Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Мога да получа всичко някъде по света, но далеч от България щастието ми никога няма да бъде пълно

Историята на живота си право от Прага, Чехия, ще ви разкаже Тодор. Защото той е изключително готин човек и защото ни говори директно от една от страните с най-вкусните бири в света, обърнете подобаващо внимание на следващите редове.

Къде си и откога си там?

Намирам се в града на многото изненади, в един град, който може да е златен, но понякога и толкова черен. Далеч от страната си, но пък не толкова, колкото много други българи – в Прага. Бих казал, че съм тук цяла вечност, но пък са само 13 години. Не спирам да се чудя кога мина цялото това време. Животът тук е подобен на всеки друг в една европейска държава. Макар и заобиколени от лошите неща, случващи се в последно време, хората тук се стремят да се наслаждават на живота си. Дори и да звучи малко егоистично, те нямат особено много грижи. Прага е град с много възможности, стига човек да има желание да се възползва от тях.

Защо замина и защо избра точно това място?

Прага по-скоро избра мен, тогава нямах особено право на избор, а по-скоро родителите ми, видели светлина в края на тунела, решиха да променят живота си, който им бе полуотнет в родната им държава. Говоря за живот, който би бил качествен, а не изпълнен с лишения и дългове. Спомням си как ядяхме една и съща супа в продължение на десет дена, тъй като на родителите ми не им бе плащано с месеци. Мисля, че България е страната на обречените семейства. Моят край, там откъдето съм, е доста беден. Може би в България почти няма семейство, в което някой да не тъжи за рожба в чужбина. За мен ние сме страната на разбитите сърца.

С какво се занимаваш там?

Тук имам възможност да се реализирам в доста посоки. Наистина са доста… но в момента уча магистратура и работя в една международна фирма в областта на човешките ресурси.

Как се чувстваш – българин в чужбина, чужд, свой, просто гражданин на света?

За съжаление – тъжна история. Не ми се иска да говоря толкова носталгични неща, може би го правя, защото днес не е спряло да вали :), но се чувствам като всички посочени определения. В момента съм в страна, в която мога по-добре да търся правата си, отколкото в България. Но доста често си мисля колко щеше да е хубаво, ако наистина не бяхме, така да се каже, принудени да напуснем държавата си. Бих спорил много, ако някой българин, живеещ в чужбина, ми каже, че не му липсва страната му и че ако имаше същите условия за живот в България, нямаше да се върне.

В чужбина винаги си чужд, винаги нещо ще ти липсва, наистина е неописуемо. Все едно сме завързани за държавите си с ластици и просто ги опъваме, доколкото можем. И така, докато един ден ластикът или се скъса, или те придърпа обратно. Не знам коя е по-хубавата част, дали има такава? Може би мога да получа всичко, което искам, някъде по света, но ако не съм в България, щастието ми никога няма да бъде пълно.

Какви са разликите? Какво ти направи първоначално най-голямо впечатление?

Разликите са страшно много: храната, културата, нравите на хората, студеното време – всичко е коренно различно. Първо впечатление ми направиха подредената държава и домашните кюфтета, които бяха приготвили родителите ми за „добре дошли“. Това не бяха кюфтета, а джапанки, каймата е просто ужасна!Също така има доста думи, които звучат като някои български, но на чешки са с различно значение. Доста е забавно, когато човек започне да ги бърка.

Как минава един ден там?

Моите дни са дълги, опитвам се след работа да се занимавам с хобитата си или да се виждам с приятели. Понякога се опитвам да забравям за всичко и просто да се наслаждавам на мига. Всеки ден за мен е различен и както за всеки нормален човек, един път е прекрасен, а друг път – повече от ужасен…

Кое те кара да останеш?

13 години не са малко. В момента животът ми се дели на две – 50% в България и 50% в Чехия. В Прага ме задържат родителите ми, приятелите ми и все още многото възможности, които имам тук и от които мога да се възползвам.

А какво би те накарало да се върнеш?

Факторите са много, но бих се върнал, ако семейството ми се прибере и ако България се пооправи икономически. С това, разбира се, са свързани и много други неща. Дай Боже все още да имам право на избор и да не бъда принуден в скоро време да решавам къде да прекарам остатъка от живота си.

И все пак – къде се виждаш след 10 години?

Надявам се да бъда там, където ще съм възможно най-щастлив.

Източник: truestory

Източник:

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!