Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Симеон Дянков: Още през 2018-а трябва да влезем в чакалнята на Еврозоната. Валутният борд остава!
Всички други дебати за промяна на курса сега са спекулативни и страшно вредни за правителството и сигурността на държавата, както и дебатите за излизане от Валутния борд!
Валерия Велева
- Добър ден, г-н Дянков, намирам ви във Вашингтон, но знам, че следите процесите в България. В началото на мандата на кабинета „Борисов 3“ вие посочихте четири приоритета пред управлението, един от които бе „първи стъпки за влизане в Еврозоната.“ Премиерът вече постави тази цел, заедно с влизането ни в Шенген. Според експерти три са вариантите за Еврозоната – влизаме в чакалнята и в този период се премахва Валутният борд, второ, Валутният борд остава до самото приемане на еврото и трето, въвеждаме на еврото и бордът остава. Кой от тези варианти е най-добър и кой е най-реалистичен?
- Единственият възможен вариант е Валутният борд да остане до самото приемане на еврото. Ние вече сме готови с документите за влизане в чакалнята на Еврозоната, трябва активно да лобираме за нашето прииемане там и в началото на 2018 година да подадем документите. Докато сме в чакалнята, бордът остава. Всички алтернативи, че бордът може да се промени, са спекулативни, защото сега в България малко над 50% от заемите на семействата и около 60% от заемите на фирмите са в евро. В момента, в който някой помисли за промени във Валутния борд, забравя, че всички тези фирми и семейства ще имат големи проблеми, както и поне 1/3 от банките.
- Колко време можем да стоим в чакалнята?
- Минималният срок е 2 години. Последните държави, които влязоха - Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения, стояха в рамките на 2 – 3 години. За България е нормално този срок да е малко по-дълъг – 3-4 години. Ако обаче е още по-дълъг, ще стигнем до въпроса: 20 години стоим във Валутен борд, защо да стоим дълго време и в чакалнята.
- Сред хората в България има страх, че ако падне Валутният борд, ще се срути всичко в държавата, тъй като мнозина живеят със спомена от 1996-97 година.
- Абсолютно прави са! Затова и когато бях в правителството, и сега аз твърдя, че Валутният борд не може да се пипа, дори не може да се говори за това до момента на приемането ни в еврозоната. Подчертавам, че по време на престоя ни в чакалнята, бордът трябва да остане задължително!
- А при влизането ни в еврозоната, какви са рисковете?
- В момента на приемането ни в еврозоната, всички основни характеристики на Валутният борд реално остават. Единствената характеристика, която тогава се променя е, че БНБ държи сега около 25 милиарда за защита на лева спрямо еврото. Този голям резерв тогава няма да е необходим и след време ще може да се използва за нещо друго. Иначе всичките положителни качества от гледна точка на стабилност, който Валутният борд ни дава, и в Еврозоната ще ги има. Плюс нещо много важно, заради което съжалявам, че не тръгнахме към чакалнята по-рано - тогава ще имаме и Единният банков надзор. В смисъл Франкфурт ще ни бъде основният банков надзор, а не БНБ-София.
- Реален ли е курсът на лева спрямо еврото?
- Икономисти могат да спорят дали това е курсът или друг. За мен Валутният борд е толкова важен за сигурността ни, че всякакви коментари от рода на това какъв друг курс би могъл да бъде, са нереални. Имаме курсът и с него трябва да влезем в еврото. Дори бих казал, че дебатите около курса са вредни за сигурността ни, както и дебатите за излизане от борда.
- Такива дебати се породиха след позицията на Иван Костов, изказана в началото на февруари т.г, че „независимо дали страната ни ще влезе в Еврозоната или не, тя трябва да излезе от Валутния борд“.
- Затова казвам, че този дебат е вреден! Не си заслужава да се мисли за това, не е реално. Това вреди и на правителството. Защото коментирайки го у нас, финансови и икономически анализатори навън си мислят, че има шанс, макар и малък, България да промени курса и това е страшно вредно за стабилността. Просто не си позволявам дори да мисля за друг курс. След 20 години Валутен борд, който говори за друго, има други амбиции и те не свързани със стабилността на страната.
- Кое е най-важното условие, за да въведем еврото? Нивото на икономически растеж?
