Tyxo.bg counter

Труд: „Да, България“ май върви към коалиция „Харе Кришна“

Дясното се разпадна до ниво политически секти

Благовест Бенишев

Много искам да живея в нормална държава. Не знам защо. Най-вероятно от личния ми опит с една-две „нормални“ държави през годините, където съм видял колко е лесно постижимо. И с вродената си българска наивност „се върнах“ преди пет лета, убеден че няма как и у нас да не е възможно. Не всеки ден оттогава успявам да оправдая пред себе си решението си. Повечето дни откровено не успявам. Но нали съм инат, не се давам. И продължавам да се опитвам да проумея ирационалното мислене, което битува сред народонаселението. Като четвърт век да повтаряш едно и също действие и да очакваш резултат, различен от доказания провал.

И със съжаление наблюдавам поредния епизод от сапунената опера „Българското дясно“ и новите ритуали в служба на химеричното божество, на което периодично се кланят условен процент от гражданите на републиката. В зависимост от актуалния „жрец“ и как е решил да формулира наименованието на „олтара“ си. Или в някои случаи караваната.

По никакъв начин не искам да обидя десните избиратели, много добре съзнавам пред каква липса на алтернативи са изправени. Особено с дълбокото разделение на „интелектуална“ и „рационална“ десница – разбирайте „красивите и умните“ и „предприемчивите бизнесмени“ – с което трябва да се съобразяват, ако искат да са политически активни.

Защо на първите им е толкова трудно да проумеят, че „дясното“ като дефиниция идва от капитала, който държат вторите, още не мога да разбера. Но през няколко години се пръква нов „син шаман“, който обещава на онези „анти-леви“ избиратели, които още не са възприели анцуга за официално облекло, нещо практически непосилно за него. Около него се създава секта от верни последователи, които мълвят името му с благоговение и обвиняват в богохулство всички, които не успяват да се докоснат до прозрението на върховния жрец. Култът продължава няколко години, понякога са по няколко, успоредно, и като загубят напълно кредит на доверие, се сливат, разпадат, люспят, цепят и т.н.

Да бъдем реалисти. С двете нови „десни“ образувания, които господата Радан Кънев и Христо Иванов имаха находчивостта да обединят около личностите си, в началото на 2017 г. регистрираните политически партии и движения в републиката българска „чукнаха“ 150 на брой. Съвсем сериозно. Вярно е, че част от тях съществуват само по документи, други само за „задни цели“, но така или иначе честито, уважаеми сънародници! По брой партии и електронни медии на глава от населението сме няколко пъти пред която и да било голяма европейска държава – Франция, Германия, Испания, Италия. Всяко родна керемида с партия, кабеларка и депутат! Звучи си като лозунг. Ако това си бяхме поставили за цел, щяхме да сме екстра. Съвсем друг момент е колко всъщност въобще са „партии“ по смисъла и значението на думата. Но по претенции в основната си част са били или са „десни“ по убеждения. Каквото и вече да означава това.

Преди близо десетина години в разговор с една вече залязла бивша голяма звезда на партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, коментирахме, че тяхното „движение“ се опитва като структура да пресъздаде БКП от най-силните й години. Стигнахме до консенсус, че по смисъла и значението на думата „партия“ у нас БКП е единственият „успял модел“ – съответно ГЕРБ се бяха хванали още тогава паралелно с телевизионните проповеди на лидера си да градят комсомол (младежка организация), и женско обединение, защото от амбициите на членовете на подобни структури, по места и на национално ниво, се гради партиен апарат. Съгласете се, че логиката е на място. ДПС също има идентична партийна структура. За БСП е ясно. Партиите „по кореспонденция“ не привличат електорат, най-малкото защото мнозинството от българските граждани не преминава през конкретните заведения в центъра на София, за да види и чуе „политиците“. И после народът излиза виновен, защото не е чел „правилни“ медии или не е бил „активен във фейсбук“ или най-често просто „не е от нашите“.

Като се замислиш, преди понятието за „дясно“ да загуби революционния си привкус от 90-те години, и СДС се градеше на организирания принцип на БКП, с активни структури на местно ниво, за да бори врага навсякъде. С новия век обаче започнаха люспенето и шаманизмът, антикомунизмът започна да губи пропагандна стойност, врътнаха се „Царя“ и „тройката“ и един Бойко Борисов им открадна „дясното“ в Народното събрание. И вой и вопъл оттогава, че народът бил гламав. Не е гламав, а иска лидери, които да могат да го изведат от блатото, в което всеки следващ „управник“ го набутва все по-надълбоко. Отчаяно търси тези лидери, където може да ги намери. И чат-пат наивно се литка по разни шамани, защото още си мисли, че „нещата може да се оправят“ само с умно говорене. Уви, както се оказа, и тези, които говорят умно, накрая само си плямпат неубедително.

А защо двете нови „десни“ секти не търсят коалиция помежду си или с другите в същото „пространство“? Това оставям без коментар. Освен че от много шамани с лични амбиции накрая няма да останат индианци за последователи. В тази връзка напълно се съгласявам с мнението на икономиста Владимир Каролев, който посочи след президентските избори миналата година, че най-големият проблем на българските „десни“ е, че черпят вдъхновение от американските „леви“, а не от традиционните европейски консервативни ценности. Които са близки на тези избиратели, към които се стремят. Около ГЕРБ се търси някакво условно наклонение към идеологията и реториката на германската християндемокрация, но трябва сериозно да се взираш, за да го забележиш, а и да знаеш какво търсиш. Симпатизантите им може и да не са го разбрали, но това е друга тема. С ГЕРБ вече видяхме, че много се „говори“, но на практика…

И за финал да се върна към новата секта на г-н Христо Иванов. Най-искрено им пожелавам успех в явяването на изборите през пролетта. Персонално вярвам, че ако достатъчно кадърни хора се обединят безкористно около национална кауза, могат да я реализират. Вярно, че наивно ги хлъзнаха с провокацията за регистрацията, и не разбирам защо не търсят по-широко обединение на единно мислещи. Но не се съмнявам че с обявения интерес към коалиция със зелените ще бъдат много шумни и креативни. И ще има много „песни и танци“ и остроумни фейсбук статуси. Коалицията „Харе Кришна“.

Източник: "Tруд" 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

 

Харесайте facebook страницата ни