Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Държавата на постоянната, но строго контролирана криза
Разбира се, хубаво е да съпреживяваме успехите на Григор Димитров. Поне тази радост да остане за хората. Странно е обаче, когато тя е новина номер 1 за телевизиите. Сякаш използват Григор като прикритие за всичко останало.
Преди седмица с половин уста споменаха петгодишнината от Потопа в село Бисер. Така Държавата Бисер отбеляза трагедията в Село Бисер. И пак мимоходом споменаха, че не е известно, чия собственост са 176 язовира. 176 язовира. В една толкова крадлива държава тия цъкащи бомби са ничия собственост.
А разследването за Бисер отива в небитието, понеже и досега не стана ясно, кой е собственик на тамошния язовир-убиец.
И дойде ред на тунела-убиец „Ечемишка“. Така е в Държавата Бисер. Втренчваме се в поредната беда – и губим контурите на Голямото Зло.
Но Властта не се уморява да се перчи, че всяка поредна криза вече е „под контрол“ – у нас всички кризи все са под контрол. Ние сме държавата на постоянната, но строго контролирана криза, дори можем да кажем – на строго конвоираната криза. В държавата на строго охраняваните кризи всяка следваща похлупва предишната – с похлупак, като този на авариралата ядрена централа в Чернобил. А Народът някак си живурка под този похлупак.
У нас има пълен консенсус само за едно: че не сме държава. Функционирането на Политическата Секта замества функционирането на държавата. Ако държавата съществуваше дори в минимална степен, тя щеше да предвижда/следва поне дневния ред на дивашките трагедии, които ни застигат една след друга. И тогава най-напред, примерно, щеше сама да взриви всичките си военни предприятия от рода на онова в Горни Лом. Илюминации в чест на събуждащата се държава! Никога няма да се случи това. Всичко у нас се разпада на отломъци, липсва дори най-елементарния контекст, за каквото и да е било. Нас Бог ни е орисал да живеем на парче и да ни управляват на парче – от ден за ден.
Отново и отново се убеждаваме, че Прехода се оказа Епохата на Големия Провал. Живеем сред развалините и некролозите на надеждите си. Само производството на вятър продължава да има небивал разцвет. Изкушавам се пак да цитирам Виктор Ерофеев: „Вятърът на промените се оказа едно срамно пърдене“.
Давай, Гришо!
Кеворк Кеворкян, Фейсбук
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!