- Да, икономическият растеж е най-важен. И той трябва да бъде на ниво от над 5%, за да можем да казваме, че не само формално отговаряме на сегашните критерии за влизане в еврозоната, ние отговаряхме на тях в последните две години. Основната тема в Еврокомисията е, че ние не вървим много добре с конвергенцията спрямо средния доход. При посещението си у нас еврокомисарят Домбровскис спомена една примерна цифра от 70% за средния доход на Европа, дори 75% за миналата година, а при нас тази цифра е 48% - което значи, че сме много далече от този доход. Наскоро изчислявах, че при сегашния ни темп от 3-3,5% разтеж ще са ни необходими още около 20 години, за да стигнем до желаните 70%.
- Наскоро излезе проучване на Българска стопанска камара, което сочи,че България ще достигне средноевропейското ниво на брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението след 90 години, и то ако сегашното ниво в ЕС остане непроменено. Е как ще ги настигнем с този темп партньорите ни в ЕС?
- За влизането в чакалнята имаме показателите. Ако правителството има смелостта да тръгне напред, да си подаде документите, аз съм убеден, че ще ни приемат. Няма начин Европейската централна банка и ЕК да не ни приемат. Ще бъде много трудно да обясняват как държава, която покрива формалните правни критерии, стои вън от чакалнята. Още повече при наличието на Брекзит. А вече като влезем, за няколко години трябва да покажем, че можем да вдигнем ръста си от 3-3,5% до към 5%. Това не е лека задача, напротив много трудна е! За съжаление правителството не е достатъчно фокусирано върху нея. Тук искам да разделя въпроса на две. Първо, – дали трябва да използваме нашето председателство, за да кандидатстваме в чакалнята. Отговорът е безапелационен – да! И второ, - как да си вдигнем растежа.
- Кои са необходимите реформи, които трябва да започне сегашното правителство на Борисов?
- Основната тема, която според мен все още не се разбира в България колко е съществена, е демографската криза. Ние нямаме достатъчно хора, които работят за икономиката. Демографската криза е огромен социален проблем у нас! Без да се измисли начин как да се ззадържат повече хора в България, този проблем няма да се реши. Аз живея навън, виждам българите навън и съм далеч от мисълта, че те може да се върнат. Значи трябва да се създадат добри условия за хората, които сега са в България, да останат в страната. Трябва да се измислят няколко икономически идеи с цел да се увеличи производителността на труда. И по двете теми у нас се работи малко при наличието на отлична външна икономическа конюнктура. В ЕС казват, че тази година икономическата конюнктура в цяла Европа е най-добрата в последните 25 години. И ако ние в тази конюнктура можем да изкараме само 3-3,5% ръст, явно нещо ни куца. И това е демографията - няма хора, които да работят. Оттам нататък дори да вървят еврофондовете, просто математически няма как да стигнем 5% ръст.
- Не се ли затваряме в омагьосан кръг?
- Не казах, че ще е лесно. Постижимо е 5% ръст, но трябва да се фокусираме върху наличието на хора, и не само върху това как да използваме средствата.
- Факт е, че премиерът постави въпросът за влизане в еврозоната при посещенията си в Германия и Франция. Означава ли това, че очаква подкрепа от Макрон и Меркел?
- Да, разбира се! И аз много се радвам, че премиерът постави тази тема. Макар и формално да изпълняваме критериите за чакалнята, това е решение на ЕК, а тя се влияе много от Германия и Франция. Така че има значение, когато си подадем документите дали ще има положително отношение към нас от тези две страни. Защото можем да изподнев като в положението за Шенген – изпълняваме условията поне от 2010 г., но не сме в Шенген. Според мен решението за приемането ни в чакалнята ще е по-лесно, заради Брекзит. Той направи идеята за влизане в еврозоната малко по-неблагоприятна и желанието на България ще има полигтически ефект - ето, все още ни искат.
- Какви условия биха ни поставили от ЕК?
- На два пъти по време на кабинета „Борисов 1“ водихме дебати и формални разговори какво трябва за влизане в чакалнята. Едното е конвергенция в доходите, което реално означава, че с икономически растеж от 2-3% няма как да стане, трябва да сме някъде на 5%. И второто, тогава поне ни казаха, че водим добра финансова политика и да видим дали следващото правителство ще я води, дали има приемственост. В 2014 г. показахме, че няма приемственост. Сега правителството на Борисов демонстрира приемственост. Затова основната тема ще бъде конвергенцията в доходите.
- Българите се страхуват, че при влизане в еврозоната ще има скок на а цените и още по-голямо обедняване, именнно заради изоставането на доходоте в сравнение с развитите европейски страни.
- Скокът на цените е тема, която правителството отсега трябва да мисли как да убеждава гражданите, че това няма да се случи. Убеден съм!. Защото ние вече 20 години сме във Валутен борд и „левът” е свързан директно с „еврото”. Срив се получава при плаващ курс – както е при Словакия и Словения, както е в Румъния и Полша. Понеже България вече има фиксиран курс във Валутния борд, ние влизаме на този курс и увеличаване на цените няма как да има. Нашият курс е 1:1,96 - ще има закръгляне нагоре и ще стане 1:2. Но това не означава удвояване на цените, а вдигане само с 2%. Извън тях, няма да има увеличаване на цените.
- Застраховани ли сме от гръцкия сценарий?
- Все по-трудни ставата въпросите ви. Гръцкият сценарий е влизаш в еврозоната на определен курс, но икономиката ти не е достатъчно силна реално да поддържа този курс. Това в България не може да стане, ние имаме сравнително добра фискална политика. Темата обаче пак ще е демографията - ако ние продължаваме с такива темпове да губим хора, няма да успеем. Цифрите са стряскащи - средно на година за последните 25 години на прехода губим по 1% от нашите работници, хората в трудова възраст! Това е твърде много, И ако това не спре, съществува опасност в следващите 5-10 години българската икономика няма да е в състояние да се конкурира с другите икономики около нас. Но аз съм оптимист, че ще сепсправим и с този проблем.
- Къде сме ние в Източна Европа по показатели?
- Напоследък доста се хвалим с ръста от 3,5%. Последните данни от ЕК, които дойдоха миналата седмица за първото тримесечие на 2017 г. показаха, че от 10 държави, наскоро присъдили се към ЕС от Източна Европа, ние сме 9-ти по растеж. Румъния води много повече от останалите. Но вече и други държави като Латвия, Словакия, ни изпреварват по икономически растеж. Проблемът може да се търси на много места, но за мен най-важен е демографията. Просто, ако нямаш достатъчно работоспособни хора, няма как да имаш 5% ръст.
- Как ви се вижда политическата картина в България отстрани?
- Че основните въпроси не са на дневен ред. За мен това е основното - дали можем да стигнем 5% ръст. Този въпрос никой политик не го задава, никой не задава въпроса, ако не се промени демографската картина, какво правим. През последните години 25% от нашите деца, щом завършат средно образование, веднага напускат държавата. В същия миг! Това, ако не се промени, ние няма да стигнем 5% ръст. За тази връзка не се дебатира. Говори се, че децата напускат, че има демографска криза, но същите хора казват, че ще стигнем 5% ръст. Няма как да стане!
- Дебатът в България е дали да се дадат 200 или 300 лв. минимална пенсия. Няма дългосрочна визия за държавата, няма перспектива за младите.
- Усеща се, че няма дългосрочен дебат, ние мислим какво ще направим след 2-3 месеца, да следващия бюджет, а не какво ще направим след 4 години – например, за да имаме 5% ръст и да излезем от чакалнята. Това, което ние виждаме, виждат го и в ЕК, виждат, че няма дебат. Вижда го и Домбровскис, който е много добронамерен към България. По негово време Латвия влезе в еврозоната, той знае тези проблеми. Когато той дойде и ни каза поусмихнато: „Стигнете 70% и тогава ще си говорим!”, той много добре съзнава какво казва – едно, че ще ни трябват 20 години с тоя темп и второ, че ние не мислим какво ни трябва, което е по-тревожно.
- Малко тъжен е този наш разговор, г-н Дянков. Обзема ме чувството за безнадеждност. Липсва ли ви българската политика.
- Не! Често се чудя защо стигнах до там да съм в българската политика. Имаше тежки, но и интересни моменти. Запознах се с много хора, с които иначе нямаше да се запозная. Те ми липсват, но политиката - не, не ми липсва определено.
- Бяхме ми казал по времето, когато бяхте финансови министър, че мечтата ви е да станете българския Балцарович, но не станахте. Защо?
- Първо, Балцарович беше два пъти финансови министър и шеф на Централна банка за 6 години - тоест общо 12 години там, където може да определя политика. Аз бях малко повече от 3 години и половина в България - време, недостатъчно, за да се правят дългосрочни неща. А и периодът бе в условията на голяма криза - 2010-2012 г.. За да налагаш дадена политика трябва малко спокойно време, както е сега, без да се мисли дали Гърция пропада и какво да правим ние, да не пропаднем с нея. За мен това време не дойде, дано се случи за други!
Благодаря!
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!