Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Истинската реалност е западнофобията

“Определен процент мюсюлмани, приютени от Запада, мразят Запада. Това е факт. Те бяха приети тук, но се бунтуват срещу приемащата ги култура. Това са неща, които се случват, и то не за първи път в историята. Става дума не просто за отвращение, в противен случай нашите терористи можеха да отидат да живеят в страни, в които управлението е мюсюлманско, а жените са забулени. Става дума за омраза, за желание да бъде премахната една култура: за идеология - този ислям иска света”.

Шантал Делсол, “Фигаро”

Според френския философ Шантал Делсол, напразно се търсят икономическите или психиатричните причини за тероризма. Идеологическата матрица на джихадистите е омразата към западната цивилизация. Проблемът е, че самите ние вече не се харесваме.

Тероризмът, който ни поразява, ни се явява като неидентифициран обект. Ние сме способни да въведем извънредно положение, да имаме добри тайни служби, които без съмнение предотвратяват много други атаки. Но сме неспособни да посочим причините. 

В началото, на 11 септември, започнахме да твърдим, че икономически причини тласкат тези млади момчета към масово убийство и самоубийство. Марксисткият отпечатък е определящ в западните общества в началото на века: все още се смята, че престъплението произтича единствено от безработицата и лошото социално положение. После осъзнахме, че това не е точно така, тъй като виновните бяха напълно интегрирани и образовани. Днес едно ново, не по-малко смехотворно обяснение, обикаля в медиите: терористите били психично болни.

 

Създаваме “клетки за дерадикализация”, колкото абсурдни, толкова и безполезни, сякаш можем да се борим срещу вярванията с оръжията на бюрократичния разум. Второто обяснение е също толкова лишено от смисъл, колкото и първото. Защото истинската причина е пред очите ни, докато ние отказваме да я видим, като откраднатото писмо.

Отричането на реалността е такова, че тези дни виждаме испанците да демонстрират срещу тероризма с викове “не” на ислямофобията”, сякаш очевидната причина за всичко това не е западнофобията. Независимо дали го вярваме или не, слепотата на бившите комунисти към престъпленията на Ленин/Сталин бе надмината от слепотата на нашите съвременници пред масовите убийства, с които на практика сме свикнали…

За западнофобия не се говори. И вероятно е подозрително да се говори, 

защото това е начин да се постави под въпрос едно разклонение на исляма. Въпреки това атентатите, които разтърсват градовете ни на все по-кратки интервали, са плод именно на западнофобията. Става дума за дълбоко отричане на нашата култура, такава каквато се разгръща в обществата ни, в Европа и Америка взети заедно. Американецът Джон Ъпдайк добре описа това в романа си “Терорист”, младият Ахмад Мълой, който вече не понася спектакъла на всекидневния американски живот: постоянното потребление и страстта по ненужните неща; момичетата, злоупотребяващи с голотата и прекалената разпуснатост, в която вече нищо не е забранено; вулгарността, тривиализацията на всичко, отхвърлянето на всякаква духовност. 

В действителност това, което се отхвърля тук, е атеизмът, всеобщата секуларизация, равенството на половете, материализмът, върховенството на удоволствието. Терористите най-напред са хора, които не понасят равните права на жените, секуларизма, края на патриархалния мачизъм.

Определен процент мюсюлмани, приютени от Запада, мразят Запада. Това е факт. Те бяха приети тук, но се бунтуват срещу приемащата ги култура. Това са неща, които се случват, и то не за първи път в историята. Става дума не просто за отвращение, в противен случай нашите терористи можеха да отидат да живеят в страни, в които управлението е мюсюлманско, а жените са забулени. Става дума за омраза, за желание да бъде премахната една култура: за идеология - 

този ислям иска света.

Много западни хора наивно вярват, че след ада и комунизма идеологиите са били премахнати. Всъщност ние сме изправени пред една нова “война срещу Запада”, наследничка на онази, за която говореше унгарецът Аурел Колнай, говорейки за нацизма. 

На западните хора им е изключително трудно да приемат, че хората, спонсорирани от исляма 

(дори и очевидно нито един ислям да не е целия ислям), са посочили Запада като враг, до степен да извършат там масови кланета. Понеже мюсюлманите, както старите потиснати малцинства, винаги имат право: такъв е нашият начин на мислене. Инкриминирането на икономическите или психиатричните причини за атентатите, всеки път е начин да се прехвърли вината за тях косвено върху нас.

Тази слепота има интересни причини и немалки последици. Ние сме напълно способни да обясним защо ние, западните хора, трябва да бъдем западнофоби: цялата култура на деконструкцията ни го повтаря до втръсване от половин век насам. Ние сме способни да обясним защо западната култура, отговорна за религиозните и световните войни, е омразна. Но ние сме неспособни да разберем и обясним защо един млад мюсюлманин днес, приютен и образован на Запад, ще намрази секуларизма и еманципацията на жените: ние все още не сме приели тази реалност, толкова ни е непоносима тя, защото обезценява едно малцинство, което сме потискали, т.е.  една група от герои. 

Отдавна загубихме навика да защитаваме нашата култура, да пледираме за нея.

Смятаме, че е вишистко да възхваляваме западната култура, това е всичко. Така че оставаме вкаменени и безсилни, неспособни да разберем дори преди да отговорим. Би трябвало да потвърдим собствените си корени, на които от 50 г. насам се подиграваме. Дори не знаем къде са. Задачата е плашеща за нас. Тя изисква от нас пълен обрат. 

Би било добре да спрем да хленчим за т.нар. ислямофобия, 

която съществува само в нечистата съвест, в този случай лош съветник. Истинската реалност, която се брои с броя на мъртвите, и това е доста реално, е западнофобията (която би било по-добре да наричаме западномразство, ако думата не беше много неблагозвучна): омразата към Запада. Вероятно заради желанието си да деконструираме самите себе си, сме дали оръжия на онези, които вече не са ни харесвали много - когато човек се разкайва постоянно, накрая изглежда като несретник. Но злото е сторено. Трябва да се опитаме да разберем, когато успеем да произнесем тази дума, 

защо гъмжи от западнофоби, 

обзети от носталгия по едно религиозно, патриархално и мачистко общество. Няма да е достатъчно да ги преследваме физически, защото това е битка на вярванията - вярванията не могат да бъдат хвърлени в затвора. Къде са нашите вярвания? Бихме могли да ги хванем в потока, където неразумно ги захвърлихме.

Създател на Института “Хана Аренд”, Шантал Делсол е философ и историк на идеите. Текстът й бе публикуван на 6 септември т.г. - бел. пр.

Превод от френски: Галя Дачкова

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/istinskata-realnost-e-zapadnofobiyata

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!