Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Критичен разбор на ново генетично изследване сред българите

Критичен разбор на ново генетично изследване сред българите

Наскоро се запознах с ново генетично проучване, публикувано в Human Biology, Winter 2015, т. 87, стр. 19–28:1 “Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian Origin for Ancient (Proto-)Bulgarians” (Митохондриална ДНК указва западно-евразийски произход на древните българи). Освен резултатите от изследванията, които потвърждават силно преобладаващия местен балкански и западно-евразийски произход на българите — както на съвременните, така и на древните — материалът е ценен и като пример за добра методика.

В него са описани методите за извличане на ДНК от останки на предполагаеми древни българи,2разглежда се представителността на бройката и се правят директни сравнения с преобладаващата генетична картина на днешните българи и други народи, европейски, азиатски и африкански.

Ето извадки от изводите на авторите:

„Сравнихме хаплогрупите от нашите древни проби с тези от пробите на съвременни българи. Основната хаплогрупа H (H, H1, H5 и H13), преобладаваща сред европейските популации, се среща с честота 41.9% сред съвременните българи и се наблюдава в 7 от 13 древнобългарски проби.3

Останалите от древните mtDNA принадлежат към следните западно-евразийски хаплогрупи: HV1, J, J1, T, T2 и U3. Сред съвременните българи са съответно с честота 0.2%, 7.9%, 1.3%, 10.6%, 6.3% и 1.9%. Не открихме свидетелства за източно-азиатски хаплогрупи (F, B, P, A, S, O, Y или M) и африкански (L). По тази причина нашите резултати не подкрепят теориите за монголо-алтайския и хуно-татарския произход на древните българи.
[…]
Древнобългарската mtDNA се позиционира сред югоизточните и южните европейски популации, включително тази на съвременните българи. Древните българи са генетично отдалечени от северните и западните европейци и народите от Близкия Изток и Кавказ. Волго-уралските и арабските популации са най-отдалечени от древните българи.

И така, нашите резултати указват, че древните българи са генетично сродни със съвременните българи и с някои югоизточно европейски и италийски популации. Предстоящи анализи на проби от човешки останки, намерени на територията на България и датирани към различни периоди (започвайки от третото хилядолетие пр. Хр.) ще доизяснят генетичния облик на древните популации, обитавали днешните български земи.“

Казано на обикновен език, генетичният облик на хората, населявал нашите земи в древността, е почти еднакъв с този на съвременното българско население. Той се свързва с облика на популациите, обитавали Балканите и класическа Херодотова Скития (западната евразийска част на която е днешна Украйна) поне от началото на писаната история. Ако трябва да дадем етнически определения на тези популации, това са трако-илирийците и скито-сарматите или кимерийците, от които извеждат произхода ни практически всички древни летописци и всички начетени възрожденци.4

Нямам забележки към резултатите

Те потвърждават това, което непредубедените историци откриват при политически-неангажирано четене на чуждите и домашните извори. Потвърждават суровите данни от антропологията. Не по-малко солидни потвърждения идват от изследванията върху българския език, стига проучванията да не се правят от икономисти с политико-исторически уклон,5 които представят иранизмите, влезли в езика ни с турско посредничество, като „доказателство“ за „памирски произход“ на един клон от предците ни. Картината се допълва от преобладаващите кръвни групи сред днешното българско население, което също опровергава официалните исторически схващания за какъвто и да било азиатски (расов) произход на древните българи.

Имам забележки към гарнитурата

Авторите дори не допускат вариант, че работят с проби от „траки“, въпреки че резултатите го изискватПри определянето на етническата принадлежност на древните останки, от които е извлечена ДНК за пробите, се изхожда от спорна фактология. Не издържа на критика аргументът, че древните българи са погребвали мъртъвците си, докато славяните са предпочитали кремация. Следователно, казват авторите на проучването, останките в гробовете трябва да се приемат за (пра-)български. На авторите и през ум не им минава или се притесняват от „еретичната“ мисъл, че славяните по нашите земи може да са били покръстени и да са започнали да погребват мъртъвците си. Ако изобщо приемем, че кремацията е била чак толкова разпространена, колкото се твърди, както и че е практикувана от всички славянски племена.

Най-странното за мен е, че авторите изцяло игнорират вероятността останките, от които са извлечени пробите, да са тракийски. Тази липса говори за сериозен предразсъдък или сковаващ страх в научната общност да се навлиза в „забранени територии“ – въпреки че резултатите от генетичния анализ разкриват безусловно сродство на „прабългарските проби“ с „най-древните популации на Югоизточна Европа“.

Може би е нужно да уточня, че лично аз съвсем не правя разликата между „прабългари“, „славяни“ и „траки“, на която по традиция са склонни някои учени — те се чувстват длъжни да се съобразяват с догми, ако желаят да правят научна кариера и да публикуват трудове в определен тип издания. Доколкото правя такова етническо разделение, то е свързано с необходимостта за адекватна критика на научен труд, писан от хора с доста различен мироглед. Длъжен съм да се съобразя с този техен мироглед, ако наистина искам критиката ми да бъде разбрана. Алтернативата е да говорим на съвършено различни езици, а това прави тази статия почти безсмислена.

И още няколко забележки към външния принос

Каква е функцията на стоматолог и антрополог в екип от генетици?За мен е почти необяснимо с какво е допринесъл например проф. Йордан Йорданов, стоматолог и антрополог, в авторския екип на едно генетично проучване. Предполагам, че на него дължим абзаца в публикацията, където — подобно на зле пришита кръпка — четем, че според най-новите проучвания езикът на древните българи вероятно е бил от източно-иранската група, в частност памирски. По какъв начин източно-ирански език предполагаемо се е озовал сред античните обитатели на Балканите и Скития, които не са говорили такъв език, можем единствено да гадаем.

Забележително е (и може би доста куриозно), че памирските преносители на този език уж са били достатъчно много, за да оставят „безспорни следи“ от езика си, но съвсем са забравили да оставят източно-иранска преобладаваща хаплогрупа.

Напротив — от резултатите на проучването става ясно, че древните и съвременните българи са доста отдалечени от генетичната картина на Памир и Северен Афганистан.

Мостич - реконструкция

Черепът на Мостич. Резултат от манипулативна „реконструкция“ на меките тъкани, извършена по инструкция да се подчертая азиатски черти.

През 2006 г. проф. Йорданов и БАН издадоха „Антропология на населението на България в края на ХХ век“.6 Изводите на базата на антропометрични измервания съвпадат с изводите на новото генетично проучване — днешните българи имат преобладаващо европейски, в частност — местен балкански и западно евразийски произход. Но, решен да подкрепи свои лични предубеждения и неуморната работа на свои приятели-„памиролози“, авторът в един момент е принуден да прибегне до озадачаващи изследвания върху… зъбите на българите, като ги прекарва през италиански популации, за да ги свърже неубедително с азиатско влияние.

Отново с такъв мотив — да свърже антропологическия облик на българите с официалните теории за азиатско влияние — в книгата си проф. Йорданов се позовава и на манипулативната реконструкция на меките тъкани от „черепа на Мостич“, извършена от съветски антрополог. Резултатът е гротескна карикатура,7 която беше изобличена още през тоталитарния режим в предаването „Всяка неделя“, когато инородният антрополог беше притиснат и призна, че е извършил реконструкцията по инструкция да постигне азиатски облик, тъй като било „добре известно“, че древните българи са били азиатци, сродни с монголските хуни.

Значи, уж точната наука антропология, която трябва да потвърждава или да отхвърля субективните исторически тълкувания, всъщност се ръководи от инструкциите на политпросветни разбирания за историята и антропологията. Изумително, нали? Като градивна критика, мога да препоръчам на специалистите по генетика да продължат проучванията си, като се предпазват от вмешателството на учени, които са некомпетентни в областта на генетиката и със съмнителна добросъвестност, тъй като многократно са доказвали неспособността си да отделят собствената си работа от предварително съставени мнения.

Иван Стаменов,
25.2.2016 г.

Бележки:

  1. Copyright © 2015 Wayne State University Press, Detroit, Michigan [^]
  2. Описанието и аргументацията на останките, от които е извлечена ДНК, са важни. Твърде често се публикуват сензационни генетични проучвания, основани върху съмнителни методи и факти. Например ДНК, извлечено от гробница в източна Румъния, се представя твърде произволно за „тракийско“, въпреки че източните земи на днешна Румъния не са били етнически хомогенни. [^]
  3. 7 от 13 в процентно отношение е над 50%. Можем само да гадаем защо авторите на проучването са избрали да оставят процентната сметка на читателите, която показва, че по линия на тази хаплогрупа предците на са били по-близки с останалите европейци, отколкото днешните българи. [^]
  4. Вижте например: Г. С. Раковски, Съчинения – трети том, Историография [^]
  5. Имам предвид „откритията“ на Петър Добрев и други „лингвисти-ревизионери“ за иранските думи в българския език. Открития, от които всеки езиковед би получил главоболие. [^]
  6. София 2006, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ [^]
  7. Ако генетиците смятат, че „реконструкцията“ на Мостич има нещо общо с пробите им, извлечени от Манастира на Мостич, съм склонен да преразгледам и тяхната научна добросъвестност, както и качествата на резултатите от анализите им. [^]

Източник/ци: http://www.otizvora.com/2016/02/7500

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!