Следвайте "Буднаера" в Телеграм

6 МАЙ – ДЕНЯТ НА ХРАБРОСТТА Впечатляващият Ден на храбростта на 6 май 1937 г. Военните победи на Българската армия

В различните исторически периоди българските въоръжени сили имат различни имена: до 1884 г. те се наричат „Българска земска войска“, от 1884 г. до 1944 г. – „Българска войска“, от 1944 до 1950 г. – „Българска народна войска“, от 1950 до 1991 г. – „Българска народна армия“. От 1 декември 1991 г. до днес въоръжените ни сили се наричат „Българска армия“.

Официалният празник на Българската армия е Денят на храбростта – 6 май, Гергьовден.

Още с раждането на християнството последователите му почитат Свети Великомъченик Георги Кападокийски, освен като покровител на скотовъдството, и на войската.

Денят на храбростта се чества в Българската армия още със създаването й; с указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“, с който се удостояват героите на бойното поле.
На 9 януари същата година е издаден указ, с който се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – деня на Свети Георги Победоносец, но от 1916 г. поради преминаването от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна църква взема решението Денят на храбростта да се празнува на 6 май.

В началото празникът се отбелязва скромно, само с панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и ограничени военни паради, основно в София. По-късно цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването.

По времето на войните – 1912-1918 г., празникът се чества в бойни условия, отслужва се панихида за загиналите, молебен за живите и преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ Българската армия; тържеството приключва с кратък военен парад.

Освен Деня на храбростта съществува и Денят на победите – т.нар. малък Гергьовден, на 27 ноември, когато Българската армия побеждава в боевете при Сливница по времето на Сръбско-българската война през 1885 г.
През 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.

На 6 май 1937 г. Денят на храбростта е отпразнуван особено впечатляващо. При изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Старите бойни знамена, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на „Шуми Марица“ препълнения площад пред двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите знамена са осветени от софийския митрополит Стефан; след това царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображението на своя вензел. Той лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Начело на парада са кавалерите на ордена „За храброст“. От този парад и на следващите се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните. За пръв път на този Ден на храбростта тържеството започва от предната вечер със заря, каквато дотогава се изпълнявала само в епизодични случаи.

Гергьовденските паради са отменени от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 г., с постановление на Министерския съвет, с председател Георги Димитров. Първоначално за ден на армията е определен 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, деня на Септемврийското въстание през 1923 г.

След 1989 г. Седмото Велико народно събрание определя за празник на войската 23 август – деня на боевете при Шипка през 1877 г. Този ден се чества на тази дата през 1991 и 1992 г. През 1993 г. с постановление от януари е върната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Най-важните военни победи на Българската армия

Битката при Сливница – 5-7 ноември 1885 г.
Битката при Сливница е голямо сражение по времето на Сръбско-българската война на граничната западна зона. Сръбските части са разбити и отстъпват, въпреки че превъзхождат числено българската войска. Съотношението между силите в началото е 12 хиляди българи срещу 25 хиляди сърби.
Сръбско-българската война започва на 14 ноември 1885 г. Тогава Сърбия е недоволна от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – от 6 септември 1885 г., и обявява война на България. Армията на Сърбия се ръководи от опитни генерали, а българската армия – от млади капитани. Въпреки младостта и липсата на опит, капитаните успяват да създадат побеждаваща стратегия и да осигурят победата на България във войната. В световната история тази война остава с израза „Капитаните побеждават генералите“.

Обсадата на Одрин – 1912-1913 г. 
По времето на Балканската война български и сръбски части се насочват към непревземаемата крепост Одрин. Българските войници са 120 хиляди, сърбите – 40 хиляди. За пръв път в това сражение са използвани самолети и въздушни балони за разузнаване и бомбардиране на противника. Битката завършва с превземането на крепостта. Шукри паша се предава на генерал Генко Мархолев.

Дойранската епопея – 1916-1918 г.
С поредицата от битки при Дойранското езеро нашата армия успява да спре настъплението на вражеските армии – над 330 хиляди англичани, французи, гърци и сърби. Решителната битка е през септември 1918 г. Девета Плевенска дивизия начело с генерал Владимир Вазов побеждава категорично противниците от Съглашението, което губи 60 хиляди души и се отказва от намерението си за пробив. България дава 494 жертви.

Битката при Червената стена – март – май 1917 г.
Битката при Червената стена е част от сраженията по времето на Първата световна война. В нея воюват Шеста Бдинска дивизия и Осма Тунджанска дивизия срещу силите на Антантата. Целта на френските войски е да отхвърли българските части от Баба планина, да овладее Битолско-Прилепското поле и да стигне до Вардар.
На 12 март 1917 г. френската артилерия обстрелва кота 1248 и върха Червената стена. Предупредени от разузнавачи, българите се укриват в бункери и не дават нито една жертва в последвалия 24-часов обстрел. След тримесечна битка французите успяват да превземат Червената стена. Загубата мотивира Бдинската дивизия и скоро тя предприема контраатака, въоръжена с нови шест батареи от тежки гаубици и огнехвъргачки. Сражението се състои на 18 май 1917 г. 6 хиляди войници от двата френски полка са обсипани със снарядите на българската армия. Обстрелът продължава два часа. Последното оръжие в ръцете на българите са ръчните бомби, с които засипват окопите на противника. От 6 хиляди френски войници оцеляват само 259 души. Битката е победна за българите.

Издателство „Распер“ 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!