Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Проф. Валери Стефанов: Светът навлиза в многостранен сблъсък с непредвидими последици
Превърнахме България в социална и духовна пустиня, а историята – в източник на токсични омрази
Таня Джоева
- Проф. Стефанов, последната корица на немското сп. „Шпигел” предизвика огромен шум. На нея американският президент е изобразен като боец от ДАЕШ, който е обезглавил Статуята на свободата. Какво виждате зад това дръзко и произволно артистично хрумване?
- Различни реакции и интерпретации са възможни. Най-лесната е в посоката на президента Тръмп – че той краде/погубва нечия свобода. Избраният образ е брутален, но ни предупреждава за различните форми на насилието. Втората посока е по отношение на електората. Тръмп е олицетворение на онази антиинтелектуална Америка, за чието разрастване предупреждаваше Ричард Хофтадтър. Третата посока води към самата свобода. Тръмп може да създава тревоги, но истината е, че самата свобода има проблеми. И тук асоциацията е не по посока на кървавите терористи, а с една по-стара иконография – с Персей и Медуза. Ако главата на Свободата е една мутирала глава на чудовищната Горгона Медуза, то Тръмп може да бъде разпознат като спасител. И е разпознаван като такъв от част от американците. Свободата не е само вечността на символа, тя е актуалността на практиката. Съвременният свят има огромни проблеми със свободата и с демокрацията, с тяхното осмисляне и практикуване. Президентът Тръмп олицетворява и тези проблеми. Свободата може да бъде парадоксална, превърната форма на робство. Скъсаните някога вериги отново могат да ни обгърнат по неочакван и сковаващ начин. Барух Спиноза не случайно се е тревожил от мощта на илюзиите – „Защо хората се борят за своето поробване така, сякаш става дума за тяхното освобождение?”
- След победата на Тръмп, и особено след встъпването му в длъжност, се води истинска война с думи, образи, лозунги, клишета, внушения. Скромните редови потребители на новини са напълно объркани. Как си обяснявате липсата на обективност, на факти и на критично мислене?
- Тази война никога не е спирала и не Тръмп е нейният генератор. Това е стара военна технология, която се усъвършенства в електронния свят. Няма факти, има само интерпретации – старата мисъл на Ницше е все по-актуална. Самата реалност е все по-плътно обгърната от фикциите. Всеки вече е автор на „новини”, а медиите са могъщи и все по-достъпни инструменти за манипулация. По-същественото е, че светът няма структурата на обещание. Той има структурата на разочароване. Старите революции са мобилизиращи и ефективни в световете на обещанието. В техните програми има ясно разписани врагове и възвишени цели. В света на разочарованието депресията е всеобща, омразата – задължителна, надеждата – слаба, деградацията – колективна съдба.
- Мейнстриим медиите срещу социалните мрежи – как ще завърши този сблъсък?
- Силата на посланието е производна от силата на авторитета. В света на всеобщото бърборене, авторитетите неминуемо западат, оракулите млъкват, лишени от мистична енергия и от колективно доверие. Всички стават част от Мрежата. Но и от Паяжината. Мрежата свързва и по тази причина е възхвалявана. Тя е далечно продължение на структурните измерения на публичността, за които говореше Хабермас – радост от продуктивната мощ на комуникацията. Паяжината ни връзва, обезсилва, създава рамки, в които светът да бъде тривиално мислен и семпло преживяван.
- Във Фейсбук вие написахте следното: „Ако промиването на мозъци беше равноценно на промиването на злато, България щеше да бъде Елдорадо.” Кой участва в това промиване? Само политиците или цяло съсловие от всякакви „лози”? Къде е интелектуалното усилие, къде са лидерите на общественото мнение, на които хората могат да се доверят?
- Медиите все повече задават и ще задават дневния ред на мисълта и емоциите. Те произвеждат хипнотична реалност – нещо като колективен сън, като терапевтично обездвижване на своите потребители. Те фокусират и фиксират, лепят здраво лицата към екраните. Те задават поведенчески стандарти, рекламират престижни стилове на живот, учредяват форуми за себеидентификация...
Препълнени с емоции, потребителите лесно губят способността за рефлексия. Дори нямат време да я изградят, за да я загубят. Рефлексията е дистанциране, критично себеоглеждане, способност за разчленяване на смътни цялости. Масата от критично мислещи граждани намалява, за сметка на емоционално подбутваните и комерсиално насочвани човешки потоци. Българските политици са усърдни деятели в тези процеси. Самите те нямат нужда от критично мислещи граждани, а от електорални стада, кротко пасящи в розовите градини на Пропагандната реалност.
Понеже си говорихме за „затъпяващата Америка”, както я нарича Сюзън Джейкъби, сигурно скоро някой ще напише и за затъпяващата България.
- Как би могло да се роди автентично гражданско общество при гигантската подмяна, която се извършва и в този сектор?
- Различни централи /местни и чужди/ инсталират и моделират немалка част от гражданския сектор в България. Тези общности са екипирани с финанси, лозунги и заклинания. Целта им не е да активират дебат за ценностите, а да се заявят като техни единствени наместници на земята. Разработени са като инструменти за политическо действие, като корпуси за бързо реагиране. Лепят си политически стикери с името България, но се хранят с парите на далечни и близки господари. „Автентично” гражданско общество не може да се роди, това е утопия. Но могат да се поддържат алтернативни граждански движения, които да изговарят различните гледни точки към реалността, да се съпротивляват срещу растящия монопол върху интерпретациите.
- Какво толкова обърка Тръмп в доскоро стройната подредба на либералния свят от ваша гледна точка?
- Идва ми наум една известна история, разказана от Киркегор. За цирка, който гори и за клоуна, който е пратен да извести на публиката този факт. Никой не обръща внимание на предупреждението, всички понасят последиците от неглижирането. В цирка зрителите са подластни на магията, на илюзията, на сетивната и словесна провокация. Те знаят, че клоунът е говорител на смеха, господар на двойствената реч. В света на всеобщото забавление, в обществото на спектакъла, никой не обръща внимание на подобни говорители. Тръмп може би е „клоунът”, който ни казва важни неща за съвременното състояние на цирка-свят. Ние не му вярваме и се смеем, но това не пречи на цирка да гори. Това още веднъж ни подсказва, че построеният след 1945 г. световен и ценностен ред е в кризис и се нуждае от осмисляне, а може би и от обновяване. Светът навлиза в зона на многостранен сблъсък с непредвидими последици.
- Забелязвам, че разделенията в българското общество стават все по-дълбоки и сякаш непреодолими. От позицията на две крайни гледни точки се спори за всичко: за Тръмп, за Народния съд, за речта на Корнелия Нинова, за Радев, за Путин и така нататък. Кой има интерес от това насъскване, лишено от аргументи и факти?
- Възрожденският завет силно „да любим и мразим” беше успешно редуциран до едната си съставка – „да мразим”. Готови сме да мразим всичко, но вече не знаем кого да обичаме. Това което наричат „конфронтационно-невротичен дискурс” е злокобно доминиращ в България. Негов субект са политиците, медиите, човеците, заровени из мрежите и троловете в подземията. Тази параноична реч работи с образа на врага-вредител, инсценира се като инстанция на справедливостта и е огнище на ненавистта. Зад всичко това се крие дълбока личностна неувереност, усещане за колективен провал, самооправдание и несъзнаван трансфер на негативи – от нас /„добрите”/ към вас /„лошите”/. Казано е – неуспешните общности и провалените човеци се нуждаят неистово от обекти на ненавистта. Това не е характеристика на днешния ден, това е исторически затегнала се патология, поразила страната на ненавистта – България. Историята трябва да ни служи за себеразбиране, а тя е превърната в емоционално бунище, източник на токсични омрази.
- Започва да се налага образа на нов тип лидер или поне желание за такъв. Виждате ли очертанията на лидери от ново поколение в България?
- Новият лидер не трябва да е от стария тип приказен герой. Нито да бъде фамилиарният „ха-ха” вожд, близък събрат по интелект на „простите” маси. Владимир Проп ни показа, че за да може да съществува вълшебният герой се нуждае от кризис, от враг и от вълшебен помощник.
Делата и стилът на подобен тип политик са нашата актуалност – героят дошъл да ни избави от злините на Прехода, с ясно фиксирания си враг – несвършилия Комунизъм и с верния си помощник – строителя на Системната партия. Време е митическият период на българската политика да привърши. Тъй като са доказано неспособни да вършат подвизи, подобни „приказни” герои преживяват с клевети и с все по-мащабни лъжи за собственото си величие, за политическата си неизбежност. Човекът, от когото се нуждае България не трябва да мисли в хоризонта на днешното си медийно и житейско благополучие, а в хоризонта на колективното ни бъдеще.
- Много грехове бяха извършени през така наречения преход и дотук нито някой пое вина, нито поне се засрами. Тази безнаказаност и арогантност ще радикализира ли обществените настроения?
- Докато неуморно се хвалим с цивилизационния си избор, успяхме да децивилизоваме огромни части от България. Направихме я социална и духовна пустиня, заложник на примитивни вкусове и чалга култура.
Що се отнася до вината – няма вина, която да не може да се прехвърли на някакво Лошо минало. За всичко са виновни бащите, дедите, другите..., а ние сме невинни деца, играещи в китната градинка на демокрацията. Ако това е някакво решение, то да съберем всички оцелели виновници и противници на Прехода и Възхода и да ги обезглавим на някой площад, както по времето на Френската революция. Ако не – да разглобим гилотината и да опитаме да формулираме споделените си цели като нация. Да престанем да живеем под контрола на сборище от крадливи и манипулативни клики, нарекли се „национално отговорни партии”.
- С греховете на прехода и на елита доста успешно „заигра” и екипът на Шоуто на Слави. Как очаквате да се развие сюжета „референдум”?
- Политиката е смесена с медиите, това е актуалният постмодерен „сюжет”. Политиците, родени от медиите, лесно могат да загинат от тяхната ръка.
Затова те се боят от медиите, затова искат да ги подчинят, да ги купят, да им се подмазват. Свободната преса може да бъде добра или лоша, това е вярно – казваше Камю. И допълваше – несвободната преса може да бъде само лоша. Зад миловидните и угрижени лица на българската публичност стоят хората с ресурсите, брокерите на публични образи, модераторите на „народните” тежнения, суровите крадци на националното бъдеще...
Референдумът беше успешна медийна приватизация на граждански ресурс. Но той бе и мощен глас срещу политическата класа, която ректрутира партийни послушници, но не и народни представители. Тази е важната поука от него. „Народът” е поливалентен образ. Народът е политическа фикция, в която всеки се кълне. Народът е социална реалност, която всеки е готов да окраде. Когато приключим с „народа”, ще започнем да се самоизяждаме.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!