Събития+      Открития+      Фалун Дафа      Китай      Наследство

Набързо успя да смени гумата. Но с цената на малко мръсотия и едно-две охлузвания по ръцете. Докато затягаше гайките, жената смъкна прозореца и го заговори. Каза му, че била от Сейнт Луис и само минавала оттук. Не намираше думи да му благодари, че й се бе притекъл на помощ. Но Брайън само се усмихна, затваряйки багажника на колата й. В този момент жената го попита колко му дължи. Щяла да се съгласи, каквато и сума да назове.

Въображението й вече рисуваше всички ужасни неща, които можеха да й се случат, ако този мъж не бе спрял. Но на него дори през ум не му мина да приеме предложените пари. Та той не го правеше по задължение. А от желание да помогне на изпаднал в беда човек и бог му беше свидетел, че в миналото мнозина бяха подавали ръка на самия него. Каза й, че ако наистина иска да му се отплати, следващия път, когато срещне човек в беда, да помогне на него с каквото може, а накрая добави:

– И си спомнете за мен. – После изчака, докато жената запали колата и потегли.

Превалящият ден беше студен и потискащ, но той се чувстваше добре напът за дома и бързо се изгуби във вечерния здрач. Няколко мили по-нататък жената забеляза малък крайпътен ресторант. Тя се отби да хапне набързо и да се посгрее преди последната част от маршрута напът за вкъщи. Мястото изглеждаше запуснато. Отвън имаше две бензинови колонки.

Сервитьорката й донесе чиста кърпа да избърше мократа си коса. В това време я гледаше с такава приветлива усмивка, която дори дългият ден на крак не бе успял да заличи. Тогава жената забеляза, че момичето е бременно, най-малко в осмия месец, но въпреки това не позволява настроението му да бъде помрачено от напрежението и болката. Възрастната жена се запита как бе възможно да имаш толкова малко, а да си така щедър с един непознат. И тогава се сети за Брайън. След като привърши с вечерята, жената подаде за сметката си една стодоларова банкнота.

Щом сервитьорката отиде за рестото, жената тутакси се отправи към изхода на ресторанта. Докато момичето се върне, нея вече я нямаше. То се зачуди къде може да е отишла. В този момент забеляза нещо написано на салфетката. В очите й се появиха сълзи, щом прочете бележката от възрастната жена: „Нищо не ми дължиш. Аз също съм била в твоето положение. Но тогава се намери човек, който да ми помогне, както сега аз помагам на теб. А в случай че искаш да ми се отплатиш, ето какво ще направиш: предай нататък любовта.”

Под салфетката лежаха още 4 стодоларови банкноти. Вярно, имаше още маси за разтребване, захарници за пълнене и хора, които чакаха да бъдат обслужени, но момичето издържа до края на работния ден. А вечерта, щом се прибра у дома и се пъхна в леглото, се замисли за парите и за онова, което жената бе написала на салфетката. Откъде би могла да знае колко много се нуждаеха от тези пари двамата с мъжа й?

С бебето, което очакваха идния месец, нямаше да им бъде никак лесно... И тъй като знаеше колко се тревожи съпругът й, потънал в сън до нея, тя го целуна нежно и прошепна тихичко на ухото му:

– Всичко ще бъде наред. Обичам те, Брайън Андерсън.

Разказът е написан по песента The chain of love на Джони Барнет и Рори Лий.

Превод за Gnezdoto: Анна Златанова