Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Още 650 евро на човек и България става средна класа
Доклад на “Алианц” нарежда страната ни на 38-о място в света по финансови активи на глава от населението
България е на 38-о място в света по нетни финансови активи на глава от населението. Средностатистическият българин притежава 7050 евро.
Това е един от основните изводи от последния доклад на немската финансова група “Алианц”. Резултатите от него са събрани в “Доклад за световното благосъстояние”, който бе обявен миналата седмица.
Авторите на изследването са разделили всички домакинства в държавите в три съсловия: благоденстващи, които разполагат с богатство над 45 900 евро на човек, средно съсловие – с финансови активи от 7700 до 45 900 евро на човек, и бедно – с под 7700 евро.
В момента България е на почетното трето място в третата група – на бедните, след Аржентина и Бразилия. Тя обаче е изпреварила Полша, Румъния, Словакия, Турция и Русия.
Ако тенденцията за “прескачане” на тази условна граница между съсловията се запази, то статистически българите в обозрим хоризонт от време ще влязат в групата на средното съсловие на света, е прогнозата на авторите.
За да бъде елиминирано влиянието на фактора “много пари, съсредоточени в ръцете на малко хора”, авторите са въвели специален показател за справедливо разпределение на богатството. Той се измерва чрез съотношението между средностатистическо богатство и реално богатство на средностатистическия човек.
По този критерий, България е в средната група държави. Според изследването най-несправедливо финансовото богатство е разпределено в Южна Африка, Дания и САЩ..
Най-справедливо е разпределението на финансовите активи между населението на Словакия, Белгия и Италия.
Изследването е установило също, че най-бързо растат икономиките на азиатските държави.
Без Япония през миналата година благосъстоянието на
азиатците расте
средно с 15%
На Китай пък се дължи около една трета от световния икономически ръст.
Анализаторите на “Алианц” смятат, че от глобална гледна точка най-печеливши са хората от средното съсловие в страните в подем.
Те са категорични, че разпределението на благосъстоянието извежда на челни позиции държави като Китай, България или Бразилия.
Те очертават профила на новото средно съсловие като съставено главно от хора от досегашното по-долно съсловие в имуществено отношение. В много по-малка степен тази група се оформя от хора, които са били в групата на богатите, но са обеднели.
Това според тях означава, че хора, които никога досега не са имали някакви спестявания, вече са започнали да трупат скромно благосъстояние и постепенно да излизат от най-долната съсловна група.
От 2000 година насам близо 600 милиона души по света са влезли в средното съсловие, е установило изследването.
В индустриалните страни обаче глобализацията, структурните промени и финансовата криза са довели и до обратния процес. Става дума за няколко милиона души, които са изпаднали от класата на най-богатите и вече принадлежат към средното съсловие.
Най-много са хората, които са слезли по-надолу в САЩ и Япония, както и жителите на държави, които са били засегнати от локални или вътрешни кризи, каквито например са Италия и Гърция.
Авторите са категорични, че светът става все по-справедлив и че все повече хора могат да спестяват пари и да трупат благосъстояние.
Те все пак отчитат фактът, че най-богатите 10% от населението притежават 80% от световното богатство
Анализаторите обаче са категорични – само допреди двайсетина години малко под 10% от населението са притежавали 90% от световното богатство.
Това според тях означава, че стотици милиони хора са излезли от бедността и са преминали, или са на път да преминат в близките години към средното съсловие. Този факт според изследователите означавал, че световното богатство вече е малко по-справедливо разпределено.
Докладът предупреждава за налагането на две много опасни тенденции. Първата е, че ножицата между различните държави се отваря още по-широко в сравнение преди десетина години.
Богатите ставали все по-богати, а повечето от бедните – още по-бедни.
Втората – все повече хора били склонни да взимат потребителски и други кредити, а либералната политика на банки насърчавала потребление за сметка на бъдещето
САЩ продължават да бъдат страната с най-много милионери, но Азия догонва Северна Америка според критерия частни богатства. Това пък сочат резултатите от проучване, поръчано от “Фейсбук”.
Изследването не анализира състоянията в недвижими имоти, ограничавайки се с активите, които бързо могат да бъдат раздвижени.
