Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Иван Сотиров: Радев да призове първо Нинова да върне сина си в България, а после да убеждава другите имигранти
Мълчанието в БНР е съпричастност към рубладжийската политика на Петър Волгин, всички от управата на радиото да подават оставки
Кастата на БКП държи парите и децата си в „прогнилия“ Запад, а нас ни дои и стриже по кремълски
Със стари трикаджии нов десен проект не се прави, казва пред Faktor.bg бившият депутат от СДС
Интервю на Васил Василев
- Г-н Сотиров, поискахте преди две седмици оставката на Петър Волгин от БНР, заради гавра с паметта на жертвите на комунистическия режим, по повод на 9 септември. Има ли реакция от генералния директор на медията?
- Нашата цел не беше да се занимаваме с лицето Петър Волгин, а да изобличим влиятелните задкулисни кръгове, които го ползват. Той е един изпълнител на външни поръчки. Виждаме, че има хора, които работят срещу страната ни и са проводници на руската хибридна атака срещу България. Искането на Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“ /ДОМ/ беше адресирано до генералния директор на БНР Александър Велев.
Това писмо беше тест към ръководството на БНР, защото това е обществена медия, която е финансирана от данъците на всички граждани. Не е морално журналист от обществена медия да се гаври с паметта на жертвите на комунистическия режим и с наследниците им. Волгин използва авторитета си, който е натрупал през годините в държавното радио, за да прави подобна кампания. Най-неприятното е, че при предишни случаи, поне от куртоазия, ръководството на БНР се разграничаваше от изявленията му, докато този път няма дори и опит за подобни действия. По този начин ръководството на медията става съучастник на журналиста в неговото позорно деяние. Това мълчание е не само съучастие, а и форма на поощрение. Недопустимо е публична фигура в обществена медия, да възхвалява безнаказано престъпен режим в демократична страна.
- Каква ще бъде реакцията ви към мълчащия генерален директор Александър Велев?
- В демократичните страни подобно поведение не може да се толерира. Ставаме свидетели на опит подобни действия - да се прикриват с правото на свободното изразяване. В същото време институциите и прокуратурата мълчат. Затова използваме отворени писма, тъй като не получаваме никаква реакция и исковете ни се хвърлят в кошчето в институциите. Реагираха само няколко електронни медии, но общото мълчание е потресаващо. В същото време има журналисти, които твърдят, че защитават демократични принципи и ценности, но не предприемат нищо по този повод. Щом ръководството на БНР дори не направи опит да се разграничи от изказванията на Волгин, трябва да си подаде категорично оставката. Проблемът е, че подобно решение можем да очакваме само ако има реакция на парламентарната комисия, на Съвета за електронни медии, на институциите и на обществото. Крайно неприятно е, че в България виждаме опасно обезверяване на хората. Най-опасното е пораженческото мислене - комунистите държат всичко и че нищо не може да се направи. Загубим ли вярата си, губим всичко. Това е тяхната цел.
- Как си обяснявате факта, че голяма част от медиите неглижират темата за миналото и търсят поводи за омаловажаване на комунистическите престъпления?
- Ако използваме старата максима, че победителите пишат историята, явно е кои са победителите на прехода. Победител е комунистическата номенклатура, която направи трансформацията на системата така, че за себе си осигури западен стандарт на живот, а за народа ни руски корупционен модел на управление. Висшата комунистическа каста държи парите си и децата си в „прогнилия“ Запад, а нас ни дои и стриже по кремълски. Виждам, че другарят Румен Радев призовава младите хора да се върнат в България от чужбина. Нека, първо, да призове другарката Корнелия Нинова и нейните другари да дадат челен опит като върнат децата си.
- Говори се за поредната дясна коалиция, какво бъдеще може да има механичният сбор между „Да, България“, ДСБ, ДЕОС, „Зелените“ и БЗНС?
- На десните хора им дойде до гуша от нови проекти на стари секти. Става въпрос за лица, които участваха в предишната конфигурация на „Реформаторския блок“. Те бяха заявили, че няма да управляват с Бойко Борисов и с ГЕРБ. Тези лидери не могат да направят нещо по-различно и да дадат някаква нова визия. Със стари трикаджии нов проект не се прави. Тук едва ли дори може да се говори за дясно пространство. Няма нито една формация с идентичен десен профил. В България политическите партии са се превърнали в корпоративни структури и имат олигархичен модел на действие. Те не са обединени около ценности с програма за развитие на страната. Това обяснява и произволното рекомбиниране на личности и партии, които до вчера са били на диаметрално противоположни позиции. Водещото за тези хора не е отстояването на обществения интерес, а търсенето на лична изгода, чрез участие във властта. Няма как хора, които са били в този модел да покажат, че са алтернатива и мислят за обществения, а не за корпоративния си интерес.
- Кой носи вина за катаклизмите в демократическите партии?
- Лидерите носят вина. През последните 28 години се наложи практика да се търси оговорност в партиите, в самите избиратели, в световното положение, в съдебната власт и в някакво задлукисие. Именно това доведе до криза в политическата система – отказът да се носи политическа отговорност. Дясното е морал и отговорност, а при самопрпвъзгласилите се за десни отсъстват и политическият морал и политическата отговорност. Виждаме, че едни и същи хора упорито участват при взимането на грешните решения за България, при обслужването на корпоративни интереси, но те не искат да се оттеглят и да дадат шанс на собствените си партии - само си разменят местата. Последната мода е при провал председателят и зам.-председателят на партията да си разменят местата, вместо да поемат солидарно отговорността. По този начин тези хора не могат да реформират собствените си организации, а същевременно имат претенции да реформират страната. Вечната битка на претендентите за „традиционна десница“ е преминаване на заветните 4%, за да се доберат до парламента, за да намерят служби на шепа партийни шефове и техните обкръжения. Тези хора третират избирателите си като крепостни селяни, които са длъжни да търпят всичките им безобразия. Какво може да очакваме от хората, които попадаха в парламента с най-яростните клетви срещу ГЕРБ и след това услужливо пристанаха на Борисов срещу няколко поста във властта. Някои от тях дори направиха това упражнение по няколко пъти. Каква нова алтернатива на ГЕРБ могат да бъдат доскорошните министри на Борисов? Как политическите джуджета, които се държаха за шлифера на своя господар, сега ще го наметнат? Каква политическа алтернатива може да бъде едно обединение на хора, които доказаша, че и заедно и поотделно не мигат повече. Политическата система в България, през последните две десетилетия, вместо да се развие деградира. Всички партии, независимо дали се обявяват за леви или десни, обещават едно и също преди избори – почтено и прозрачно управление, намаляване на бюрокрацията и корупцията, подкрепа на средния и дребния бизнес, засилване на местното самоуправление, повишаване на доходите и радикална реформа във всички сфери, но когато дойдат на власт – правят точно обратното. В същото време в България няма средна класа, а тя е гръбнак на демокрацията. БКП номенклатурата, която стартира прехода, направи всичко възможно у нас да няма демокрация. Създадоха се мутренски групировки, за да съсипят всички предприемчиви хора със среден и дребен бизнес. Чрез банковата система се ограбиха парите на хората и фактически в България заработи бизнесът на обръчите от фирми, който действа над 90%. Останаха малко фирми, като тези от ИТ-бранша, които могат да съществуват независимо от държавата. На 10 ноември 1989 г. комунистите си направиха вътрешен преврат за да спасят банкрутиралата социалистическа система. Направиха трансформация, за да продължат да управляват страната ни по същия аморален и престъпен начин, както и преди 1989 г. Днес имаме династично продължение на стария режим. БКП винаги е била съсловна, кастова организация и най-голямата несправедливост на прехода е, че допуснахме възпроизводството на това кастово управление. Този кастов комунистически модел може да съществува само, като се поддържа народът в крайна бедност и безпросветност, защото беден и необразован народ най-лесно се манипулира.
- Вили Лилков като председател на столичната структура на ДСБ хвърли оставка, има ли интриг?
- Не мисля, че е уместно да коментирам вътрешните взаимоотношения в тази партия. Смятам, че този проект няма политическо бъдеще. Екзистенциалният въпрос за ДСБ, още с възникването му, беше унищожението на СДС. ДСБ трябваше да избуи на терена на СДС, захранван от неговата тор. Получи се така, че се разруши къща, за да се построи колиба. Или както се казва – „Който копае гроб други му сам пада в него.“
- Но и новият проект на Христо Иванов „Да, България“ сякаш изпързаля избирателите?
- Отново трябва да повторя, че десница у нас няма. В момента говорим за „произведени лидери“, а не за автентични водачи в дясното пространство. Моделът, по който работи олигархията, е свързан с т.нар. „нови лица“. Т.е., хваща се един човек за ушите, пробутват го първо за министър или на някаква друга публична позиция и след това му организират партия и медиите на организиращия олигарх започват да се държат като официоз на партията. Задължително се търси човек, който да няма потенциал за самостоятелни действия. Новото лице не трябва да има собствен гръб и собствена политическа кариера, не трябва да се е издигнал сам и да може да води самостоятелна битка. Винаги съм се чудил как хора на средна възраст 28 години след 10 ноември 1989 г. изведнъж се активират политически. Къде са се подвизавали, когато в страната ни се извършваха съдбовни промени. Морално ли е да дремеш когато в Отечеството ти става революция? Лидерството не е моментно хрумване или изпълнение на ситуационно поставена задача, а състояние на духа. Ние станахме свидетели не на един подобен случай – един човек, който не е разпознаваем, нито като политик, нито като експерт, изведнъж става министър, а след това си прави и партия.
- Същият ли е случаят с Трайчо Трайков?
- Не само с него, това е моделът съпътстващ целият преход. По този модел беше разбит и Съюзът на демократичните сили. Непрекъснато ни произвеждаха нови лица. Нека да отчетем, че всички злодеи на прехода се появяваха като нови лица и като независими експерти. В зората на демокрацията се появиха хора, които имаха визия и правеха политика с визия за обществено развитие. Те живееха с политиката. Независимо дали идеите им бяха добри или лоши, те вярваха в идеи. В момента политиката се смята за далавера.
- Защо толкова бурно беше протестиран от опозицията докладът на правителството, в който се казва, че Русия е враг на България?
- На опоазицията не ѝ пука толкова за Русия. Това го знаят и в Кремъл. Става въпрос за конкуренция за самопредлагане на Москва в България. Битката е определени кръгове да се закачат за Русия чрез корупционни схеми, тъй като по този начин се общува с подобни страни. Русофилията, която всъщност е рублофилия е добър бизнес за много хора. Най-добре се краде в името на българо-руската любов. Тези хора са готови да се продадат на всяка цена и експлоатират хора на които им е насаден сантимент към Русия. В България, за съжаление, близо два века е водена масивна пропаганда за насаждане на това чуждопоклонничество, особено по време на 45 годишната съветска окупация на страната ни. Русия винаги е водела изключително агресивна политика в тази посока, защото за тях ние сме естествена сфера на влияние. На всеки българин, който е милеел за нашата свобода и независимост от Кремъл са гледали като на неблагодарен бунтовник.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!