Tyxo.bg counter

Искам добре да разберете това. Да го осмислите! Екстрадираме наш граничен полицай да го съдят в Турция, защото защити границата ни!

Днес Михаил Цонков се яви в Бургаския окръжен съд, където му бе връчена призовка. Според нея на 21 март Цонков трябва да бъде изправен пред Тежкия наказателен съд в Къркларели (Лозенград). Той е призован заедно със своите двама колеги – Живко Петков и Николай Тошков. Интересното е, че призовката е и срещу Районна прокуратура – Бургас.
„Шокиран съм. Нямам думи. Не знам какво да кажа. Искам първо да се видя с адвоката си, преди да коментирам каквото и да било“, заяви Михаил Цонков на излизане от Съдебната палата в Бургас.
Флагман.бг припомня, че на 17 април 2008 г. при сблъсък с турски бракониери на калкан, нарушили морската ни граница, от служебното оръжие на граничен полицай Михаил Цонков е произведен изстрел, причинил смъртта на единия от рибарите.
Цонков и двама негови колеги са имали заповед да задържат чуждата гемия. При опит да спрат плавателния съд обаче, тримата срещнали яростна съпротива от страна на турците. Те не се подчинили и на заповедта да спрат, произнесена на три езика. Вместо това бракониерите опитали да потопят патрулния катер, като го надупчили с канджи.
Започнал ръкопашен бой, при боричкането един от турците се опитал да избие пистолета от ръката на Цонков. Двамата се оплели в мрежите и при падането им служебният „Скорпион“ гръмнал само веднъж. Изстрелът обаче се оказал фатален за Ерджан Ялчън, който почина на път за бургаската болница.
След инцидента военна прокуратура повдига обвинение срещу Михаил Цонков в „причиняване на смърт по непредпазливост“ и за него и семейството му започва истинско ходене по мъките. Делото е връщано два пъти, проведени са два следствени експеримента край Царево, които изясниха как точно се е стигнало до фаталния изстрел.
Междувременно започва мащабна кампания в подкрепа на Михаил Цонков. Най-последователна в негова защита е телевизия СКАТ и в частност лидерът на НФСБ Валери Симеонов.
До щастлива развръзка се стига едва на 26 ноември 2009 г. Тогава, въпреки опитите за вмешателство в съдебната ни система от страна на Анкара, Военно-апелативният съд отменя определението на Сливенски военен съд и потвърди постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, обявено още в края на 2008 г.
Явно близо 9 години по-късно Турция отново се опитва да съживи случая и посяга към един истински българин, който е рискувал собствения си живот, за да защити границата ни, коментират бургазлии. / Епицентър.бг

Коментар на Пламен Пасков:
Искам добре да разберете това. Да го осмислите. Да го преглътнете. Овкусено е достатъчно с обилни дози англосаксонски вонящ колониален сос.
Когато една бивша държава с ограничен, но суверенитет е доведена до състояние на LLR, трябва да бъде разбрано – какво означава това, и какво следва от всичко това. За да спрете да се удивлявате на очевидности. LLR (Local Loyal Regime) е съкратеното название – относително приличен евфемизъм (нищо конкретно незначещо клише) за „отрицателен суверенитет“. Именно „отрицателен“, не нулев.
Тоест, върнаха ни във времената на Османската империя от първите и 2/3: когато българин и мюсюлманин са пред кадията, при равни други условия го отнася българинът. При неравни (ако са в полза на българина) – пак. Накратко – при каквито и да е условия го отнася гяуринът.
Защо?
Ами защото освен гяур (презрян неверник) той е със статут на рая – словесен човекоиден безправен скот. Няма как кравата, даже и да може да говори, да има равни права даже и с най-бедния и с ниско социално положение човек. Човекът винаги ще спечели в съда на хората срещу кравата.
Тук е същото.
Щом по мнението (а не по смисъла на закона) на турската държава е извършено престъпление срещу турски гражданин (ако ще и той да е престъпникът) на територията на Румели вилает (временно все още наричан Булгаристан), то не само, че виновен е гяуринът, но и той трябва да бъде доставен и предоставен със силите и за сметка на гяурите в турски съд, за да бъде съден по турски закон.
Тези „правни казуси“ би трябвали да са достатъчно ясни и диагностични симптоми за всеки здравомислещ и разбиращ простите причинно-следствени връзки човек. За всеки с неостъклен от кривите огледала на радиоактивен СМРАД мозък това са очевидни неща. Неща като деня и нощта, които не се нуждаят от сложни академични обяснения, описания, и разяснения. Не се нуждаят от либерални носители на експертиза с нездрав блясък в очите в праймтайма на колониално-опослушените СМРАД.

Разберете, тук не е виновен (само) един министър на външните работи, колкото и завършен американски послушко, с желиран гръбнак да е. Даже и да е американски гражданин.
Тук не е виновен и (само) министър-председателят, колкото и признат, самопризнат, и очевиден национален предател да е той, в това число и от генерал-губернатурата (именно един от амеро-губернаторите го нарече уж на майтап, по погрешка „министър-предателят“, ако не сте забравили).
Тук не са (само) виновни и всички политически мухльовци, негодници, и некадърници на всички институции, които работят като диаметрална противоположност на това, което хората по навик все още глупаво очакват от тях.
Тук основната причина е в изгубения суверенитет. В колониалния статут. Във военната окупация на България. В третирането на България като военно-победена страна.
Всичко това позволява, дава пълно право не само на главния колонизатор, с голямата метрополия (САЩ+Великобритания) да правят със словесния скот каквото си поискат, но дава подобни и смешни права и на всички техни съюзници, които са с такъв статут, както например Турция, и/или Израел.
Тоест, в този възмутителен и скандален на пръв поглед казус няма нищо удивително, нищо необичайно и нищо нередно от колониална гледна точка. Нищо, заради което да си струва да се вика, вряска, кряска и/или да се пускат сълзи, сополи, и да се скубят коси от отчаяние и възмущение.

Защото това е пряко следствие на това, че цял един народ проспа, и просра за 26 години всички възможности да спасим остатъците от суверенитета на държавата ни, който беше измъкван на малки тънки порции, постъпателно, системно, постоянно, за всичкото това време.
През всичките тези години ние бяхме като кучето, което ръмжи, зъби се, и лае срещу тоягите, с които го бият, и се сърдеше на тях – на тоягите. Не на ръката, с която го биеха. И не на човека, който е взел, утвърдил, подписал, и подпечатал статута на бившия човек да бъде куче. Куче, което всеки, който Големият Бял Брат реши, може да налага колкото си иска, когато си поиска, и където го докопа.
Това е чистият остатък, който трябва да бъде разбран.
Само роб, който разбере робския си статут, може да помисли за свободата, и за борбата за постигането и.
Само армия, която не бърка вражеската армия с приятелска, има шанс да победи в това сражение, а не да помага всячески на врага в собственото си изтребление, и унищожение.
Това ако бъде разбрано от този пореден казус поне от вас, четящите тук, не сте си изгубили напразно времето.
И ако искате да сте полезни на приятели, роднини и сънародници, споделете, разпространете. Споделяйте, не се пестете.
Докато хората не разберат, няма да вземат полезно за себе си решение.

Коментар на Александър Ресиловски:
Това, че връщахме турци на Ердоган, за да се саморазправя с тях е иди-дойди. Обаче Държавата-терорист Турция и нейния кървав диктатор тотално са обнагляли с искането да екстрадираме трима български граничари, които са изпълнявали дълга си и са защитавали българската граница от бракониери (а може би и трафиканти), за да бъдат съдени (и осъдени) в Анадола.

http://bultimes.com/iskam-dobre-da-razberete-tova-da-go-osmislite-ekstradirame-nash-granichen-politsaj-da-go-sadyat-v-turtsiya-zashtoto-zashtiti-granitsata-ni/ 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни