Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Връщат ли се мутренските години и събирането на дългове с бухалки?

Когато престъпността ескалира и на случаен принцип се случат различни престъпления – обири, отвличания и прочие, може много да се разсъждава дали държавата се справя и дали се връщат тъмните времена.
Но всичко това е възможно и се случва и в белите държави.
С уговорката, че там все намират начин да се справят с престъпниците бързо и адекватно. A в България престъпниците все намират начин да се укрият и да повтарят престъпленията многократно.
Когато обаче законодателят толерира събиране на дългове с мутренски способи, когато законодателят лобира в полза на този сектор, едно е сигурно, волно или неволно е направена крачка назад към мутренските времена. И тогава, както и сега дълговете се събираха „извънсъдебно“ с малко сплашване, психически тормоз, много бой и арогантно поведение. Когато обезсмислим съда и съдебните процедури, вероятно резултатът ще е същия.
Какво имам предвид? И друг път съм писал за новата мода в събирането на дългове, а именно колекторите. Колекторските дружества или събирачите на дългове в общия случай са обикновени търговски дружества с не толкова безобидни възможности за събиране на дългове. По техни собствени изявления, става ясно, че само за три години обемът на събираните от тях средства нараства от няколкостотин милиона до прогнозните два милиарда лева за 2017-та. Случаите, с които са ангажирани вече са около 2 милиона. Една част от бизнесът им е да събират дългове от името на кредитор, друга част е те самите да купуват дълга и да стават кредитор.
Каква е схемата?

Банките и кредитните институции продават пакети от потребителски заеми, а също така телекомите продават свои стари вземания, колекторите се рекламират дори като събирачи на междуфирмени задължения „без съд, по-бързо и ефективно“. Практиката е да платят между 10 и 30% от сумата, която кредиторът трябва да си възстанови. От известно време към тях започнаха да се обръщат дружества предлагащи комунални услуги – ток, парно и вода. Тук е мястото да се отбележи, че колекторите понякога товарят длъжниците освен със самия дълг, който изискват в неговата цялост, но и със такси за съдебни процедури, хонорари за юристи и лихви. Често тези суми надхвърлят задължението многократно. Така се трупат огромни печалби. Или пък ако няма такси, занижената стойност, на която са купили дълга е отново огромна и достатъчна печалба.
Дейността им на практика се състои в телефонни обаждания, писма и посещения за респектиране. Звънят на хората 24 часа в денонощието, независимо дали дните са почивни или не. Обаждат се на роднини и познати на длъжниците като форма на натиск. Някои се представят дори за съдебни изпълнители, други заплашват гражданите, че ще им вземат имуществото и къщите. Не са малко случаите на физическа саморазправа.
В голямата си част случаите, особено тези на телекомите, са за дългове, погасени отдавна по давност. Пояснявам, у нас няма абсолютна давност за физическите лица, но има давност за периодични плащания, която е 3 г. С изтичането на този срок дългът става несъбираем по съдебен ред, ако длъжникът се позове на изтеклата давност пред съда. Но тази давност се прекъсва и подновява, т.е. тя не е абсолютна. Колекторските фирми знаят това и техните служители манипулират хората. Ако потърпевшите направят дори и минимална вноска влизат в капана и давността се подновява. Последният случай е от Русе, млада жена, с дълг към телеком от 2009 г., изкупен от колектор. Най-нагло и арогантно и заявяват, първо, че купуването на дълга подновява давността, и второ забележете – казват и че давностният срок е 5 години. С тази двойна лъжа, се опитват да погазят закона и тълкувателно решение на Върховния съд, което постановява, че плащанията към телекомите са периодични плащания и давността е 3 г.
Връщам се на случая от Русе, освен лъжата с която си служат за давността, служителите на фирмата едва ли не казват: вижте Гражданския процесуален кодекс, там пише, че ако ни платите сега 30 % от дълга, после ще платите на вноски и по-малко. Да, там го пише, но за сумите събирани от съдебен изпълнител. Тоест тук колектора, от една страна, подвежда гражданите като се представя за съдебен изпълнител, а от друга цели да накара длъжника да направи доброволно плащане дори на част от задължението, за да прекъсне давността и дългът да стане изискуем по съдебен ред.
Често хората не си знаят правата и плащат, други пък го правят, за да се отърват от тормоза. Ако не мине номерът за „доброволно“ плащане след манипулации и ако длъжникът си знае правата, се пристъпва към обиди и заплахи.
Другият интересен момент при колекторите е базата данни, която ползват. Те работят и ползват лични данни твърде често, без да имат законово основание за това и не се притесняват от глобите на Комисията за защита на личните данни, защото просто могат да си го позволят.
Най-интересният въпрос е за законовата регулация на дейността на колекторските дружества. В България просто липсва такава, въпреки големия брой засегнати от дейността длъжници – граждани и юридически лица. Налице е декларативна форма на „саморегулация“ от доброволно създадена от тях неправителствена организация, която дори не обхваща всички дружества и всички действия на тази Асоциация и нейните членове са пожелателни и непредставителни. Дори самата Асоциация не знае колко дружества, а и адвокати се представят за колектори. Но пък смело заявяват, че всички които членуват в нея са коректни, а останалите са лошите. Без да назовавам имена на компания, ще кажа, че напоследък зачестяват оплакванията именно от дружество, което членува в Асоциацията.
Предни дни от тази Асоциация бяха организирали кръгла маса и забележете там основното, което се чу като извод е, че хората са разсеяни и затова често не си плащат дълговете. Разсеяността се оказва основната причина в държава, в която близо 23% (по данни на НСИ ) от населението живее под прага на бедността. Тоест не бедността, не попадането в зависимост от монополисти и кредитори, а разсеяността.
Да, няма правила, общовалидни за целия сектор правила за дейността на колекторите. Пълна липса на специална нормативна защита на правата на длъжниците от колекторите – граждани или юридически лица. Няма специализиран ред за обжалване на дейността на колекторите. Няма процедура по контрол на дейността на колекторските фирми от страна на държавата, освен общия ред на контрол над юридически лица. Не са формулирани задължителни условия, на които да отговарят служителите на колекторските компании – социални и психологическа пригодност, образование, специализирани обучения. Дейността на колекторските компании не подлежи на задължително застраховане срещу допускане на грешка.
В тази връзка, необходимо е спешно да се приеме закон за колекторската дейност, но закон който да я регулира, а не да бетонира техните безчинства. И това трябва да е държавна политика, а не колекторите да си лансират удобна саморегулация.
В закона трябва да са уговорени изрично начините на общуване на колекторите с длъжниците, както и списъкът на лицата, с които имат право да общуват. Колекторите да могат да общуват с длъжника по телефона не повече от два пъти седмично, да се срещат с него не по-често от един път. При това да е ограничено и времето за общуването — в делник от 8 ч. сутринта до 22 ч., в празнични дни — от 9 ч. сутринта до 20 ч. За нарушаване на тези и другите посочени в закона правила колекторските агенции да бъдат наказвани с големи глоби. Да се въведе изискване към сътрудниците на колекторските фирми да са чисти пред закона, към тази дейност да не могат да бъдат привличани лица криминално проявени местни бабаити. Да се регламентира също назначаването на топ-мениджърите на организациите, занимаващи се с връщане на просрочени задължения — те, както и членовете на ръководните органи трябва да са с доказано чисто съдебно минало, да е ясен с какъв произход е капиталът на тези дружества. И това е само част от европейската практика в тази посока.
Разбира се трябва да има и регистър на тази дейност и отговорна държавна институция, която да я следи. Защо да не се въведе изискване преди да бъде продаден дълг на колекторска фирма, той да бъде предложен на същата цена на самия длъжник? Защо да не се спре или ограничи практиката да се търсят погасени по давност дългове?
Към момента не просто не се работи в тази посока. Дори на законодателно ниво се прави всичко възможно тази дейност да се разшири. Темата с дълговете е благодатна за популизъм и понякога се ползва за обезсмисляне не просто изпълнителното производство, а на съдебния процес. От това печелят всички онези, които милеят за едни отминали времена, когато всичко се решаваше на улицата с бухалка в ръка. И това много пасва на линията на колекторите „ние събираме по-бързо и ефективно от съда и съдебния изпълнител“. Може би това не е търсен ефект или пък си е чист лобизъм, не мога да знам.
Учудвам се, че има и колеги юристи, които лековато казват, че колекторите не са страшни. Съветвам ги отново да видят огромния оборот от задължения – над 2 милиона случая. Колко злоупотреби са възможни докато няма правила?
И на финал, едно е ясно, докато няма регулация на дейността по събиране на дългове, на дружествата, които осъществяват тази дейност, докато промените в другите закони са хаотични и на парче, то тогава гражданите наистина ще бъдат върнати в мутренските години. И всички колектори ще бъдат поставяни под общ знаменател, без значение дали членуват или не в която и да е асоциация.

Автор: Марин Киров

http://www.gudelnews.com/2017/10/blog-post_369.html 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!