Tyxo.bg counter

Д-р Красимира Жекова: Раждането със секцио беше мода. Раждаемостта в България намалява застрашително, а българките в детеродна възраст са все по-малко

Раждаемостта в България намалява застрашително, а българките в детеродна възраст са все по-малко. Изминалата 2017 г. постави печален рекорд по новородени.
Д-р Красимира Жекова е завършила Медицинския университет в София със специалност акушерство и гинекология през 1983 година. Първоначално работи в МБАЛ-Добрич, а от 1995 година е в УМБАЛ „Света Анна“ в София. От 2000 година оглавява родилното отделение на лечебното заведение.

В Деня на родилната помощ - 21 януари - разговаряме с нея за проблемите с раждаемостта, отговорността на акушер-гинеколозите към новия живот и щастието от професията.

- Според данните в регистъра на ражданията на Министерство на здравеопазването, 2017 г. е с най-малко новородени от 1946 година - само 57 175 бебета. Какви са причините?

- Спадът е действително голям и той е от няколко години насам. За съжаление негативната тенденция е факт, а причините са много. Всяка година хиляди млади българи напускат страната, а в същото време населението застарява. А раждаемостта се поддържа именно от младите хора в репродуктивна възраст. Решението на проблема е в ръцете на управляващите.

- Промени ли се еднодетният модел в България?

- Не. Жените масово раждат по едно дете, тъй като икономическото състояние на българите е най-лошото в Европа. Така че това е една закономерност, която ние гинеколозите наблюдаваме от години. Нищо ново. С радост и гордост обаче мога да кажа, че в нашето родилно отделение, въпреки цялостната негативна картина, имаме 5-процентов ръст на ражданията. През 2017 г. при нас са изплакали 862 бебета. И то, като се има предвид, че в отделението имаме 14 легла. Сред новородените имаме близнаци, но тризнаци не. И то не защото ние гинеколозите не можем да обслужваме една триплодна бременност, а защото нивото на неонатологията е второ и не съответства на грижите, които трябва да се полагат за една такава бременност.

- В същото време обаче се увеличава възрастта на родилките. Така ли е?

- Да, това е така. Но тази тенденция също е общоевропейска. В съвременното общество жената първо се реализира в професията, тя се бори за една икономическа независимост и израстване на професионално ниво. И чак тогава започва да реализира своите планове като майка. Това, разбира се е в противовес с биологичните закони, но така или иначе тази тенденция е световен факт и България не е изключение.

- За съжаление има увеличение и на българките в детеродна възраст с репродуктивни проблеми.

- Така е. Затова, според мен, броят на ин витро процедурите, които се плащат от държавата, не бива да се ограничава. Но нека все пак да е ясно, че биологията е непримирима. Нека да се стимулират жените да решават своите репродуктивни проблеми в по-млада възраст.

- На каква възраст българката ражда първото си дете?

- В момента възрастта е 30-32 години за първо раждане, но през последните години се наблюдават и все повече пациентки, които раждат първото си дете на 38 и над 38-годишна възраст. Но относно проблемите при такива късни бременности, не може да се говори еднозначно. За съжаление, това което мога да кажа от моята практика е, че семействата с трето дете са много малко.

- Каква е ситуацията в родилна зала обаче? За недостиг на акушерки се говори от години, а самите те се оплакват от ниски заплати.

- Тежка е ситуацията. Действително основната заплата на акушерките е ниска. В нашата болница тя е 600 лева. Аз подкрепям исканията им за по-високи възнаграждения. Не знам дали това е обосновано от икономическа гледна точка, но трудът им струва действително повече. Това е един денонощен интензивен труд, който трябва да бъде остойностен реално. Акушерката е много важен човек в родилна зала. Тя работи в екип с акушер-гинеколога в родилна зала, където е най-напрегнато. Недостигът им е факт. В родилното ни отделение има пет свободни места за акушерки, но няма кандидати. Работят пенсионерки, които се справят, разбира се, много отговорно. Това е един много тревожен въпрос.

- Отговорна и щастлива – това ли са двете думи, които определят професията ви?

- Категорично. Това е най-щастливата област на медицината, но и най-трудната. За мен това не е професия – това е призвание. Един акушер-гинеколог е такъв 24 часа в денонощието. Той няма работно време. Рядко може да излезе в отпуск, защото раждането не може да се планува по време. Но въпреки всичко това е най-щастливото призвание – да доведеш на бял свят новия живот.

- Казвате, че раждането не може да се планува, но през последните години процентът на ражданията чрез секцио или Цезарово сечение е доста висок. Защо?

- Защото беше мода да се ражда по оперативен път, но това отзвучава. Всяка мода е временна. Все повече бременни искат да раждат по естествен път. И тук проблемът е такъв, че веднъж направено секцио по абсолютно немедицински индикации, поставя под въпрос следващите възможности за едно нормално раждане. В момента процентът на естествените раждания е около 60 на сто, съответно останалите са чрез секцио. Но аз винаги съм казвала, че съм против секциото по индикации от страна на лекаря. Тоест, когато на него му е удобно жената да роди, когато той е на работа. Това аз не го приемам, но за съжаление има такива колеги. Защото секциото е най-лесната акушеро-гинекологична операция с най-непредвидими последици.

- Явно родилките не разбират, че това е една коремна операция, при която има рискове?

- Разбира се, риск винаги има при всяка операция. Едно секцио не затруднява всеки лекар, който е взел специалност. Това обаче не е индикация да караш жената да роди по този начин. Така или иначе световната статистика показва, че усложненията след секцио са 4-5 пъти повече от тези след вагинално раждане и 4-5 пъти по-тежки. И за съжаление не може да се предвидят. Тогава се налагат радикални мерки, които често са с цената на загуба на репродуктивните възможности на майката. С радост мога да кажа обаче, че в родилното отделение на „Света Анна“ такива усложнения са много редки – около 2 процента от всички раждания, а за последните 17 години, откакто аз ръководя отделението, ние нямаме загубена родилка – смъртността на майките е нулева.

- Какво може да накара българката да ражда повече?

- На първо място – подобряване на политиката на държавата по отношение на майчинството. Заплащането на майчинството. Сега ще кажете – в България то е едно от най-дългите в Европа. Да, но колко получава майката? Какви са детските надбавки и кои ги получават? Къде са детските градини и ясли? Виждате колко е трудно да бъде прието едно дете в ясла или градина, особено в големите градове. Това са нещата, които имат важно и определящо значение за раждаемостта.

- Дъщеря ви също завърши медицина тази година. Насърчавахте ли я, особено като се има предвид ситуацията със здравеопазването у нас?

- Не съм. Оставих я сама да решава какво да учи. Засега е в България и ще се радвам, ако остане и бъде лекар тук. Тя вече е на работа, предстои й специализация по акушерство и гинекология. Моето желание е да стане добър акушер-гинеколог и да остане в България.

- Какво ще пожелаете на колегите си за Деня на родилната помощ?

- На всички колеги, особено тези, които работят в родилна зала, им желая най-вече здраве, удовлетворение от работата. Да има повече безпроблемни раждания, усложненията да са под минимума, за да може все повече здрави българчета да се раждат в България.

Източник: http://dnes.dir.bg/news/ginekolog-novorodeni-krasimira-zhekova-26792720?nt=10

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни