Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Да си върнем българското злато в България! (ВИДЕА)
ЕДИН БЪЛГАРИН САМ СРЕЩУ “ДЪРЖАВА“?ТА
Двадесет поредни дела печели народът срещу администрацията на държавата. (Има ли държава?)
Петнадесет различни съдии в Административния съд София-град решиха, че правителството няма право да крие договорите за най-големите златни концесии.
Правителството отказа на над 1000 българи да извади на светло договорите за 6 концесии за метални подземни богатства – основно злато, мед, сребро. В извличаната руда има още над 40 безценни метала – концесионерите могат да ги извличат, щом поискат, без стотинка да платят на народа, защото никой не ги контролира, нито изисква от тях да плащат…
Победни дела:
Димо Карабоюков – Хасково
Роман Кендеров – София (спечелени 2 дела)
Милко Болградов – Ямбол
Павлина Карабоюкова – Хасково
Славка Динева – Кърджали
Стефан Марков – Павликени
Красимир Коцинов – София
Антон Рачев – София
Константин Кисимов – София
Ангел Рабухчиев – Панагюрище
Андрей Едрев – Бургас
Стефан Стойков – София
Сърнела Воденичарова – София
Евгени Попов – София
Яна Илиева – София
Цвете Янева – София
Константина Ангелова – Варна
Евелина Десподова – София
Виктор Иванов-София
Безчинствата на тези компании навлязоха и в последното убежище на българската природа – защитените земи на „Натура 2000“.
С БЛАГОСЛОВИЯТА И СЪДЕЙСТВИЕТО НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ (всички правителства за последните 15 години).
Роман Кендеров реши да съди държавата, в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката, задето вече 8 месеца отказва да даде информация за съдържанието на договорите с тези 5 фирми, разорители на България:
„Дънди прешъс металс“
„Асарел Медет“
„Елаците Мед“
„Аурубис България“
„Горубсо Кърджали“
Министерството казва: „Няма достатъчен обществен интерес, за да разкрием договорите с нашите партньори“.
Казва го, въпреки че множество смели българи вече 4 години застават редовно пред Министерството в знак на гневно несъгласие с безкрайната несправедливост спрямо българския народ и българската природа. Искат отговори, получават мълчание.
*КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 15.
Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.
Чл. 18.
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
*Има ли държава?
Послепис1:
В добавка към заглавното видео, вижте скандално изтрито ВИДЕО по темата от 23.09.2012 на починалият бивш външен министър на България Стоян Ганев:
Послепис2:
В България има злато за 1 трилион ѝ 100 милиарда долара!
Докторът на геологическите науки Вълко Гергелчев вече е достатъчно известен трън в петата на скандалната канадска фирма “Дънди прешъс”, която 14-а година извлича българско злато от най-богатото находище в Европа – Челопеченското. Припомняме – според светилото, това става по най-разбойническия начин и държавата ни вече е загубила милиарди от мега скандалния концесионен договор, който е без прецедент в целия свят към момента! Българският Индиана Джоунс, въоръжен с моливи, изчисления и прогнозни карти, започва поредното си откровение пред “ШОУ”, с поредната си мрачна прогноза. И не по-малко стряскаща реплика: „Знаете ли, че нас двамата може да ни убият или пребият?!…
– Казахте „Знаете ли, че нас двамата може да ни убият или пребият?!…”. Знам, че се подслушва телефонът ви от последното ни интервю. Но кой ще ни поръча сега? “Дънди прешъс”?
– Те, разбира се! Кой друг? Защото този път не само ще говоря, но вече подемам кампания по тяхното изгонване и осъждане за милиарди, заради геноцида в Панагюрския регион, кражбите и пропуснатите ползи за България! И ние с вас ще изнесем данните, които дават основанието за тази кампания. Така че – става страшно!
