Tyxo.bg counter

Премълчаните промени в Дъблинското споразумение и сянката на Сорос

Симеон Николов

За пореден път изключително важни за България  въпроси, по които се вземат решения в ЕС, остават в пълно информационно затъмнение. Ако те се осветлят в пълната им дълбочина и последствия, сигурно пак ще се повтори ситуацията с прословутия „План Б” за решаване на мигрантската криза, който българските управляващи дълго време упорито отричаха.

През октомври т.г. Комисията за граждански свободи, правосъдие  и вътрешни работи  на Европейския парламент  /LIBE/ прие промени в досегашното Дъблинско споразумение. Новите правила задължават всички страни–членки да приемат мигранти, дори против волята на своите граждани. Онези от тях, които отказват това ще бъдат изключвани от достъп до европейските фондове. За в бъдеще се въвежда постоянна и задължителна система за разпределение на мигранти в страните–членки на ЕС без ограничение на горната граница.

През този месец предстои промените да бъдат окончателно приети в Страсбург. Вярно е, че стои въпросът, дали Съветът на министрите ще приеме или ще спре тези предложения. Но в други страни членки се смята, че тази тема е буре с барут, която не бива да се подминава от медиите.

По–конкретно, промените, приети от Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи се състоят в следното:

1. Отменя се досегашното правило, според което страните, отговарящи изцяло за търсещите убежище са тези, в които първо е влязло съответното лице. На пръв поглед, това е добре за България. Но не бързайте да се радвате. Вижте какво следва.

2. Желанието на мигрантите за предпочитана страна трябва да се изпълнява. Търсещите убежище могат да избират между 4 страни, които досега са приели най–малък брой мигранти. Тук има очевидно противоречие между първото и второто изречение. Освен това, автоматично се изключват страни като Германия, Швеция и др., защото те са приели най–много мигранти. Унгария, Чехия, Румъния и още няколко страни са с най–малък брой приети мигранти. След тях се нарежда и България със сравнително малък брой останали на нейна територия.

3. Търсещите убежище, които имат вече други членове на семейството или други роднински връзки в страни–членки на ЕС, трябва да бъдат изпращани в същата страна, което целяло премахване на страха и щяло да улесни интеграцията. Такава постановка обаче, ще отвори вратите за многолюдните арабски фамилии.И ще превърне процеса в постоянен.

4. Тези които нямат роднински връзки с нито една от страните–членки на ЕС, ще подлежат на разпределение. Преди това от тях се вземат пръстови отпечатъци в първата страна на влизане в Съюза. Тук отново се връщаме на провалилия се вече план за разпределение на мигрантите от Гърция и Италия, но с новото правило, че страните–членки нямат право вече да отказват, се премахва основната досегашна трудност. Вземането на пръстови отпечатъци обаче, ще натовари административно първоприемащата страна.

5. Заявки за убежище в бъдеще ще могат да се подават и за цяла група мигранти, но най–много до 30 лица. С това трябвало да се създаде чувството в тях, че не са сами, а остават обкръжени от хора със същия произход. А помислили ли са авторите на това предложение за изискването за контрол и проверка на всяко лице и използването на мигрантския поток от терористи?

6. Всички страни–членки са задължени да приемат търсещите убежище и да поемат отговорност за тях, без оглед на горна граница на броя идващи мигранти. А къде отива тогава сравнително справедливият механизъм, който бе разработен по повод разпределението на бежанците от Гърция и Италия– коефициенти на база население, територия, икономическо развитие и въобще реални възможности? Би било безотговорно спрямо самите бежанци. Много общини в Германия дори съобщават, че не са в състояниое дза поемат повече мигранти. А как ще реагират страните от Вишеградската четворка, които категорично отказват да приемат и един чужденец повече.

7. На страните–членки, които откажат да участват в разпределението на мигрантите, ще бъде спиран достъпа до европейски фондове. За прилагането на новите правила ще важи 3–годишен преходен период. Колко ще струва обаче на една страна този 3–годишен период, докато правилата „улегнат” и не се ли повтаря историята с мигрантите от  Гърция и Италия, които няма къде или не желаят да бъдат разселени по предлагания от ЕС начин?

Горните предложения са приети с гласовете на евродепутатите от умерените десни /ЕНП/, социалдемократите, либералите /ALDE/, зелените, както и обединените леви с 43 „за” и 16 „против”.

Най–силната съпротива очаквано дойде от Унгария. Нападките срещу Орбан, че намесвал милиардера Сорос излагайки „конспиративни теории” и разпространявайки „фалшиви новини” обаче, се оказаха несъстоятелни. Напротив, всичко което унгарският премиер говореше в тази посока се оказа вярно. Самият Сорос публикува своя статия още на 29 04 2015 г., от която е видно, какви конкретни предложения отправя към ЕС за решаване на кризата.

