Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Планираната принудителна миграция – ционистката война срещу Европа

Орбан посочи Сорос за гробокопач на Европа 

Планът Сорос за „миграционна революция“ в Европа

Сорос спонсорира бежанската вълна в Европа (и претопяването)

Организация на Сорос снабдява бежанците със специално ръководство (видео)

Потресаващи документи от DC LEAKS: Сорос превръща Гърция в ислямска колония, контролирайки медии, политици, банки

Путин изгони Джордж Сорос и "Отворено общество" от Русия

Путин "Искам Сорос Жив или Мъртъв!"

Ако агресия срещу дадена чужда страна означава да бъде натоварена социалната ѝ структура, да бъде съсипана финансовата ѝ система, тя да се откаже от териториите си заради бежанци, търсещи убежище, то каква е разликата между този вид агресия и другия вид агресия, от по-класически тип, когато някой обяви война или нещо от този род.“ (Савер Сен (Sawer Sen), представител на Индия в ООН)

На пресконференция на ЕС на 03.09.2015 г. унгарският министър-председател Виктор Орбан откровено обяви настоящата криза с бежанците в Европа за „германски проблем”. Орбан се позова на факта, че струпалите се на унгарската граница бежанци в голямата си част са се насочили към Германия. Унгарският министър-председател подчерта, че повечето бежанци не възнамеряват да останат в Унгария. Орбан беше подложен на критики за решението му да издигне ограда на унгарско-сръбската граница, за да задържи потока от мигранти, влизащи нелегално на територията на Унгария.

Въпреки че повечето европейски медии нарекоха Орбан крайно десен диктатор и ксенофоб, решението му да вдигне ограда беше взето в съгласие със законите на ЕС, които изискват всички имигранти, които влизат в шенгенската зона, да бъдат регистрирани от полицията на границата. Парадоксално, но Брюксел критикува унгарския министър-председател за опита му да се съобрази със законите на ЕС!

Френският ежедневник “Le Monde” нарече унгарския министър-председател човек, който се опитва да „криминализира” нелегалната имиграция. Наистина, странна е държава, която иска да обяви за престъпници тези, които нарушават законите ѝ!

И така, защо Орбан е подложен на нападки? Откакто дойде на власт през 2010 г., Виктор Орбан води вътрешна, социална и външна политика, която се протипоставя на тази, която ЕС диктува. През 2013 г. Унгария затвори офиса на Международния валутен фонд и постави финансовата система на страната под държавен контрол.

Международният валутен фонд е ключова институция за американо-ционисткото глобално управление и само няколко страни са успели да се измъкнат от неговите лапи на перманентен дълг. Следователно, решението на унгарското правителство да покаже вратата на МВФ не беше нищо друго освен акт на смело неподчинение към американския империализъм.

Унгария беше критикувана също и заради медийното законодателство, което забранява външна намеса от страна на американските пропагандни издания като “Voice of America,” които унгарското правителство смята за противоположни на обществения интерес. Следователно, ЕС, който с голямо удоволствие забранява ирански телевизионни станции, разкритикува Унгария за нарушаване „свободата на словото”.

Орбан каза на публиката в Catham House през 2013 г., че той е уверен, че има „заговор на левите и зелените” в Европа срещу „традиционните ценности”. Без съмнение Орбан имаше предвид постоянните празнословни тиради на „леви” ционисти като Даниел Коен Бендит (Daniel Cohen Bendit) срещу Унгария. Бендит иронично нарече Орбан „Европейският Чавес”. Това е пример за идеологическите превъплъщения, позоваващи се на имена, на безсмислената политическа парадигма на лявото/дясното в постсъветската ера.

„Национализмът” на Орбан не е имперски проект. Той е по-скоро национална философия, която се противопоставя на империализма и го отслабва. Това е национализъм в смисъл на национално освобождение от неоколониалното подтисничество под формата на международни финасови институции и ЕС.

Защитата на Орбан на „традиционните ценности” идеологически го доближава до външната политика на руския президент Владимир Путин, който посети страната през 2014 г.. По време на визитата на Путин в Унгария Орбан оцени ролята на руския лидер в опитите да се намери мирно решение на сирийския въпрос. През 2016 г. Орбан каза пред унгарските медии, че войната в Украйна е резултат от желанието на САЩ да се сдобие с контрол над Източна Европа. Той подчерта също, че САЩ искат да предизвикат криза в Унгария.

Унгарският министър-председател не скри желанието си да следва независима вътрешна и външна политика. Унгария има също така тесни връзки с Китай и Иран. Следователно, да се направи опит, както някои анализатори направиха, Орбан да се представи като част от реакционното, империалистическо, ксенофобско дясно означава да се свръхопрости комплексната игра на идеологически и геополитически сили в настоящата глобална политическа арена и, в частност, дълбоко скритите сили, които определят появата и управлението на кризата с бежанците/мигрантите. Следователно, да се сравнява противопоставянето на Орбан на имиграцията с това на британския министър-председател Дейвид Камерън означава просто материята да се свръхопрости.

Британският министър-председател Дейвид Камерън играе ролята на опозиция на имиграцията. Но това няма нищо общо с реалните планове на английското правителство. Анти-имиграционната политика на Камерън е просто апел към ксенофобия, от която торите имат нужда, за да задържат гласовете на електората си. Режимът на Камерън служи на международния финансов капитализъм в неговата най-брутална форма, защото финансовият капитализъм има нужда от постоянна имиграция. Възраженията на Орбан са базирани повече на неговия конфликт с финансовия капитализъм и с критицизма му към ръководещата глобализма либерална идеология.

Виктор Орбан предложи бежанците/мигрантите да бъдат върнати обратно в Турция до края на войната в Сирия. Това е много деликатно предложение. Лозунгът „Добре дошли на бежанците” и следващите го шествия в подкрепа на имиграцията служат на американо-израелските геостратегически интереси. Засега изглежда, че само някои хора разбират това, и както по времето на Арабската пролет от 2011 г., на бандата американски империалисти не ѝ липсват пътници в колата.

В този смисъл Виктор Орбан Унгарски е по един мнго тесен начин достоен за епитета „Уго Чавес на Европа”. И докато голяма част от политическите действия на Виктор Орбан са много далеч от лявото крило (например забраната на комунистическите символи), това, че е прегърнал традиционалистичната, дирижирана форма на капитализъм с много силни социални политики за семейството и многовекторната външна политика, поставя неговата страна по-близо до страни като Венецуела, Беларус, Еритреа и други национални държави, които се опитват да запазят суверенитета си пред лицето на империализма.

Силно тенденциозна и враждебна статия в „Le Mond” акуратно описва политиката на Орбан като „икономически лява и в същото време в културно отношение дясна”. Обаче тук е нужно да се направи една уговорка. Неговата политика е „лява” от гледна точка на глобалните корпоративни финанси, но икономическата политика на Орбан насърчава националната патриотично настроена буржоазия и следователно, от гледна точка на работническата класа е дясна.

Многовекторната външна политика на Унгария донесе ползи на страната и особено на други страни-партньори от южното полукълбо като Венецуела. Например продукцията на технологията за фотоволтаична енергия, разработена в Унгария и финансирана от Китай, през 2013 г. беше изнесена във Венецуела. Има убеждение, че новата унгарска технология не само ще даде възможност на Венецуела да бъде самодостатъчна по отношение на електроенергията, но и че би могла да превърне страната в главен износител на електричество. Сътрудничеството на Венецуела с Унгария е от жизнено важно значение за индустриализацията на страната.

Това, което е общо за всички изброени по-горе страни, е опитът им да създадат национален волунтаризъм, за да спрат вълната на „глобализацията” с всичките съпътстващи я социални и икономически болести. Това означава наличието на национална патриотична буржоазия в съюз с работническата класа срещу „интернационалистичната” компрадорска буржоазия и „Новия световен ред”. Това в много отношения е връщане към класовата динамика на Втората световна война, когато Съветският съюз ръководеше организираната интернационална работническа класа в съюз с остатъците от демократичната буржоазия срещу международния фашизъм.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан дойде на власт в страна, която беше опустошена от МВФ и силно корумпираната „социалистическа” партия, която се появи на основата на десетилетен богат държавен капитализъм по времето на управлението на Янош Кадър. Либералът Кадър дойде на мястото на комуниста Ракоци по време на контра-революцията през 1950-те, когато капитализмът със „социалистически” характеристики замести коминформ социализма. Процесът беше евфемистично наречен „десталинизация,” но всъщност беше опит за възстановяване на капиталистическия начин на производство.

Идеологическата криза в Унгария кулминира в опита за преврат през 1956 г., когато ЦРУ, работейки от Виена, се опита да свали от власт укрепения режим с помощта на колаборационисти бивши фашисти. „Унгарската революция” от 1956 г. беше в много отношения разузнавателен прототип за много от оркестрираните от САЩ операции за смяна на режими, които последваха десетилетия по-късно.

Въпреки че за Орбан се твърди, че като студент „се е борил с комунизма,” той, както много други хора от неговото поколение, се е борил срещу определен вид капитализъм, който той е възприемал като „конспирация на левите” срещу хората. Марксиситите- ленинисти винаги са смаятали триумфа на Хрушчовия ревизионизъм в СССР през 1956 г. и последващата го „десталинизация” на СССР и на народните демокрации от Източна Европа за контра-революция срещу диктатурата на пролетариата.

Реформите на Хрушчов включват отказ от държавното централизирано планиране, връщане на печалбата като регулатор на производството, в комбинация с цинична и анти- марксистка външна политика на „мирно съжителство” между капитализма и социализма. За да оправдае тази полтика Хрушчов пише голяма реч, пълна с лъжи и клевети за Сталин. Вече е доказано, че всяко твърдение срещу Сталин в тази реч на Хрушчов е лъжа. Съветският ревизионизъм убива не само социализма в СССР, но и, с изключение на забележителния пример на Албания, надеждата за социализъм в световен мащаб. Това унищожаване на марксизма-ленинизма от съветският, и по-късно от китайският ревизионизъм, довежда до възраждането на троцкизма в западните империалистични страни. И именно това е „новото ляво,” което изгражда авангарда на съвременния западен империализъм.

В този смисъл Орбан е прав в анализа си на „лявата” конспирация срещу цивилизацията, защото това, което виждаме днес, е триумф на троцкистката идеология във формата на ционизъм и неоконсерватизъм, в които пролетарският интернационализъм е заместен от международни „човешки права” от една страна, и от „ислямски джихад” от друга, един нов „революционен” алианс, отново водещ война срещу работническата класа.

Достатъчно е да се погледне стиснатия юмрук на американските цветни революции и постоянните призиви към младите за въстание, за да се разбере как сега капитализмът увеличава своя контрол върху човечеството, като си присвоява левите революционни символи. Всъщност, съвременният американски капитализъм е, за да приложим фразата на Троцки, „перманентна революция”. Или казано с думите на големия американски стратег генерал Томас Барнет, „американският стил на глобализация е чиста социално-икономическа революция”.

Но това е революция, която води война срещу работническата класа. Един от резултатите от „Арабска пролет” в Египет беше отменянето на законите за труда, които изискваха от компаниите да плащат на работниците в периодите, в които фабриките са затворени поради липса на търсене на продукцията. Много от стачките, които доведоха до свалянето на режима на Мубарак, бяха ръководени от финансирани от САЩ „независими” трудови организации.

С тази си непримиримост по въпросите, свързани с бежанците, Орбан вероятно ще бъде изправен пред отработените от САЩ и Израел „народни протестни движения” като опит да бъде сменен режима. Цветните революции често включват транспортирането на стотици чужденци на мястото на протеста от американското разузнаване, което работи чрез НПО-та. Това се случи в Беларус през 2010 г.. Мнозина младежи от тези, които се опитват да влязат в Унгария, могат да бъдат използвани като таран за дестабилизирането на унгарската национална държава.

След като ЦРУ и неговите многобройни НПО-та разпалиха „Арабска пролет” през 2011 г. и НАТО напълно разруши Либия и започна прокси война в Сирия, милиони хора бяха превърнати в бежанци. Затова бягат към Европа. Но това не е главната причина за „настоящата криза”, а по-скоро настоящата фаза на продължаваща и задълбочаваща се криза.

Инвазията на НАТО и унищожаването на Либия през 2011 г. доведе до това, че милиони отчаяни хора започнаха да се опитват да прекосят Средиземно море. Тази продължаваща криза има много нива на отразяване от масмедиите. Например потъването на кораба в Средиземно море през юли 2015 г. беше отразено със само четири реда в съобщение във френския вестник “Le Figaro,” независимо от това, че стотици хора се удавиха!

Обаче с публикуването на снимката на удавеното момче на брега на Турция през 2015 г. бежанската криза навлезе в нова фаза, като снимката на въпросното момче беше използвана като извинение, с което общественото мнение да се привлече на страната на НАТО и въздушните му нападения срещу Сирия, предназначени „да спрат масовите убийства”.

И докато изглежда никой не знае колко точно са сирийците сред мигрантите, изсипващи се в Европа, медиите се концентрираха върху тези конкретни мигранти, независимо от факта, че те представляват малцинство сред настоящия поток мигранти, струпали се на унгарската граница.

Дебатът около това какво би трябвало да се направи, за да се справим с бежанската/мигрантската криза, се превърна във въпрос дали или не трябва мигрантите да бъдат добре посрещнати в Европа. Обаче този про- и анти- мигрански дебат прикрива нова и много по-разрушителна фаза в геополитическата стратегия на САЩ/НАТО. Голяма част от мигрантите на унгарската граница идват от лагери за бежанци в Турция. Съобщение на австрийското разузнаване разкри, че американски държавни агенции финансират прехвърлянето на тези бежанци в Европа в опит да дестабилизират континента. Тази нова геостратегическа инициатива включва използването на отчаяните бежанци като оръжие за американо-ционистката цел разделяй и владей в европейския континент.

Френското “Radio Internationale” разкри, че над 95% от мигрантите в настоящите потоци към Европа са малди мъже на възраст между 20 и 35 г.. Твърди се, че много от тях искат да избягат от военната си повинност в сирийската армия, която изгуби хиляди смели мъже и жени от началото на ционистката война срещу страната. Превесът на млади мъже в добра форма сред т.нар. „бежанци” беше потвърден и от изследователи от руската държавна телевизия “RT”. Когато го попитаха за бежанците по френската BMTV, руският посланник във Франция Александър Орлов каза: „Това, което виждам, са млади мъже, които искат да избягат от войната, вместо да защитават собствените си държави”. И така, защо има само няколко уязвими жени и деца сред бежанците, които бягат от войната в Сирия?

Пътуването през Средиземно море до Европа може обикновено да струва до 11 000 долара, много повече пари, отколкото повечето европейци работници са в състояние да спестят в продължение на години тежък труд, а в същото време ни се обяснява как милиони хора от опустошените от войната Ирак и Сирия изведнъж се оказват в състояние да платят тази колосална сума, за да пътуват до Европа. Как е възможно това?

Глорифицирането на младежите, бягащи от военна повинност в сирийската армия, в комплект с демонизирането на героичните мъже и жени в Сирия, които се борят за свободата на родината си, е много показателно за моралната подлост на управляващата ни класа, за която нелоялността и малодушието са принципни характеристики.

През септември унгарска операторка беше снимана как спъва беглец, носещ дете, на унгарската граница. Видеото се разпространи като вирус. Сега операторката предприема законови действия срещу човека, когото спъна, тъй като историята му пред полицията вече е промнена. Петра Ласло твърди, че се е паникьосала, когато бежанците са хукнали срещу нея. Политически коректните корпоративни медии бяха много възмутени. Но сирийски патриоти проучиха „жертвата” на Ласло. Името на човека очевидно е Осама Абдел-Мусен Алгадаб и е член на Джебхад ан-Нусра, свързана с Ал-Kайда терористична група, избила хиляди невинни в Сирия.

Това по никакъв начин не предполага, че всички бежанци, които се опитват да влязат в Унгария, са терористи. Но в контекста на глобалната война, включваща комплекс от международни мрежи от терористи, работещи под егидата на Америка, Израел и европейските разузнавателни служби, този инцидент е още един аргумент в полза на политиката на Орбан за налагане на нормални регулаторни процедури за миграция.

През февруари 2011 г. либийският лидер Муамар Кадафи предупреди Европа за опасността от инвазия от мигранти и, в частност от терористи от Ал-Кайда, ако той бъде свален от власт. Сирийският президент Асад също предупреди Европа за опасността от пристигането в Европа на хиляди терористи от Ал-Кайда и Ислямска държава, дегизирани като бежанци. Много е възможно сега да тече същият сценарий.

Героид О’Колмейн е журналист и политически анализатор, живеещ в Париж. Работата му е фокусирана върху глобализацията, геополитиката и класовата борба. Той редовно пише в Dissident Voice, Global Research, Russia Today International, Press TV, Sputnik Radio France, Sputnik English, Al Etijah TV, Sahar TV и понякога се появява и в Al Jazeera и Al Mayadeen. Пише на английски, келтски и френски.

Автор: Героид О’Колмейн (Gearóid Ó Colmáin), 16.01.2016 г.

Превод: Д. Атанасова/Българска легия за информационна защита

Източник: dissidentvoice.org

anonybulgaria.wordpress.com 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!