Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Хомоколониализъм
Автор: Алексей Панкин, balkans.kp.ru
Обхваналата САЩ епидемия за сваляне на паметниците на генерали и воини от Юга по време на Гражданската война (1861-1865 г.) и фактът, че преди да дари с безвизов режим украинците, Европейският съюз накара Киев да лансира и провежда най-редовно гей паради, са събития от един и същ порядък. И едното, и другото, представляват следствие на явление, което може да се определи като „хомоколониализъм“.
Активисти искат да бъде свален поредния паметник на войници от Конфедерацията, този път – в Луисвил. Снимка: „Ройтерс“
Не е вярно, че схватката около паметниците в САЩ е между расистите и борците за историческа справедливост по отношение на „афроамериканците“, потомците на робите. Гражданската война – или войната между Севера и Юга – се води далеч не за отмяната на робството. Става дума за търговски спор и конституционен конфликт. С две думи: основният въпрос на политиката на САЩ до Гражданската война е този за размера на митническите такси.
Тръгналият по пътя на индустриализацията Север е заинтересован от по-високи тарифи, за да защити все още слабата си промишленост и вътрешния си пазар от конкуренцията на по-качествените английски стоки. Аграрният и експортно ориентиран Юг е за свобода на търговията, защото иска да купува английска, а не произведена в Америка продукция. Когато, с избирането на Ейбрахам Линкълн, цялата власт във Вашингтон се оказва в ръцете на Севера, 11 южни щати решават да се отделят, за да не бъдат задушавани с данъци. А в Конституцията на САЩ липсват ясни положения относно правото на самоопределение на щатите.
Пустеещото място на статуята на генерал Лий в арката на параклиса в университета „Дюк“. Снимка: „Ройтерс“
Нека добавим и че тогава, сто години след създаването на Съединените американски щати, американците се чувстват на първо място граждани на своите щати, а Вашингтон възприемат както, примерно, днешните французи или англичани възприемат столицата на Европейския съюз Брюксел. Иначе казано, на сецесията (отделянето) на южните щати от съюза, може да се гледа като на предшественик на Брекзит. А последвалите нахлувания в тяхната територия от страна на Севера изглеждат като колониала война.
Целта на Линкълн е задържането на южните територии. Знаменитата му Прокламация за освобождаване на робите е приета чак през 1863 година и засяга изключително бунтовническите щати, като в четири щата, присъединили се към Съюза, правото на робовладелство остава.
Преобладаващото мнозинство войници конфедерати не са робовладелци, какъвто не е и командващият армията на Юга генерал Робърт Лий, заради чийто паметник в Шарлотсвил, щата Виржиния, се вдигна цялата врява. Нещо повече: когато генералът получава роби в наследство, той веднага ги освобождава. Затова пък главнокомандващият на армията на Севера генерал Грант притежава роби до самия край на Гражданската война. Според исторически извори президентът Линкълн е правел планове за връщане на негрите в Африка и, напълно е възможно, би осъществил намерението си, ако не го бе застрелят патриот от Юга още преди края на военните действия.
Залетият с червена боя постамент на паметника на генерал Албърт Пайк във Вашингтон. Снимка: „Ройтерс“
Южняците воюват по-добре от северняците и при определено стечение на обстоятелствата биха могли да стигнат Вашингтон, но те не си поставят такава цел. За сметка на това северняците на Юг безчинстват. Техният генерал Шърман използва тактиката на палежите и създава концлагери, а друг знаменит генерал, Шеридън, малко по-късно организира мор от глад за индианците, заповядвайки да бъде изтребен основният им източник на препитание – бизоните в прериите. Тоест, постъпвайки крайно неекологично, по този начин открива пътя за колонизация на освободените пространства на запад от северноамериканския континент. Афоризмът „добрият индианец – това е мъртвият индианец“ принадлежи именно на този герой в борбата за освобождение на черните роби.
Ако човек се води от здравия разум, по-добре е цялата тази далеч не героична история със 150-годишна давност да не се разравя. Ако пък задачата е да се възстанови историческата справедливост, то към около 1500-те подлежащи на сваляне паметници на победените, би трябвало да се прибавят и множеството монументи на победителите, в това число на култови, какъвто е мемориалът на Линкълн във Вашингтон.
Само че борците с паметниците се ръководят не от здравия разум и фактите, а по-скоро изповядват някаква езическа религия, по същество превърнала се в официална идеология на западния свят. На английски тя се нарича Identity Politics (политика на идентичността) и смисълът ѝ е в издигането в култ на един признак (цвят на кожата, пол, сексуална ориентация) на личността и социалната група. Обекти на преклонение в тази религия са чернокожите, жените и гейовете; „правоверни“ са онези, които признават вината си за допусната някога несправедливост, разкайват се и я поправят; „неверници“ – тези, които не участват в играта.
За да опазят монумента на генерал Хънт в Ленсингтън от вандали, решиха да го заградят с щитове. Снимка: „Ройтерс“
Избирането на Доналд Тръмп за президент миналата година бе бунт именно срещу това отношение към живота – затова още преди да встъпи в длъжност, се разгърна кампания за компрометирането му от адептите на новата религия, имаща за цел не само да поиска сметка лично от него, но и да извади на показ и обвини „неверниците“, или deplorables, тоест „достойните за презрение“, по израза на една от върховните жрици на култа към Хилари Клинтън. С други думи – виждаме същата тази колониалана политика в действие.
По подобен начин на Запад се разгоря масираната кампания за бойкот на зимната Олимпиада в Сочи като наказание за приемането на закона за забрана на пропагандирането на нетрадиционна сексуална ориентация между непълнолетните. Доказателство за това е фактът, че въпреки наложилата се традиция, церемонията по официалното откриване на Олимпиадата бе игнорирана от лидерите на водещите западни държави. И това, че ЕС напълно официално постави на Украйна условието за задължително провеждане гей паради, за да ѝ предостави безвизов туристически режим.
Ето защо аз предлагам това явление да се нарича „хомоколониализъм“, макар че нещата не се изчерпват само със сексуалните ориентации.
Не е наша, на руснаците, работа да се месим в чуждата история и да сочим с пръст кое е лошо и кое добро. Не е наша работа и да търсим правите и виновните в настоящата американска измислица с паметниците. Нашата работа обаче, е да кажем на глас: „Ето това е западната демокрация, сине!“. И да се защитаваме.
Източник: https://www.balkans.kp.ru/daily/26720/3745935/
Превод от руски: Елена Дюлгерова
http://glasove.com/categories/na-fokus/news/homokolonializym
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!