Бивш стажант в китайска болница разказва как е участвал в отнемане на органи от живи хора

Китай лекар стажант трансплантации

(Епок Таймс)

По-долу публикуваме спомените от първо лице на Джордж Джън, бивш студент по медицина в Китай. Интервюто е проведено в Торонто, Канада. От съображения за сигурност, материалът не съдържа конкретни дати и часове, както и други опознавателни данни. Статията е публикувана от медията Епок Таймс на 24 март 2019 г.

Тайно военно назначение

Събитията, които ще опиша, се случиха през 90-те години на 20-и век. По онова време бях студент във военномедицински университет в Китай. Стажувах в катедрата по урология в Общата военна болница в Шънян. Един ден болницата получи телефонно обаждане от Шънянския военен регион в северен Китай, с което наредиха няколко медицински лица да заминат на военна мисия.

Бяха избрани шестима: трима военни лекари, две медицински сестри, и един стажант, аз. Завеждащият катедрата издаде заповед веднага да прекъснем всички контакти с външния свят, включително с роднини и приятели.

Качихме се на микробус, чиято вътрешност беше драпирана със светлосин плат. От болницата изпратиха и военен автомобил, в който видях войник с оръжие.

Военният автомобил поведе колоната. След като стъпихме на автомагистралата, военното возило пусна сирената и всички ни направиха път. Движехме се с много висока скорост.

Накрая стигнахме крайната точка от пътуването. Слязохме от камиона и се озовахме на място, заобиколено от планини. Войници стояха на пост пред близо намираща се сграда. Посрещна ни един офицер, и ни каза, че сградата е военен затвор в района на град Далиен в североизточен Китай.

Кошмарът започва

Същата нощ спахме в местната армейска къща за гости; Пазеха ни войници. На сутринта една медицинска сестра и двама войници отидоха в затвора, за да вземат кръвни проби от задържани. След като се върнаха с пробите, всички се качихме във фургона и потеглихме в неизвестна посока.

По някое време спряхме. Погледнах през пролука на вратата и видях как група войници, носещи оръжия, обградиха микробуса. Всички стояха с гръб към нас.

Чакахме в микробуса; не беше позволено да се движим. Изведнъж се почука. Отворих вратата и видях четирима войници да държат мъж с увито около краката и шията въже, и с ръце, вързани зад гърба му. Мъжът нямаше реакции.

Качиха го във фургона и положиха върху черен пластмасов чувал, предварително постлан на пода. Чувалът покриваше пода от край до край и веднага ми стана ясно, че е направен по поръчка.

Въжето, увито около тялото на човека, беше толкова тънко, че се врязваше в плътта при натиск. Бяха вързали човека така, че ако стъпехте на въжето, минаващо от врата към китките му зад гърба, той нямаше да може да се движи или да се съпротивлява. Ако се съпротивляваше, въжето щеше да се затегне и да го удуши.

Един от лекарите ми каза да стъпя на въжето и да държа човека, за да не може да се движи. Когато хванах крака му, усетих, че тялото му не е студено. Видях също, че гърлото му е пълно с кръв. Не беше очевидно къде е ранен, но определено имаше рана.

Ужасът се разгръща

През това време целият медицински персонал бързо навлече хирургическо облекло. Главната сестра разряза дрехите на мъжа с ножици и след това три пъти го избърса с дезинфектант от корема до гърдите.

Тогава един от лекарите взе скалпел и направи дълъг разрез от гръдната кост до пъпа. Краката на мъжа започнаха да потрепват. Лекарят отвори цялата коремна кухина. Веднага навън излязоха кръв и черва. Лекарят избута червата настрани и бързо отстрани единия бъбрек; лекарят, стоящ от другата страна, извади другия бъбрек. Работеха много умело и бързо.

Единият лекар ми каза да срежа вените и артериите. Когато го направих, започна да шурти кръв. От ръцете и тялото му също потече кръв. Това без съмнение потвърждаваше, че човекът е жив.

През това време двата бъбрека бяха поставени в контейнер за транспортиране на органи. Държеше го една от медицинските сестри.

Жестоко изваждане на очните ябълки

Лекарят, стоящ срещу мен, ме помоли да извадя очните ябълки. Наведох се към жертвата. В този момент клепачите му се размърдаха и той ме погледна. Задържах погледа му за миг. В очите му имаше истински ужас: такъв, който не може да се опише с думи.

Вцепених се и цялото ми тяло започна да се тресе. Чувствах се ужасно.

Казах на лекаря, че не мога да го направя.

Той грубо сграбчи главата на мъжа с лявата си ръка. С два пръста разпъна окото, за да държи клепача отворен, и с хемостатични щипки извади очната ябълка. Това той направи с едно движение. Повтори го с другото око.

Докато гледах какво става, треперех силно и обилно се потях от главата до петите. Почувствах, че ще припадна.

Спомних си, че предишната вечер в къщата за гости беше дошъл офицер, да говори с нашия директор. Казаното от офицера не можеше да ми излезе от ума: "До 18-годишна възраст тялото е много здраво." Дали говореше за този човек?

Единият лекар съобщи на седящия във военния автомобил офицер, че сме готови. Тогава четирима войници влязоха в микробуса, увиха мъжа в голям найлонов чувал и го завлякоха във военен камион, паркиран наблизо.

Микробусът потегли веднага с бясна скорост и ни върна обратно в болницата в Шънян. Отново ни ескортираше военен автомобил. Свалихме и предадохме за унищожаване всички използвани в операцията хирургически престилки, шапки и гумени ръкавици.

Органите на мъжа бяха моментално отнесени в операционна зала, където чакаха хирурзи, готови да започнат да ги присаждат на пациент, лежащ на операционната маса.

По това време вече бях напълно изтощен. Директорът забеляза състоянието ми и ми каза да полегна на една кушетка. От там виждах как провеждат трансплантацията.

Страховита тежест

Скоро напуснах работата в болницата и се върнах у дома. Все още бях изключително слаб и имах постоянна треска. Майка ми ме питаше какво става, но не смеех да ѝ разкрия какво съм преживял.

За жалост, с времето болката не отшумя. От една страна, цялото преживяване беше твърде ужасно за размисъл, да не говорим за обсъждане. Бях станал пряк свидетел на жестоко убийство на човешко същество и сърцето ми биеше учестено от безпокойство. Също се притеснявах, че ще бъда преследван и убит от властите. Тежестта от всичко това ме направи изключително нещастен.

Дълго време сцената в микробуса от този ден се повтаряше отново и отново в съзнанието ми: преживявах отново и отново как изтръгнахме органите от тялото на жив човек, и страшната болка и страх в очите му, докато ме гледаше. Сърцето ми не можеше да понесе това. Чувствах, че полудявам и постоянно бях на ръба на нервен срив.

Оттогава минаха много години, но този ужасен спомен все още не може да бъде изтрит от съзнанието ми. През всички тези години не исках да говоря за него и целенасочено го избягвах. Защото всеки път, когато го споменавах, не можех да се овладея.

Когато медиите започнаха да разкриват насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта, най-вече последователи на Фалун Гонг в Китай, веднага разбрах всичко: всичко е вярно и насилственото отнемане на органи отдавна е факт във военната система на китайската комунистическа партия. Просто преследването на Фалун Гонг осигури много по-голям брой органи.

Епилог: Китай убива за органи

Дейвид Килгор, бивш канадски политик и Дейвид Матас, канадски правозащитен адвокат, предупредиха света за насилственото отнемане на органи в Китай с доклад, публикуван през 2006 г.

През 2016 г., заедно с американския разследващ журналист и автор Итън Гутман, те публикуваха актуализиран доклад, който посочва, че голям брой неудобни религиозни и политически затворници: предимно привърженици на Фалун Гонг, са арестувани заради техните убеждения и са приживе подложени на насилствено отнемане на органи.

С други думи, те се убивани заради техните органи.

Изследователите казват, че китайската индустрия за трансплантация на органи нараства експоненциално след 1999 г., когато комунистическата партия започва преследването на последователи на Фалун Гонг, традиционна духовна практика, известна още с името Фалун Дафа.

Макар в много държави да има злоупотреби с човешки органи и трансплантации, разликата е, че в Китай тези злоупотреби са подкрепяни от държавата, и държавата печели от тях.

"Китай не е единствената страна със злоупотреби с човешки органи", каза Матас в интервю за медията The Globe and Mail. "Различното при Китай, е че там това е институционализирано, ръководено от държавата и насочвано от партията. Не става въпрос за няколко престъпници в някоя малка уличка, опитващи се да направят бърза печалба."

Източник: https://www.theepochtimes.com/former-intern-recalls-horrific-experience-of-witnessing-live-organ-harvesting-in-china_2821357.html

Източник/ци: https://www.falun-bg.info/news/world/978-bivsh-stazhant-kitai-bolnica-svidetel-nasilstveno-otnemane-organi.html

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни