Tyxo.bg counter

Може ли медитацията да забави стареенето?

Има ли истинска наука в медитацията? Нобеловият лауреат Елизабет Блекбърн вярва, че има.

Седем сутринта е на плажа в Санта Моника, Калифорния, САЩ. Слънчевите лъчи проблясват върху вълните на океана, а облаците са все още златисти от изгрева на слънцето. В далечината се виждат луксозни къщи в бяло, разпръснати по холивудските хълмове и принадлежащи на заможни жители на Лос Анджелис. Морски птици се разхождат по влажния пясък. Пак там, на няколко метра от плискащите се вълни седят няколко души, кръстосали крака в позиция „лотос“. Те са членове на местния будистки център и се готвят да започнат едночасова мълчалива медитация.

Подобни духовни практики може да изглеждат безкрайно отдалечени от биомедицинските изследвания, които поставят акцент върху молекулярните процеси и възпроизводимите резултати. Но екип от учени в Калифорнийския университет в Сан Франциско, начело с биохимик, носител на Нобелова награда, изследват нова научна област, в която малцина учени се осмеляват да пристъпят.

Докато западната биомедицина традиционно избягва проучването на връзката между личните преживявания и емоции, и физическото здраве, тази група учени поставят състоянието на ума в центъра на своята работа. Те проверяват дали е вярно това, което източните традиционни вярвания твърдят от хиляди години, а именно: че медитацията може да забави стареенето и да удължи живота.

Елизабет Блекбърн винаги е била заинтригувана от въпроса какво представлява животът. Родена през 1948 г. близо до морето, в далечна Тасмания, Австралия, Блекбърн прекарва детството си, събирайки мравки от градината и медузи на плажа.

Когато започва научната си кариера, тя пренасочва усилия към дисекция на живи организми — молекула по молекула. Споделя, че е привлечена от биохимията, защото по нейно мнение тя предлага цялостно и точно разбиране "под формата на познание до най-малката възможна частица".

В сътрудничество с биолога Джо Гал в университета „Йейл“ през 1970 г., Блекбърн определя реда на краищата на хромозомите на сладководния организъм Tetrahymena и открива повтарящ се ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) мотив, действащ като защитна тапа. Тапите, наречени теломери, впоследствие са открити и в човешките хромозоми. Те предпазват краищата на хромозомите при деление на клетките и дуплициране на ДНК, но също така се скъсяват с всяко деление.

През 1980 г., заедно с аспиранта Керъл Грайдър от университета „Бъркли“, Блекбърн открива ензима теломераза, който може да защити и възстанови теломерите. Но дори и с наличието на такъв ензим, нашите теломери неизбежно намаляват с течение на времето. Когато станат твърде къси, клетките губят способността да се делят. Това явление е ключово при процеса на стареене. За тези изследвания Блекбърн получава Нобелова награда по физиология и медицина през 2009 г.

През 2000 г. Блекбърн коренно променя посоката на своите изследвания. Причина за това е Елиза Епъл, доктор от Катедрата по психиатрия в Калифорнийския университет. Епъл изследва щетите, нанасяни на организма от хроничния стрес, и прави радикално предложение на Блекбърн.

Епъл, понастоящем директор на Центъра за изследване на стареенето, метаболизма и емоциите в Калифорнийския Университет, отдавна се интересува от връзката между ума и тялото. Тя разказва, че най-голямо влияние върху работата й са оказали американският лекар, писател и привърженик на нетрадиционната медицина Дийпак Чопра и биологът Ханс Селие, който през 30-те години на миналия век пръв описва как плъхове, подложени на дългосрочен стрес, се разболяват от хронични болести. Според Селие, "Всяко стресово преживяване оставя неизличим белег върху организма, карайки го да остарява в замяна на неговото оцеляване.“

Епъл иска да улови и анализира този процес. "Ако изследваме добре клетките, ще можем да измерим степента на износването, породено от стреса и ежедневието." След като се запознава с работата на Блекбърн относно стареенето, на Епъл ѝ хрумва, че това, което търси може би са именно теломерите.

Епъл моли Блекбърн за помощ в изследователски проект с жени, които преминават през една от най-стресовите ситуации за една майка: полагане на грижи за хронично болното ѝ дете. Жените били запитани колко стресово възприемат своето състояние. След това учените се опитали да намерят връзка между психическото им състояние и състоянието на техните теломери.

До този момент изследванията на Блекбърн включват единствено предвидими експерименти в лабораторията. От друга стана, Епъл се занимава с истински хора и тяхното сложно ежедневие.

