Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Млада жена намира щастието след дълги години тормоз и подигравки

момиче Белгия Англия тормоз подигравки

медитация момиче щастие

(ntd.tv)

Лорета Дюшан сега е щастлива съпруга и майка на две деца. Външният ѝ вид излъчва самоувереност и някой трудно би могъл да повярва, че е отраснала в страх, самота и отчаяние.

През юношеските си години младата белгийка става жертва на тормоз и подигравки, но все пак намира лек за раненото си самочувствие и успява да се възстанови.

Ето нейният разказ.

"Лорета е толкова грозна!" Класната стая утихна и целият клас впери поглед в мен. Почувствах как потъвам в земята и как цялото ми лице почервенява от срам и унижение.

Това стана в час по биология, когато бях 14-годишна.

Сега съм на 30 години, но все още ясно помня тази случка. Макар думите да не бяха толкова обидни и всичко продължи не повече от няколко секунди, аз го превъртах в съзнанието си отново и отново: "Толкова съм грозна. Толкова съм непотребна." Моето и без това ниско самочувствие се срина изцяло.

През детството и юношеството си бях подложена на жестоки подигравки от много деца и съученици: обидите варираха от това да ме наричат грозна и да ме пренебрегват, до физическо малтретиране и заплаха за убийство.

Въпреки че преодолях това минало, дълго време страдах от прекомерен страх и депресия, и повярвах, че няма нищо, което мога да направя или с когото да говоря. С течение на времето, тормозът и подигравките разрушиха моята самоувереност и самочувствие.

Временен тъмен облак

Когато бях на 19 години, пред мен се отвори възможност да излекувам душевните си рани и да възвърна вярата си в живота. Сега съм щастлива съпруга, домакиня и майка на две прекрасни деца: момченце на четири години и момиченце на две. От 2012 г. живея във Великобритания; родом съм от Белгия и работя като терапевт.

Напоследък четох много истории за млади хора, посегнали на живота си в резултат на тормоз и подигравки. Сред тях са две момичета на 10 и 13 години, които постоянно са били подигравани и нарични "грозни".

Толкова съм натъжена от тяхната загуба. Разбирам психическата болка, която сигурно са изпитвали, както и ежедневните страх, тревога и непоносимо страдание. Много е трудно да продължиш, когато не можеш да видиш светлина в тунела, и се чувстваш напълно отчаян и самотен.

Но независимо колко страда човек, това може да е като временен тъмен облак, който отминава, или като повратна точка, която води към светло бъдеще. Или както казват някои хора: след дъжда изгрява слънце.

В сърцето си знам, че животът е ценен и смислен, затова описвам своята история с надеждата, че може да помогне на другиго в подобно тежко положение.

Страх и самота

Детството и юношеството ми бяха изпълнени със страх и самота: в началното училище и в гимназията.

От 6- до 12-годишна възраст, почти всеки ден се прибирах в къщи с плач, тъй като един съученик ме малтретираше. Каквото и да кажех или направех, той все ми се подиграваше и обиждаше. Страхувах се от него и не исках родителите ми да кажат на учителите, но това постепенно ме превърна в дете с много ниско самочувствие.

Моята самоувереност се срути дори още повече, когато един ден се опитах да кажа на отговорничката за училищния автобус, че това момче ме тормози. Тя не само не ми помогна, но даже се изсмя. И когато момчето отрече, че ме е тормозило, тя застана на негова страна и на свой ред ме обиди. Шофьорът и всички други деца в автобуса чуха това, но не казаха нищо.

Срив на самочувствието

Бях щастлива да напусна това училище и да започна гимназия на 12-годишна възраст, но вместо да се подобри, ситуацията стана още по-лоша.

Всичко започна един ден, докато чакахме училищния автобус. Няколко момичета, за които мислех, че са мои приятелки, започнаха да ми се присмиват, без да ми кажат за какво. Почувствах се наранена и унижена.

Но това беше само началото. По-късно сформираха група, в която умишлено не ме включиха. С течение на времето, у мен се засилиха усещанията за самота и несигурност.

След инцидента в часа по биология, не преставах да мисля, че съм грозна и безполезна. Тези постоянни мисли се превърнаха в убеждения. Почервенявах, когато трябваше да говоря в час. За да се предпазя, винаги сядах на първия ред с коса, която покриваше двете страни на лицето ми. По този начин, когато трябваше да говоря, никой не можеше да види лицето ми.

Жестокост и безсърдечност

Извън училище, имаше едно момиче, което също обичаше да ме тормози и тероризира с жестокост, която не можех да разбера.

Първият път беше по време на събиране, когато бях 13-годишна. Момичето ме дръпна за косата с такава сила, че за малко щях да падна на земята. Група момичета ми се присмяха и продължиха да ме обиждат. По-късно, когато същото момиче ме повали на земята, никой не ми се притече на помощ. Напуснах сбирката със сълзи на очи, ужасена, че можех да срещна това момиче отново.

Друг път, бях седнала на една пейка в парка, когато същото момиче се приближи към мен и каза нещо като: "Коя си мислиш, че си? Мислиш се за нещо много, а?" Силно разстроена, аз избягах отново.

Един ден, в местния младежки клуб, същото момиче започна да ме заплашва, като прокарваше ръка през гърлото си, сякаш имаше предвид, че ще ме убие. Все още си спомням паниката, който изпитах. Скрих се вкъщи и дълго време плаках.

Лорета Дюшан сега е щастлива съпруга и майка на две деца. Външният ѝ вид излъчва самоувереност и някой трудно би повярвал, че е отраснала в страх, самота и отчаяние.

През юношеските си години младата белгийка става жертва на тормоз и подигравки, но все пак намира лек за раненото си самочувствие и успява да се възстанови.

Ето продължение на нейния разказ.

Смисълът на живота

Това са само няколко примера за тормоза, който преживях през ученическите години. По онова време вярвах, че няма към кого да се обърна за помощ, затова усъвършенствах способността да укривам тези случки; не казвах на никого за тях, включително на семейството си. Преструвах се на нормално момиче, въпреки че бях силно травматизирана.

Спомням си, че когато бях на 16 години, всяка вечер плачех в леглото, докато заспя; не исках да водя такова мизерно съществуване и се чудех каква е ползата от живота, ако трябва да страдам толкова много и накрая да умра.

Зададох си безброй екзистенциални въпроси: каква е целта на живота? Дошла съм тук, за да бъда обиждана и това е всичко? Или имам мисия, която тепърва предстои да открия и изпълня?

Тези въпроси доведоха до събития, които завинаги промениха живота ми към по-добро: запалиха духовната искра у мен и отключиха съзнателната ми страна, която винаги е била част от мен, но досега беше напълно потисната.

Духовно търсене

Интереса към духовното дължа на родителите си и техния стремеж към осъзнаване смисъла на живота. Те ме запознаха с медитация, йога и древни учения като будизъм и даоизъм, благодарение на които получих спокойствие, своеобразно убежище и смелост, които не бях имала преди.

Докато търсех отговора на въпроса защо сме на този свят, любопитството ми се увеличи и започнах свое собствено духовно търсене. Така открих това, което буквално ми върна обратно собствения ми живот.

Натъкнах се на това нещо през 2006 г., тогава бях 19-годишна. Заедно с родителите си посетих изложение за духовни учения. Възрастна жена ни даде листовка за Фалун Дафа. Това е традиционна китайска практика, която учи човек да се самоусъвършенства, т.е. да подобри съзнанието и тялото си, следвайки принципите Истинност, Доброта, Търпение. Така човек постига мъдрост и духовно просветление.

Практиката включва комплекс от четири правостоящи упражнения, седяща медитация и морални учения, изложени в книгата "Джуан Фалун" ("Въртене колелото на закона" в превод от китайски език). Разбрах, че над 100 милиона души по света практикуват Фалун Дафа и че всички дейности на практиката са безплатни.

Възвърната самоувереност

Книгата "Джуан Фалун" отговори на всичките ми въпроси за смисъла на живота. Тя ми даде мъдростта да приемам нещата леко и винаги да отвръщам с доброта във всяка ситуация, дори когато някой е несправедлив, враждебен или жесток с мен. Научих, че истинността, добротата, търпението и самоконтролът са сред многото добродетели, част от истинната същност на хората.

Изпитах силно щастие, непознато ми дотогава. Чувствах се все по-силна; опрощение и оптимизъм замениха гнева, неприязънта и мислите за отмъщение, които таях заради всички години на тормоз в миналото.

Самоувереността ми също започна да се възвръща. В университета, ако някой се опитваше да ме тормози, успявах да се справя със ситуацията с достойнство. Такъв инцидент се случи по време на стажа ми като трудов терапевт в център за хора с психически увреждания.

Един ден, менторът ми каза със саркастичен тон: "Чудя се дали да не ти поставя най-ниската оценка и да не призная стажа ти." Отговорих ѝ любезно, но самоуверено, от което тя остана изненадана и може би малко ядосана на моята самонадеяност, но накрая одобри стажа ми.

Преобразуване отвътре навън

Постепенно успях да си дам ясна сметка за собствените способности. Осъзнах, че това се дължи на личностно и духовно преобразуване, което протичаше отвътре навън. Знаех, че това ми се случва благодарение на учението на Фалун Дафа.

Впоследствие напълно забравих онези, които ме бяха тормозили. Вече не изпитвам омраза към тях. Вървя неотклонно по пътя на своето самоусъвършенстване според принципите на Фалун Дафа: Истинност, Доброта, Търпение, и изоставям чувствата на малоценност и страх.

Животът винаги ще ни поднася предизвикателства и изпитания, но вярвам, че във всеки един от нас има сила и цел, които са проява на божественото милосърдие в нашия живот.

Надявам се моята история да помогне на онези, подложени на тормоз, подигравки и други предизвикателства, да придобият вяра във висшата, божествена сила и да открият пред себе си светла посока и бъдеще.

От NTD Television

https://www.falun-bg.info/news/world/868-mlada-zhena-shtastie-tormoz-podigravki-2.html

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!