Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Бойко Ноев призовава: Спешно запечатайте границата с Турция! Ердоган ще дестабилизира България
Валерия Велева
- Г-н Ноев, случилото се в лагера в Харманли очевидно надхвърля проблемите с битовите условия за мигрантите и техните отношения с местното население. Как виждате вие по-широкия контекст?
- Случилото се в Харманли е само предвестник на потенциални сътресения в нашия обществено-политически живот. То е пряк резултат от неспособността на българските власти да овладеят мигрантската криза от 2013 г. насам. В основата е противоречието между приемния капацитет, от една страна и от друга, броя на пребиваващите в страната мигранти.
- Какво се разбира под “приемен капацитет”?
- Приемният капацитет или въпросът “колко” се определя от ред обективни критерии, най-важният сред тях е стандартът на живот на дадена страна. Важен критерий е и етно-културният и религиозен състав на населението, който за България се влошава. Въпросните обективни критерии са твърде устойчиви и трудно се поддават на политическо въздействие. От началото на мигрантската криза за България през лятото на 2013 г. нито едно българско правителство не отговори на въпроса “колко” мигранти може да приеме страната, на които да осигури прилични условия на живот и които да не бъдат проблем за нашите граждани. Властите се лутаха и продължават да се лутат между абстрактни разбирания за хуманизъм, неправителствен натиск, външни внушения, антични международни договорености и местен наш популизъм. На фона на всичко това през България преминаха и продължава да преминават десетки хиляди нелегални мигранти. Причината е видима за всички - неспособността да са охранява адекватно границата. Трябва да е съвършено ясно - докато не се реши противоречието между ограничения приемен капацитет и безконтролния наплив, случаите като в Харманли ще продължават. Това, което днес се прави - с разселване, с карантини и ограничаване свободата на придвижване, са само временни, палиативни мерки.
- Допреди няколко месеца проблемите с настаняването и обработката на документите не бяха толкова критични. Защо се появиха именно сега?
- Доскоро мигрантският поток през България течеше безпроблемно на Запад. По официални данни за 2016 г., само заловените на територията на България нелегални мигранти са над 17000. След като страните по маршрута започнаха да затварят границите си, потокът остана затворен у нас. Това доказва, че нашата граница на вход откъм Турция продължава да бъде много пропусклива, независимо от тупането по гърдите и фотосесиите на оградата. Фактите са категорични- съседите пазят границите си по-добре от нас.
- Визирате субективния фактор - ролята на българските власти, така ли?
- Точно така, това е ключов субективен фактор, а именно - политиките на отделните правителства и оттам тяхното ресурсно обезпечаване и практическа реализация, която включва и управленския капацитет на управляващите на деня. Има и друг субективен фактор - злоупотребата с мигрантския проблем за изборни цели.
- Точно по тази тема в парламента отново имаше взаимни обвинения кой носи вината за създалото се положение. Търси се морално превъзходство и оттам- политическата му, предизборна капитализация. Може ли да има “победител” в тези спорове?
- От тези спорове всички губим. По времето на правителството на Орешарски, например, когато през есента на 2013 г. ни заля първата “неочаквана” вълна, властите официално обявиха “политика на не-връщане” на нахлуващите през границата от Турция маси хора. Това докара страната на ръба на кризата. Силовите министри си подмятаха един на друг границата като горещ картоф и бягаха от отговорност. Призивите за защита на границата, включително изграждането на физически заграждения дълго се отхвърляха от управляващите. Помните, че според президента, премиера и управляващи партии тогава, това би било недопустим строеж на “нови Берлински стени” на “границата между съюзници”. Минаха месеци преди да започне строежът на първия участък. Тогава ГЕРБ тръгнаха да обвиняват управляващите че “крадат” от оградата. Вместо да наградят военните, които се хвърлиха едва ли не с голи ръце да вдигат оградата, Орешарски им прати инспектори и следователи. Това беше и първият пирон в ковчега на тогавашния командващ Сухопътни войски ген. Нейко Ненов, лека му пръст. Никога няма да има прошка за замесените в тази недостойна политическа игра!
- Не виждаме ли днес огледален образ на подобни обвинения? В такъв задочен спор влязоха Румяна Бъчварова и Корнелия Нинова.
- Темата за страха има и друга проекция- страхът на хората от мигрантския проблем като цяло и злоупотребата с този страх за политически цели. Възможно ли е преодоляването на страха?
- Този страх не е злосторно създаден, както някои твърдят. Хората виждат с очите си тълпите от мигранти по улици, градове и паланки, по медиите и разбират, че нещо не е наред. Те знаят, че това не са просто бежанци. Най-силното оръжие против този страх е спирането на неконтролируемия приток с всички ресурси на държавата. Това означава съвсем друга визия и политика за опазването на границата.
- Румяна Бъчварова обяви, че държавата има план, ако Ердоган пусне мигрантите, но в същото време се самоопроверга заявявайки, че ако дойдат 5000 души на границата, няма да можем да се оправим. Убеден ли сте, че България има достатъчно ресурси да спре мигрантския поток през границата с Турция?
- Аз съм повече от убеден. България може и да няма ресурс да води войни, но да се опази от мигранти има. Въпросът е дали и как този ресурс се организира и използва. Две години водим спорове дали армията трябва да пази границата. Помните какъв отпор имаше срещу това от страна Плевнелиев и от Ненчев, а и от свързани с Турция кръгове. Загуби се година и половина ценно време. Партиите в парламента с огромна неохота накрая “разрешиха” на армията това, което се подразбира от самата същност на държавата - да пази своите граждани. И какво става вече половин година - щурат се насам-натам около границата войници като общи работници в помощ на полицията, живеят в някакви хотели, въртят някакви фактури и прочие. Защо? Защото за политическите командири в София тая работа е между другото. За отбиване на номера. Защото управляващите не мислят сериозно за използването на военния ресурс за опазване на границата.
- Това означава не само лоша организация, но и подценяване на проблема, което пък опира до националната сигурност. Така ли е?
- Организацията е такава, каквато иска правителството. А правителството продължава да натоварва МВР с всички възможни проблеми на националната сигурност. И МВР вече се е смачкало под този товар. На всички е ясно, че този мастодонт повече не може да стои на крака. Екстензивното развитие на МВР отдавна е прехвърлило границата на разумното. И вместо да го разтоварят, те му хвърлиха изцяло миграцията - и като охрана на границата, и като вътрешен ред. И ето ви Харманли, ето ви самодейните “ловци на мигранти” и т.н. Ето ви корупцията и каналджийството. Затова армията трябва да поеме отговорността по запечатването на 5 километровата полоса по границата с Турция. Но не като войници в насипно състояние, а като организирана сила, като сглобени подразделения, като пълноценна военна операция с необходимото логистично и прочее осигуряване. Пет постоянни бази с ротиращи се подразделения, с всички условия за изпълнение на задачите, за отдих в човешки условия, а не като кучета в калта, както продължава. Ясно и просто. Това ще позволи на МВР да освободи човешки и материален ресурс за други участъци на границата и за вътрешността на страната.
- А откъде ще дойдат парите за такава операция?
- Откъде ли? Ами една такава операция по запечатването на границата ще струва трохи, в сравнение с програмата за саниране на панелките, например. Но очевидно санирането им е по-важно от опазване на цялостната сигурност на държавата в този критичен момент. Явно са им по-важни и спортните зали, и стадиончета, и някои други строителни начинания, които иначе беспорно са необходими, но сега ли точно?
- Но нали правителството твърди за голямо увеличение на парите за отбрана, не е ли включена в тях и границата?
- Военният бюджет, заради който хората масово напускат армията, не е променен изобщо. Има обаче едни милиони за нови кораби, които някой е решил, че са най-първият приоритет в момента. Неистовата страст, с която се пробутват тези нови кораби за сметка на войската в сухопътните подразделения, включително онези, които трябва да пазят границата обаче, вече оправдава подозренията, че водещите мотиви са други, а не непосредствените нужди на войската. И отговорните за това се знаят, както сред висшето военно ръководство, така и парламента, и в правителството. И този път отговорността няма да се размие и да ги подмине. Тези пари трябва да се пренасочат за военна операция по границата. Повече от достатъчни са!
- Бюджетът за 2017 г. е между две четения. Смятате ли, че могат да се внесат необходимите изменения, за да се финансират по-пълноценно политики за справяне с миграционния натиск?
