Tyxo.bg counter

Проф. Драгомир Драганов: Дебил до дебила, мила моя майно льо

Това не е носталгия по соца. Това просто е тъга и мъка за начина, по който направихме прехода си

Не си прав, Иво, от 28 години тъпо, но упорито се борим да достигнем заветните 100 процента

Проф. Драгомир Драганов,

Ретро.бг 

В едно само не съм съгласен с депутата Иво Христов – че рязко намали процента на дебилите в България. Не, Иво, от 28 години ние тъпо, но упорито (и все по-успешно) се борим да достигнем заветните 100 процента. 

И сме на път да постигнем мечтата си. 

А иначе „дебил” според тълковния речник е „глупав човек, неадекватен, упорит, заинатен”. Синонимите му са „глупак, идиот, смахнат, неадекватен, дебелокож, твърдоглав”. 

Ами кажете ми кое от тези понятия не отговаря на българина в годините на прехода? 

Не сме ли дебили, след като унищожихме селското си стопанство? 

Едно време ни спукваха от ученически и студентски бригади. Като се почне от беритбата на доматите, мине се през тази на чушките и царевицата, и накрая на гроздето. 

Спомням си как един агроном в Петричко ни обясняваше да берем получервени домати. Щото щели сами да узреят, докато стигнат с трена до Германия. 

Няма да забравя и онзи председател на АПК във Видинско, дето всяка вечер носеше на студентите бригадири по каса с „Гъмза”, а на „студенките”, както наричаше момичетата – лимонада. И когато го попитах (бях нещо малко шеф на бригадата) защо го прави, отговорът му беше прост и откровен – вие не знаете по колко хиляди долара на ден ми носите от износа на това грозде. 

Ама дойдоха с демокрацията и ликвидационните съвети в земеделието. И ликвидираха всичко това. 

А ние кротко си мълчахме. И сега ручаме вносна пластмаса. Е, не сме ли завършени дебили? 

Имахме ли по морето онова, на което сега му викат „екотуризъм”? Ми гларусите от цялата страна се зареждаха още от юни, та до септември. Защото беше фрашкано с рускини, чехкини, полякини и „гедерейки”. Загорели от прекрасното ни слънце, но загорели и за здрава мъжка ласка. 

„Цвайн мастикен унд капут”, както ми го обясни една германка, дето не пропускаше и вечер без яка обич от български юнак. Казват, че и сегашният канцлер на Германия хранела добри спомени от редовните си летни пребивавания у нас... 

Нямаше нужда от публични домове – пясъкът ситен и чист, дюните могат да скрият до 50 любовни двойки. 

Сега всичко е бетонирано и пакетирано. А бившето ни прозрачно море се пълни с фекалните води от бетонните чудовища. 

Ние пак кротко съзерцавахме процеса. Ами не сме ли дебили 100 процента да си съсипем онова, нашето чисто море? 

Имахме превъзходна военна индустрия. Изградена на принципа „купуваш, гръмваш и пак идваш да купиш”. 

По едно време, когато успяхме да продаваме едновременно на Иран и Ирак, които се биеха, приходите ни достигаха от 800 милиона до 1,200 милиарда долара годишно. Е, тогава не сме били дебили. 

Ама сега, като гледам скандалите около „Дунарит” и „Емко”, май пак си се върнахме в дебилното състояние. И пак гоним мечтаната ни стойност от 100 процента дебилитет... 

Не, това не е носталгия по соца. Това просто е тъга и мъка за начина, по който направихме прехода си. 

И други страни в Европа са правили преходи към демокрация. Но никога не са достигали такова висше равнище на дебилност, каквото реализирахме ние. 

Испанците например обявиха, че в прехода си ще запазят всичко добро от старото и към него ще добавят по-доброто от новото. И наистина го съчетаха. 

Португалците си направиха конституция от т.нар. „мек тип” – сиреч лесно да се променя в съответствие с динамиката на прехода. И за седем години си я променяха пет пъти, докато я нагодят към принципите на модерната демокрация. 

Чехите сръчно успяха да съчетаят реституцията с приватизацията. И сега са една от проспериращите държави в групата на бившите соцстрани. 

А ние? Ами ние ревнахме, че сме живели едва ли не в най-страшната тоталитарна диктатура и следователно трябва не да променим, а направо „да сменим системата”. Тоест да разрушим всичко старо и върху развалините му да изградим „нова България”. Съвсем по Ленин, който преди 100 години точно с този девиз съсипа Русия... 

И запретнахме ръкави. Силни главно в разрушаването и доста по-нефелни в изграждането. По-дебилна линия едва ли може да се види в „нормалната Европа”, към която уж се числим. 

Ами парламентите ни на прехода? Един много добър юрист – Сашо Джеров, ме поучаваше, че ако поправките в един закон надвишат 25% от първоначалния текст, се прави нов, а старият отива в коша за боклук. 

Вижте обаче законите на прехода – в тях т.нар. ЗИД (за изменение и допълнение) понякога са повече, отколкото самите първоначални текстове! А нашите парламенти на прехода се занимават предимно със ЗИД-ове, т.е. с калпаво кърпене на калпави закони. Дебилска му работа! 

Но и това е логично – какъвто електоратът, такива и народните му избраници. Демек, когато една вече окончателно одебилила се нация гласува, логично е да прати в парламента себеподобни, т.е. също дебили. 

Та поради това критиката ми към депутата Христов е, че умишлено е снижил процента на дебилите у нас...

Източник: http://epicenter.bg/article/Prof--Dragomir-Draganov--Debil-do-debila--mila-moya-mayno-lyo-/140841/11/33

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни