Tyxo.bg counter

Хроники на едно “съжителство“! Предизвиквам ви да го прочетете до край! (за споделяне)

ЗА ТЕЗИ, КОИТО ОТРИЧАТ ГЕНОЦИДА СРЕЩУ НАРОДА НИ!
БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД

В 1344 – 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че „Тогава живите облажаваха умрелите по-рано“.

В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив
В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.

В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.

На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.
В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.

В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се „за кашмер“ са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.

На 18 октомври 1688г. турската войска на софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени , а селищата са изгорени и сринати до основи. . Не са изклани само към 2000 млади момчета, жени и момичета които са отвлечени в робство. Оцелелите след подавяне на Чипровското въстание едва 3000 българи от района. за да се спасят забягват в през Влашко в Банат.

През юни 1689г. от татарите на Герай хан са извършени масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско. Те принуждават многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко.

В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.

В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата „Света София“, много българи от Западните български земи бягат в Банат.

В периода от 1773г. до 1822г. кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград . Такава е съдбата на Трявна 20.ІІ.1798, Тетевен още в 1861г. Сопот в 1793, 1800 и 1807, Габрово в 1793 от кърджалии водени от Емин Балталъ, а в 1798г. тук погрома е от регулярни турски войски, Калофер на 22.ХІІ.1799г. и в 1804, Арбанаси 1796, Велико Търново1796, Троян1796, Севлиево1796,Еркеч няколко пъти и в 1808 оцелелите изоставят селото, Копривщица 1793 и още два пъти, Казанлък е нападан няколко пъти, Шипка1793, Тулово 1785 , Мъглиж 1785 , Елена 1793, Панагюрище 1785, Сопот 1793, Карлово 1785, Чирпан 1793, Ямбол 1794, Жеравна 1794, c. Тича 1795, Градец 1795, с. Пролом карловско – три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото), с. Раково котелско, Ловеч, Айтос 1791 , с. Бов, Хасково в 1791, Харманли 1791, Асеновград два пъти, с. Урумкьой Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже войвода, където според легендата прословутия кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.), Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др. след като са изгорени не са заселени повече. Разорени са десетки манастири. В тази епоха българите обитават изключително такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтребление. Малко български земи, най-вече много големите градове и бедни планински места са по-слабо засегнати. Сериозно пострадват Гюмюрджннско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени. Много от оцелелите бятат в Бесарабия и във Влашко.

В 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околноста. Тук е събрана е голяма група жени и деца българи от раята, натъпкани са в една кошара и са запалени живи да изгорят.

В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско.

В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед.

През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци. Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.

През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнасилени, това става повод за Нишкото въстание при потушаването на което от албански башибозук командван от Сабри Мустафа Паша са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лeсковeцко, 10 000 души спасяват живота си като забягват в Сърбия.

На 10 юни 1850 г. турците от Видинският гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското зъстание.

На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.

На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при подавяне на Априлското въстание.

На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.

На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.

На 3 май 1876 г. башибозука предвождан от Ахмед ага Барутанлията извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града . Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.

На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява като избягва в Балкана.

На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват като бягат в планината.

На 9 май 1876 г. башибозука извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозука ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъченици.

На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни – 200 българи, младежите са накарани да играят „кърваво хоро“ преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити са озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.

От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като „башибозук“, редовната войска – низам, свиканите запасни части – редиф и черкезки отряди извършнат кланета в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население. Това кара Уйлям Гладстон да издаде в 1876г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“

На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.

На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.

На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.

На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.

На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени общо към 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при пристигането си в Каварна.

На 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.

През август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.

В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището да се засели отново.

В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия града е наричан град на вдовиците.

 

В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.

След 5 октомври 1878г. в Кресненско-Разложкото въстание от турската войска са изклани са изклани 600 българи в Разложко, не по малко са жертвите и в Кресненско. Изгорени, ограбили и разсипани са десетки села в цяла Югозападна България: Баня (напълно унищожено от Тефик бей, загинали българи 264), Банско, Добринище (с над 200 къщи), Горно Драглище, Долно Драглище, Добърско, Бачево, Якоруда, 12 села от Кресненското дефиле (Кресна е изгорена на 11 ноември 1878г), Ощава, Мечкул, Сенокос, Осиково, Врабча, унищожено е село Черешница-Мелнишко (изклани от хаджи Юсуф Ефенди 360 българи), в Мориевско село Буф и други 12 села, в Демир Капийско селата Дрен, Коприщница, Чемерево, Горна Драчевица, Долна Драчевица, Ръжаня, Конопища, изгорена е българската църква “Св. Димитър” в Битоля, изнасилени са стотици девойки и жени, в България се спасяват над 25 000 бежанци. Репресиите се разпространяват във Вардарска и Егейска Македония, където както и в Пиринска до 25 май 1879 г., действат силни въстаннически отряди – във Вардарско: Битоля, Демиркапия, Градско, Клисура, Мориевските планини, Малешево, Прилеп, Тиквеш, Щип, Неготин, Кратовско, Гевгелийско и т.н., в Егея: Костурско, Лерин, Преспа, Мъглен, Буф, Горно Броди, Невеска-Суровичево Воденско, Демирхисарско, Серско, Драмско и т.н.

В 1902 от турската войска от 22 септември до началото на ноември в Горноджумайското въстание от турската войска са убити над 150 българи, изгорени са 15 села, изтезавани са 438 мъже и жени, изнасилени са 111 девойки и жени, ограбени са 807 къщи, в България се спасяват над 2 000 бежанци.

В 1903 г. от 2 август до октомври от турската войска в Илинденско – преображенското въстание в Македония и Тракия са убити над 5 680 българи, изгорени са 201 села с 12 440 къщи и 70 000 души остават без покрив, поругани са 3 122 девойки и жени, в България се спасяват 30 000 бежанци.

На 13 ноември 1904 година гръцки андарти нападат българска сватба в село Зелениче Леринско. Това е известно в историята като Зеленичкото клане или Зеленишка кървава сватба. Кмета на селото жени сина си и присъстват много гости от селото и близки. Гърците взривяват бомба в стаята сред сватбарите. Убити са 13 българи включително младоженеца и баща му.

От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.

На 25 март (7 април нов стил) 1905 година, на Благовещение, гръцки андартски чети извършват клане и подпалват село Загоричани Костурско. Погромът е известен в историята като Загоричанско клане. Селото е подпалено от всички страни. В центъра, гърците събират 20 души видни възрастни граждани 14 от които отвличат и убиват в планината Върбица. В селото са убити 39 момчета и мъже, и 7 момичета и жени. На Върбица са е убит и възрастния селски поп. Убити са и кмета на селото и дъщеря му. Броят на жертвите е посочван различно като убити българи 62 и 6 ранени, 72 убити и 100 убити. В памет на жертвите е издигната българската църква „Свети Димитър“ в Цариград.

На 28 септември 1905 г. гърците извършват клане и палеж в село Горно Неволяни, това е втора „Кървава сватба“. Андартска чета напада българи празнуващи сватба, къщата е изгорена, убити са повече от 11 души.

На 25 октомври 1906 г. е извършено клане и палежи в Горно Караджово от Гръкоманина Митруш Гоголаков (капетан Митрусис). Андартска чета преоблечена като турски войници напада селото – изгорени са десетина къщи, убити по особено жесток начин са 10 овчари извън него и още 25 души, включително жени и деца, са убити и тежко ранени в него. Клането в Горно Караджово предизвиква международно разследване с което са натоварени австрийския консул Пари и един френски офицер Фулон, обсъждано е в английския парламент.

В периода 1904 – 1908 гръцки андарти извършват масови убийства и погроми над българи в Македония водени от щатни гръцки офицери, с директната подръжка на гръцката държава и благосклонното бездействие на турската власт. Андарти, командвани от поручик Георгиос Цондос избиват местните български първенци в Езерец и Видолуща и районния войвода на Осничени, други в Осничани и Езерец убиват 10 българи, при село Сконско се избити група работници от Жупанища, в планината Вич са убити 5 селяни от Българска Блаца и 3 от Прекопана, Осничани е подпалено, в Айтос е убит свещеника и са подпалени 10 къщи, село Герман е ограбено, в Кладороби са избити 17 души, в Бесвиня палят къщи, църковни книги, одежди и утвар, опожаряват напълно Путурус убиват пет селяни и изгарят 2 деца, изгарят 10 къщи в Църничании убиват 3 селяни над село Драгош, нападат Бешище, Скочивир, Дреновени, Добровени където са отвличени и заклани видни българи, в Бърник са запалени къщи и заклани 10 души, други убийства са извършени в Бърник, Путурус, Църничани, Петалино, в Битоля правят редовни погроми над българите и убиват гимназиалния учител Христо Вълканов, в Миравци са отвличени 26 души, и са убити 12, изнасилено е едно момиче, с динамит е разрушена къщата на свещеника в Попово, в Петричко по пътищата и полетата убиват българи, във Воденско от андарти са убити 33 български селяни и 8 власи, в Осничани са убити 5 селяни, гърците наемат турци и албанци, които системно да убиват българи, пострадват селата Лувраде, Старичани, Марчища, Гръче, Осничани, Стенско, Нестиме, Добролища, Изглибе, Галища, Долени, Хрупища, Олища, Куманичево, Кондороби и Бобища. След като са отблъснати от Бабчор андартите обесват две българки, в Емборе е изгорена къщата на българския свещеник заедно със сина му, в Лесковец са убити 5 селяни и изгарят 13 къщи, в Търсие 14 са убити, в село Буф са заклани петима селяни, в Крапешино са убити няколко селяни и свещеника на селото, в Каленик са убити българите първенци, в Гнилеж са убити 13 мъже, пострадват и Барешани, Лисолай, Света Петка, Разик, Битуша, Оптичари,Църнобуки, Средно Егри, Смилево е нападнато от капетан Гудас, къщите са опожарени, 15 души са убити, от които 3 жени, в Ивени са убити 13 мъже и две малолетни деца, в Живово са убити 38 души и опожарени 29 къщи, гърците нападат и патриаршските селища Бешище, Манастирец, Рапеш, Кален, Добромири и местните първенци, в Битоля започва масово взаимно изтребление между българи и гърци, в Солун се извършват покушения над видните българи, в Радолиовое убит Н. Докурчев при следствието се разбира, че заповедите за Сярско издава самия гръцки консул в града, в Голо селое убит един и ранени 2 българи, в Луковища гърците убиват 7 мъже и изнасилват няколко жени, в Бозец и Горно Куфалово от капитан Никифорос са убити няколко българи, в Карликьой, са убити са 5, от които три жени, и други двама българи са ранени. Гърците избиват няколкостотин българи, включително жени и деца, действията им са изцяло подчинени на техният девиз: „Българин да не остане!“

На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийският консул в Македония Алфред Рапопорт, военния адютант на Австроунгария полковник Гойгингер и руският консул Орлов стига до извода, че това е дело на турски войници от редифския батальон и местни турци от Калиманци.

На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни дошли на пазар в града. Убити са 20 българи и 282 ранени. Клането ускорява избухването на Балканската война.

На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.

На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани Македония. Mестни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.

На 20 юни 1913 и в следващите дни в Тиквешкото въстание от сръбските войски са убити само в Кавадарци 363 души, в Неготино – 230, във Ваташа – 40 души и т.н. Карнегиевата комисия установява, че броят на избитите българи надхвърля 1000 души.

На 22 юни 1913 гръцката армия по лично указание на крал Константин изгаря и унищожава град Кукуш с 40 околни български села и манастира „Свети Георги“, жертви става голяма част от населението които не успява да избяга в България. По същото нареждане е изгоренот гърците и град Струмица.Карнегиевата комисия посочва, че селищата са унищожени заради българския им характер.

На 24 юни 1913г. редовната гръцка армия извършва клане в село Аканджали Дойранско. Селото е ограбено, убити са 365 българи, включително умрелите от изнасилванията жени. Такава е съдбата и на околните български села Асанли, Брест, Владая, Доблали, Димонци, Николич, Патарос, Попово, Ратирци и Сурльово.

На 13 юли 1913 г. българското село Габрово до Ксанти е унищожено от гръцката войска и турски башибозук, заварените в селото възрастни и болни габровци са изклани. Част от населението се спасява, като още на 10 юли, заедно с българите от съседното село Кръсто поле се изтеглят на българска територия към град Ксанти и Пашмаклийско.

От 17 юни до 28 юли на 1913 г. от гръцката армия по заповед на командването й са унищожени, изгорени и ограбени практически всички български села и квaртали в градовете от Солун до Кресна, където армията им попада в обкръжение от българските войски. От гръцките военни са изклани хиляди военнопленници (само в Нигрита са избити не по малко от 1159 пленени българи) и обикновенни граждани и селяни българи, които не успяват да се оттеглят навътре в България, много от тях преди да бъдат убити садистчно са бити, осакатявани и са им вадени очите, включително на изнасилените жени и девойки. Клане е извършено и в Сярската гимназия. Хиляди българи загиват депортирани в лагери по гръцките острови, само в лагера Трикери за няколко месеца според гърците от 7000 затворени българи са измрели над 1000, в действителност броят им е много по-голям , затова и Карнегиевата комисия не е допусната до концлагера. Интернирането и държането в нечовешки условия на големи маси българи от Беломорието и Македония по островите, където много ог тях загиват, става практика на гръцката власт продължила до началото на 60-те години на 20 век.

От 7 юли 1913г. редовната турска армия започва кланета над българите в Одринска Тракия, същият и следващите дни е опожарино и унищожино голямото българско село Булгаркьой недалеч от Кешан, там са изклани 1100 души. Отвлечени и съпровождани с войници са 1030 човека с цел да бъдат изведени в Анадола. След много безчинства, изнасилвания и смърт една част от тази група (предимно жени и деца) е достигнала до Варна и Дедеагач.Останалите заробени и отвлечени, предимно млади жени и деца, са потурчени. Такава участ имат и останалите по-малки български села около Кешан и Малгара. На 9 юли в Одрин са избити още 521 българи, в Узункюпрю и Хайребол са изгорени всички български села Чопкьой, Търново, Ерменкьой, Османли, Ново село, Залъф (изклани 687 българи), Татарлар (населението бяга, застигнатите няколко десетки са изклани) и т.н. На 10 юли са подпалени източнните квартали на Свиленград, когато се разбира, че градът ще остане в България, турците го подпалват отново и го изгаряг до основи. Населението избягва навътре в България, но турците заловят над 30 възрастни българи и зверски ги изколват в скотобойната, заклани жени са хвърляни в дълбоките кладенци. От къщите няма помен, също и от големите масивни и обществени здания – черквите, училищата, болницата, казармата, джамиите, големите магазини – всички са изравнени със земята. Останалия годен материал – камъни и тухли, турците отмъкват оттатък предполагаемата граница. Разорени и изгорени са всичките над 60 български села, клании и превърнати в бежанци са българите и от градовете в Одринска Тракия: Одрин, Лозенград, Малък Самоков, Бунархисар, Деркос, Кешан, Малгара, Хайребол, Мидия, Енос, Родосто и т.н. Общо според Карнегиевата анкета в Одринска Тракия от турците са изклани между 50 000 и 60 000 българи, други 200 000 българи християни са превърнати в бежанци.

http://bultimes.com/hroniki-na-edno-sazhitelstvo-predizvikvam-vi-da-go-prochetete-do-kraj-za-spodelyane/ 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни