Tyxo.bg counter

Криза за полицаи

София остава без полицаи. Наближава времето, когато и софиянци ще се оглеждат напразно за униформен пазител на реда – също като бабите в провинцията, превзета от апаши, където един полицай отговаря за осем села.

Не е е за вярване, но има има доказателство за това: резултатът от конкурс за назначаване на униформени пазители на реда в Столичната дирекция на вътрешните работи. Научаваме го от Синдикален алианс „Сигурност“, чиито активисти се ангажират и с коментар.

Конкурсът е обявен по заповед на вътрешния министър Румяна Бъчварова № 8121К-3410 от 31 август 2016 г. – за попълване на щата на СДВР със 119 полицаи и старши полицаи, 28 водачи на патрулни автомобили, 35 младши автоконтрольори и 2-ма водачи на служебни кучета. Той е наложителен поради липсата на служители за патрулно–постова дейност, т.е. на тези, които хората виждат по улиците – да обикалят пеш и с патрулки, да охраняват мачове, протести и митинги, да посещават адреси по сигнали за инциденти, престъпления и домашни насилия, да задържат престъпници, да ги водят в арестите, да ги пазят отпред, да реагират на пътно-транспортни произшествия, да разнасят призовки, да правят проверки…

И така – конкурсът е обявен. Какво се случва след провеждането му? Той е издържан от 88 кандидати за полицаи, при което остават свободни 26% от обявените за тях места; от 18 кандидати за шофьори на коли със сини лампи, при което остават свободни 29% от местата за тях; и от 10 кандидати за КАТ, при което само 29% от местата са заети, а свободни остават цели 71 процента.

Другояче казано, след края на конкурсната процедура за обявените общо 184 свободни щатни бройки за редови пазители на реда, остават непопълнени общо 68 от тях – 31 за полицаи, 8 за шофьори на патрулни коли, 27 за катаджии и 2 за водачи на кучета. Любопитно е, че нито един от желаещите да водят четириноги ченгета не успява да убеди комисията, че е способен да го прави.

„За отбелязване е, че съществена част от преминалите въпросния конкурс кандидати са от „резерва“, тоест те са кандидати от предишен конкурс и са класирани съгласно своите постигнати по-рано резултати – нещо, което им се разрешава по Наредбата за назначаване на държавна служба в МВР. При следващ конкурс няма да има нито един такъв кандидат. Това е така, защото от всеки конкурс досега се е формирал резерв от 80 -100 човека за една позиция (те са се представили добре на конкурса, но са останали под чертата на класацията след изчерпване на местата-б.а), а от този конкурс резерв няма“, уточняват от алианса на служителите по сигурността.

Ето изводите, които те правят:

„ Резултатите от конкурса в СДВР са по същество безпристрастната оценка на пазара на труда за привлекателността и перспективността на службата в МВР. И извън синдикалните коментари е очевидно, че в най-голямата областна дирекция на МВР, в най-големия град с най-многобройно младежко население у нас могат да се намерят само 10 служители на КАТ, само 18 шофьори на полицейски коли и само 88 патрулни полицаи. А то е крайно недостатъчно за обезпечаване на реда и сигурността в столицата на България. Заслужават внимание и резултатите на успелите кандидати. Първият има 74,75 точки (при 75 максимални), а последният – 29,25. Разликата между първият и последния в класацията е над 200 процента! Това показва главно, че полицейската професия у нас се превърна в една от най-нежеланите и няма изгледи за скорошна промяна на нагласите. При това положение скоро ще можем да отбележим успешното закриване на полицията поради липса на служители в нея.“

Не е ли преувеличено това опасение?

„Не е – убеден е Галентин Грозев, разследващ полицай и лидер на Синдикалния алианс „Сигурност“. – Резултатите от този конкурс са симптом, че нашата професия е паднала до най-ниските стъпала в стълбицата с престижните специалности. Затова ние алармираме за тях. Да, ние сме пристрастни, нас ни боли от това. Но вижте колко много са безпристрастните хора, които искат да работят, обаче не кандидатстват в МВР или кандадатстват с ясното съзнание, че нямат нужните качества и познания, но може да ги назначат, защото кандидати почти няма. В двумилионен град не се намериха 35 катаджии, как ви се струва това?!“

Невероятно, но факт. Въпросът е – защо е така?

„А защо човек да пожелае да работи в КАТ? – пита Грозев и разказва: – Професията на катаджията в последно време стана особено непристижна и неприятна. След всички приказки и мерки против корупцията катаджията трябва да е робот – без елементарни човешки нужди, мисли и чувства. В автомобила му са монтирани камери и от „Вътрешна сигурност“ го следят. Той не може да се почеше, да си свали шапката или да седне в колата, когато тя не е в движение, а е капнал от умора, понеже в системата не стигат хора и работи извънредно. Наказват го за всяко дребно нарушение като видят, че не взема рушвети. Микрофонът се счупил примерно по вина на фирмата, ама нищо, дай него да го порицаем, пък после ще видим! Колеги имат по 7 такива порицания и напуснаха. Търпят обиди. Рушветчии били! Да, някои от тях сигурно взимат, но защото им дават, те никого не са ограбили насила! Не че оправдавам рушветчите. Обаче тия, които не могат или не искат да взимат? Те пак търпят обиди – незаслужено. Всеки шофьор върху тях си излива гнева от държавата – от лошия път, от това, че го уволнили… Вицовете за катаджии не ги разсмиват. Работата им е тежка – вадят трупове от коли, ходят по съдилища като свидетели с години, разбира се, по време на почивка…“

Това за катаджиите. А за другите?

Грозев се наема да обобщи:

„Лошите условията на работа в МВР са обществено достояние. И те обяснимо не привличат здрави и интелигентни хора до 40 години, които могат да покрият критериите в конкурсите съгласно Наредба № 8121з -344 от 25 юли 2014 година. За да се стигне до конкурс в МВР, има предварителни изисквания, каквито няма накуп никъде другаде: кандидатът да има чисто съдебно минало, да няма фирма, да има средно образование минимум, да е здрав физически и психически, да е интелигентен и мотивиран за службата. Самият изпит не е труден. С медицински тест се установява годността за полицейска работа, а с физически тест се покриват определени нормативи – максимум 55 лицеви опори или 55 коремни преси за жените, бягане 800 м за 3 минути и 10 секунди. С тренировки това се постига. Следват тестове за интелигентност – там отпадат най-много от мераклиите, както и два психологически – вторият е по-труден – с индивидуални интервюта се проверява за страхове, паранои и други такива, които пречат на службата. На заключително интервю с комисията отчита мотивацията и визията, следва назначението. Няма нищо непостижимо. Но като си избират професия, хората калкулират несгодите в системата на вътрешното министерство – текучество, политичестки чистки, недофинансиране, липса на униформи, претовареност, стрес, нараснали опасности свързани с бежанската вълна и с онагляването на престъпниците поради масовата безнаказаност. Всички са наясно, че полицейската дейност изисква многобройни квалификации – боравене с оръжие и помощни средства, справяне с кризи, познаване и прилагане на повече от 200 норматива, работа в екип… И всичко това за какво? За едно „благодаря“, което не се получава. И за стартова заплата от 600 лева при положение, че с тия умения се печели доста повече извън системата! Не е тайна, че МВР за 10 години намаля с една трета, 90% от съкратените са полицаи, пожарникари и граничари, а само 10% – администратори. Униформените стават все по-малко, но не и работата, а извънредният труд, с който се покрива тя, не се заплаща. Смятате ли, че всичко това за младите хора е привлекателно?“

Който смята така, вероятно не е влизал в канцелария на районен инспектор или в стая с оперативни работници по криминална – с течащия хладилник „Мраз“ от времето на Тато, със столовете като извадени от мазето на баба му, с бюрата, подпрени на стари вестници, за да не се клатят…И не е чувал жалбите, че няма кампютри, хартия и химикалки…

„В МВР в момента няма нищо, с което да бъдат привлечени младите: нито стабилно възнаграждение, нито перспектива за кариера, нито за приличен стандарт на труд и живот – личен и семеен“, казват ченгета.

Какво да се прави?

Според Грозев нищо непоправимо няма:

„Трябва само политиците да спрат да неглижират сектора по сигурността, както правеха с години като не отчитаха новите реалности като тероризма и бежанската вълна. Сега всички ще плащаме скъпо затова. Системата рухна и нещо, което можеше да бъде ремонтирано, трябва да бъде наново строено и купувано. Лошото е, че и в момента тъй наречените властимащи и компетенти са заети със собствените си планове и амбиции и не милеят за сектора „Сигурност“. Той продължава да бъде недофинансиран и нещо повече – да се използва за бутафория. От него се преливат стотици милиони годишно в дупките на НОИ. Уж дават повече от един милиард лева на МВР, а в него всъщност остават 700 милиона лева, защото 1 януари вдигат осигуровките ни, без да пипнат осигурителния доход. Уж увеличават, а реално намаляват бюджета ни. Той само за заплати стига, няма за ток, за вода, за гориво…А хората негодуват не срещу чиновниците, които местят цифри от графа в графа, за да угодят на финансовия министър. Те негодуват срещу пожарникара и полицая, които са на първа линия. В Хитрино дошли бавно! А как да дойдат по-бързо като идват от друга област чак? Нали съкращаваха и тях, и броят на аварийно спасителните отряди!“

„Окото на държавата трябва да се обърне към нас!“ – казват редови полицаи. – Не може огнеборецът да е без защитно облекло, патрулният – без гориво, а граничарят без фенер дори! “ Те изчислили, че 10-процентно увеличение на заплатите им струва 60 милиона лева. И питат: Държава ли е, ако няма толкова за своята полиция?

trud.bg 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

 

Харесайте facebook страницата ни