Tyxo.bg counter

Държавата на постоянната, но строго контролирана криза

Разбира се, хубаво е да съпреживяваме успехите на Григор Димитров. Поне тази радост да остане за хората. Странно е обаче, когато тя е новина номер 1 за телевизиите. Сякаш използват Григор като прикритие за всичко останало.

Преди седмица с половин уста споменаха петгодишнината от Потопа в село Бисер. Така Държавата Бисер отбеляза трагедията в Село Бисер. И пак мимоходом споменаха, че не е известно, чия собственост са 176 язовира. 176 язовира. В една толкова крадлива държава тия цъкащи бомби са ничия собственост.

А разследването за Бисер отива в небитието, понеже и досега не стана ясно, кой е собственик на тамошния язовир-убиец.

И дойде ред на тунела-убиец „Ечемишка“. Така е в Държавата Бисер. Втренчваме се в поредната беда – и губим контурите на Голямото Зло.

Но Властта не се уморява да се перчи, че всяка поредна криза вече е „под контрол“ – у нас всички кризи все са под контрол. Ние сме държавата на постоянната, но строго контролирана криза, дори можем да кажем – на строго конвоираната криза. В държавата на строго охраняваните кризи всяка следваща похлупва предишната – с похлупак, като този на авариралата ядрена централа в Чернобил. А Народът някак си живурка под този похлупак.

У нас има пълен консенсус само за едно: че не сме държава. Функционирането на Политическата Секта замества функционирането на държавата. Ако държавата съществуваше дори в минимална степен, тя щеше да предвижда/следва поне дневния ред на дивашките трагедии, които ни застигат една след друга. И тогава най-напред, примерно, щеше сама да взриви всичките си военни предприятия от рода на онова в Горни Лом.  Илюминации в чест на събуждащата се държава!  Никога няма да се случи това. Всичко у нас се разпада на отломъци, липсва дори най-елементарния контекст, за каквото и да е било. Нас Бог ни е орисал да живеем на парче и да ни управляват на парче – от ден за ден.

Отново и отново се убеждаваме, че Прехода се оказа Епохата на Големия Провал.  Живеем сред развалините и некролозите на надеждите си. Само производството на вятър продължава да има небивал разцвет.  Изкушавам се пак да цитирам Виктор Ерофеев: „Вятърът на промените се оказа едно срамно пърдене“.

Давай, Гришо!

Кеворк Кеворкян, Фейсбук 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни