Tyxo.bg counter

Комунистическото отроче Христо Иванов иска да яхне дясна вълна с либерални послания

Валерия Велева

"Да, България" - новият проект на бившия правосъден министър Христо Иванов, трябва да обедини нормалните, прогресивни хора, независимо дали са с леви или десни убеждения - уверяват ни идеолозите му.
"Няма ляво, няма дясно ", тръби Христо Иванов, обсебен от манията да е политически ят пророк на България. Но ако искате да разберете каква е идеологическата насоченост на „Да, България“, трябва да приемете, че тя един политически хермафродит.
Защо? Само заради пристрасност към обърканите понятия на либерализма, или защото биещите се в гърдите някои  десни от  „Да, България“ имат не толкова далечни връзки с лявото - онова комунистическо ляво, което пък правоверните демократи анатемостват.
 
Защо Христо Иванов тръгва да прави политически проект, който априори няма политическа физиономия? Кого ще защитава? Срещу кого е насочен? Кого ще обслужва? Къде се пресичат зависимостите в употребата на съдебната система за лични цели и партийни задачи?
„Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило, обяснява Евгений Дайнов. От което представите ни за тази формация стават още по-объркани
 
Залагането на реформата на съдебната власт и защитата на правовата държава, като основен и засега единствен приоритет пред новата формация, всъщност е част от либералната лексика. Но пък с нея са привлечени десни! Партията обяви, че ще защитава не националните ценности, а гей-браковете и леката дрога, не националния интерес, а либералните общества.
Като прибавим към това революционните послания от типа  „да счупим системата” и „да започнем отначало”, които се родеят с крайнолевите бунтарски възгласи, става ясно, че идеята на създателите на “Да, България” е далеч от желанието за реално преустройство на държавата.
 
 И тук първият въпрос е - що птица е Христо Иванов, създателят на "Да, България" ?
Само преди година, докато се разхождаше по коридорите на властта, той сътвори толкова скандали в съдебната система, че бе на път да предизвика война в държавата. А днес ни обещава да щурмува парламента със същата цел -  да реформира съдебната система.
 
Още като министър мнозина се питаха откъде идва и с какви компетенции се опитва да налага промени Христо Иванов, които срещат такъв всеобщ отпор? Дори Борисов, за първи път откакто е премиер, си позволи тогава публично да критикува своя министър, обвинявайки го в „себелюбие, инат, кариеризъм, липса на диалогичност и толерантност. Вместо да търсим обединение...Христо Иванов всеки ден влиза във войни... Но и без петел съмва”, закани се премиерът и много скоро петелът бе натирен. Но гребенът му не клюмна.
Христо Иванов продължи да разделя, да припалва войни, да си създава фалшив ореол на радетел за промяната.
 
Къде, кога и от кого са формирани качествата му, към които имаме днес претенции? И кой е всъщност Христо Иванов? Не е зле да разгърнем диплите на биографията му, където може би ще открием отговорите на много от въпросите.
 
В диплите на миналото
Христо Иванов е роден е на 13 септември 1974 г. в София. В семейство на отявлени комунисти. Не се стряскайте! Майката Мария е родена в СССР - в Москва, нейният баща Недялко Бойкикев е български комунист - болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛАГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности - редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в Монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там. Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Предупреждават я с изключване от БКП. Но не го правят. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков - Ирина и дори държи нагробно слово на погребението ѝ.
В навечерието на 10-ти ноември 1989-а Мария Бойкикева застава начело на Клуба за подкрепа на преустройството, неуморна активистка е в „Екогласност", част от кръга на д-р Желев, на Блага Димитрова и Ивайло Трифонов. Тогава я изключват от партията заедно с Копринка Червенкова. След 10 ноември е поканена заедно с още 13 „дисиденти“ да възстанови партийното си членство и е сред малцината, които приема. И днес Мария Бойкикева продължава да води активен партиен живот в квартален клуб на БСП в ж.к. „Гео Милев“. Съпартийците я определят като „двоен идеалист – комунист и набожен християнин.“
 
Майчини кахъри
Когато Христо (той е третото ѝ, най-малко дете) се захваща със „съдебната реформа“, Мария Бойкикева отива лично при лидера на БСП – тогава Михаил Миков, да търси подкрепа за идеите на сина си, но удря на камък. Христо остава с усещането, че революционните му предложения не предизвикват интерес в партията на майка му. По време на кабинета „Близнашки“, когато в БСП започват критиките срещу Христо Иванов в качеството му на правосъден министър, майката настоятелно моли другарите си на „Позитано“ 20 да не го атакуват, защото „не е лошо момче“. Отново не успява. Няма и как да успее, след като синът й е бил преди това един водачите на митингите срещу правителството на Орешарски. Протестите го сближават с крайнодесните Радан Кънев и Атанас Атанасов, които впоследствие плътно застават зад гърба му в провеждането на “съдебна реформа по калъпа на Иван Костов”. По това време освен със сина си, Мария Бойкикева има проблем и с дъщеря си. Сестрата на министъра протестър Христо Иванов е историчка, работи като научен сътрудник в БАН и съвсем изненадващо името ѝ излиза в картонче като сътрудник на Първо главно управление на ДС. Тогава майката отново търси съдействие на другарите от „Позитано“ с искане да бъде прикрит този факт. Но и това не става. Петното в семейството е факт. Настойчивите опити да бъде срито – също.
Дотук, освен бурния партиен и идеологически живот на една фамилия, обагрен от идеите на комунизма, и децата, които не споделят идеалите на родителите си, - нищо странно. Никой не може да бъде съден за вижданията си. За религиозните си убеждения – също.  

Харесан от щедрите американски фондации
Въпросите започват от мига, в който Христо Иванов след завършването на висшето си образование в Софийския университет изненадващо, ей тъй както си ходи един ден по улицата, спечелва стипендия във Вашингтон за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт". Защо и как – не е ясно. И до днес в политическите среди е необяснимо как така „отрочето на бившата комунистическа номенклатура“, по думите на проф. Близнашки, е припознат от американците за свой?
Според сайта на Министерство на правосъдието „професионалната“ биография на служебния министър на правосъдието в България започва през 1996 година, когато става координатор (до 2002-а) на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това – в периода 2002-2006 г. Христо Иванов е независим консултант пак по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. Както се казва – живее в прекрасната хранителна среда на един кръг от НПО–сдружения, комитети и институти, които се .осъществяват чрез безмислени мониторинги, пишат доклади и организират обсъждания.”Реформирането на системата е станало тяхна професия, щедро финансирана с грантове, проекти и дарения от наши и чужди спонсори”, обяснява битието им главният прокурор Сотир Цацаров, който се превръща в обект на техните "изследвания".
През 2006 г. Христо Иванов става Програмен директор на Български институт за правни инициативи (БИПИ), където ръководи отново проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона. Пак се пишат стратегии, пак реформират системата и...толкоз. Преливане от пусто в празно.

Грантовете - източник на доходи. Нито ден трудов стаж
Доходите му идват предимно по линия на проекти от неправителствения сектор, финансирани от различни американски фондации и агенции. Нито ден трудов стаж! Нито ден, прекаран в органите на българската съдебна система. Не е влязъл в нито едно съдебно заседание. Не е водил нито едно дело. Не е предоставил нито една юридическа защита. Няма нито един издаден труд или монография в областта на правото.
През 2002 година, вероятно формално, Христо Иванов е вписан в адвокатската колегия, но не плаща членски внос, заради което естествено е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван многократно от адвокатската колегия, заради дисциплинарни нарушения. Накрая адвокатската гилдия го „анатемосва“ и му отнема правото да бъде избиран в нейните органи с мотива, че не спазва вътрешните ѝ правила. Когато тръгва към властта, Христо Иванов скрива този факт от биографията си. Както майка му е искала да скрие факта за картончето, издаващо принадлежността на сестра му към органите на Държавна сигрност. И гръмва първият скандал около личността му. Той се опитва бързо да го замаже. Но нарушението си остава. И то точно от човек, който трябва да е абсолютно изряден.

Защо пък Христо Бойкикев, богослов?
Има и още един любопитен факт от странната фамилна история - в периода 2006-2011г. Христо Иванов печата в различни издания разкази, издаващи странни състояния на духа, които подписва с фамилията на майка си - Бойкикев. Във визитката му за в. Сега, където през 2008-а е публикуван разказът му „Дарът“, е отбелязано „Учил е богословие, завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил и като строителен работник.“ Нито дума за юридическите му компетентности! Изпъква обаче съвпадението - майката е силно религиозна, а синът учи богословие.

Идеологическата и корпоративната връзка с Плевнелиев
През 2014-а президентът Плевнелиев, незнайно по какви критерии, незнайно заради какви заслуги, изненадващо назначава никога непрактикувалия като юрист Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки! Така един човек, дошъл от нищото, без професионален опит, без подготовка, без административен капацитет се издига до един от най-висшите държавни постове. Активът му в неправителствения сектор събуди основателни съмнения относно компетентността му, а скандалът с отнетите адвокатски права удари и по почтенността му.

И все пак може да намерим отговор на сакралния въпрос - защо изборът на Плевнелиев за правосъден министър се падна именно на Христо Иванов. Професор Георги Близнашки разказва, че когато президентът му предложил да оглави служебното правителство, той отначало отказва. Приема 10 дни по-късно, когато Плевнелиев вече е съставил кабинета и бърза с неговото огласяване. Коментирайки екипа си, бъдещият служебен премиер успява да отхвърли само кандидатурата на социолога Димитър Димитров за министър, който да отговаря за изборите. Когато погледът му стига до „правосъден министър“ - името на Христо Иванов в първия момент нищо не му говори. По-късно разбира, че това е синът на Мария Бойкикева, която той добре познава, но „вече е късно“. А и не било удобно да се противопостави на кандидутарата на още един министър, предложен на президента. Така синът на комунистката Мария Бойкикева поема по стълбата на властта.

„Христо Иванов е творение на президента Росен Плевнелиев. Не аз, той го назначи в кабинета. Аз изразих своите съмнения, с оглед на неговите компетенции, но той ми го наложи", признава днес Близнашки. И подчертава това, което и сега, и тогава е стряскащ факт по отношение подбора на висшата държавна номенклатура: „Христо Иванов няма един работен ден!“
А какво има тогава? Има нещо много важно. Първо, Плевнелив също е издънка на комунистически род. Тази идейна близост остава за цял живот, нищо че и двамата бясно се отричат от родовата памет.
Второ, между двамата има и пряката корпоративна връзка. Тя минава през Българския институт за правни инициативи - БИПИ, чийто програмен директор до назначаването му за служебен министър е именно Христо Иванов. Изпълнителен директор на БИПИ е юристът Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер. Освен тази връзка, Христо и Биляна са съдружници във фирмата „Били консултинг“ с предмет на дейност „Консултантска дейност, закупуване на предприятия или части от тях”. Братът на Биляна Вегертседер - Ангел Стефанов Гяуров, също юрист, става управител на „Бизнес парк София“ след като бизнесменът Росен Плевнелиев влиза в изпълнителната власт през 2009 година. Ангел Гяуров е свързан и с "Алфа финанс холдинг"(АФХ) на издателя на вестник "Капитал" Иво Прокопиев. АФХ държи 50% от акциите в "Софстрой". Другият акционер е регистрираното в Малта дружество "Балто-Славик Венчърс Лимитид", което се представлява от Ангел Гяуров. Така Плевнелиев си назначава верен свой човек, който да проведе „правилната“ съдебна реформа. А зад тях наднича американската връзка.

Защо обаче американците си харесват Христо Иванов? „Защото прилича на майка си - твърд, упорит, неадекватен към политическата обстановка, със сектанско мислене, но лоялен към линия, която му е наложена“, е оценката на проф. Димитър Иванов, който познава добре семейството. По тази причина американците си харесват и Плевнелиев, чийто комунистически произход добре са проучили. Изборът е прагматичен - хора със зависимости лесно се държат в подчинение. А когато има и финансова подплата, успехът за прокарване чрез тях на определени политики - сигурен.

Траншовете от „Америка за България”
Вече казахме, че професионалната биография на протестъра-правосъден министър и днес партиен строител Христо Иванов се ограничава в едно - дежурен експерт в проектите на мрежа от свързани лица: неправителствени организации, финансирани със стотици хиляди долари от Фондация "Америка за България" и структурите около Сорос. Само от "Америка за България" организацията на Иванов е получила няколко тлъсти транша за дейности, чийто ефект до момента е неизвестен на гражданското общество:
- 70 085 долара през 2006 г. за популяризиране на алтернативните способи за решаване на спорове и в частност на медиацията
- 169 000 лева през 2009 г. за изследване на предизборните платформи на партиите в частта им за съдебната реформа, създаване на блог „Право и политика“, поддържане на информационен портал, посрещане на група адвокати от Мароко.
- 203 000 лева за 2010 г. за конференции, изготвяне на рейтинги, дискусии за висшето юридическо образование и План за действие по изпълнение на Стратегията за съдебна реформа
- 150 483 долара за периода 5 февруари 2010 г. - 4 август 2011 г. за да бъде изготвен "Индекс на съдебната реформа";
- 697 600 лв. за периода май 2012 - май 2015 г. за дейност, озаглавена "Инициатива за прозрачни съдебни назначения".
Отчетите на организацията, публикувани в нейния интернет сайт, са твърде общи и оскъдни. Дейността е описана на 4-5 странички. Както може да се очаква, в състава на Фондация "Български институт за правни инициативи" участват познати лица, клонирани и в останалите "независими" организации, финансирани от Сорос и "Америка за България", които благодарение на многомилионното си финансиране от години се опитват да монополизират гражданското общество.

Целта на съдебната реформа, прокарвана от Христо Иванов, бе с цел за овладяване на прокуратурата. Това не се случи и властта го изхвърли.
Сега със същата цел е натоварена партията му. Няма друг политически проект у нас, чиято цел е една - да бъде премахнат главния прокурор. И точка!  Затова и съдбата на “Да, България” ще е като на съдебната реформа на Христо Иванов.

Първият разговор на служебния премиер проф. Близнашки с правосъдния министър Христо Иванов е била на тема „съдебна реформа“, заради която той влиза в правителството. Министър-председателят поискал лично да чуе идеите на „реформатора“. Сблъсъкът между двамата идва, когато чува антиконституционното предложение - главният прокурор да се избира от Народното събрание. „Забрави!, отсича професорът конституционалист. - „Това е безумие“, което води до пълно подчинение на съдебната власт.

Иванов оттегля проекта си, но не спира с идеите си: за разделяне на ВСС, за явно гласуване в съвета, за импийчмънт на главния прокурор, за отчитането му пред парламента, за намаляване на мандата му. Нищо от тези предложения не касае онова правораздаване, което засяга обикновения човек, ощетен от тромавата, неефективна съдебна система. И което би трябвало да бъде в същината на една реформа, очаквана от цялото общество. Иванов бърза да атакува Конституцията, без да предлага адекватно законодателство, което означава, че няма как да настъпят истински промени, които да гарантират бърз процес и справедливи решения за хората. Мерките обаче целеносачено водят към едно - ограничаване независимостта на съдебната власт. И разбира се до най-важното - „обяздване“ на главния прокурор. Стане ли това - пътят към разправата с политическите опоненти по примера на Румъния е открит. При това, в пълно противоречие с изискванията на Венецианската комисия. В безумните си идеи Христо Иванов стига дотам, че в Закона за съдебната власт залага правото на министъра на правосъдието да предлага назначаването и отзоваването на ръковидители на прокуратурата, а главния прокурор – не. Проектът е толкова абсурден, че не стига дори до обсъждане в МС, но е показателен за същинските му намерения.

„Министърът просто не знае, какво прави“, каза проф. Близнашки. "Ако тези промени в Закона за съдебната власт и съответната промяна в Конституцията се прокарат, съдебната система ще бъде поставена под контрола на силните на деня и това ще доведе до безкомпромисна атака от Съвета на Европа", обяснява проф. Близнашки. Истината е, че това, което предлага Христо Иванов като реформа в съдебната система, щеше да доведе и до фракционни борби, защото идеите му не бяха приети сред по-голямата част от колегите му с изключение на Съюза на съдиите. Близнашки напомня, че и досега на практика всички реформи са минавали през Съюза на съдиите, но резултатът е трагичен.

Да обединиш всички срещу себе си - също е качество
„Това е една амбициозна група, която цели овладяването на съдебната власт", предупреждаваше Близнашки. Той си обяснява поведението на Христо Иванов с комплекса от произхода - „един неуспял човек, отроче на бившата комнистическа номенклатура, който със зъби и нокти иска да се добере до пост, на който да блесне.“ Ето, тук вече оценките на двама премиери за качествата на Христо Иванов почти се покриват - за Близнашки правосъдният министър е „човек, който е много краен в изказванията си“, за Борисов - човек, който “пали само войни”.

Близнашки е прозрял в Христо Иванов неистовия му стремеж на всяка цена да се наложи, Борисов - манията му, че без него реформата не можеше да се осъществи.
Борисов е прав – воден от амбицията за себедоказване, Христо Иванов по един удивителен начин успя да обедини срещу себе си огромна обществена енергия и видни имена в правото, които не изповядват общи политически ценнности. Срещу неговата реформа се изправи вицепрезидентът Маргарита Попова, проф. Даниел Вълчев, юристи от ГЕРБ, от АБВ, от БСП, от ДПС. По време на дискусии в цялата страна съдии, прокурори, следователи, а и Инспекторатът на ВСС категорично отхвърлиха предложенията му, а част от тях бяха обявени за опасни. Оценката на работата му като министър бе убийствена – нито един законопроект, безброй ненаказани магистрати, които забавят дела и заради които всички ние плащаме.

Откритата война с Цацаров и клепането на държавата навън
Въпреки този обществен крах, Христо Иванов не се отказа и мина в открито настъпление срещу главния прокурор. Тогава направи големия си гаф – съчини фалшива публикация в „Медиапул“, в която се твърди, че ЕК иска отстраняването на обвинител № 1, заради скандала „Яневагейт“. Тръгна да пише и доноси в Брюксел срещу собственото си правителство. Амбицията му стигна дотам, че беше лобирал пред немски евродепутати Германия да не подкрепят приемането ни в Шенген, докато неговата съдебна реформа не бъде приета. Опита се да рекетира и премиера Борисов. Докато той му каза: "И без петел съмва!"

Христо Иванов не успя с реформата си, но създаде много разделителни линии.
Сега се насочва в политиката и отново копае разломи. Залагането на битката с корупцията като основно послание граничи с напъните на Яне Янев и Николай Бареков. 
А тичането на терена на политиката в една писта с ДСБ РБ, СДС означава само едно - за десницата този парламент ще остане  мираж.

epicenter.bg 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни