Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Президентът Радев подгрява своя партия
И това се видя наред с други неща около пушилката с Делян Добрев
България е вече едновременно в кампания и за местни, и за президентски избори. Първото – защото случаят “Хасково” развихри всички кметове на общини и кметства, а също – и наместници. А втората – защото в течение на казуса държавният глава измести и Корнелия Нинова, и Елена Йончева.
Румен Радев използва, че ключова фигура на ГЕРБ е в нокдаун, и на мига нанесе удар по Борисовата партия. Поиска и битка. И точно тогава в задаващото се дерби се намеси соцдепутатът Георги Свиленски, който нетактично напомни, че президентът си е на БСП. Но това е етикет, от който самият Румен Радев всячески се стреми да избяга. Което не е лишено от политическа логика и прагматика – БСП е далеч от най-добрата си кондиция и не успява да увеличи процентите си симпатия въпреки периодичните скандали, неизбежни за една управляваща партия.
След като Свиленски се опита да свърне обратно Румен Радев към партията майка, от “Дондуков” 2, където иначе всичко добре чуват, този път не последва реакция. Точно обратното – в 8-те си месеца в Бялата къща президентът прогресивно се опитва да се еманципира от червената кошара.
Конституцията дава чудесна, сгодна легитимация. Само че там няма вратички срещу неофициалното инженерство на нови политически проекти от действащ държавен глава.
Президентът идеално се възползва от липсата на силна опозиция и коригира на воля изпълнителната власт. Репликира и законодателната. Той е последен коректив, ментор и наставник в държавата.
Досущ като младия (в политически смисъл) Борисов, който като кмет на столицата всеки ден изправяше кривиците на тройната коалиция, след като бе скъсал с партията на царя. И се харесваше на всички.
По същия начин и президентът Радев, отскубнал се от майчинската прегръдка на Нинова, изключително ловко подръпва и левите, но и десните струни. Липсата на така наречената реформаторска десница в парламента е в услуга на неговата игра. Тази реторика е свободна за държавния глава Румен Радев и той вече я експлоатира от най-високия амвон в политиката. И със сигурност ще продължи да удовлетворява очакванията на тази част от политическия спектър, която жадува за продължаваща, радикална съдебна реформа. Това му е дясната страна на политика Румен Радев.
Президентът намига и към тези, които симпатизират на Слави.
В Ню Йорк се зарече, че лично ще бди какво става с (пренебрегнатия от лошите политици) референдум за мажоритарни избори. Тук не бие директно по ГЕРБ, понеже и те са “за” такива, но няма значение – това послание винаги се харесва от народа. И то много. Сега ще видим кога и как ще подхване темата и докъде ще натисне партиите в парламента да направят нещо за референдума.
Въобще Румен Радев вече почти всеки ден показва, че Бойко Борисов трябва да дели мегдана с него… А какво ще стане до президентските избори, на които премиерът най-сетне може и да се кандидатира за държавен глава, човек с богата фантазия и продължителни политически наблюдения може лесно да прогнозира. Дори в детайла.
Но да оставим президента и да се върнем на повода за задаващата се “биткаджийска” страхотия – хасковската стихия. Според мен тя пък разкри няколко симптома, които, ако сега се разчетат коригиращо и адекватно, ще сме благодарни, че е пламнал фитилът:
1. Близки роднини на водещите политици – тези, от които нещата зависят, място в политиката не трябва да имат. Нищо, че може да са най-добрите хора и най-перфектните професионалисти, които, събрани заедно, правят мечтан отбора. По един на рода, дето се вика, стига.
2. Местната власт от години повтаря, че иска още по-голяма децентрализация, но българите сме с такъв манталитет, че ако не ни следят централно, имаме склонност да се отпускаме и да мислим глупости. Затова нека има повече контрол, пък нищо, че не е демократично.
3. Не е лошо да се въведе мандатност за областните партийни лидери – ей така, профилактично. Това, че скоро ще се върнат в нормалния живот като “обикновени граждани”, ще ги държи по-скромни.
А иначе е добре, че ГЕРБ запази човек като Делян Добрев. Освен че преди години изнесе доста в енергетиката, той е и автор на националната програма за саниране, а също на приоритетната в този мандат реформа в администрацията, която пести на всеки от нас десетки часове пред гишетата на чиновника.
Оставката на Добрев е морален акт за запазването на авторитета на партията и на спокойствието на семейството. Макар и да е известен с това, че няма неприета оставка, преди години Бойко Борисов вече върна една – на зам.-кмета Йорданка Фандъкова, при техническия фалстарт на електронната система за градините. И не сбърка. Така че прецедент има. И то доказано добър е. / Кристина Кръстева, 24 Часа
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!