Планът му от 6 точки включва:

1. ЕС да приема в бъдеще по 1 милион мигранти годишно и осигури по 15 000 евро за всеки.

/ ЕС предлагаше в план Б по 6000 евро, но през октомври т.г. вдигна сумата на 10 000 евро за един мигрант, за страната, която доброволно би го приела./

2.  ЕС да подкрепи финансово Йордания, Ливан и Турция за да осигури 4–те милиона бежанци в тях, заплащайки по 5000 евро за всеки или общо 20 милиарда евро. Да създаде икономически зони с търговски статут в Тунис и Мароко и засили инвестициите в тях.

/Факт е, че ЕС наля 4,2 млрд евро в региона, постигна споразумение с Турция за 6 млрд евро, поставяйки се в зависимост от Анкара по редица други въпроси, само Германия предостави на Тунис 250 млн евро, Ангела Меркел обеща на Египет половин милиард евро и т.н./

3. ЕС да създаде единна миграционна служба и общи сили за контрол и охрана на границите. Неефективно и скъпо било всяка държава да поддържа национални сили за опазване на границите си.

/Тук милиардерът изглежда не отчита нито суверенитета, нито реалните разходи.

Първият вицепрезидент на Комисията Франц Тимерманс обаче, веднага отговори: „Нашата концепция сега не е ориентирана към бъдещето. Да създадем по–коректна система и равни условия за търсещите убежище.”/

4. ЕС да създаде сигурни възможности за бежанците от Гърция и Италия да стигнат до страните, които са крайната им цел.

/Паоло Менгоци, представляващ Европейския съд настоя бежанците, които са заплашени от изтезания или се държат нечовешки с тях,  да могат да пътуват легално за Европа. Посолствата на страните–членки да им издават хуманитарни визи./

5. и 6. Оперативните и финансови мерки на ЕС трябва да доведат до стандарт на поведение към търсещите убежище и мигрантите, валиден в цял свят.

За да бъдат приемани по 1 милион годишно търсещи убежище и мигранти, ЕС се нуждае от подкрепата на частния снектор, НПО, църквите и бизнесмените, които да търсят спонсори.

/ Сорос дори не разделя подхода към бежанци и към икономически мигранти и точно такова беше и поведението на ЕС в началото на кризата. През 2016 г. Германската икономика създаде проекта „Ние сме заедно”: „Приемането им в обществото и намиране на работа са главните предпоставки за интеграция”. Точна такъв беше и призивът на управляващите без нито за минутка да обърнат внимание на факта, че повечето от мигрантите категорично показаха, че не желаят да спазват конституцията на съответната европейска държава, че искат свои правила, свой халифат, че се смятат за недосегаеми и безнаказани./

Впрочем, запознавайки се с плана на Сорос става ясно, че Виктор Орбан не е никакъв привърженик на конспиративни теории, а политик, който много добре познава своите противници и какви цели преследват те. 

В публикации в западноевропейски медии, включително от 03. 11. 2017 г. се изразява предположението, кои привърженици на Сорос ще подкрепят предложенията за заселване на милиони мюсюлмански мигранти на стария континент и публикуват списъци, обхващащи 11 комисии и 26 делегации както и високопоставени органи за вемане на решение в ЕП. 226 са депутатите, както и делегации – съюзници на Отворено общество. С тях са изградени трайни и доверителни отношения. 226 –те индивидуални профили съдържат информация за парламентарните връзки на членовете, бекграунда им, , парламентарни интереси и др., както и детайли за техните контакти. Най–високопоставената структура, вземаща решения е Конференцията на президентите, провеждаща няколко заседания месечно. На второ място в списъка е Бюрото на ЕП, на трето –Комитета по външни отношения /AFET/ и т.н. Следват индивидуалните профили на „верните на Сорос лакеи”, както ги нарича изданието, като например

– Rehn Olli, вицепрезидент на ЕП, от либералите /ALDE/,финландец, първи мандат;

– Verhofstadt Guy, от ALDE, белгиец;

– Lambsdorf Alexander (Graf), вицепрезидент на ЕП, Германия;

– Tornaes Ulla, от ALDE, Дания, пъви мандат и т.н.

Повече информация може да се намери на следния адрес:

http://new.euro-med.dk/20171103-nwo-skandal-rothshilds-gekaufte-eu-parlamentarier-vom-rothschild-agenten-george-soros-aufgelistet.php

Имената на български евродепутати, попаднали в списъка, са извадени отделно в друга публикация /сайта на Георги Готев– Брюксел/, чийто адрес е:

http://bulgarianpresidency.eu/seven-soros-supportive-men-women-bulgaria-european-parliament/

Това са Мария Габриел, Андрей Ковачев и четирима евродепутати от Движение на права и свободи: Али Недми, Филиз Хюсменова, Илхан Кючуюк и Искра Михайлова.

Източник: http://expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1953:2017-11-03-20-39-07&catid=20:--&Itemid=38

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни