Следвайте "Буднаера" в Телеграм

141 години се питаме: Кой уби Христо Ботев?

На 2 юни, точно в 12 ч, България ще застане мирно, със сведена глава в памет на Ботев и загиналите за свободата на Родината. Вечерта на 1 юни на централния площад във Враца, носещ името на Христо Ботев, ще се проведе тържествена заря проверка. 

Така е от десетилетия. Огнената поезия на Христо Ботев е част от сърцето на всеки българин, част от нашето национално съзнание и национално самочувствие. Част от увереността, че свободата не ни е била дарена, че сме горд народ, потомък на герои с пламенни души. 

Но над всичко това тегне една сянка.

Кой уби Ботев? Нима свои?!

От 205 четници, които на 17 май превземат австро-унгарския кораб „Радецки“ и с бой тръгват към Балкана, Освобождението дочакват 68 души. Техните спомени за това, което се е случило привечер на 20 май (1 юни нов стил) 1876 година, когато умира Войводата, обаче си противоречат. Нещо гузно има в дългото мълчание на Никола Обретенов, засилено от думите на смъртния му одър. „За честта на българския народ ще отнеса истината на небето“, са последните думи на стария поборник, отронени на 10 октомври 1939 г. 

Всъщност още след убийството на Ботев из средите на хъшовската емиграция в Румъния и в Диарбекир, където са заточени заловените негови четници, се говори, че Ботев е убит от свои. Мълвата назовава и вероятните виновници – Никола Войновски, който единствен в четата e разбирал от военно дело и затова често влизал в спор с войводата, Перо Херцеговинеца, който се скарва с Ботев непосредствено преди смъртта му, дори самия Никола Обретенов, който дава противоречиви сведения за последните мигове на Ботев. 

Гордото Ботевско чело е пронизано от куршум.

Такъв е образът, който създава Никола Обретенов, когато разказва спомените си на Стоян Заимов през 1878 г. Те попадат у Захари Стоянов, който пише „Христо Ботйов. Опит за биография“. 

Но такъв е и образът, който създава народният поет Иван Вазов в стихотворението „Веслец“.

Вазов не е свидетел на събитията, доверява се на своя съгражданин, четника Христо Иванов от Сопот, който му разказва, че Войводата пада убит при възвишението Веслец в сражение с 2000 души башибозук. Стихотворението „Веслец“ е публикувано в стихосбирката „Тъгите на България“. През 1880 г. Столичната община приема този стих за чиста истина и кръщава една от улиците на града „Веслец“. Казват, че по-късно, когато научава, че е заблуден, Вазов се разкайва, че по негова вина една от улиците на столицата носи името на врачански лозя. 

След като е говорил пред Стоян Заимов за последния бой на четата, Никола Обретенов потъва в дългогодишно мълчание. Нарушава го през 1915 г. пред Евгени Волков, който поради многобройните слухове търси истината за смъртта на Ботев.

Пред Заимов през 1878 г. Обретенов казва, че Ботев „с излизането си биде убит, като го удариха няколко куршума у гърдите от скритите наблизо черкези“. 

Пред Волков в 1915 година обаче същият Обретенов твърди, че Ботев е убит с куршум в сърцето, след като турците са се оттеглили от бойното поле: „Четата беше вече заминала надолу към извора. В това време Христо Ботев се изправи, да види дали няма някъде неприятел, и откъм изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля, и го удари право в сърцето. Веднага той падна, не продума нищо.“ 

Този пасаж още повече засилва слуховете - изстрелът идва не откъм позицията на турците, а от мястото, където е четата. Никола Обретенов саморъчно подписва записките на Волков, удостоверявайки, че те са истина. Което не му пречи 10 години по-късно да обвини Волков, че произволно вписвал в текста географски посоки.

Лобното място на Христо Ботев също е обект на спорове.

25 години след подвига на Ботевата чета Стефанаки Савов води девет оцелели четници във Врачанския балкан, за да кажат къде е паднал войводата. Причината – по случай годишнината подвигът на Ботев ще бъде увековечен с паметник на лобното му място. На 20 май групата стига до извода, че „главното сражение е станало на върховете Околчица, Камара, Клена и Голата могила“ (наричана още Купена). Решено е паметникът да е на връх Околчица, като на „място видно, лично достъпно и близо до последното сражение“. 

През 1926 г. литературният критик Боян Пенев прави ново проучване. Той обаче се основава изцяло на Захари Стоянов и казва, че Ботев е убит на Вола. Само година след него Никола Обретенов, касиер на четата, без да познава имената на местностите, също тръгва по стъпките на войводата и казва, че Ботев е убит южно от връх Вола, в подстъпите към връх Камарата. През август комисия от Министерството на просветата с Димитър Страшимиров и проф. Йордан Венедиков също проследява пътя на четата, намира мястото на последния бой и казва, че Обретенов е прав. През 1953 г. друга комисия от БАН начело с акад. Михаил Димитров потвърждава тези изводи. 

Не се знае и къде е погребано тялото на Христо Ботев, дали наистина главата му е била отрязана от турците и изложена на площада във Враца.

Знае се, че четата слиза от „Радецки“ на 17 май край Козлодуй, целува земята и се отправя към Враца, центъра на революционния окръг, минавайки през селата Бутан и Борован. Селата обаче „мълчат“, никой не се присъединява към дружината. Тя влиза в спорадични престрелки с местни черкези. По-сериозно е сражението при височината Милин камък. 

През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200 – 300 черкези и башибозук. Надява се откъм Враца да дойде помощ, вярва, че въстанието в града е избухнало. Вместо това към Милин камък се придвиждат части от редовната османска армия и около 30 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към Врачанския балкан. 

Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.

А вечерта Войводата е убит. 

Чия ръка е изстреляла смъртоносния куршум, днес едва ли ще узнаем. Но това не пречи да тачим делото на Поета, облякъл в огнени рими мечтата на поколения българи да живеят свободно. 

Откога честваме Денят на Ботев?

2 юни като Ден на Ботев се отбелязва за пръв път във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. От началото на ХХ век е и традицията студентите да се кълнат в името на Ботев.

На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Център на националните тържества на 2 юни е площад „Христо Ботев“ във Враца. До 12-метровия монумент на Ботев, гори вечен огън. Паметникът е открит през 1964 г. Негов автор е скулпторът Владимир Гановски.

Преди това на площада има друг паметник на войводата, което е първият паметник в Следосвобожденска България. Открит е от княз Фердинанд на 27 май 1890 г. Издигнат е на мястото, където според спомените на очевидци, турците излагат главите на убитите ботеви четници.

Източник в. „Сега“, Григор Николов, „Кой, къде и как уби Христо Ботев?“, публикации във в. „24 часа“ и Флагман.бг и свободната енциклопедия

http://epicenter.bg/article/141-godini-se-pitame--Koy-ubi-Hristo-Botev-/128666/11/0 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!