Tyxo.bg counter

БХК: Отхвърлянето на Истанбулската конвенция ще нанесе удар върху международната репутация на България!

Очаквано и Българският хелзински комитет се включи в дебата по повод Истанбулската конвенция. Председателят на БХК Красимир Кънев изпратил писмо до народните представители във връзка с предстоящото гласуване по ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), съобщават от БХК.

В него той призовава народните представители да не се подвеждат от разпространените в общественото пространство неистини и да гласуват в подкрепа на мерките срещу насилието над жени и домашното насилие.

Ето и целият текст на писмото:

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Обръщаме се към вас във връзка с предстоящото разглеждане на ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция).

Нашата организация е сериозно загрижена от насоката, която дебатът във връзка с ратификацията пое в българското общество, както и от позициите на някои политици и политически партии относно предмета и целите на този важен международен договор. Тази наша загриженост се споделя от голям брой неправителствени организации, с които имахме възможност да съгласуваме позициите си през последните няколко седмици

Истанбулската конвенция има ясни цел и обхват – да защитава жените от всички форми на насилие. Това е нейната основа и с това тя заема своето специфично място в международното право за правата на човека. Ние винаги следва да държим в съзнанието си тази основна цел, въпреки че според чл. 2, т. 2 страните се насърчават да прилагат разпоредбите на конвенцията по отношение на всички жертви на домашно насилие.

Появилите се в българските медии публични изявления за някаква друга цел, свързана с правата на транссексуалните, с признаването на “трети пол” и на еднополови бракове, с посещаване на дамски тоалетни от мъже, които свободно определят пола си, с правата на спортисти-мъже да участват в състезания между жени и пр. са неща изцяло извън нейния предметен обхват.

От обявяването си за присъединяване до сега тя е ратифицирана от държави (сред тях Турция, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Кипър, Румъния, Грузия), в които подобни проблеми никога не са стояли на дневен ред, а в немалко от тях дори има конституционни забрани за сключване на еднополови бракове. Нито една от държавите, които вече са я ратифицирали, не е направила декларация или резерва в тази посока.

За съжаление, извън умишлените опити да се саботира ратифицирането на Истанбулската конвенция, повод за горните спекулации дава и погрешният й превод на български език, който е поместен на интернет сайта на Съвета на Европа. В чл. 3в от българския превод при определянето на “пол” е допусната груба грешка.

Това определение, което е със строго определено значение за целите на конвенцията и различно от това, което е възприето в някои академични среди и теории, всъщност се отнася до “социален пол”, с който термин в българския текст на чл. 4 е преведен термина “gender” от английския оригинал и “genre” от френския оригинал. Погрешният превод създава впечатление, че Истанбулската конвенция разглежда биологичния пол като социален конструкт.

Това някои недобросъвестни опоненти на конвенцията тълкуват като налагане на нашата страна на задължение да признае възможността едва ли не всеки да избира пола си според моментните си потребности. Нищо подобно обаче не следва от нея, ако определението от чл. 3в се преведе правилно и се осмисли на фона на другите разпоредби на конвенцията. Преводът на международните договори по правата на човека на български език винаги е бил сериозен проблем. Понастоящем за съжаление няма нито един такъв договор, който да е преведен правилно.

Терминът “gender”, или както е преведен на български език “социален пол”, има важно значение в конвенцията, а ангажиментите, свързани с него, макар да нямат нищо общо с признаване на права на транссексуални хора, на “трети пол” или на еднополови бракове, са един от важните жалони в развитието на международното право за правата на човека.

Чрез това понятие конвенцията определя задълженията на страните да преследват и наказват насилията, на които жените са подложени поради това, че обществото им е предписало определени социални роли или поради това, че те искат да се отклонят от тези “роли, поведения, дейности и характеристики”, свързани с устойчиви обществени очаквания. “Джендърно-базираното насилие” (отново с погрешен превод в член 3г от конвенцията) в тесния смисъл на думата е аналогът на “престъпленията от омраза”, които други международни документи свързват с насилията срещу етнически и религиозни групи.

За разлика от някои други международни договори, като например Римския статут на международния наказателен съд, в който “gender” се употребява само в смисъл на биологичен “пол”, Истанбулската конвенция употребява два термина -“пол” и “социален пол”. И двата тези термина са важни, макар и в различен смисъл.

Това ясно личи от разпоредбата на чл. 4, т. 3, при която в българския текст няма грешка в превода, и където недискриминационни признаци са както “пол”, така и “социален пол”. Настояването в становище от май 2014 г. на нашето Министерство на външните работи Истанбулската конвенция да възприеме терминологията и определението на Римския статут не отчита спецификата на нейния предмет и цел, както и важния й принос в съвременното международно право. Това становище не намери никакъв отклик сред държавите членки на Съвета на Европа.

Истанбулската конвенция е договор-жалон в международното право за правата на човека. Тя има най-малко четири важни приноса в неговото развитие:

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ НА ПОЗИЦИЯТА МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ НА САЙТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Източник: http://onovini.com/

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни