Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Кой финансира мюсюлманите в България

Неотдавна главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи заяви, че повече от 600 имами вече пети подред месец не са получавали заплати и масово емигрират в търсене на препитания зад граница.

След тези, които остават в страната, тлее остро социално напрежение и се говори за протести.

Седмица по-късно един бивш кандидат за президент, Кемил Рамадан, който се представя за приятел на високопоставени арабски особи, лансира идеята да бъде построена джамия на едно от историческите места в София, наричано Царските конюшни, ако общината даде съгласието си.

В частен порядък един от шейховете в “Абу Даби инвестмънт” обещавал да даде за целта около 50-60 милиона долара и да присъства на първата копка на обекта.

Рамадан не се е консултирал с Главното мюфтийство, но източници, свързани с него, твърдят, че то е принципно съгласно, ако въпросът бъде канализиран чрез мюсюлманското изповедания в диалог със Столична община.

От ВМРО, която участват в управлението, категорично заявиха, че в центъра на София няма място за нова джамия, а самата идея на Рамадан окачествиха като неуважение дори към мюсюлманите в България, чийто традиционен ислям е твърде различен от този в емиратите.

Дали защото е лятна ваканция или по друга причина, нещата не стигнаха до остро политизиране, но напомниха, че въпросът за финансирането на мюсюлманското вероизповедание в България остава отворен. А може би и тревожно отворен.

През пролетта беше съобщено, че вече няма договореност между българската Дирекция по вероизповеданията и Комитета по религиозните въпроси в Турция, Дианет, за финансова помощ за мюсюлманското вероизповедание от южната ни съседка.

През юни правителството информира, че ако между Главното мюфтийство и Дианета има договор за помощ, то това е правен документ с честен характер и той не е известен на Дирекцията по вероизповеданията.

Всъщност, става дума за помощ на Дианета, която е предназначена главно за издръжката на възпитаниците в средни религиозни училища, от порядъка на 1 милион евро, а не за заплата на имами.

Междувременно служебното правителство между втория и третия кабинет “Борисов” беше изготвило проект за законодателни промени, които предвиждаха забраната за чуждо финансиране на вероизповеданията, но до парламентарен дебат по тях не се стигна.

Причините за прекратяването на финансирането от Турция още не са ясни, но вероятно имат политически подтекст.

Според източници от мюфтийството, Дианетът е спрял подпомагането, заради напреженията между двете страни по време на референдума в Турция и последните парламентарни избори България.

Тогава се наложи София да припомни, че според закона за политическите партии “вероизпеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали”.

От друга страна, броят на чуждестранните служители, пребиваващи в страната по посока на различни вероизповедания, според официални информации, е стотици в различни културни институции – католическа църква, юдейско вероизповедание, Американска апостолическа църква, мюсюлманско вероизповедание, евагелските църкви, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, Свидетелите на Йехова и други, в това число и Българската православна църква.

Това определено показва, че проблемът не може да бъде решаван само в двустранен порядък с Турция, а има нужда от закон, който да регламентира нещата едновременно за всички вероизповедания.

Докато официалните ведомства в България и Турция мълчат по въпроса, експерти коментират, че неговото решаване е от интерес и за двете страни.

Някои от тях считат, че е добре България да поеме ангажименти към мюсюлманите на своя територия с разбирането, че инвестирането в спокойни междурелигиозни отношения е инвестиране и в сигурността.

Според споделящите това мнение, нехайството към проблемите на мюсюлманите в контекста на европейската война с терора ще е не само глупаво, но и безотговорно/БНР 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!