Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Гладуването стимулира интелектуалните способности
Навремето Радой Ралин беше казал: “Сит търбух за наука глух…”
Най-добрият стимулатор на мозъка е гладът. Докато гладува, организмът изработва хормона грелин, който увеличава броя на нервните клетки.
В нов експеримент британски учени разкрил скоростта, с която се размножават нервните клетки, и образуването на междуневронни връзки между тях, което има пряка връзка с интелектуалното развитие на човека. Опитите били проведени с мишки, но при човека материалният субстрат на ума и мозъчните структури функционират по подобен начин.
Всички сме наясно, че когато човек се нахрани донасита, иска да си почине. Физиологичният механизъм е следният: временно клетките на мозъка се обезводняват, т.е. настъпва функционална дехидратация, поради което течността се оттегля от тях в пълния с храна стомах. Така храната се преработва по-добре, което води до повишаване на активността на парасимпатичната част на вегетативната нервна система, която се намира в антагонистични отношения с друга част от нашата вегетативна нервна система – симпатичната. Нейните медиатори – адреналинът и норадреналинът, неслучайно се свързват с повишена активност, борба и бягство.
Парасимпатичната нервна система отговаря за усвояването на поетата храна, а симпатичната – за придобиването й. Оттук идва и различното въздействие на споменатите части на вегетативната система върху мозака. Когато сме заситени, той може да си почине. А когато стомахът къркори от глад, тогава не му е до почивка, а трябва да търси методи за добиване на храна.
Новото в откритието на британските учени е ролята на грелина – хормона на глада, в тази интелектуална стимулация. Интересен факт е, че този стимулиращ ефект не може да нивелира дори намаляването на кръвната захар, което е мощен фактор във възникването на чувството на глад. Нервните клетки се хранят с глюкоза; тя им е нужна за плодотворната работа, но сега се оказва, че при падането на кръвната захар мозъкът, обратното, започва да работи по-активно.
Човечеството открило този факт преди много столетия, защото неговите шамани, жреци, монаси аскети придавали много важно значение на ограничаването на храната. Това важи за християнството – постът и молитвата, и за аюрведа, която препоръчва на местните си жреци меню, което се състои основно от плодове, зеленчуци и мляко.
Навремето Радой Ралин беше казал “Сит търбух за наука глух…”
Затова не бива да смятаме глада за свой враг, а за приятел и съюзник в нашето ежедневие. Увеличеното по времето на гладуването ниво на грелина повишава умствените способности на човека, което влияе положително върху работата му.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!