– Благодаря за честта, но мен не ме тикайте сред жертвите на “Дънди”. Аз съм един от многото, а вие сте най-опасният, враг № 1 на канадската фирма…
– Нещо повече – аз съм руски шпионин, агент на КГБ… Според “Дънди”, разбира се. А иначе вече пет правителства са техни агенти, на практика. Така излиза, ако проследим хронологията на експлоатацията на многострадалното Челопеченско находище. Свикнали сме да плюем миналото, но ето ви два уникални, засекретени документа от 1990 г., които ясно показват кой и кога е бил загрижен истински за здравето на хората в района на находището. Първият е доклад от 1990 г. на Милко Попов – генерален директор на държавната фирма “Полимет”. Той предлага “прекратяване на преработката на меден концентрат в ТМК “Г. Дамянов”- Средногорие, производство на МОП “Челопеч”, съдържащ вредни примеси от арсен. Следва мигновена реакция на правителството с Решение № 19 от същата година “ За прекратяване преработката на меден концентрат, добит в МОП “Челопеч” и съдържащ вредни примеси от арсен”. И това става в бурната 1990 г., т.е. по времето, когато според големите анализатори, демократи на прехода, на управляващите и прясната още номенклатура изобщо не им е пукало за народа. Е, да, ама от въпросните документи излиза, че им е пукало.
– Минава време и какво се случва?
– Идват ирландските “Наван” и “Минорко” при управлението на Костов. При последните страната ни поне има 32 процента акционерно участие…
– Нека минем направо към драмата с “Дънди прешъс”…
– През 2003 г., при управлението на Симеон, идва най-после “Дънди прешъс”, която дотогава само кръжеше около Челопеченското находище като лешояд. Постепенно канадската фирма не просто започна да ограбва находището, но и напълно го обсеби. Днес в Челопеч всичко е оградено като в супер секретен обект – пиле не може да прехвръкне отвъд загражденията. Дори експерти или служители на Министерството на икономиката и енергетиката нямат достъп! Трябва да се доверяваме на техните отчети, ако благоволят да ни ги предоставят; трябва да се наведем ниско, ако ни подхвърлят някой и друг цент от мизерната такса – 1,44 процента. Само че без точни цифри е трудно да илюстрирам цялостния грабеж. А аз ги имам до много голяма степен.
– Народът обаче трудно ще разчете таблиците ви, които виждам пред себе си, така че – карайте направо?
– Ами то, ако караме без точни цифри какво ще излезе?
– Истината! Стига да съумеете да я обобщите, синтезирате и поднесете като краен продукт на читателите ни.
– Добре, да опитаме. Значи “сделката на века” за това находище за десет години – от 2003 г. до 2013 г., започва от 300 000 тона добив на руда и стига до 2,180 млн. тона през миналата 2013 г.
Вземаме средногодишния добив от 1 млн. тона руда, което за мен в никакъв случай не е вярната цифра, да оставим, че в мижавата концесионна такса, освен златото и медта, влиза и среброто, но “Дънди” благоволиха да платят тази такса за пръв път едва миналата година. Е, не става дума за големи пари – няколко милиона годишно само…
– Умножено за годините, през които не е плащана тази такса, тези “малки пари” май правят големи пари?
– Е, да, така е.
Доста пари са загубени, но това не е нищо в сравнение с останалите кражби, които им поднесохме на тепсия. Миналия път ви споменах за Лидия Шулева, която еднолично намали и без това уникалната, безпрецедентно малката за цял свят концесионна такса от 1,5 наполовина – на 0,75. До края на мандата си. Загубихме огромни пари. После тези от “Дънди” добиха кураж и за периода на първоначалния договор с тях – от 2003 г. до 2013 г., загубите от техния добив станаха катастрофални. Но това още не беше всичко…
– Значи цифрите отиват на кино и остават едноличните решения на такива като Шулева?
– Така излиза. Но не само Шулева действаше еднолично. През 2007 г. се преподписа договорът с “Дънди”. Станишев беше заложил в новите параметри вече такса от 3 до 8 процента. Те си я намалиха едностранно на 1,44, а на практика получавахме още по-малко. Просто смешни пари. От порядъка на няколко милиона до най-голямото плащане от 12 млн. и нещо. Просто смешно наистина! Отделно от това Румен Овчаров еднолично промени клаузата вместо 2 млн. т безцианиден добив – 2 млн. цианиден добив, плюс 1 млн. без цианиди. Добре, че рипнахме ние, учените, и в крайна сметка Върховният административен съд се произнесе в наша полза. Добре, но “Дънди” не спазиха нищо от решението на ВАС. Според моите изчисления, за миналата година те са добили не 1 млн. тона, както е по договор, а 2 млн. т по техни и 2,180 млн. тона руда по мои изчисления, изключително с цианиди, които са горе-долу толкова вредни, колкото арсена.
