Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Валерия Велева: За Лили Иванова като една (не)коронована кралица и нейния народ
Гледах я, слушах я и я възприемам по друг начин - като духовен стожер на нацията, като мерило за всеотдайност към публиката, като единица мярка за днешното измерение на българщина.
Валерия Велева
Гледах поредното интервю на Лили Иванова по БиТиВи с Антон Хекимян. И си мислех – колко мъдрост има в тази крехка жена. Не какъв огромен талант, не какъв божествен глас, не колко завладяваща е емоцията, която извира от душата ѝ – за всичко това вече толкова много е писано, че няма нови думи, с които да обрисуваме „магията Лили“.
Гледах я, слушах я и я възприемам по друг начин -
като духовен стожер на нацията,
като мерило за всеотдайност към публиката (Интересува ме само мнението на моята публика, аплодисментите и нейната оценка – от това няма нищо по-скъпо,това е моята корона),
като единица мярка за днешното измерение на българщината (Хубава, лоша,аз съм певицата на български текстове, на българския език, на българска музика, искам да рекламирам българската музика, обичам да пея на български език.).
Без самата да осъзнава това, Лили вече се е превърнала в един своеобразен духовен лидер на нацията.
Не, не е пресилено това! Замислете се - стотици хиляди я следват, четири поколения българи пеят и слушат песните ѝ, млади и стари ѝ подражават. И колкото и да си мислим, че това е само музиката и невероятният ѝ артистизъм – не е достатъчно! Има и нещо друго, вероятно подсъзнателно го чувстваме, за да може така необяснимо да ни въздейства. И толкова да е живо. И толкова да е устойчиво в годините.
Често съм се питала, кое е то?
Сливането ѝ с хората. С публиката. С поколенията.
Лили Иванова е единствената публична личност в България, която казва „МОЯ НАРОД“. Забелязали ли сте това? Политиците избягват да говорят за народа. Разбираемо. Между тях и народ отдавна зее огромна пропаст. Писателите, интелектуалците, творците, когато говорят за народа , обикновено споменават „нашия народ“. Лили казва простичко:„моя народ“ (Аз правя нещо за моята публика. Искам да видя какво правят политиците за моя народ). Няма друго такова сливане между народ и духовен водач в (случая музикален изпълнител) в съвремието ни, както това наблюдаваме при Лили и българите. В това съпреживяване няма поза, няма фалш, няма заиграване.
Лили не обича да говори за политика, с мотива: коя съм аз да давам акъл. Винаги се пази да не обиди някого. Има точна преценка за ситуацията в държавата, при това убийствена, но водена от някакво нейно си усещане за скромност, не си позволява да го изрази публично. Всъщност тя може да дава много повече акъл от всички политици, защото мисленето ѝ е в съзвучие с оценката на обществото. И нейният глас по обществени проблеми би имал невероятен ефект. Но тя не иска да използва магнетизма и влиянието си в политически дебати, както го правят големите изпълнители на Запад. Вероятно е права, но пък ние като общество губим от нейното затваряне само и единствено в музиката.
Иначе едва ли може някой да обори тезата, че Лили Иванова се е превърнала в певицата на своя народ. Възхвалявана, обругавана, осмивана, възвеличавана, обожествявана – Лили принадлежи само на народа си! Не на стилове, не на епохи, не на жанрове, не на композитори или на поети – Лили е на хората.
А, сега го кажете същото за когото и да е от политическите лидери. Дори не можете да си го помислите, нали! Кажете го за някого от творците ни, има много големи имена и днес – все ще се намери групичка, която да го анатемоса.
Лили може да не се харесва на всички, но има уважението и признанието на всички. Просто е станала еталон. За професионализъм, за поведение, за морал, за устояване на ветровете на времето...(Слава Богу седя здраво на земята. И не ме интересува дали съм първата, петата или десетата.Благодаря на Господ, че ме е дарил с това чувство да имам мярка, да не се изхвърлям.)
Защо е така?
Нейното житейско кредо е много простичко – работи, за да имаш успехи, бъди наясно със себе си и с живота, който ти е даден Свише, поставяй си цели и ги следвай неуморно: (Аз зная какво да направя от себе си и всеки човек трябва да е наясно към какво се е устремил, какво иска да постигне в живота. Но това не се постига от небето само да падне, човек трябва да работи. Ако аз не бях това, което съм в момента и не вървя непрекъснато напред, никой нямаше да си спомня,че някога е живяла на тези земи Лили Иванова). Проста формула, но изисква колосални усилия, постоянство и ясни приоритети. А това при Лили са закони. Дресирала е и емоциите, и търпението си, поставила е волята си над всичко.
И нищо не може да я отклони неутолимото ѝ желание да се развива, да „купува“ новото и да бъде вечно „оригиналът“.
Водила съм много разговори с нея – винаги ме е удивлявал стремежът ѝ да върви напред. Да не се обръща назад. Да не лежи на стари лаври. Наградите, грешките, заблудите, разочарованията. – те са там, в миналото. Ако непрекъснето се връщаш към него, то ще те дърпа. Искаш ли да стоиш изправен на върха – погледът трябва да е само напред. Загърбила всичко – и добро, и лошо, извлякла поуките си, Лили е най-съвременният български изпълнител (Аз не слушам моите изпълнения, да се главозамайвам вкъщи : „Ох, колко съм велика! Колко съм...” Няма такова нещо!). В дома ѝ няма витрина с наградите ѝ, те са някъде в кашони... Били са за времето си важни, но днес те не ѝ носят нищо.
Искам да го преведа това на политически език – колкото повече политиците ни се обръщат назад в миналото, толкова повече теглят държавата назад.
Лили надживя всичко. С три урока на родителите си : Да не лъжа, да не крада и да не съм алчна. Някой друг да го е казал така ясно? Да го е направил? Сравнете нейния живот и публичното ѝ поведение с финансовия и морален кич на чалгарите. Вижте „имането“ ѝ, натрупано за 60 години сценична дейност на върха. Вижте облеклото ѝ, жестовете, излъчването... Всичко е с мярка. Всичко е класа! Редом с убийствена самопреценка: (Аз нямам за себе си чак такова високо мнение, че съм най-великата или най-величествена, че имам корона на главата си...) И вижте духовното разголване и морално падение всяка минута в ефира на личности, които от това живеят, защото нищо друго нямат.
В желанието си да изразят възхищението си към нея, медиите ѝ слагат корона, качват я на пиедестал, обожествяват я – имат пълно основание. Но е време да приемем "короната" ѝ като заслужена даденост и да осмислим уроците ѝ, които никой друг няма да ни ги даде и които точно днес са ни жизнено необходими: „България, България”. Стига сте спекулирали с България. Направете нещо за България, направете нещо за българския народ, така че той да може да живее спокойно и щастливо. Искам да знам какво се прави за България!“
Е, това е и оценка, и упрек, и урок, и поглед напред!
Както само Лили го може!
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!