Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Тръмп вече не управлява Америка

Ударът на САЩ по сирийската авиобаза окончателно постави точка на опитите на Доналд Тръмп да води самостоятелна политика. За изминалите по-малко от три месеца от деня на инаугурацията вашингтонският истаблишмънт победи 45-ия президент на САЩ, който по-рано призоваваше към съвместна борба с Русия срещу тероризма и за прекратяване на намесата в делата на суверенните държави. Тръмп загуби. И впрочем не само той.

Запомнете тази дата – 7 април 2017 година, или ако се счита вашингтонското време, 6 април. Не, не защото в този ден (по-точно нощ) нанесоха поредния удар по суверенна държава с измислен повод – това те са го превили и преди, а съдейки по всичко, ще го правят и занапред, докато могат. И не защото американската атака по сирийската авиобаза доближи нашата планета до Трета световна война: сега не сме в 60-те години и никой няма да тръгне да погубва Земята по идеологически причини.

Всичко е къде-къде по-банално и просто. На 7 април (шести по вашингтонско време) стана абсолютно, кристално ясно, че кръстоносният поход на Доналд Тръмпа срещу вашингтонския истаблишмънт претърпя пълен провал. 45-ият президент на САЩ вдигна двете си ръце и припълзя на колене до строгите мъже и жени, свикнали да определят външната политика на Америка, с думите „Какво ще заповядате?“.

– Заповядваме удар по Башар Асад, когото ти, недоносеният Доналд, отказваше да свалиш и го наричаше борец срещу „Ислямска държава“, а не изчадие на ада.

– Както наредите, ще го нарека изчадие и ще нанесем удара!

– Изпълнявай!

Разбира се, всичко това е звучало и изглеждало по малко по-различен начин, но смисълът е бил именно този. Тръмп със своето особено виждане за външната политика, идеите за ненамеса във вътрешните работи на суверенните държави и концентрирането изключително върху американските интереси, с които дойде на власт, призна своята пълна капитулация и свали оръжието пред лицето на партията и правителството.

Сложно е да се каже какво именно е подтикнало 45-ия президент все пак да вземе решението за удара по Сирия въз основа на данните, чиято правдоподобност малко се отличава от паметната тръба на Колин Пауъл, която той размаха от трибуната на ООН в навечерието на удара по Ирак, унищожил държавността в тази страна и създал торна почва за изграждането на ИД. Имало ли е заплаха с импийчмънт, или заплахата е била по-сериозна? Или може би ударът е в резултат на желанието на Тръмп да докаже пред целия свят „аз не съм проруски!“. Или още нещо?

Впрочем, за разлика от Ирак, където терористите не се възползваха от военната операция на САЩ веднага, в случая с удара по Сирия „Ислямска държава“ моментално показа какво се случва при отслабване на управляващия режим – нейната атака в провинция Хомс, където бе разположена бомбардираната база, практически съвпадна по време с американския удар.

Няма нищо чудно в това, че Саудитска Арабия одобри нападението на американците над Сирия – саудитите са готови на всичко в името на свалянето от власт на „еретика“ Асад. Одобрението на Израел изглежда къде-къде по-странно – ако ИД премине тяхната граница, всички предишни интифади и даже войни с арабските страни биха могли да изглеждат като детска игра.

Дори такъв ярък представител на администрацията на Обама като Джен Псаки, одобрявайки „прозрението“ на Тръмп, като цяло остана недоволна: бившият представител на Държавния департамент посочи, че Тръмп е действал без юридическо основание, като не е поискал съгласието на Конгреса и не е координирал действията си със своите партньори и съюзници.

Псаки разкритикува държавния глава и за това, че не е излязъл пред гражданите на САЩ, за да съобщи за предстоящата атака. Тя подчерта, че в Сирия няма да се мине само с военна мощ. Псаки също така запита има ли президентът на САЩ дипломатически план, линия на поведение относно контактите с Русия; разбира ли той каква ще бъде реакцията на РФ и Иран и дали въздушните ударите са част от дългосрочна военна операция, включително наземна?

Изявлението на Тръмп за удара на Сирия изобилства от сълзливи и твърде сантиментални обрати от типа: „Асад лиши от живот невинни мъже, жени и деца, това бе една бавна и жестока смърт за мнозина. Включително за прекрасни бебета“.

Но отговор на въпроса какво следва, в изявлението му на практика няма. Планират ли САЩ и занапред да унищожават обекти на военната инфраструктура на Сирия, обричайки с това хиляди хора, включително и прекрасни бебета, на разнообразни видове смърт от ръцете на терористите от „Ислямска държава“? Какво възнамерява да прави Вашингтон, ако „по погрешка“ нанесе удар по руската база? И най-важното – кой ще се противопоставя на ИД в Сирия, ако не Асад?

Защото в Ирак вече е очевидно, че нито иманентно слабото багдадско правителство, нито кюрдите са в състояние да победят „Ислямска държава“, а ударите на западната коалиция няма да доведат до нищо друго, освен до масовата смърт на мирни жители, в това число и прекрасни бебета.

Впрочем едва ли някой в САЩ в действителност се вълнува от прекрасните бебета от другите страни. Задачата на вашингтонския истаблишмънт и занапред си остава единствено свръхдържавата. Задачата на военната промишленост и нейните лобисти – новите носещи доходи заповеди. Задачата на Тръмп – да остане на власт на всяка цена.

Филмът „Да разлаем кучетата“, в който президентът на САЩ, за да отвлече вниманието от сексскандала, измисля война в Албания, вече веднъж се оказа пророчески – буквално в същите дни, когато лентата излезе по екраните, във Вашингтон се разрази скандалът с изневярата на Бил Клинтън, а година по-късно започнаха бомбардировките над Югославия.

Сега сексуален скандал няма, има обвинения в идване на власт с помощта на „руски хакери“ и многобройни цивилни жертви в Ирак. Методиката на отвличане на вниманието обаче не се е променила – това е войната.

Засега Москва реагира достатъчно сдържано на поредната – трудно е да се каже коя по ред – военна намеса на САЩ в делата на суверенна държава: Владимир Путин не излезе лично с изявление, пресслужбата на Кремъл разпространи следното официално съобщение:

Президентът на Русия счита американските удари по Сирия за агресия срещу суверенна държава в нарушение на нормите на международното право, при това под измислен повод. Сирийската армия не разполага със запаси от химическо оръжие, фактът на унищожаването на всички запаси от химическо оръжие на въоръжените сили на Сирия бе записан и потвърден от ОЗХО – специализирано подразделение на ООН. При това според Владимир Путин пълното игнориране на фактите, доказващи използването на химическо оръжие от терористите, съществено усложнява ситуацията.

Тази крачка на Вашингтон [ударът на САЩ по авиобазата в Сирия] уронва съществено руско-американските отношения, които бездруго са в плачевно състояние. Главното, тази крачка не ни приближава до крайната цел в борбата с международния тероризъм. Обратното – тя създава сериозна пречка за изграждането на международна коалиция за борбата с него и ефективно противодействие на това всемирно зло, което президентът на САЩ Доналд Тръмп провъзгласи за една от основните си задачи още по време на своята предизборна кампания.

Владимир Путин вижда в ударите по Сирия от страна на САЩ опит за отвличане на вниманието на световната общественост от многобройните жертви сред мирното население в Ирак.

След американския удар петролът поскъпна – както винаги се случва в момент на нестабилност в света; финансовите пазари затихнаха по аналогичен начин.

Светът чака реакцията на Русия и отговора на САЩ – какво смята да прави по-нататък Вашингтон. Ясно е едно – Доналд Тръмп вече няма шанс да изпълни предизборните си обещания. Не той ще взима решенията – той ще бъде само изпълнител на това, което му кажат.

До каква степен на ожесточеност може да стигне ситуацията – иска ни се да вярваме, до неизбежно намаляване на напрежението – на този етап е много трудно да се каже.

Превод: Елена Дюлгерова, ГЛАСОВЕ 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!