“Това беше съвсем друг свят за мен”, спомня си Блекбърн. В началото изпитва съмнения, че може да се открие смислена връзка между стареенето и теломерите. До този момент гените са смятани за най-важния фактор определящ дължината на теломерите, и възможността да се измери влиянието на средата или още повече влиянието на психологическите фактори изглежда слабо вероятна. Но тъй като самата Блекбърн е майка, решава да продължи с изследването. “Предположих, че ще е интересно. Няма как да не съчувстваш на тези жени.”

Изминават четири години преди екипът да стигне до резултати. В проекта участват 58 жени. За получаване на максимален шанс за смислен резултат, жените са разделени в две групи: майки с болни деца и жени използвани като контрольори. На всяка жена от първата група съответства жена с възможно най-близки възраст, начин на живот и произход. Епъл избира участниците в експеримента с внимание към всеки детайл. Въпреки това Блекбърн не взема опита много сериозно. До момента, в който Епъл ѝ се обажда с резултатите: "Няма да повярваш!"

Резултатите били кристално ясни. Колкото повече майките определяли своето състояние като стресово, толкова по-къси били техните теломери и по-ниски били нивата на теломераза.

Психически най-обременените жени имали теломери, сравними с тези на жени от втората група, които били с десет години по-възрастни. Блекбърн била впечатлена.

Тя и Епъл успяват да свържат истинския живот с молекулярните механики на клетъчно ниво. Това е първата индикация, че стресът не само уврежда нашето здраве, а буквално ни състарява.

Неочакваното откритие първоначално се сблъсква със скептицизъм. Но след като през 2004 г. официалното издание на Националната академия на науките на САЩ публикува резултатите, те предизвикват огромен интерес и положителни отзиви.

Робърт Саполовски, новатор в изследването на стреса и работещ в университета в Станфорд, САЩ, определя изследването като „скок през огромната пропаст, която разделя двете дисциплини“.

Според Майк Ървин , директор на Центъра за психоневроимунология в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, САЩ, Епъл е проявила огромна смелост да потърси Блекбърн, а на Блекбърн ѝ е трябвало доста кураж, за да приеме предложението на Епъл.

Но много изследователи на теломерите се отнасят с недоверие към изследването. Те го смятат за ограничено по обхват, и поставят под въпрос точността на тестовете за дължина на теломерите.

„По онова време това се смяташе за рискована идея, а в очите на мнозина изглеждаше невероятно,“ спомня си Епъл. „Всеки се ражда с различна дължина на теломерите, и идеята да да се измери връзката между тяхната дължина и стреса, беше чужда за учените преди десет години.“

По-късно, обаче, работата на Блекбърн и Епъл води до бурно развитие на изследванията в тази посока. Учени успяват да открият взаимовръзка между усещането за стрес и скъсяването на теломерите при здрави жени, при хора, грижещи се за болни от Алцхаймер, при жертви на домашно насилие и с детски травми, както и при хора с дълбока депресия и посттравматично стресово разстройство.

„Нямам каквото и да било съмнение, че средата има влияние върху дължината на теломерите“, казва Мари Арманиос, клиничен генетик в Института по медицина „Джон Хопкинс“. Тя специализира в изучаването на връзката между нарушенията на здравето и теломерите.

Прогрес е постигнат и в изследването на взаимовръзката между дължината на теломерите и стреса. Лабораторни изследвания потвърждават, че стресовият хормон кортизол снижава активността на теломерите, а окислителният стрес (увреждане на организма вследствие на протичане на нехарактерни за метаболизма окислителни реакции) и възпалението (физиологично следствие от психическия стрес) непосредствено разрушават теломерите.

Изглежда, всичко това e пагубнo за нашето здраве. Съкращаването на теломерите провокира развитието на различни заболявания, сред които остеоартрит, диабет, затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, болест на Алцхаймер и инсулт.

Големият въпрос пред учените сега е дали теломерите са просто безобиден индикатор на процеса на стареене (като например посивялата коса) или предизвикват здравословните проблеми свързани със старостта. Хора с генетични мутации, свързани с ензима теломераза, които имат много по-къси теломери от нормалното, страдат от синдроми на ускорено стареене и прогресивно задълбочаващи се проблеми с вътрешните органи.

Арманиос обаче не е убедена, че по-незначителните скъсявания на теломерите, предизвикани от стреса, влияят на здравето, тъй като дължината на теломерите е различна при различните хора.

От друга страна, Блекбърн е все по-убедена, че стресът играе важна роля. Макар генетичните мутации свързани с теломерите да имат по-малък ефект в сравнение с екстремните синдроми от изследванията на Арманиос, според Блекбърн тези мутации наистина увеличават риска от хронични болести в късните години от живота на човек.

Няколко изследвания сочат, че теломерите са индикатор за бъдещото здраве на човек. Според едно от изследванията, хора, чиито теломери са скъсени, са изложени на три пъти по-голям риск от смърт при сърдечносъдови заболявания. Друго изследване проведено сред 2000 здрави индийци, потвърждава, че тези с най-късите теломери имат два пъти по-голям шанс да развият диабет.

Понастоящем Блекбърн се е заела с още по-мащабни изследвания за измерване дължината на теломерите. Генетичните и медицински данни на 100 000 души ще бъдат съпоставени с резултати от измерванията на техните теломери. Надеждата е да бъдат открити допълнителни връзки между дължината на теломерите и заболяванията, както и да се открият повече генетични мутации, които влияят на дължината на теломерите. Резултатите все още не са публикувани, но Блекбърн казва, че те показват ясна зависимост между дължината на теломерите и дълголетието.

Десет години след първоначалното проучване на Блекбърн и Епъл, идеята, че стресът ни състарява като скъсява нашите теломери, бе моментално попита от популярната култура. Наред с присъдени десетки научни отличия, Блекбърн е обявена за една от 100-те най-влиятелни личности в света за 2007 г. на списание „Time“. Холивудската продукция „Ваканцията“ (2006 г.) с участието на Камерън Диас илюстрира именно влиянието на стреса.

Успоредно със събирането на все повече доказателства за щетите, причинени от скъсяващите се теломери, на преден план изниква един въпрос: как да ги защитим.

На пръв поглед плажът изглежда оживен. Вълните се разбиват една след друга в брега. Чайки се разхождат по пясъка. Хора правят сутрешния си джогинг или разхождат кучета. Във водата плуват група пеликани. Тъмният силует на сърфист ту се показва над водата, ту се скрива зад вълните. Но взети заедно, тези елементи придават усещането за релакс. Човек може да си представи птиците, хората и сърфистите като мисли: те възприемат различни форми и се намират в различни време-пространства, но всички са временни и отминават.

Съществуват стотици начини за медитация, но тази сутрин на плажа практикуват форма на будистка медитация, която включва фокус върху настоящия момент. Човек се опитва да обръща внимание на всяка нововъзникнала мисъл, без да я съди или да реагира на нея. За будистите това е духовно търсене, в което те оставят тривиалните мисли и външни влияния да изчезнат, и така се надяват да се приближат към истинската природа на реалността.

„Ако преди десет години ми бяхте казали, че медитацията ще стане една от насоките на моята работа, бих решила, че някой от нас двамата определено е луд“, казва Блекбърн на журналист от „New York Times“ през 2007 г.

Двете с Епъл извършват над 50 различни изследвания. Много от тях са посветени на търсенето на начини за защита на теломерите от ефекта на стреса. Конвенционалните методи са физически упражнения, здравословно хранене и социална подкрепа. Но се оказва, че най-ефективният начин за запазване и дори увеличаване на дължината на теломерите е медитацията.

Макар изследванията да са малки по мащаб, резултатът е един и същ.

В едно от тях, група доброволци били изпратени да медитират в планината Шамбала в северната част на щата Колорадо, САЩ. Завършилите тримесечния курс имали 30% по-високо ниво на теломераза в сравнение с немедитиращи.

През 2013 г. Епъл и Блекбърн провели пилотно изследване, в което участниците изпълнявали древна форма на медитация по 12 минути на ден в продължение на 8 седмици. Те имали значително по-високи нива на теломераза от доброволци, които слушали релаксираща музика. Подобни били и резултатите от петгодишно изследване с мъже, страдащи от доброкачествен рак на простатата. Те променили начина си на живот за целите на изследването, и започнали да правят медитация.

В момента Епъл и Блекбърн провеждат изследване на 180 майки, половината от които имат дете с аутизъм. Опитът включва измерване на нивото на стрес и дължините на теломерите в продължение на две години. След това жените ще участват в кратък курс за себеосъзнаване с помощта на мобилно приложение.

Съществуват различни теории за това как медитацията влияе върху теломеразата и теломерите, но най-вероятната от тях е, че медитацията понижава стреса.

Медитацията включва бавно, ритмично дишане, което допринася за физическо отпускане, премахвайки стандартната реакция на стреса. Медитацията помага да се снеме психическото напрежение. Възможността да се откъснем от неприятните, тежки мисли ни позволява да разберем, че не е задължително те да представляват цялата реалност. Медитацията помага да ценим повече настоящето, вместо постоянно да съжаляваме за миналото или да се вълнуваме за бъдещето.

„Да си осъзнат в действията и взаимоотношенията си е ценно и рядко срещано в днешни дни явление, заради множеството задачи, с които трябва да се справяме“ казва Епъл. „Вниманието на хората в обществото е доста разпръснато, особено когато се чувстват притиснати от стреса.“

Когато носител на Нобелова награда започне да говори за медитация, е неизбежно това да предизвика различни реакции.

Методичният подход на Блекбърн към медитацията ѝ спечелва неохотно възхищение дори сред скептично настроените по отношение ефективността на алтернативната медицина.

"Тя се отнася към темата внимателно и систематично", казва Ернст Едзард от Университета в Ексетър, Великобритания.

Едзард специализира в прилагане на допълнителни терапии посредством строго контролирани научни опити.

Онкологът Джейм Койн от Университета на Пенсилвания, Филаделфия, САЩ, признава, че някои от резултатите на Блекбърн са "обещаващи". Това въпреки, че самият той е скептично настроен към подобни теми и определя някои от изследванията върху връзките на позитивното мислене със здравето като "морално оскърбителни" и "наука от приказките".

Други учени не са особено впечатлени. Хирургът-онколог Дейвид Горски е известен критик на алтернативната медицина и псевдонауката. Макар да не обявява медитацията за извъннаучно понятие, той се опасява, че значението на предварителните резултати от проучванията на Блекбърн са силно преувеличени. Как изследователите могат да са сигурни, че изследването им е строго научно, пита той.

"Това е наистина трудно да се определи. Лесно е човек да се заблуди. Дори Нобеловите лауреати не са безпогрешни."

Общността на биохимиците, към която принадлежи и Блекбърн, също изглежда разделена по темата за медитацията. Трима утвърдени изследователи на теломерите отказаха да коментират откритията на Блекбърн, като единият посочи, че не желае да говори "по такъв спорен въпрос".

"Хората се чувстват много неудобно относно концепцията за медитацията", признава Блекбърн.

Нобеловият лауреат приписва това на сравнителната непопулярност на медитацията сред научните кръгове и връзката ѝ с много духовни и религиозни практики.

„Всяка връзка с религия или паранормални явления притеснява учените“, казва Крис Френч, психолог в Университета Голдсмит в Лондон.

Френч изследва анормални преживявания, включително променени състояния на съзнанието.

"Когато медитацията е представена в западното общество през 60-те години на миналия век, тя се свързва с наркотици и хипи културата", казва Сара Лазар, невролог в Харвард.

Лазар изучава как медитацията променя структурата на мозъка.

"Хората мислят, че става въпрос само за куп кристали или нещо подобно, и гледат пренебрежително към въпроса."

Лазар описва решението преди 15 години да се занимава с медитация като "смело и лудо", и споделя, че събрала кураж, само защото приблизително по същото време Националният институт за здравеопазване в САЩ създал Национален център за алтернативна медицина.

"Това ми даде увереност, че мога да го направя и ще получа финансиране."

Изглежда, нещата започват да се променят. Именно благодарение на подобно финансиране изследователи разработват нерелигиозни практики, базирани на себеосъзнаване с цел намаляване на стреса или когнитивна терапия.

Подобни практики водят до подобрения в здравословното състояние: понижаване на кръвното налягане, повишаване на имунитета и предпазване от депресия.

През последните няколко години се появяват много нови неврологични проучвания като това на Лазар. Те показват, че дори кратки сеанси медитация могат да предизвикат структурни промени в мозъка.

"Сега, когато изследванията на мозъка и всички тези клинични данни са достъпни, мисленето на хората започва да се променя. Хората много по-лесно приемат медитацията", казва Лазар.

"Все пак има такива, които никога няма да повярват, че от нея има полза."

Блекбърн е на мнение, че медитацията е важно поле за изследване, стига да се използват строго научни методи. Затова не се притеснява, че интересът към медитацията може да навреди на репутацията ѝ. Вместо това тя самата опитва да медитира в продължение на шест дни в Санта Барбара, Калифорния, САЩ.

"Много ми хареса", казва Нобеловият лауреат.

Блекбърн прави кратки сесии медитация. Според нея те ѝ помагат да изостри ума си. Дори започва една от последните си публикации с цитат от будистки текстове:

"Тайната на здравите ум и тяло е да не скърбите за миналото, да не се тревожите за бъдещето или да очаквате неприятности, а да живеете в настоящия момент мъдро и достойно."

Блекбърн прави проучване на 239 здрави жени и установява, че тези, чиито умове са по-концентрирани, имат значително по-дълги теломери от на тези, чиито мисли се лутат.

"Възможно е завишената концентрация на съзнанието да спомага за по-здравословна биохимична среда, и на свой ред да води до клетъчно дълголетие", заключава Блекбърн.

Според съзерцателните традиции на будизма и даоизма, концентрацията на ума носи здраве и дълголетие. Блекбърн и колегите ѝ свидетелстват, че древната мъдрост може да се окаже вярна.

От ТheЕpochТimes.com, falun-bg.info

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни