Tyxo.bg counter

Проф. Иво Христов: Русия победи клиентелата на САЩ на сирийска територия

Страната ни се управлява по най-лошите образци на периферни авторитарни режими с местна администрация с подчертано патронатно-клиентелистки характер. Един от вариантите е тя да бъде превърната в геополитически тампон между Европа и Ориента.

Таня Джоева

- Проф. Христов, след Брекзит и победата на Тръмп неолибералният модел е в процес на упадък. Какво обаче идва на негово място?

- Сложен въпрос. Това, което се случва, са само външни симптоми на един много по-глобален процес, на противоречия, зад които прозира постепенна смяна на цялостната обществена парадигма в страните на развития Запад. Да го кажем директно – извършва се подмяна не просто на отделни елементи, а подмяна на целия обществен модел, който засяга ролята и мястото на държавата, ролята и мястото на личността, на така наречените малцинства, видът икономика и т.н. По всяка вероятност ще се премине постепенно, някъде и шоково, към по-сурово социално образувание с ясно очертани стратификационни полета. И разбира се, на така наречения „мултикултурен“, „толерантен“, „либерален“ капитализъм ще му бъде сложен кръст.

- Какви са причините за провала?

- В основата му стоеше предположението, че може да се смели света. В един момент обаче светът „пристигна“ в ядрото на западния капитализъм и започна да го разяжда отвътре във всяко едно отношение. Оказа се, че представителите на значителни групи от стара Европа, на бялата англосаксонска Америка се почувстваха застрашени. Това даде възможност да се стигне до промените, които наблюдаваме.
Но има и друго, много по-важно. Ние присъстваме само на първия сблъсък между двете основни крила в истаблишмънта на световния капитализъм в западното му ядро. Едното е глобалисткото, за което мултикултурализмът, унищожаването на националната държава, ликвидирането на националната идентичност, са нещо, с което то смяташе да постигне своите цели: максимизация на печалбата чрез финансови манипулации. Другото е една по-вкопана в конкретни цивилизационни и държавни устои корпоротокрация, която не желаеше такъв модел. Получи се съюз между част от истаблишмънта на западния капитализъм и жертвите на глобалисткия капитализъм. До какво ще доведе това, ще разберем скоро.

- Използва се понятието неоконсерватизъм като наследник на неолиберализма. Коректно ли е то?  

- Обикновено познанието става чрез сравнение. Тъй като не знаем как да наречем новите социални феномени, ние се опитваме към старите понятия да прибавим нео – неолиберализъм, неоконсерватизъм. Тоест обозначаваме нещо като ново, което е всъщност нещо старо. Не е! Това показва абсолютната нищета на интелектуалната мисъл, която не може да осмисли съвършено новите социални реалности.

- Модерен стана въпросът как ще се развиват занапред отношенията между Тръмп и Путин?

- Очевидно има дефицит на врачки, тъй като социалните анализатори непрекъснато биват тласкани да гледат по звездите…
Аз мога да очертая само тенденции, а не да гадая. В момента тенденциите показват няколко неща. Първо, очевидно е, че във Вашингтон ще имаме администрация на стария класически едър американски бизнес и военната върхушка. Това идва ясно да покаже, че Майдани в Америка няма да бъдат допуснати. Не само поради липса на американско посолство там, както се казваше в един анекдот, но и защото там са дошли сериозни хора на власт, които няма да допуснат подобен тип лигавщини.
Второ, далеч по-важно е, че този нов социален коктейл има нужда от време и от ресурс, за да пренастрои Америка в съвършено нова форма. Ще има отдръпване от хиперакцента, който поставяше предишната администрация, включително до директен сблъсък с Русия - единствената друга ядрена сила, която може да унищожи Америка. Ние наистина бяхме много близо до червената линия, която можеше да бъде премината. Очертаващото се отдръпване обаче съвсем не означава, че Америка се е отказала да ликвидира Русия. Ще се опита да го направи с друг инструментариум и по друг път. Под формата на прегръдка.
За новата администрация Русия очевидно не е сред основните й приоритети. Основният й приоритет е Китай. Китайският модел беше създаден от Америка, но беше изпуснат от контрол.

САЩ създадоха комунизма в Русия, а след това и в Китай, издигайки на власт Мао Дзедун, осъществил най-големия геноцид в историята (Видео)

Комунистически Китай е моделът на планово общество на Новия световен ред [+Видео]
Комунистически Китай служи за лаборатория на глобализма, за опитно поле, където 1.4 милиарда души живеят като опитни зайчета при изграждането на прекрасния нов свят...

"Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.„ Дейвид Рокфелер, Ню Йорк Таймс, 10 август 1973 г.

Нечувано зло! Организирано отнемане на органи от живи хора!
Трупащи се доказателства разкриват ужасяваща картина на убийства и осакатяване в Китай. Доклади от свидетели и китайски лекари показват, че хиляди практикуващи Фалун Гонг са били убити заради органите им, които се продават и трансплантират за огромна печалба в трансплантационния бизнес. Извършителите са служители на управляващата Китайска комунистическа партия (ККП), действащи в сътрудничество с хирурзи, затворнически власти и военни служители...

Да не забравяме: САЩ наложиха комунизма на света

Това вече създава сериозни вътрешни социални, търговски и финансови проблеми на САЩ. Налице е преаранжиране на актуалността на вътрешните и външните геополитически и икономически задачи. Руско-американският конфликт ще „почива“ на този етап и това е причината да се стигне до назначаването в администрацията на хора, които имат добри отношения с Русия. Едно от хубавите неща е, че се стигна до деидеологизация на тези отношения, обратното беше станало непоносимо.

- С новата американска администрация идва ли краят на Майданите?

- „Майданите“ бяха особена технология за ликвидиране на геополитически противници, създаване на така наречената територия на контролиран хаос, структурирането на геополитическа клиентела, чрез която се извършва заобикаляне – в случая на Русия, с последващо поставяне под контрол на САЩ. Същото важи и за Китай. Беше направен такъв опит, ако си спомняте в Хонконг.

- Как си обясняване неочаквания телефонен разговор на Тръмп с тайванския министър-председател? Всички световни медии гръмнаха по този повод.  

- Има две хипотези. Едната е първосигнална – че Тръмп, за разлика от цяла поредица американски президенти от 1971 година насам, отново се връща към геополитическата игра между двата Китая – материковия Китай или Китайската народна република и Китай на Гоминдана, тоест Тайван. Подобен развой би довел до рязко изостряне на китайско-американските отношения по цялата палитра на отношенията – от икономически до директен военен сблъсък в Южнокитайско море. И Тръмп беше упрекван за това. В телефонния разговор мнозина видяха политическа неопитност и бързо се направиха тежки изводи.
А очевидно върви точно обратното. Буквално в следващата седмица новоизбраният президент определи кой ще бъде посланикът на САЩ в Пекин и това се оказа личният приятел на китайския президент. Използва се прийом от търговията – рязко се вдига ставката, за да има накъде да отстъпваш. Създаваш максимално неприемливи условия спрямо китайската страна, за да имаш база, от която да вървите към договорка, но на съвършено ново ниво. Ясно е, че за САЩ сегашните китайско-американски отношения са крайно, крайно неизгодни.

- Любопитно е тогава как ще се развиват отношенията между Русия и Китай?

- Заформя се интересна интрига. Когато върху Русия беше оказан огромен натиск във връзка с присъединяването на Крим, преврата в Киев, драматизма на конфликта в Донбас и западните санкции, Русия се обърна към Китай като към единствения възможен геополитически тил – икономически, политически, военен. Някои възторжени русофили включително и в България виждаха едва ли не стратегически съюз между Русия и Китай, по подобие на този между СССР и Китай по времето на Сталин и Мао Дзъдун, но с разменени места. Резултатът обаче се оказва доста плачевен – стокооборотът между руската федерация и Китай е намалял, а не се е увеличил, и то с близо 40%. Нито един от големите проекти не е влязъл във фаза на конкретна практическа реализация, въпреки подписаните многомилиардни сделки. Въпреки декларациите, с изключение на гласуването в Съвета за сигурност на ООН за Халеб, Китай никъде не е подкрепил Русия с реални дипломатически, политически или военни действия. Китай в нито един момент не призна Крим като част от Русия, въпреки уверенията, че е стратегически партньор на Русия. Това показва, че БРИКС беше изкуствено образувание, което няма виталност и бъдеще. За пореден път се потвърдиха думите на император Николай I, че Русия има двама съюзници – руският военноморски флот и руската армия.
Наблюдаваме и друго: тъй като се оформи триъгълник на напрежение между Япония, Русия и Китай, то Русия сега балансира в един флирт с Япония, което се доказва и от посещението на Путин в Япония. По този начин Русия „намига“ на Китай и показва, че Китай не е единственият изход за разчупване на ситуацията в Далечния Изток. Създава се взаимна ревност между Япония, която вижда в Китай огромна опасност; Русия, която вижда в Япония средство за контрабаланс на Китай; Китай, който вижда, че неговият стратегически съюзник има и други опции, включително в контекста на новата американска политика, която очевидно ще бъде за замразяване на отношенията с Китай.
Китай тепърва го чакат сериозни икономически трусове, дотолкова, доколкото китайската икономика все още е експортна, а основният пазар на Китай са САЩ. Основният финансист на Китай са американски капитали, които преминават било директно, било през Хонконг, Сингапур, Корея и т. н.

- Европа сякаш трудно се адаптира към новите реалности. Европейският парламент прие декларация срещу руската пропаганда. Как си я обяснявате? Последната съпротива на един отиващ си модел?

- Мога да обясня станалото с психиатрични термини, но на вашите читатели едва ли ще им бъде интересно. Мога да го обясня и от гледна точка на това, че значителна част от действащия европейски истаблишмънт не е нищо друго освен местна клиентела на американския протекторат „Европа“. Наблюдаваме феномена едновременност на неедновременното. В имперския доминион се е сменила властта, Рубиконът е минат и Цезар е дошъл на власт, но клиентелата в колониите все още не е разбрала и все още не може да разбере, че трябва рязко да променя начина си на поведение.
Това е особено гротескно и комично в нашия затънтен край. Ние сме в зоната на варварите федерати, които дължат лоялност на имперския център, но местната колониална клиентела е съвсем сащисана.

- Какво бъдеще е отредено на България при новите геополитически отношения – едни конфликти са замразени, други излизат на преден план?

- България се намира в много лошо състояние. Няма да се уморя да го казвам. Страната е с изключително ниски икономически, цивилизационни и демографски показатели. Демографската структура на българското общество е отчайваща. Мисля, че само Латвия ни конкурира в процесите на деградация и умиране на автохтонното население на територията. Уж в резултат на така очакваната евроинтеграция, продължава изтичането на качествен човешки потенциал в западна посока, доколкото е останал. Страната се управлява по най-лошите образци на периферни авторитарни режими с местна администрация с подчертано патронатно-клиентелистки характер. Оттук могат да се очакват няколко варианта.
Първият е страната да бъде превърната в геополитически тампон между Европа и Ориента. Тоест границата на Европа да минава някъде около Пирот.
Вторият е България по някаква причина да бъде ревитализирана и да бъде превърната в част от външен отбранителен пояс на една предефинирана Европа. Лично за мен това е в зоната на фантазиите.
Третият вариант е да продължава сегашното висящо състояние с постепенно разкапване и деградиране. Проблемът е, че ние сме поставени в сурови параметри и коловози от външния геополитически фактор. В резултат тук, вътре в страната, липсва интелектуален капацитет, който да осъзнае драматизма и остротата на ситуацията; който дори не си и помисля, че тя може да бъде променена. За съжаление, когато вътрешната тенденция и външната се срещнат, те се индуцират взаимно с убийствена скорост. Резултатът ще бъде още по-голямо деградиране. Но понякога стават и чудеса.

- Доколко новият президент Румен Радев може да е част от подобно чудо?

- За съжаление, част от инфантилизма на мисленето е да смятаме, че един човек ще отмени земното притегляне и всички ще могат да слязат от Земята. Ние упорито отказваме да разберем, че сложните проблеми искат сложни решения и оттам – сложни действия. Когато се опиташ да си обясниш сложния проблем по прост начин, още повече давайки привидно ефикасни и прости решения, това е правият път към деградацията по пълна програма. Нещата не се оправят с това, че един герой на коня ще смени друг герой на коня. Първо трябва да има осъзнаване на проблема. И второ, много важно – трябва да имате обществен субект на социална промяна. В България няма такъв субект. Има спасяване в персонален план. Повтарям – обществен субект. Група хора още не са субект...

- Като наблюдавате политиката на водещите западноевропейски държави и на Брюксел, смятате ли, че България и Гърция вече са пожертвани? Това ще бъдат най-потърпевшите страни, ако Ердоган реши да изиграе своите карти. Например – бежанската.

- Оперетата с бежанците не може да се повтаря непрекъснато. Тя имаше своя звезден миг миналото лято и дотам. За мен въпросът с така наречената бежанска вълна е силно преекспониран и служи на много и различни геополитически играчи. Служи и за вътрешна употреба, тъй като има политически сили, които нямат елементарна съдържателна програма, тоест нямат отговор на простия въпрос защо съществуват и какво точно искат. Следователно те паразитират върху такъв тип проблеми и върху страховете на едно уплашено и неграмотно население, което с основание не знае вече на кой Господ да се кръсти.
Първо, Турция не може да създаде проблем на Европа по една проста причина – Турция не вижда бъдещето си в Европа и това е курс, който турският елит, независимо дали е ислямистки или не, е разбрал, осмислил и отдавна е взел решение за отделяне на турския геополитически кораб от европейския. Ние просто присъстваме на процедурата по отлепянето. Като никой не е казал, че тази процедура ще бъде безболезнена. Напротив – тя е жестока ...
Второ, Турция има огромни вътрешни проблеми, свързани със самото й съществуване, включително в контекста на сирийската война. Агресивната като реторика турска позиция е продиктувана от страх - страхът, че може да я няма.
Трето, Турция е икономически зависима от Европа. 60-70% от турския стокооборот е със Западна Европа и особено с Германия. Куче, което лае, не хапе. Силният действа, слабият заплашва, визирам Ердоган.

- Какво разчитате зад динамичния информационен поток, свързан със събитията в Сирия?  

- Нещата са прости. Русия победи клиентелата на Америка на сирийска територия, постигна прелом в сирийската война, като завзе втория по важност и големина град. Другото, както се сещате, е пустиня. Беше направен опит за отвличане на вниманието на сирийската армия, иранските й съюзници и руските военнокосмически сили с внезапното нападение над Палмира – апропо от джихадисти, които излязоха от Мосул (интересно кой ги пусна и ги оборудва, за да ги прати с точни космически данни към Палмира в сезона на хамсина?!) Това обаче не отклони вниманието от важната стратегическа задача – Халеб. Сега беше завършена една много важна операция по затварянето на Халеб, разцепването на джихадиските армии и систематичното им унищожаване. Това предизвиква в част от отиващата си американски администрация желание да бъдат поставени Тръмп и неговите генерали пред логиката на свършените факти. Тоест да бъде постигната такава ескалация на напрежението, включително директен сблъсък с руските войски в Сирия, която да насади, грубо казано, новия американски президент на пачи яйца и той да си движи по логиката на един вече създаден конфликт. Нещо от порядъка на войната във Виетнам, която беше създадена от Кенеди – любимец на много либерали, а нейните кървави резултати трябваше да бъдат измивани от консерватора Никсън и държавния секретар Кисинджър.
Халеб е огромна победа и дирижираната дезинформация за убийства, която върви по световните медии, държани на къса каишка, се свежда до лайтмотива „не знаем дали е така, но е много лошо”. Като започнем от декларацията на генералния секретар на ООН и стигнем до нашите либералстващи кабеларки.

- Пред френския „Монд” избраният за президент Румен Радев заяви, че не трябва да гледаме на Русия като на враг и че санкциите създават огромни проблеми пред нашата икономика. В правителството мненията са различни и се менят. Изглежда, че ЕС ще удължи санкциите с още шест месеца. И после?

- Мнението на Европейския съюз се определя от две държави и половина – Германия, Франция и Италия. Отношението на Италия към санкциите е унищожително. Има цели региони, например Венето, които категорично гласуваха за отпадане на санкциите.
За всеки разумен човек е ясно, че европейските сателити на САЩ наложиха санкции на Русия под американски натиск в противоречие със собствените си базисни икономически и егоистични интереси. Промяната в Америка, а оттам вероятно и промяната на американската геополитика, която гледа на Европа като на досадно мрънкало, което трябва да се научи да си плаща за протектората на империята, ще доведе до промяна на руско-европейското, разбирайте руско-германските и руско-френските отношения, особено след изборите там. Ще доведе до промяна на целия контекст, в който бяхме поставени през последните пет години.
В този контекст периферни лимитрофи като България, гласени да бъдат пушечно месо в бъдещия конфликт с Русия на украинския театър на бойни действия, отново се намират между два огъня – затихващия огън на една объркана и раздвоена Европа и на една Русия, която успява да устои на концентрираните атаки и натиск през последните пет години, въпреки чудовищните руски вътрешни и външни проблеми. Което и да е следващо българско ръководство, трябва да прояви висш пилотаж. Нашият икономически и политически интерес диктува да имаме добри, тесни икономически отношения с Русия, но нашата геополитическа ситуация диктува да имаме лоши отношения с Русия, тъй като сме част от блок, насочен срещу нея. Тази особена геополитическа шизофрения преминава болезнено през душите на нашия пази Боже „елит“, който винаги е имал рефлекс за чупка в кръста към силния на деня. Поради което великото творение на Алеко Константинов „на маймуни ни обърнахти, с маскари” (и да има как да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците, тю да ги порази господ!) продължава да бъде актуално.

- Ако трябва да обобщите годината, която си отива, как ще звучи обобщението?

- Шукшин има едно паметно произведение: „ А на сутринта се събудиха..“  В края на годината сме като неговите герои – в изтрезвителя на Историята..

epicenter.bg

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

 

Харесайте facebook страницата ни