За десетте години на “Дънди” в Челопеч – от 2003-та до 2013-а, натрупаните замърсявания от тяхната експлоатация сборно надвишават с милиони пъти нормите! Всичко това сборно се намира във водите на язовир “Тополница”, с които се напоява земеделието в доста обширен регион, в хвоста. Колкото до механичното замърсяване по веригата: добив-товарене от място и разтоварване на камионите направо във вагоните на гарата в гр. Златица, или направо на площадка, откъдето по-късно се претоварват на жп транспорта по най-допотопния начин, то разсейките на прах и прочее във въздуха просто не могат да се изчислят.
Резултатът е ракови заболявания предимно , а в дългосрочен план никой не може да каже какви са пораженията върху здравето на хората от региона. Но в момента в гр. Златица има 16 деца, болни от рядка форма на левкемия, която кореспондира със замърсяване от арсен. Рак има и сред възрастните, но тук пряка кореспонденция е трудно да се направи.
– Намекнахте, че и това не е всичко. Що се отнася с еквилибристиката с цифрите, имам предвид…
– А, да. Става въпрос за нещо наистина уникално! Във въпросния договор от 2007 г., под натиска на министър Джевдет Чакъров главно, когото “Дънди” оплюха предостатъчно чрез платени медии, беше включено и 25-процентно участие на България в концесията, което прави минимум половин милиард лева годишно. При това – пари, които трябваше да бъдат плащани от “Дънди” на държавата ни на база техни отчети, нереални във всички случаи. Но, да речем, че става дума за нереалния минимум дори според техните отчети от 1 млн. средногодишен добив на руда. Тези 25 процента от цената на крайния продукт, която следва да ни бъде изплатена, правят именно 500 млн. лв. Нека направим само груба сметка. Този договор е в сила от 2007 г. насам. Досега канадците не са ни изплатили и стотинка от договореното, нито пък ние сме поискали нещо.
– Чакайте! Сигурен ли сте, че има такъв договор? Защото излиза нещо потресаващо – значи при ясен и неоспорим договор с “Дънди” ние сме загубили досега 3,5 млрд. лв.!?! Така ли е?
– Да. И предстои да загубим още 1,5 млрд. лв. за следващите три години, защото договорът е в сила до 2017 г.
– Това не може да бъде! Това е повече от абсурд!
– Може, може да бъде! Там, където играят парите, няма абсурди. А в Министерството на икономиката явно от много време се разиграват доста пари. Даже ще ви кажа, че оттам не мога да взема никакви данни за параметрите на добива на “Дънди”. Било секретна информация. Нищо подобно! Извинявайте, но аз отдавна съм в нещата и знам, че златото и уранът, и всичко около тях, бяха такива, но отдавна вече не са секретни, т.е. те са със статут на публичен достъп до всякакви данни. Да не говорим, че вече всякакви държавни и министерски експерти дори не могат да прехвръкнат отвъд загражденията! Имам сведения, че “Дънди” вече посягат и на стария хвост от времето на българския добив и производство, което е абсолютно престъпление, защото той просто не е техен! А в него се крият много милиарди!
Но днес никой не може да каже какво става там. За мен е ясно само, че печалбите на „Дънди” са огромни и идват не само от добива на злато, мед и сребро, от фалшивите данни и отчети, които стигат до нас, но и от извличането на всички останали основни ценни компоненти.
– И накрая едно малко „лирично отклонение” – колко е “златният” потенциал на България?
– 20 000 тона краен продукт, т.е. чисто злато.
Това прави 1 трилион и 100 млрд. долара по сегашните борсови цени на златото . Опасявам се обаче, че скоро тези милиарди няма да потекат директно в българския джоб. В момента има 11 действащи находища, откъдето се извлича и злато. В тях има и български фирми, както в “Асарел-Медет” или “Елаците”, но там пък ги е „яхнала” белгийската фирма “Аурубис”, която купува от тях концентрата, но крайният продукт се добива в Белгия. Има и една английска фирма, която действа на същия принцип. И няма нито една българска фирма, която да добива злато като краен продукт! Това е положението засега. Иначе лично аз съм посочил 826 прогнозни точки, където може да се търси злато, имам 27 карти на прогнозните залежи, но няма да ги посоча, защото хищниците само това чакат – веднага да налетят наготово, да отидат и да грабят. При мен са идвали китайци, на които поставих условие – ще ви посоча къде има злато и какво да правите, но при положение, че всичко ще бъде фифти-фифти, т.е. по 50 процента за България и 50 за китайците. Не се съгласиха. Във всеки случай, това, което знам прогнозно не само за България, но и за залежите в Турция, Гърция, Румъния, Чехия, Словакия, Украйна, Русия и Германия дори, повече няма да раздавам с лека ръка. Защото преди две седмици “Дънди” вероятно купиха най-после и общинския съвет в Крумовград и той им даде разрешение за добив, след като толкова време се опъваше. Този добив, доколкото знам, ще бъде по същия хищнически начин, с цианидна технология и всички други номера и последици за нас, които “Дънди” така и не иска да загърби. Там предстои жестока екологична катастрофа, ако се позовем на анализите на честния американски учен хидрогеолог Робърт Мартин. Скоро хората от Крумовградско няма да има дори с какво да си поливат градините, защото целият воден ресурс в региона е предвиден за добива на “Дънди” в находището “Хан Крум”. Безкрайно съжалявам и се извинявам на крумовградчани, защото и това находище “Дънди” отидоха да го сондират, по мои прогнозни данни и на база моите карти. Но вече е късно. / Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ, БЛИЦ
Послепис3:
ЕС, САЩ, Канада и Австралия са на издръжката на България от 25 години – Над 1 трилион и 500 милиарда евро е стойността на изнесеното злато, само от едно находище за 2010 година
Европейският съюз, Съединените американски щати, Канада и Австралия са на издръжката на България от 25 години, това показва секретен доклад на финансовото ни министерство, според който през 2010 година само от златното находище в Челопеч е изнесено злато на стойност на над 1 трилион и 150 милиарда евро.
Не е вярно , че Фонд земеделие в лицето на Румен Порожанов и земеделското министерство в лицето на Васил Грудев са били виновни за някакви измами в областта на земеделието и поради това не били усвоени пари на пари. Това заяви Александър Атанасов от Кауза – „Лично“ пред радио 42.
Европейският съюз и Съединените американски щати, Канада и Австралия са на издръжката на България от 25 години, това показва секретен доклад на финансовото ни министерство, според който през 2010 година само от златното находище в Челопеч е изнесено злато на стойност над 1 трилион и 150 милиарда евро.
Или от периода, в който златната мина в Челопеч е дадена на концесия на американски, канадски австралийски и германски компании, от страната ни е изнесено злато на стойност над 30 трилиона 800 билиона и 500 милиарда евро. С въпросната сума от толкова много злато българите можем да живеем като императори на вселената 200 поколения на напред, но армията и икономиката ни беше унищожена умишлено като ни вкараха в НАТО и Европейският съюз именно затова за да могат съвсем законно да крадат природните ни ресурси.
Ресурси, които , ако се вкарваха в бюджета на България нямаше нито един българин да е гладен, жаден или да е на студено или още по-страшно – без дом. Ако тази колосална сума влизаше в хазната на държавата ни хиляди години България щеше да определя каква да е геополитиката и икономиката в света.
Милиони българи щяха да могат да обикалят навсякъде по света като туристи, а не като черноработници, отишли на гурбет във вредни токсични производства , за да могат да си платят кредитите към банките – обирджии, същите тези поколения българи щяха да могат да ходят през седмица на най- скъпите и луксозни курорти в света..
Ако тази колосална сума влизаше в Бюджета на България, страната ни щеше да има най – модерната и силна армия в света , най – модерните екологично чисти технологии и нямаше като дойдат сметките за ток и парно, да се чудят от къде да съберат сумата, която са им начислили рекетьорите от Топлофикация и Електро снабдяване.
Ако тази колосална сума влизаше в бюджета на България Българското здравеопазване щеш да е най-развито, и щеше да е напълно безплатно, образованието щеше да е на най- високо ниво и всеки българин щеше да има възможност да има поне 5 висши образования и да има познания и умения такива, каквито имат например учените от НАСА. Реалността обаче е съвсем друга и единствено от нас зависи да я променим в полза на българите и България.
Време е да прекратим концесиите и това, което Бог ни го е дал по право да си го вземем и дивидентите от златото ни да са за нас, а не да хрантутим търтеите от Европейския съюз и останалите англоезични държави в света. / radio42.bg
Послепис4:
Сметната палата доказа: Милиард на година изкарва от златото ни Дънди вече 17 г.
Сметната палата доказа, че написаното от 19 минути за многомилиардните свръхпечалби от златодобив у нас на канадската компания Дънди прешъс не са мит. Тя взема по милиард лева на година, а отчислява на държавата по 10 млн. (1,5% срещу 38% такса в Румъния, 30% в Сиера Леоне и 70% в Куба), защото така е направен 30-годишния й договор от кабинета Костов през 1999 г. Ето и целия доклад, изваден от Медиапул. За трите години на одита – от 2011 г. до 2013 г., канадската компания концесионер „Дънди Прешъс“ е добила край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18,8 тона, а на сребро – 42,99 тона.
Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара. Общата сума на добива е над 1,5 млрд. долара, става ясно от доклада на Сметната палата.
От тази сума под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли около 23 млн. долара (1,5%) или около 34 млн. лв. за периода 2011 – 2013 г. Отделно община Челопеч е получила 14,7 млн. лв., а община Чавдар – 1,7 млн. лв.
За същия период реализираните инвестиции от концесионера са в размер над 187,5 млн. долара.
Одиторите: Държавата сама си е виновна
Ако обаче държавата не беше анексирала концесионния договор през 2000 г. и не беше променила закона през 2008 г., парите можеха да са много повече, излиза от констатациите.
Договорът за концесия на добив на мед, злато и сребро от находището в Челопеч е сключен през 1999 г. за срок от 30 години.
Концесионният контракт е променян 4 пъти
До 2009 г. контрактът е променян с четири допълнителни споразумения, като още с първото – през 2000 г., министърът на икономиката да се променят изискванията към концесионера, без правителството предварително да е дало съгласието си за това.
„В резултат от предоговарянето значително са намалени средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията (съответно от 37 млн. долара на 8 млн. долара и от 9,6 на 1,4 млн. долара), променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 на 3 години. Така българската държава се лишава от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. долара“, посочват от палатата.
Одиторите, които са прочели кореспонденцията между министерството на икономиката и концесионера по онова време – ирландската група „Наван“, твърдят, че основните мотиви за промяната било разминаването между поетите ангажименти за инвестиции по договора за концесия между държавата и държавната компания „Челопеч“ ЕАД през 1999 г. и договора за приватизация на „Челопеч“ ЕАД от „Наван Бългериън Майнинг“, сключен месец по-късно.
В концесионния договор размерът на инвестициите за първия петгодишен период е бил 37 136 000 долара, а в приватизационния – 18 217 105 долара. Разликата е заради новата концепция на „Наван Челопеч“ АД за развитие на рудника, според която при усвояване на находището в дълбочина не е необходима промяна на технологичната система на разработване.
През 2002 г. концесията е пред провал
Впоследствие, през 2002 г., ирланската група „Наван“ фалира и пред риска от провал на концесията държавата избира да облекчи канадския инвеститор „Дънди Прешъс Металс“, който е готов да финансира концесионера, като за пореден път смекчи концесионните условия.
Заради новата ситуация и други обективни проблеми като неблагоприятния минераложки състав на рудата, дължащ се на високо съдържание на арсен и сяра и на ниска извлекаемост на полезни компоненти (82% за медта и само 55% за златото) в сравнение със световните стандарти, а също и заради ниската цена на медта на международните пазари през онези години новият инвеститор иска пълно освобождаване от плащане на концесионно възнаграждение за пет години – от 2006 до 2010 г. вкл., както и минимална инвестиционна програма за целия период на концесията в размер на 100 млн. долара.
В крайна сметка през 2004 г. кабинетът на Сакскобургготски се съгласява на намаляване на концесионното възнаграждение на 50% за период от 7 години и реализиране на минимална инвестиционна програма за 5-годишен период в размер на 18 млн. долара.
Станишев договаря по-високо възнаграждение
Впоследствие, в средата на 2008 г. кабинетът на Станишев прекроява концесионния договор за трети път, като вдига концесионното възнаграждение отново до 100%. Договаря се и значително увеличение на концесионното възнаграждение – от 1,5% от стойността на металите в добитите подземни богатства (мед, злато и сребро), колкото е била таксата дотогава, до 2%-8% от стойността (в зависимост от приходите от продажби) след изграждането на нова инсталация за производство на метали, която „Дънди“ възнамерява да построи. Идеята е компанията да не изнася концентрат, а преработени метали, което е много по-доходоносно.
Държавата губи милиони след решение на съда
След жалба на неправителствени организации обаче съдът отменя оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта и той пропада.
„Поради отмяна от ВАС на решението по ОВОС инвестиционния проект не стартира и не са постигнати основни цели на споразумението – изграждането на инсталация за производство на метали, заплащането от концесионера на значително по-високо концесионно възнаграждение, постигане на по-висок положителен фискален ефект за държавата и общините, модернизиране на производството и др.“, изтъкват от Сметната палата.
Кабинетът на Станишев обаче нанася удар върху приходите за фиска от златната мина през лятото на 2008 г., като променя Закона за подземните богатства.
Нов удар върху концесията през 2008 г.
По договор „Дънди“ трябва да плаща на държавата годишна сума, равняваща се на 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда. През 2007 г. методиката за определяне на концесионното възнаграждение е променена и процентният му размер се обвързва с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството.
През 2008 г. обаче парламентът гласува концесионерите по сключени концесионни договори да запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока им.
„С въведената разпоредба на практика законодателят поставя в неравностойно положение концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г. относно размера на дължимото концесионно възнаграждение при еднакви други условия. При запазването на процентния размер – от 1,5 на сто, без обвързване с рентабилността на дейността на концесионера“, посочват от Сметната палата.
След 2011 г. контролът е формален
От 2011 г. до 2013 г. контролът върху концесията е бил неефективен, е заключението на Сметната палата. За него са отговорни четирима министри – Трайчо Трайков (ГЕРБ), Делян Добрев (ГЕРБ), Асен Василев (служебен) и Драгомир Стойнев (БСП).
За трите години са били планирани три проверки на място от икономическото министерство. В констативните протоколи от първите две проверки – през 2011 и 2012 г., когато министри са били Трайчо Трайков и Делян Добрев, обаче липсва описание на посетените обекти, посочват от Сметната палата. В същото време в протокола от 2013 г. (по времето на Асен Василев) има подробно описание на посетените на място обекти и проверените дейности.
Одиторите допускат, че през 2011 г. и 2012 г. всъщност не са правени каквито и да било проверки на място. Според палатата има риск от формализирането на контролните функции на икономическото министерство и от ненавременно констатиране на неизпълнения по договора за концесията.
Чиновници взимали по 270 лв. на ден, за да контролират себе си
На всичкото отгоре се оказва, че Комисията по контрола на концесиите, която е създадена във ведомството, се състои от експертите, които всъщност трябва да контролира. Одиторите са разкрили, че служителите на МИ, които са извършили фиктивните проверки през 2011 и 2012 г., са и същите, които са участвали в Комисията по контрола, която би трябвало да ги надзирава.
На всичкото отгоре за абсурдните си превъплъщения на контролиран и контролиращ едновременно чиновниците от икономическото ведомство са получавали по една минимална работна заплата възнаграждение (270 лв.) за всяко заседание на Комисията по контрола. Това е ставало благодарение на заповед на Трайко Трайков от април 2011 г. Абсурдната практика е прекратена едва през ноември 2012 г. след административната реформа на Симеон Дянков.
Риск от загуба на банковите гаранции
Оказва се още, че икономическото ведомство няма подходяща система за съхранение на банковите гаранции, поради което има риск въпросните документи да се загубят.
Обществеността пък няма как да следи концесията, защото се оказва, че данните в публичния Национален концесионен регистър са изключително неактуални и на практика той не се попълва коректно.
„Осъществяваният текущ контрол в МИЕ се оценява като преимуществено документален, независимо от мястото на неговото извършване. В по-голямата си част контролът се основава на подадените от концесионера данни, което не гарантира тяхната достоверност и е предпоставка за формално изпълнение на контролните функции и води до недостатъчна ефективност от извършването му“, се посочва в доклада на Сметната палата.
„Дънди“ не лъже за златото
Концесионерът „Дънди Прешъс“ не лъже за съдържанието на злато, сребро и мед в рудата, която добива, става ясно от възложена проверка на икономическото министерство. През 2013 г. ведомството е възложило на външна лаборатория – „Евротест-Контрол” ЕАД, да сравни точността на представяните данни от концесионера по отношение на съдържанието на металите. Заключението е, че няма статистически значими разлики в анализите на лабораторията на „Евротест-Контрол” ЕАД и останалите лаборатории, в т. ч. и лабораториите на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, става ясно още от доклада на Сметната палата. / 19min.bg
Послепис5:
Министерство на енергетиката на Република България: Близо 8 тона злато се добиват в България всяка година.
8 тона злато годишно се вадят от България, а продължаваме да теглим заеми за милиарди…
От енергийното министерство съобщиха конкретните данни, свързани с количеството ценен метал, изваден от недрата на страната ни.
7896 кг злато са добити общо от двете действащи находища- „Чала“ и „Челопеч“. Доказаните запаси на златосъдържащи руди възлизат на 27,6 млн тона, като през изминалата година са добити 2,1 млн тона- близо 10% от тях.
Още три находища се очаква да заработят у нас. Това са „Ада тепе“ в находище „Хан Крум“, „Милин камък“- в Брезник и „Седефче“- в Момчилград. Общо в трите находища запасите на злато са над 60 тона.
От добитите 8 тона злато, България е получила 71 млн лв от концесионни такси.
Какво излиза? Даваме златото си на безценица, за да теглим милиарди левове заеми всяка година. Дали ако не бяхме пуснали концесионери, а си го добивахме сами, нямаше да сме най-богатата държава поне на Балканите?
Нима инвеститорите, на които всяко правителство отчаяно разчита и възхвалява, нямаше да са почти изцяло български? Нима нямаше да има работни места за всички? Нима тогава минималните работни заплати в България щяха да са смешните 200 евро?
След 500-те години „османско съжителство“, ние пак сме роби-този път икономически. Помечтайте, драги читатели, помечтайте и извикайте на глас заветното „Имам една мечта“: България да бъде свободна! И я осъществете! Нека заедно изхвърлим боклука! Автор: Един студент по роботика и мехатроника, който иска да остане в България. / sputnik.bg
Послепис6:
Рачо Петров,бил шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения, зам.-министър на икономиката в кабинета на първото демократично правителство, консултант на български и западни компании: Чужди фирми грабят златото ни, все едно сме колония, за осем години „Дънди Прешъс метълс” са изнесли от страната концентрат със садържание на благородни метали за над 5 млрд. долара
Интервю на Мая Стоянова
– Г-н Петров заедно със Сдружение „Глас” бяхте организатори на обществена дискусия за концесиите и експлоатацията на природните богатства на България. Защо вниманието ви е насочено към златните залежи на страната, с какво темата е толкова важна и актуална?
– По принцип въпросът за концесиите е от първостепенна важност за икономиката на всяка страна. Някога се казваше, че страните, които имат колонии, ограбват тези „свои“ колонии като изчерпват природните им богатства, т.е. ползват ги като суровинен придатък към метрополиите. В случая с българското злато, ние доброволно ,поради нисък интелект или частна лакомия, приемете го както ви се харесва, сме приели ролята на колония.
В някои, съвсем специфични случаи, например, доставката на сол за Девня от Провадия – това изисква конкретна концесия за нормалното функциониране на Содовия завод след приватизацията му. Как е решен конкретно проблемът – изисква съответно проучване, но има стотици случаи, за които липсва каквато и да е яснота, защото така е удобно. Такива концесионни проблеми съществуват у нас при медните и оловно-цинковите руди, мангана, кафявите въглища и т.н.
Със златото проблемът е особено фрапантен, тъй като се изнася концентрат с неясен състав, който с нищо не помага на националната икономика, напротив – ограбва я със ценния метал в противоречие на Конституцията. Превърнали сме се в чиста колония. Приетият при управлението на Иван Костов Закон за концесиите и в тази връзка измененият Закон за благородните метали (като изключение собственост на БНБ) са национално предателство без заобикалки. Впечатляващото е ,че никой след това не е поправил грешката, ако приемам, че е допусната такава и при икономическото състояние на страната!
– Какво печели държавата ни от концесионните договори, например в Челопеч, знае ли се например за 8 години „Дънди Прешъс метълс” на каква стойност руда е изнесла от страната, в която има високо съдържание на редки метали?
– Експерти твърдят, че „Дънди Прешъс метълс” са изнесли суровина, на стойност над 5 млрд. долара. Но кой контролира тази концесия, къде е нейната икономическа целесъобразност, нейната икономическа обосновка, кой я е приел и за колко (лично за него) е трудно да се каже. Необходимо е разследване от страна на компетентните органи за да се изясни проблемът.
– При какви условия са сключени тези скандални концесионни договори, кой е отговарял до 1996 г. по тази проблематика в държавата?
– През 1994 г. се вдигна голям шум от еколозите, че медните руди в Челопеч са с високо съдържание на селен, който бил вреден, макар че той самият е стока на международните пазари. Тогава при мен дойдоха специалисти, които ме убеждаваха, че фирмата от Ирландия „Ниван Рисорсис“ може да ни предложи технология за отделяне на селена, за което се съгласих за срок от две години, като в края на периода трябваше да ни предадат готовата технология и да докажат нейната ефективност. Поради това, че рудите в Челопеч са полиметални, съдържат освен мед и селен, злато, сребро, платина, то в съответствие с действащия закон добитите паралелно благородни метали трябва да се предадат на БНБ. Имаше опити за заобикаляне на закона, но неуспешни. От 1995г. имаше ново правителство, след това дойде на власт Иван Костов и т.н., но никога не е правена ясна концепция по отношение на подземните богатства, за концесиите, която да е национална норма за всички, независимо от политическия им цвят. Вероятно така е удобно на управляващите!
– Експерти твърдят, че „Дънди Прешъс метълс” е реализирала през 2010 г. печалба от 1,1 милиарда долара, какви данъци е платила в България тази корпорация?
– Тъй като не е предвиден контрол по договора с тази компания, не вярвам някой да има реална представа какво става там, какъв е концентратът, къде отива, какво се получава и т.н. Анализът на фирмата не дава отговор на съществуващите въпроси, но поражда нови. Данъци не ми е известно да са плащали, вероятно са поредната офшорна компания. Човек остава с усещането, че са социална организация, която работи на загуба, но с грижа за човека.
– Какъв е световният опит, има ли други държави, които като България са разрешили на чужденци да изнасят добиваното в страната им злато?
– В Европа няма друг такъв пример, особено пък в рамките на ЕС. В световен мащаб обаче има такива примери, например в бившите колонии от Африка. От там се изнасят диаманти, каквито за сега у нас не са открити.
– Около златния резерв на България винаги витаят много съмнения, къде се пази той, вярно ли е, че 20 тона от благородния метал се намират в Швейцария?
– България има около 40 т. златен резерв. 20 т. са в Швейцария като гаранция за редуцирания дълг, 20 т. са дадени на съхранение от Милен Велчев в Англия.
– Кой трябва да спре това разграбване на природните ни богатства, кой носи отговорност за този хаос?
– Преди всичко главният прокурор би трябвало отдавна да се е самосезирал за това ограбване на държавата, а екс президентът Петър Стоянов,, който е юрист по професия, е трябвало да върне в парламента неизгодните закони, или да сезира Конституционния съд, но това не е направено и до сега!
По-важният въпрос обаче е какво да се направи от тук нататък? Преди всичко трябва да се създаде Държавна агенция за геология и хидрология със следните функции:
– Геоложки проучвания, оценка на откритите залежи, предложение за начин за експлоатация;
– Контрол на експлоатацията чистота на водоизточниците – ние имаме много минерални води, рекултивация на освободените от дейности площи;
– Създаване на държавна фирма „Редки и благородни метали“;
– Привеждане на съответните закони, съобразно Конституцията и интересите на българския народ. / faktor.bg
Послепис7: 1 трилион е равен на хиляда милиарда!
Послепис8: Не става въпрос само за злато! Германий е рядък елемент и много скъп! – 1 920 000 $ за тон! „Дънди прешъс металс“ са добили (!) само от мина „Челопеч“ за 2011 г. и 2012 г. (!) 146,8 тона германий! (!) това количество е почти равно на добива на германий за (!) целият свят, който е към 85 тона за една година! А „Дънди прешъс металс“ цялото това количество добива (!) само в мина „Челопеч“ без да платят (!) нито стотинка. Това се крие зад неизгодната концесия за добив на злато! Освен безумно ниската цена на концесията за злато и неплатения германий там се добиват и още (!) 18 скъпи елемента!
Да си върнем българското злато в България!
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!