Следвайте "Буднаера" в Телеграм
За българите стана опасно да са приятели на Русия
/Поглед.инфо/ Лидерът на българското русофилско движение Николай Малинов е обвинен в шпионаж и опит да повлияе на общественото мнение на страната. Премиерът Борисов твърди, че случаят с Малинов няма нищо общо с руско-българските отношения. Но случаят с „руската следа“ по време на възможното възобновяване на преговорите за Южния поток и изграждането на АЕЦ „Белене“ изглежда много нееднозначно.
В сряда българският премиер Бойко Борисов обяви, изказвайки се на заседание на своето правителство, че арестът на лидера на движение „Русофили“ Николай Малинов, обвинен в шпионаж, не може да бъде свързано с руско-българските отношения. Въпреки това, в същото изявление Борисов свързва точно едното нещо с другото - спомена почти веднага едновременно задържането на Малинов, неотдавнашния антируски демарш на българското външно министерство и машинациите на някакви руски олигарси.
"Когато се случи нещо, с което не сме съгласни, Министерството на външните работи реагира“, заяви ръководителят на правителството. По-рано българското външно министерство, водено от колегите на премиера от „проевропейската“ партия ГЕРБ, не хареса факта, че операцията на Червената армия в България през 1944 г. е наречена „Освобождение“.
„Второ. Когато руските олигарси се опитват да осъществят проекти в България, свързани с нашия военно-промишлен комплекс и други проекти, нашите специални служби работят съвместно с другите служби и прокуратурата“, обяви Борисов.
Това второ изказване на Борисов вече е малко по-близо до „шпионския скандал“ с Малинов. Според българските медии „Леонид Решетников (ръководителят на Руския институт за стратегически изследвания), руският олигарх Константин Малофеев, бившият банкер Цветан Василев и собственикът на военния завод в България Емилиян Гебрев, също са замесени в шпионския скандал“.
Николай Малинов, чиято организация „Русофили“ участва или в хуманитарни действия (в частност, грижи се за паметници на руски войници), или провежда политически кампании (например, организира референдум за необходимостта от развитие на ядрената енергетика в България), беше обвинен в предполагаемо прехвърляне на секретна информация към чуждестранни организации. Има две организации: Обществото за развитие на руското историческо просвещение „Двуглав орел“, ръководено от Малофеев, и Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), чийто директор е Решетников.
Между другото, българският прокурор Сотир Цацаров обяви, че на Решетников е забранено да влиза в България за срок от 10 години. Що се отнася до тази забрана, както отбеляза ръководителят на РИСИ, той се надява да доживее до 83 години (когато изтича забраната), да посети отново страната и да се срещне с българските си приятели. „Няма нищо сериозно по обвиненията, всичко е измислено“ заяви Решетников, коментирайки обвиненията на българския прокурор. Но предаването на информация на „Двуглав орел“ и РИСИ не е единственото престъпление, за което те се опитват да осъдят водача на „Русофили“.
Предполага се, че Малинов е възнамерявал да участва в придобиването на български телекомуникационен оператор, използвайки средствата на руска банка и по този начин „чрез придобиване на печелившо предприятие в България“ да повлияе на социалния и политическия живот на страната. Целта на Малинов уж е била да повлияе на политическия живот „не явно“, а по таен начин, заяви българската прокуратура. Не се обяснява защо придобиването на телекомуникационен оператор се смята за нещо престъпно.
Отношение към всички тези „актове на шпионаж“ на Малинов могат да имат банкерът Василев и оръжейният барон Гебрев, чиито имена българската преса свързва с делото на водача на „Русофили. Но самото появяване на тези имена изглежда симптоматично (както и фактът, че премиерът Борисов изведнъж заговори за интереса на „руските олигарси“ към българския военно-промишлен комплекс).
Обвинението към Малинов, че е предавал класифицирана информация изглежда абсурдно, подчерта българският издател и общественик Светлана Шаренкова.
„Достъпът до класифицирани данни може да бъде разрешен само от специализирана агенция тук, в България, и то само след преминаване на всички съответни проверки. Малинов не е държавен чиновник и разбира се, не е преминал подобни проверки. Неговата област на дейност е развитието на културните и духовните връзки с Русия“, обясни тя.
„Обвиненията в шпионаж в полза на друга държава изискват много категорични доказателства“, добави Шаренкова. „За момента прокуратурата не е представила конкретни факти, като се ограничава до общи изявления за наличието на някаква класифицирана информация, която не може да бъде разкрита“. Малко вероятно е докладът „Необходимост от геополитическа преориентация на България“, намерен по време на претърсването, описващ настоящата ситуация в страната и мерките, които трябва да се предприемат за промяна на ориентацията към Русия „въз основа на православието и славянската култура“, да се приеме за доказателство за престъпното намерение на лидера на „Русофили“.
Следващият факт може да е свидетелство, че обвиненията срещу Малинов са съшити с бели конци. Предполагаемият шпионин, който е заплашен от 15 години затвор, беше освободен след ареста. Българското законодателство, за разлика от руското, позволява ареста на човек без обвинение. Така се случи и с Малинов. Общественият деец заяви, че е освободен под гаранция от 50 хиляди лева и подписка.
Но няма гаранция, че „шпионското дело“ ще спре. Както бе споменато по-горе, появата в този контекст на г-н Гебрев, когото българската преса нарича „скандален търговец на оръжие“, е изключително симптоматично. Този бизнесмен вече се превърна в основния обвиняем в антируската кампания. При това в кампанията, свързана с историята със Скрипал. През пролетта на тази година Емилиян Гебрев внезапно обяви пред радио „Свободна Европа“, финансирано от Конгреса на САЩ (и това изявление беше разпространено, от съвместния медиен проект на „Радио Свобода“ и „Гласът на Америка“), че през 2015 г. са се опитали да го отровят с „Новичок“.
След това „Българската следа“ беше активно популяризирана от портала Bellingcat, за който се смята, че е свързан с британското Министерство на отбраната. Порталът назова името на някой си „агент на ГРУ“ Денис Сергеев (известен още като Сергей Федотов), за когото се предполага, че е третият участник в отравянето в Солсбъри, освен Петров и Боширов. Това е същият Сергеев-Федотов, според Bellingcat, който през 2015 г. се опитва да отрови оръжейния магнат Гебрев. И е опитал два пъти - и двата пъти без резултат.
Вярно, версията за нападението с „Новичок“ в България започна да се разпада бързо, когато през февруари същият български прокурор Сотир Цацаров се срещна с британските си колеги. Цацаров тогава казва, че срещата с британците е била безполезна, защото Гебрев са се опитали да го отворят не с „Новичок“ а с хлорпирифос - средство за борба с вредителите, което се продава във всеки магазин за селскостопански стоки. Оттогава не се появиха никакви доказателства за „участието на ГРУ“ в отравянето на Гебрев, а самото отравяне (ако наистина се е случило) е може би последица от бизнес размирици.
Опитът, според Гебрев, се дължи на факта, че през 2015 г. той е възнамерявал да придобие завода за производство на боеприпаси и взривни вещества „Дунарит“ в град Русе. Между другото, той в крайна сметка купи завода, а по време на убийството се бори за „Дунарит“ с друг бизнесмен - банкерът Цветан Василев, споменат по-горе. Тогава започнаха да вмъкват „руската следа”, а именно фигурата на Константин Малофеев - българските медии твърдяха, че той чрез своите бизнес партньори (сред които Василев също е назоваван) е гледал „Дунарит“. Няма доказателства за това обаче.
Що се отнася до телекомуникационния оператор, за който говори прокурорът Цацаров, става дума, очевидно, за следното. Преди три години бе съобщено, че Малофеев се интересува от закупуването на „Виваком“, основната българска телекомуникационна компания. Но сделката за закупуването на компанията така и не се състоя. Изглежда, че сега Малинов ще се опитат отново да го вмъкнат в нов „случай на руска намеса“, като се има предвид, че по собствено признание той е запознал Цветан Василев и Малофеев. Подсказка защо този случай се е появил в момента, можем да видим в изявлението на президента на България Румен Радев относно случая с „Русофилите“. Изявлението беше категорично:
„Безсилието на правителството да се справи с тежките проблеми в страната и пълният провал на правителството в приоритетите, които са стратегически за европейското ни развитие, се изражда в паническо търсене на врага в миналото и в бъдещето. Така хората непрекъснато се противопоставят един на друг и не могат да се обединят и да поискат отговор за днешните проблеми и провали“, заяви президентът Радев, призовавайки органите на реда да предоставят неоспорими факти за вината на Николай Малинов.
Тази разлика в подходите се обяснява с различния "произход" на президента и премиера. Борисов, както вече споменахме, представлява партията ГЕРБ, която се фокусира върху Европейския съюз и НАТО. Въпреки че Радев е избран като независим кандидат, той се радва на подкрепата на Българската социалистическа партия (БСП), наследници на комунистите. Опонентите се опитаха да осъдят Радев, че подкрепя социалистите на парламентарните избори. Сега БСП и ГЕРБ се борят за поста кмет на София и като цяло за властта в страната - и парламентът, и изпълнителната власт са разделени между тези две сили. „Шпионски скандал“, който по всякакъв начин засяга една от силите, може да се използва от другата. Обвиненият в шпионаж Малинов е бивш депутат от БСП. Той призна, че е бил запознат с банкера Василев от бившия премиер Сергей Станишев, също представител на БСП.
Българската преса, коментирайки случая Малинов, предполага, че ситуацията е свързана преди всичко с вътрешнополитическата конфронтация. Въпреки че в действителност лидерът на „Русофили“ Малинов, който преди е член на Социалистическата партия, сериозно да се разминава по мнението си с бившите си съратници заради отношението му към обединението на Крим с Русия, както и по „украинския въпрос“. Така можем да предположим, че премиерът Борисов отчасти е прав: случаят с Малинов не е свързан само с отношенията между Русия и България.
В допълнение към вътрешнополитическия момент, в случая с Малинов може да се отбележи игра за външен потребител - българското правителство демонстрира, че в една от страните от ЕС и НАТО „руската намеса е спряна“. Такива факти са тревожни, като се има предвид, че България и Русия сега са изправени пред толкова важни съвместни стратегически проекти като продължаването на „Турски поток“, изграждането на АЕЦ „Белене“ и т.н., отбелязва Светлана Шаренкова.
Москва вече отговори на наказателно дело срещу активния привърженик на сближаването между България и Русия. „Изключително сме загрижени за случващото се. Имаме всички основания да смятаме, че именно гражданската обществено-политическа позиция е обект на безпокойство и внимание на българските власти. В случая говорим за чисто антируска акция“, заяви председателят на комисията по външни работи на Съвета на Федерацията Константин Косачов, оценявайки случая с Малинов.
„Това е пряко нарушение на правата на човека, на българската конституция и на българското законодателство, което предвижда възможността за различни гледни точки и плурализъм на мненията. Загрижеността и позицията ни по този въпрос са свързани с това. Сега изясняваме подробностите на тази история по дипломатически път - с цялото разбиране, че в случая говорим за връзката на българските власти със собствените им граждани“, отбеляза Косачов.
Междувременно може да се каже, че българските правоприлагащи органи са решили да „покрият” не само Малинов, но и движението като цяло. Един от секретарите на Изпълнителното бюро „Русофили“ Георги Дуков заяви, че в понеделник за разпит са били поканени 15 служители на организацията. Призовките са неочаквани, но самият случай изглежда внимателно планиран, като в него участват голям брой следователи, отбеляза Дуков.
Превод: В.Сергеев
Източник/ци: https://pogled.info/bulga
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!