Следвайте "Буднаера" в Телеграм
20 г. след бомбардировките на НАТО в Косово и Южна Сърбия: наясно ли сме с последиците за България?
Преди двайсет години, в хода на бомбардировките на НАТО над остатъчна Югославия, на територията на днешните Сърбия и Косово бяха хвърлени 15 тона обеднен уран. Те се превърнаха в радиоактивен прах, който беше разпръснат от вятъра на цялата територията на Балканите, заразявайки почвата, въздуха, растенията и животните. Според учените, този токсичен радиоактивен прах ще остане завинаги в региона, достигайки върховата си радиоактивност едва след сто години.
Оттогава насам въздействието на обеднения уран започна да се проявява с пълна сила. Така, в периода между 2001 и 2010 броят на карциномите в Сърбия е нараснал с 20%, смъртността от ракови заболявания (и най-вече от левкемия и лимфома, които в мирно време не надхвърлят 5% от всички злокачествени образувания) - с 25%.
Впрочем, броят на тези раковите заболявания продължи да нараства и след това. Така, през 2013 само на територията на Сърбия (без Косово) броят на новите злокачествени заболявания е скочил до 40 хиляди, като при над половината от тях изходът е бил летален. Това означава три хиляди повече заболели и 1500 повече умрели, в сравнение с 2010. Данните са от изследването на председателя на Сръбското дружество за борба с рака проф. Слободан Чикарич, озаглавено "Военни престъпления и геноцид в мирно време", появило се през 2015. Според него, непосредствена причина за този бум на раковите заболявания са именно използваните от НАТО снаряди и бомби с обеднен уран.На свой ред, бившият началник на отдела за атомна, химическа и биологична защита на югославската армия генерал Слободан Петкович посочва, че 44% от бойните полети с използване на обеднен уран са били осъществени през последните десет дни на бомбардировките, т.е. вече след постигането на споразумение за прекратяване на военните действия.
През последните двайсет години в България не е направено нито едно проучване относно влиянието на използвания при бомбардировките на остатъчна Югославия обеднен уран, върху здравето на населението на западните райони на страната. Не се знае и, до каква степен за били засегнати от това българите от Западните покрайнини. Асъщо, дали случилото се през 1999 се отразило върху общото здравословно състояние на българското население и има някакъв принос за продължавщото обезлюдяване на страната и най-вече на нейния Северозападен регион.
В тази връзка ще припомня, че след взрива на ракетна площадка в близост до руския град Архангелск през август 2019 кметът на Варна Иван Портних възложи на експерта от АЕЦ Козлодуй Александър Рупчански да измери с мобилна лаборатория нивото на радиацията в града, както и в други селица по Северното Черноморие. Както е известно, проучването не показа наличие на повишена радиация, което е обяснимо предвид голямото разстояние от мястото на инциденти (над 3300 км). Кой знае защо обаче, че българските власти не постъпиха по същия начин и преди двайсет години, когато бомбите с обеднен уран падаха в непосредствена близост до западната ни граница.
Ще напомня също, че докато бившите италиански и германски войници, участвали в мисията на НАТО в Косово и заболели заради пребиваването си в зоните, засегнати от бомбите с обеднен уран, поискаха и получиха компенсации от своите правителства, в селищата на Северозападна България, които вероятно също са засегнати от тях, почти няма кой да се грижи за здравето на населението, включително защото местните лекари и медицински сестри масово напускат болниците в региона.
Източник: geopolitica.eu
Източник/ци: http://glasove.com/categor
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!