- Аз недоумявам как така, след като държавата е пламнала, зреят бунтове и пред очите ни се променят електоралните нагласи в посока на нездрави екстремистки тенденции, в бюджета за 2017 г. както за армия, така и за МВР за справяне с миграционната криза целево не е предвиден нито един лев. Нула! Вероятно се мисли, че както миналата и сегашната година ще се пощипва оттук-оттам, където останало отдругаде отрязано. Вероятно се мисли, че пак като просяци ще ходим по Европа, милион оттук, милион оттам. А у нас - смело си санираме, строим си нови корабчета и си храним обилно НСО - за пази управляващите и да изпълнява техните прищевки. Да пази Пеевски, Местан и кой ли не още. Ами вземете агенцията за бежанците, която никъде не присъства в приоритетите. Кой от правителството е погледнал тези неща? Ама за рязане на ленти по пет души се подреждат....
- Да се върнем на случая в Харманли, какви са международните му измерения?
- Хипотезите за външно катализиране на бунта, за “спящи клетки” и пр. бих оставил на службите за сигурност. За мен далеч по-важен въпрос е мястото на България на все по-ясно очертаващия се разлом между Европа и не-Европа. Организациите на демократичния свят, ЕС и НАТО, в които България реализира стратегическите си интереси, са подложени на неочаквани изпитания. Истина е, че геополитическата ни принадлежност е поставена на изпитание. С всичка сила излизат въпросите кои биха били нашите съюзници пред лицето на опасностите, които са надвиснали на границите ни? Къде ще намерим опора срещу нео-османистките мечти на диктатора Ердоган, срещу онези кръгове в Русия, които търсят реванш за разпадането на СССР и неговата система от сателити. В тази плетеница от доскоро немислими развития България не може повече да си позволява политиките й да се определят еднолично между две настроения. Светът стана прекалено сложен за махленско-битовите представи за движещите сили в международните дела.
На първо време обаче, докато господстват неизвестностите, България трябва да предприеме всички възможни мерки да се опази от въшните посегателства- видими и невидими. България трябва да сведе до минимум възможностите за външни влияния и натиск, да се имунизира срещу тези попълзновения и опасности за да си осигури необходимия суверенитет върху процесите на взимане на националните решения. И в списъка на приоритетите, на първо място бих поставил защитата на границите, на всяка цена. Другото, едно по едно.
- Смятате ли, че заканите на Ердоган срещу ЕС, че ще отвори границите на Турция и ще тласне милионите мигранти към Европа са реалистични?
- Рационално погледнато, не. Това би било толкова враждебно действие, че границите с България и Гърция по същество ще се превърнат в бойни полета, което би довело до отрязване на Турция от Европа по суша. Такъв враждебен акт неминуемо ще доведе и до прекъсване и на икономическите и други отношения между Турция и ЕС, което би било катастрофално за турската икономика. Има обаче няколко “но”. Мнозина вече се съмняват доколко действията на Ердоган са изцяло рационални. Освен това, ако България и Гърция не предприемат превантивни мерки, Ердоган може да се опита да ги дестабилизира и с по-малко от милиони. Всъщност, настоящото “просмукване” през нашата граница също е някаква форма на предупреждение. Във всеки случай българското правителство трябва ясно да заяви като отговор на последните заплахи с “Капъкуле”, че България ще възприеме придвижването на големи групи мигранти към нейната граница като крайно враждебен акт, граничещ с война. Нова форма на хибридна война, с използването на хуманитарни оръжия.
- Смятате ли, че НАТО и ЕС ще проявят солидарност с България и Гърция в един такъв сценарий?
- Най-напред трябва да я поискаме. Предполагам, че досега България много срамежливо, ако въобще, е намеквала за подобни сценарии. Но, да ние трябва ясно да заявим своите загрижености и интереси пред нашите съюзници, включително в “коалиции на желаещите” в рамките на ЕС и НАТО. Във вторник предстои заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. Очаква се на него да присъства и новоизбраният президент Румен Радев. С една дума, всички български политици, които носят отговорността за настоящето и бъдещето на България ще се съберат заедно. Вярно, поводът е вътрешнополитическата обстановка и предстоящите вероятно предсрочни избори. Но няма по-удачно съвпадение на формат и време за обсъждане на актуалните въпроси pа сигурността на България. КСНС трябва да реши пълноценното разполагане на армията на границата, като самостоятелна военна операция, което да бъде целево финансирано в рамките на предложения от ГЕРБ бюджет за 2017 г.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!