Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Какво се случва със сексуалното образование в училище?

От доста време не е никаква тайна, че елитът от свръхбогатите иска по-голямата част от населението да бъде премахнато от лицето на земята. Съвсем директно заявяват, че хората ставали много и трябвало да се намалят.

Сексуалното образование в училище е крайно недостатъчно и резултатът от това е показателен - около 30% от децата у нас започват да правят секс на 13 години.
Световната здравна организация препоръчва децата да подлежат на сексуално образование след 12-годишна възраст.

У нас все още не се осъзнават колко важно е то за учениците и тяхното бъдещо развитие като възрастни, които трябва да бъдат отговорни за своите действия. 

Тревожната статистика го потвърждава. Около 30% от децата у нас започват да правят секс на 13 години, сочи международно изследване от 2013/14 г. на здравето и здравното поведение на юношите сред 43 държави от Европа, Канада и САЩ.
Общо 40% от 15-годишните момчета и 21% от момичетата пък са имали сексуални контакти. 
Средно по 1000 ученички всяка година правят аборт, сочи друга статистика. 
А преди дни НСИ отчете 30% ръст на сватбите на непълнолетни през 2016 г. спрямо предходната година. 

Ранните сексуални контакти могат да нанесат и огромни психологически травми за цял живот, категорични са психолозите.

Миналата година омбудсманът Мая Манолова се обяви за въвеждане на задължително здравно и сексуално образование в училище като мярка срещу насилието, ранната бременност и абортите.

Засега реална промяна в учебния процес у нас няма. 

Сексуалното образование в училище у нас

В момента учебната програма предлага възможности за сексуално образование и възпитание предимно чрез формите на свободноизбираема подготовка по "Гражданско образование" и "Здраве". 

В общозадължителната подготовка основна роля има биологията, където се изучава устройството и функционирането на половата система, полово съзряване и хигиена на пола. 

Сексуалната проблематика при изучаването на хуманитарните учебни дисциплини - психология, етика, литература, философия засиви преди всичко зависи от интерпретаторските възможности на учителите и от отношението им към сексуалността като към психо-социален проблем. 

"Сексуалното образование е крайно недостатъчно. Споменава се разбира се по биология, в час на класа, във философските дисциплини", казва Силвия Иванова, която преподава на 15-18-годишни ученици по "Психология и логика", "Етика и право", и "Философия" в 35 СУ "Добри Войников" в София.

Тя е работила и по проекти в тази насока, където „връстници учат връстници“. 

"Това е вероятно най-подходящият начин за вмъкване на сексуалното образование, защото сухата теория е нещо, което отдалечава децата от нас.Те имат теоретична информация, засипани са от възможности да прочетат и да намерят отговор на въпросите си. Но далеч по трудно е да се справят с емоциите. Това, което е важно, е доверието. Няма как да искаш да дискутираш подобни теми, без да си имате доверие", смята Силвия Иванова.

Как родителите да говорят на тази тема с децата си?

Разговорите е добре да започнат от най-ранна възраст. Разбира се информацията трябва да е съобразена, но темата не трябва да се избягва. С времето се надгражда, казва педагогът.

Но и тук връзката с детето, доверието и любовта са най-важни. От съвсем мънички те се сблъскват с разликата между половете и въпроси ще има. Не лъжете децата си, те трябва да ви вярват. Много внимателно и с нежност трябва да изградим самочувствие, самоувереност и уважение, за да не може никой да се възползва от тях и да наслагва чувства на вина или страх от отхвърляне, съветва Иванова.

Защо е нужно сексуалното образование

Сексуалното образование помага на учениците да могат да осъзнаят как сексуалните контакти могат да повлияят на живота им и до какви усложнения може да се стигне.

Децата могат да зададат въпросите относно тяхното развитие, което през пубертета е особено интензивно, които се притесняват да зададат на техните родители. 

Случаите на сексуално насилие в наше време са особено чести и чрез този вид обучение и връзката, която се създава между преподавателя и учениците могат да бъдат открити такива случаи. 

Полово-предаваните болести са особено чести в тийнейджърската възраст и чрез сексуалното обучение може да бъде намален броя на тийнейджърите с опасно сексуално поведение. 

Сексуалното образование в Европа

Швеция и Холандия са водещи в Европа по ранно полово образование.

В Швеция половото ограмотяване е задължителен учебен предмет от 1955 година, а днес е част от дискусиите по различни социални и етични теми: последствията от злоупотребата с алкохол и наркотици, натискът на връстниците и нормите на половете. 

Програмата е гъвкава и отворена – няма задължителен брой часове по този предмет, училищата имат правото да решават това. Ежегодните проучвания сред  15-25-годишните показва, че основната информация за сексуалния живот, контрацепцията и венерическите заболявания те са получили точно в училище, пише mamaninja.bg. 

В Холандия часовете по полова култура са регламентирани със закон и започват още в началното училище, макар че първи стъпки се правят още в детската градина, при четиригодишните. Осемгодишните холандчета вече са добре запознати с половите различия при момчетата и момичетата, а 11-годишните обсъждат сексуалната ориентация и вариантите за контрацепция.

Системата включва няколко основни принципа: сексуално разнообразие, което всъщност означава толерантност към чуждите сексуални предпочитания (законните, разбира се) и помощ за развиване на навици за защита от сексуално насилие или принуда. 

Холандските тийнейджъри, за разлика от своите връстници в други страни, не бързат да започнат полов живот. А тези, които го правят в 9 от 10 случая използват презерватив (изследване на Rutgers WPF). 

В Холандия има изключително ниско ниво на бременности сред непълнолетни (в САЩ е пет пъти по-високо). Същото може да се твърди и за венерическите заболявания и СПИН. Освен часовете по полова култура има и други положителни фактори, които влияят на тези процеси – автомати за контрацептиви и безплатни противозачатъчни средства за лица до 21 години. 

Сексуалната култура, в един или друг вид, присъства в училищните програми на Франция, Швейцария, Финландия и Дания. 

Каква промяна е нужна в сексуалното образование в училище е решение, което трябва да се вземе от експертите в областта, но стряскащите данни за децата ни достатъчно говори, че са нужни действия и мерки.

"Децата, които се раждат днес, ще трябва да поемат отговорността за … изобщо не знаем за какво! Това е първостепенен въпрос на нашата епоха: възпитанието е призвано да помисли, да подготви децата за живот, който ние не знаем какъв ще бъде, който се променя непрекъснато”, казва Франсоаз Долто (1908-1988 г.), една от основателките на Парижката психоаналитична школа и пионер в детската психоанализа, работила активно върху Конвенцията за правата на детето.

И тъй като дебатът днес в обществото е т. нар. Истанбулска конвенция за превенция и борба срещу насилието над жени и домашното насилие, не е зле за се замислим над тези думи на Долто.

Агресията в училище

Агресията в училище е нещо, към което учителите и психолозите работят много активно, казва и педагогът Силвия Иванова. Според нея тя се случва, защото наблюдаваме агресия навсякъде и явно дотолкова сме свикнали с нея, че започнахме да я приемаме.

"Нетърпеливи сме в семействата си, нетърпеливи сме с децата си, изморени сме и това изостря реакцията ни. И децата ни копират поведение. Стават нетърпеливи, защото получават всичко бързо и не възпитават в себе си умение да изчакат търпеливо, за онова, което искат. Това напряга и познатият им модел  да избухнат, се проявява", обяснява експертът Силвия Иванова. 

Въпреки че все повече говорим за насилието, нищо не се е променило - процентът си остава същият - между 25 и 27%, казва детския психолог Иван Игов.

Изследване на Световната банка за качеството на живот на децата в България показва, че по насилие между деца ние се нареждаме веднага след руските републики, което представлява много сериозен проблем, казва психологът. 

Институциите са ангажирани за справяне с проблема и финансирането е добро, смята той. По думите му проблемът е в това, че отделните институции не са свързани помежду си. По света този проблем се решава със закон срещу насилието. Такъв закон определя правата и отговорностите на всеки по веригата, смята Игов. 

Източник:

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!