С 6,9 милиона домакинства, чието състояние превишава 1 милион долара през 2014 г., САЩ остават категоричен лидер в класацията.
Китай е държавата, в която живеят два пъти по-малко милионери в долари – 3,6 милиона.
При все това от 2,1 милиона домакинства по света, които са станали милионери между 2013 и 2014 г., над 60% живеят в Азия.
Финансовите дългове на българите – над 25 млн. евро
Почти 5000 евро е средното финансово богатство на българина, което включва спестяванията на домакинствата в банкови депозити, пари в брой, пенсионни, взаимни и застрахователни дружества, както и преките инвестиции в акции.Това пък показват проучвания, поръчани от финансови институции, работещи у нас.
Банковите влогове продължават да са най-предпочитаната форма на спестяване сред българите и достигат 67% от финансовото им богатство.
Последните данни показват, че финансовото благосъстояние на населението надминава 40 млрд. евро, но остава далеч под равнищата в по-развитите европейски държави.
Експертите смятат, че страните от Централна и Източна Европа бавно, но сигурно догонват показателите, регистрирани в западната и по-развита част на континента. Още повече,че те са и три пъти по-малко задлъжнели от западноевропейците.
В какво по-конкретно се състои финансовото богатство на средния българин, който притежава активи на стойност 4876 евро, докато един люксембургски гражданин разполага средно с 432 200 евро, или близо 100 пъти повече.
82% от парите си българите държат на банков влог, 16% са насочени към взаимни и пенсионни фондове, както и в застрахователни продукти. Само 2% са инвестирани в ценни книжа.
На обратната страна на финансовото благополучие са финансовите задължения на българите. В края на 2016 г. те са били над 50 млрд. евро, от които близо половината са на частни лица.
Повечето български домакинства притежават един или повече апартаменти, къща или вила в провинцията, селскостопански земи или гори. Българите са едни от най-големите собственици на имоти в Европа и наемателите на жилища са малцинство.
Според експертите тези недвижими собствености на българите в действителност представляват по-голямата част от тяхното материално благосъстояние – надхвърлят по стойност 71% от всичко притежавано от домакинствата.
След кризата от 2008 година, стойността им чувствително спадна, съответно и богатството на гражданите.
От миналата година обаче пазарът на имоти се съживи, което вече предизвика ръст на цените и съответно повиши стойността на притежаваните от българите имоти. А това ще има благоприятен ефект върху общото материално благосъстояние на населението и само ще потвърди прогнозите на експертите, че се очаква ръст на финансовите и материалните активи на българите.
Броят на милионерите с влог намалява, сумите растат
Броят на хората, които държат на депозит в банка суми над 1 млн. лева, намалява. През декември 2016 г. те бяха 762-ма души и до края на март т.г. останаха без промяна.
В края на август в банките вече има 743 милионерски депозита, като броят им е с 19 по-малък спрямо края на март, сочат последните данни на БНБ, чийто шеф е Димитър Радев.
Общата сума в милионерските депозити обаче продължава да се увеличава.
Само за три месеца те са добавили към сметките си 12,3 млн. лв. и така общата сума по тези сметки вече надминава 1,8 млрд. лв.
Средната класа също трупа пари в банките. Увеличение се отчита при всички влогове на граждани със суми между 10 хил. и 500 хил. лв.
Най-голям ръст има при влоговете със суми между 50 хил. и 100 хил. лв. Само за три месеца техният брой нараства с 1184, а общата сума в тях скача с над 80 млн. лв. и достига 7,2 млрд. лв.
Големите влогове със суми между 500 хил. и 1 млн. лв. също се увеличават – с 8 броя за три месеца като достигат 1239 броя.
Общата сума в тях през второто тримесечие обаче пада с близо 2 млн. до 851 млн. лв.
При депозитите със суми под 10 хил. лв. обаче се отчита спад, което показва, че хората с по-ниски доходи посягат към спестяванията си.
Малко над 65% от депозитите у нас са за суми до 1000 лв. спрямо 67% преди година. Спестяванията за суми до 5000 лв. са 82,9% от всичките срещу 84,27% преди година.
Източник: 24 часа
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!