересни.
Източник/ци: http://epicenter.bg/art
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!