Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Гарелов: Плевнелиев подготвяше народа ни за война, не за мир - Планът на Обама за нападение над Русия

Гарелов: Плевнелиев подготвяше народа ни за война, не за мир

Най-големият плюс е, че не успя да ни вкара във война, макар че направи някои опити, отчете Гарелов и очерта най-големите грешки, допуснати от досегашния президент. Сред тях са снетото доверие от кабинета на Пламен Орешарски, с което е нарушил формулата за поведение на президента, заложена в Конституцията.

Той раздели нацията и така и завършва неговото президентстване – с решението си да не сформира трети служебен кабинет, той отново наруши Конституцията, посочи Гарелов.

Друга грешка журналистът вижда в отношенията с Русия:

Той създаваше у народа страх, че България е подложена на агресия от страна на Русия. Подготвяше народа ни за война, не за мир. Ролята на президента не е да търси врагове на страната си. По отношение на САЩ се хвали с това колко пъти се е докоснал до американския президент, нарича го „мой приятел“, а всички знаем колко формални са тези срещи. В същото време сега ни въвлича в пропагандна война срещу новия американски президент. Казва: „Тръмп не е морален компас“. Плевнелиев се стреми да защитава чужди интереси пред българските и в областта на икономиката, подчерта още Иван Гарелов.

Според него вицепрезидентът Маргарита Попова винаги е отстоявала позициите си на истински демократ и е могла да бъде достоен кандидат-президент.

Запитан какви са очакванията му за дейността на новоизбрания президент Румен Радев и ще има ли тотално скъсване с досегашната президентска политика, Гарелов отбеляза:

Естествено е, че ще има приемственост, що се отнася до нашата принадлежност към ЕС и НАТО. Президентът Радев има само един проблем – това, което до вчера беше негов плюс – че няма достатъчно опит в политиката, в началото може да изиграе ролята на негов минус. Това ще си проличи от състава на този служебен кабинет, който всички очакваме с нетърпение.

svobodnoslovo.eu 

Планът на Обама за нападение над Русия

Стивън Коен, американски историк и политолог, излезе по американската телевизия с коментар, на който в интернет му дадоха заглавието „САЩ се готвят за нанасяне на мащабен удар по Русия”. „За пръв път в живота си, започвайки от 1960 г., смятам за много реална възможността за война между Русия и Съединените щати,” говори за президентския мандат на Обама американският професор, получил статут на изгнаник в американските „световни медии”.

„Неотдавна станаха известни плановете на висши американски чиновници, свързани с прякото разгръщане на въоръжени действия срещу Русия, съобщава Стивън Коен. В началния етап като активни страни е трябвало да се проявят Украйна, Турция и близкоизточните монархии, които САЩ активно са въоръжавали и подготвяли. Голямо значение в този първоначален удар се е придавало на терористичните групировки Ислямска държава и Ал-Кайда (и двете забранени в Русия)”.

Получава се така, че те са планирали да нападнат Русия по три направления – украинско, кавказко (от Турция) и средноазиатско, за което Ислямска държава е трябвало да създаде уахабитски плацдарм в Сирия. За целта Вашингтон е планирал два държавни преврата – в Украйна и в Турция, както и военен разгром на сирийското правителство на Башар Асад. Обаче планът се е реализирал само частично – превратът в Украйна беше осъществен, обаче в Турция – не. Провали се и планът за свалянето на Асад от Ислямска държава.

Знаела ли е Москва за този план? Когато през февруари 2014 г. започна активната фаза на държавния преврат в Киев, Владимир Путин в Сочи, на пресконференция, отрони по този повод фразата „Започнаха по-рано…” В смисъл, че Москва е очаквала „смяната на режима” в Украйна в началото на 2015 г. на поредните избори за украински президент, което беше по-логично и щеше да направи операцията по-легитимна.

Изглежда Москва е знаела за този план и е готвила свой контраплан за отразяване на американската агресия „чрез чужди ръце” на трети страни. Затова и американският план се разви не така, както е бил замислен.

САЩ направиха държавен преврат в Киев, но Москва се възползва от загубата на легитимност на дошлият на власт с кръв бандеровски режим и решително присъедини Крим (сега е ясно защо тя тогава действаше така решително). И с това взе ключа към Черно море в свои ръце. От Крим Черно море може да бъде простреляно с ракети чак до Босфора, затова американският флот се лиши от безопасни морски позиции, не можеше да поддържа с огън бандеровските ВСУ, а в добавка към това на удар беше подложена и морската комуникация в Одеса.

Именно по тази причина Москва поддържаше въстанието в Донбас, като така скова нацистско-патриотичните батальони и ВСУ, в резултат на което бандеровският режим започна да се обезкървява. Минският мир между Москва, Берлин и Париж доби украинско направление като удар върху Москва. САЩ неслучайно не участваха в тези преговори – те не можеха да участват в Минските съглашения, след като подготвяха и нападение върху Русия с помощта на трети страни, както и „голяма война” в Европа.

За „голяма война” спомена президентът Оланд, когато летя до Москва с канцлера Меркел на преговори с Владимир Путин. Евросъюзът се изплаши от „голяма война” в Европа и въпреки Вашингтон отиде към подписване на Минските съглашения в Москва, при това на изгодни за нея условия. Сенатор Маккейн на Мюнхенската конференция по сигурността се възмути: „Защо Меркел и Оланд летят в Мосва?”

Изгодният за Русия текст на Минските съглашения говори за това, че тя е била готова да воюва. Путин отклони поканата да участва в Мюнхенската конференция по сигурността, Москва просто замълча… Това изплаши Меркел и Оланд и те направиха отстъпки на Русия в Минск. Така стана възможно да се избегне ескалация на ситуацията по украинска линия.

В Турция Вашингтон два пъти се опита да свали Ердоган – с помощта на цветната революция покрай събитията на площад Гези в Истанбул и след това чрез откровен военен преврат, при което Ердоган устоя за втори път, не без помощта на Русия, която, съобщават дипломатически ирански източници, навреме е предупредила Ердоган, че му готвят участта на Кадафи. Ердоган си е направил окончателни изводи и тръгна към сближаване с Русия и Иран в Сирия.

Ердоган, като отговорен турски ръководител, разбира в чии интереси е един руско-турски конфликт и че на Турция в него и е отредена ролята на пушечно месо, затова някак си демонстративно установи дружески отношения с Путин. Тоест, Ердоган отказа да воюва с Москва и това му струваше два опита за държавен преврат от страна на Вашингтон.

От същия порядък е и провокацията с нападението върху руския Су-24 в Сирия, който беше свален с обстрел „в гърба” от изтребител от турската база в Инджирлик, която по-късно стана команден пункт на опитите за държавен преврат срещу Ердоган. Тогава не успяха да предизвикат руско-турски конфликт и очевидно е била дадена команда за военен преврат срещу Ердоган.

По третото направление, с цел да не се допусне създаването в Сирия на уахабитски плацдарм под знамето на ИД или под други знамена, Москва действаше не по-малко решително, отколкото в Крим. В Сирия за пръв път бяха използвани Въздушно-космическите сили на Русия. В резултат на това Башар Асад устоя, Ислямска държава и свързаните с нея групировки търпят поражение, а Русия, Турция и Иран стават гаранти за мирния процес в Сирия изобщо без участието на САЩ. Вашингтон го канят в Астана да погледа отстрани преговорите на новите гаранти за урегулиране ситуацията в Сирия.

По този начин засега Москва успя да отрази ударите по две от направленията, само че украинското е просто замразено. При това то е опасно с това, което посочва Стивън Коен: „Американските и западни ръководители подкрепиха нацистките групировки в Украйна”. Коен призовава Запада да прекрати каквото и да било сътрудничество със сили, оправдаващи нацизма. Ако човек се замисли, това е тревожен и опасен факт – Западът подкрепя в Украйна бандеровските неонацистки сили, обявява една полуфашистка страна за демократична, както в случая с хитлеровска Германия, когато на етапа на нейното установяване, както помним, дори и членовете на кралското семейство във Великобритания вдигаха ръце във фашистки поздрав…

„Само благодарение на решителните действия на Владимир Путин, на обръщането на Турция на страната на Русия и едва след като на натовските военни сили им просветна пред очите какви са възможностите на ВКС на Русия, беше решено временно да се откажат от удар,” прави междинни заключения Стивън Коен. И възлага надежди на президента Доналд Тръмп, който да започне „политика на успокояване на отношенията с Русия”. А на Русия в тази ситуация и остава да възлага надежди на армията, флота и ВКС. И на мъдростта на руския генерален щаб.

Автор: Виктор Каменев
Източник: topwar.ru

Превод: Д. Атанасова/Българска легия за информационна защита 
Anony Bulgaria

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!